Новата битка на българските градове

Пандемията докара внезапно вълна от завърнали се хора. Задачата сега е част от тях да останат

Никой регион в света не е като Източна Европа. В последните десетилетия страните в остарялото географско обобщение, което затваря в себе си региона между Балтийско, Адриатическо и Черно море, имат все по-малко общо и все повече разлики. Но една прилика остава константна - всички губят население. Демографският удар, който понесоха тези държави след падането на комунизма и влизането на част от тях в ЕС, е драматичен. Ето само два измерителя. Никой друг регион не е претърпявал три поредни десетилетия на намаляване на населението, особено без война. В прогнозите на ООН за населението през 2100 г. от 20-те държави, където то ще спадне най-много, само 4 са извън региона.

На фона на тази екзистенциална криза пандемията от 2020 г. може да се окаже неочакван "черен лебед" - непредвидено събитие с дълготрайни последици. В типичната миграционна теория хората напускат на вълни и се връщат поединично. Пример е България - първо си тръгнаха голям дял от образованите специалисти през 90-те, а после и по-нискоквалифицирана работна ръка след 2007 г., но през последните години част от студентите започнаха да се връщат.

Сега, с внезапния удар на COVID-19, логиката се преобърна: по всичко изглежда, че през пролетта на 2020 г. страните в региона бяха залети от обратна вълна мигранти. Още през март отговорните за това в отделните държави започнаха да съобщават, че се наблюдава масово завръщане на хора.

Дори 10% повече хора биха били сериозен икономически и социален бум за някои места и за икономиката като цяло.

В България само за първите три месеца на локдауна - от март до май, в страната са влезли малко под 550 хил. български граждани (като това изключва трафика през основния туристически път - гръцката граница). Нещо повече - благодарение на уникалната база данни от карантинирани част от тях могат да бъдат проследени до общината, в която са се завърнали. Тази база данни от 70 хил. карантинирани показва, че някои места са получили повече от сериозен дял завърнали се. Ако сравним карантинираните с работоспособното население, на първите места сред по-големите градове излизат Петрич, Сандански, Русе, Видин, Монтана и Благоевград. Не е трудно да се забележи, че тези места са все такива, които през последните десетилетия активно губят работна ръка. Всички тези данни в подробности се съдържат в доклада за обратната миграция, произведен със съдействието на Европейския съвет за външна политика (ECFR) и фондация "Конрад Аденауер".

А ще останат ли?

Завръщане е имало. По-интересният въпрос е какво ще се случи оттук нататък. В бързо проучване в социалните мрежи, насочено към аудитория 18 - 65 години, завърнала се в последните месеци заради COVID-19 в България, има няколко интересни момента. Първият е броят на хората, които казват, че не биха се върнали в чужбина - 10% от общата извадка. 25% казват, че не са взели решение. Ако се изолират само хората, прекарали над 1 година в чужбина, тези проценти се вдигат още по-значимо - 19% и 47%.

Което показва, че има сериозен потенциал поне част от тази вълна завърнали се да остане тук. Не може да бъде калкулиран конкретен брой хора без повече изследвания, но спокойно може да се каже, че дори 10% повече хора биха били сериозен икономически и социален бум за някои места и за икономиката като цяло.

Това е уникален шанс за демографски опустошен регион. Разбира се, голяма част от завърналите се вероятно са с ниско или средно ниво квалификация - 32% от анкетираните казват, че причината за завръщането им е "загуба на работа", което се случи толкова бързо предимно на този тип занятия в Западна Европа, където икономиките рязко спряха. Много от тях ще заминат бързо при първа възможност - примерът със специалните полети към Германия, Великобритания и Франция за земеделски работници дори по време на най-тежкия локдаун през пролетта е показателен. Но тази миграция като цяло е временна и силно зависима от нивото на заплащане. Ако българското производство може да предложи задоволително заплащане, част от тези хора ще останат, сочат няколко дълбочинни интервюта.

По-интересната част са други две групи - на висококвалифицираните и на студентите. Първите са много трудни за привличане и още по-трудни за дълготрайно установяване. Тук пандемията изигра неочаквана роля. Тъй като голяма част от работата се прехвърли онлайн, а големите градове затвориха, за някои от тези хора стана привлекателна идеята да се върнат в познати места, където имат социална мрежа и близки, за които да се грижат. Този ефект може да трае година, но може да продължи и доста повече. Що се отнася до студентите, там тенденцията дори преди пандемията беше започнала да се обръща и доста от тях започнаха да мислят за реализация в България след завършването си.

Това означава, че българските градове - както и много от източноевропейските, ще трябва да се готвят за битка за талант. Те бяха в нея от години, но без да го осъзнават, и в резултат я губеха драматично. Сега за някои от тях се отваря втори шанс. Превръщането на един град в конкурентен не е обречен експеримент - американските го правят от години, а румънският Клуж или Пловдив доказват, че е възможно и тук. Рецептата е воля за промяна, умело местно управление и сътрудничество с бизнеса.

Close
Бюлетин
Бюлетин

Вечерни новини

Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.


5 коментара
  • 1
    katia_1 avatar :-|
    Rational

    На думи нещата звучат "Върнете, искаме ви". Дори имаше една леко комична кампания, с разпознаваеми лица, които призоваваха от екрана в същия тон.

    На практиката неща са много по-сложни и дълбоки. Защото общините в България, особено малките, свикнаха да усвояват европейски средства, да строят паркове, градинки, чешмички. Как да се върнат хората, когато здравеопазването е под всякаква критика. Да, в Германия се чака 2 месеца за специалист, но тук на много места специалисти просто няма. Образованието ми се струва, че е застинало някъде преди 20-30 години. Нека ми говорят как ударно уроците са минали в МС Тиймс. Важно е какво се преподава. А материалът те подготвя за свят, където новите технологии са копирните машини. Още много примери мога да дам, но те все клонят в една посока - само с пари не става, трябва да се вкара мисъл как да направим населението места наистина годни за живеене. А това не става само с пари (които често опитват у приятели на раздаващия поръчките), а с визия как една общност да бъде изградена за съвременния свят.

  • 2
    selofia avatar :-|
    Селофия

    ДС номенклатурата и чалгата така е обсебила БГ, че е безпредметно да се надявате на завръщане... Всички тия 500х. след първа възможност ще отпътуват обратно. Студентите учат в чужбина, понеже нивото напр. на УНСС е това на гумен Речев... а все пак има и собственици на бизнес, в който наследниците е нужно да са компетентни... дори за да се влачат държавни поръчки....
    Единствено в Селофия има развитие, и то по причина крадократите да са базирани там... Оттам в офисите се планира къде може да се захлеби нещо.. Колко от пловдивските фабрики имат централен офис там, а не в Сф?.. Малко. 06/2019 Пловдив беше един потънал в прахоляци у боклуци град, както и Селофия... Гледайте егюпските мигранти по новините - после се огледайте наоколо... няма голяма разлика, нали? Тази мърлявост и систематична ъндърачийвмънт е на територията още от 1985г... Мислите ли че има подобрение днес?
    Останалата площ от Дуранкулак до Кулата неотклонно се обръща на пустош с местни дерибеи и затихващи функции.. Каквото е имало преди ентропично се смалява...

  • 3
    hou1510481221539200 avatar :-|
    Stoyan Dimitrov

    Някои сигурно ще останат. Факт е, че много от дори висококвалифицираните и добре платени българи в чужбина не са в състояние да водят добър живот и си остават неинтегрирани и не се чувстват на мястото си. Това не е упрек, и е присъщо за емигранти от всички страни. На тези хора им трябваше само импулс, за да се върнат трайно. Особено ако запазят работата си, вършейки я от разстояние. Идва обаче другият въпрос - могат ли да живея

  • 4
    hou1510481221539200 avatar :-|
    Stoyan Dimitrov

    Някои сигурно ще останат. Факт е, че много от дори висококвалифицираните и добре платени българи в чужбина не са в състояние да водят добър живот и си остават неинтегрирани и не се чувстват на мястото си. Това не е упрек, и е присъщо за емигранти от всички страни. На тези хора им трябваше само импулс, за да се върнат трайно. Особено ако запазят работата си, вършейки я от разстояние. Идва обаче другият въпрос - могат ли да живеят в морална кочина. И ще е интересно да се види, дали е така. Защото само с пари не се живее.

  • 5
    bobsyn avatar :-|
    Batezuzi

    По-скоро зависи до колко тези хора са обучаеми, защото повече ниско квалифицирани хора на едно място означава и по-голям избор на фирмите и от там в доста сектори заплатите може и да спаднат. Та въпросът е да се уловят ония дето няма изобщо да пуснат автобиография за 650 лева на месец.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал