Да изградиш музей от нов тип

Shutterstock

Да изградиш музей от нов тип

"Хумболт форум" в Берлин въплъщава много от противоречията в музейния свят. Може ли да предложи отговори?

2370 прочитания

Shutterstock

© Shutterstock


Огромният строителен парцел, простиращ се през средата на Острова на музеите в Берлин, е бил поляна, място за паради, доминикански манастир, пруски дворец при династията Хоенцолерн през XVIII век, а след 1945 г. - източногерманският парламент, известен като Двореца на републиката. През 2021 г. той ще отвори отново врати за публиката в следващо превъплъщение - "Хумболт форум", гигантски културен център, който обвива старателно реконструирана историческа фасада около поредица от ултрамодерни изложбени галерии с контролиран климат.

Като множество големи граждански строителни проекти по света, "Хумболт форум" страда от забавяния и надхвърляне на първоначалните разходи; по последни сметки той ще струва 644 млн. евро. Пандемията не помага. Други музеи, които трябваше да отложат откриването си за 2021 г., включват Големия египетски музей в Кайро, М+ в Хонконг и музея по изкуствата "Си", изложбено пространство на открито в провинция Цзянси в Югоизточен Китай. Някои като Националния музей Зайед в Абу Даби няма да отворят поне до 2022 г.

Когато идеята за заместване на запуснатия източногермански парламент с реплика на елегантния дворец на Хоенцолерните беше за пръв път сериозно обсъдена преди 20 години, тя звучеше като привлекателна перспектива. Новата сграда щеше да приюти колекциите на Берлин от азиатско изкуство и етнология, както и градската библиотека, общинския музей и Хумболтовия университет. По този начин тя щеше да циментира идентичността на Берлин като гледащ напред културен хъб, въплъщаващ идеите на германското Просвещение така, както са ги представяли братята Фон Хумболт: Александър, изследовател и основател на полето на биогеографията, живял до 1859 г., и Вилхелм, философ, който е починал през 1835 г.

Замисълът е за универсален музей като Британския музей или Ермитажа в Санкт Петербург - и нещо много повече. "Той ще преобразува сърцето на Берлин, казва Нийл Макгрегър, бивш директор на Британския музей, който оглавява консултативния съвет за изграждането на форума. Тъй като вече имаме Гърция, Рим, Средиземноморието, Месопотамия... събирането на едно място на Африка, Океания, Америките и азиатската колекция от предмети на изкуството ще завърши представянето на световните цивилизации."

Тъй като всички политическите партии и отляво, и отдясно предявяват претенции към форума, проектът е обект на интензивен политически дебат. Но с годините той беше въвлечен и в серия противоречия, за които си е отговорен сам. Мнозина разглеждат плана като експонат на западногерманския политически триумфализъм. Бившите източногерманци бяха ужасени от сриването на Двореца на републиката. Той може и никога да не беше успял да бъде истински парламент, но много "осита" си спомнят с топли чувства неговите дискотеки и боулинг писти. Други видяха поставянето на реплика на страда от XVIII век като начин за замаскиране на нацисткия период и същевременно отдаване на почит на милитаристичните пруси. А онези, надяващи се, че той ще се издигне над политическите, националистическите и религиозните граници, бяха шокирани да видят християнски кръст - също символ на пруската мощ - да се издига на покрива миналия май, точно над християнско посвещение, написано от пруския крал Фридрих Вилхелм IV.

Най-голямата полемика касае етнологичните колекции, особено тези от Африка. Германия положи много усилия да върне предметите на изкуството, заграбени по времето на нацистите, но не обръща почти никакво внимание на тези, които са плячкосани или придобити със сила по време на африканския й колониален период. Дебатът за връщането им в Африка става все по-шумен в други държави в последните години, особено във Франция и Холандия, което привлича внимание към мълчанието на Германия за извършения от нея геноцид на територията, която днес е Намибия, и съпътстващото го плячкосване. "Това наистина е голям проблем в Германия", казва Юрген Цимерер, президент на Международната мрежа на учените, изследващи геноцид, към Университета в Хамбург.

Но тези противоречия може да бъдат трансформирани във възможности. Опитът на Германия като федерална държава, която се управлява с консенсус, би трябвало да вдъхнови "Хумболт форум" да се превърне в голям център за културен дебат. Произходът, реституцията и кураторството като форма на културна власт, бъдещето на универсалните музеи - всичко това са теми, които спешно изискват диалог между бившите колониални сили и държавите, които някога са владеели. "Хумболт форум" може да поведе по този път.

2021 накратко

25-ият филм от поредицата за Джеймс Бонд, "Няма време за умиране", с Даниел Крейг в ролята на Агент 007 е с премиерна дата през април, след като пускането му беше отлагано на два пъти заради този подъл международен злодей COVID-19.

2020, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved

Огромният строителен парцел, простиращ се през средата на Острова на музеите в Берлин, е бил поляна, място за паради, доминикански манастир, пруски дворец при династията Хоенцолерн през XVIII век, а след 1945 г. - източногерманският парламент, известен като Двореца на републиката. През 2021 г. той ще отвори отново врати за публиката в следващо превъплъщение - "Хумболт форум", гигантски културен център, който обвива старателно реконструирана историческа фасада около поредица от ултрамодерни изложбени галерии с контролиран климат.

Като множество големи граждански строителни проекти по света, "Хумболт форум" страда от забавяния и надхвърляне на първоначалните разходи; по последни сметки той ще струва 644 млн. евро. Пандемията не помага. Други музеи, които трябваше да отложат откриването си за 2021 г., включват Големия египетски музей в Кайро, М+ в Хонконг и музея по изкуствата "Си", изложбено пространство на открито в провинция Цзянси в Югоизточен Китай. Някои като Националния музей Зайед в Абу Даби няма да отворят поне до 2022 г.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

Влезте в профила си

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Вижте абонаментните планове
Close
Бюлетин
Бюлетин

Вечерни новини

Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.


0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал