Има ли печеливш вариант в спора със Северна Македония

Вероятно да, но той включва незабавен старт на преговори за членство в ЕС

Историята ни събира, историята ни дели
Историята ни събира, историята ни дели    ©  Георги Кожухаров
Историята ни събира, историята ни дели
Историята ни събира, историята ни дели    ©  Георги Кожухаров

Бойко Борисов беше изправен пред избор - да даде зелена светлина за присъединителни преговори с ЕС на Северна Македония или да наложи вето с надеждата за отстъпки по спорните въпроси от историята. В първия случай щеше да допринесе за дългосрочното развитие на отношенията със Скопие. Във втория - да попречи на Каракачановото ВМРО, на БСП и на други високопатриотични формации да експлоатират македонската тема в навечерието на изборите. Накрая се получи най-лошият сценарий. България наложи вето. Край Вардара обявиха българите за враг номер 1. Зоран Заев, който всячески търсеше компромис и дори направи рисковани изявления относно македонското минало, беше публично унижен. Красимир Каракачанов изживява звездния си миг и току-виж остане във властта. Същевременно повечето страни в ЕС недоумяват за какво е свадата между двете съседни страни. А в Западните Балкани - божем приоритет за българската външна политика - общественото мнение е съвсем обяснимо на страната на Скопие. Борисов може да не е изгубил от това развитие, но не е и спечелил. Щетите са за България като цяло, макар и обществото да не го осъзнава, поддавайки се на възторжената популистко-патриотична кампания.

Има ли София полезен ход оттук насетне? Вероятно да, но той включва незабавен старт на преговори за присъединяване на Северна Македония. Борисов като лидер трябва да поеме отговорността и да се противопостави на националистическата вълна, която отприщи самият той - дали нарочно, дали по невнимание. Решението трябва да дойде след среща на високо равнище със Заев. На нея македонската страна да обяви мерки за подобряване на отношенията с България. По този начин Борисов ще излезе от ситуацията, без да претърпи сериозни репутационни загуби или да отблъсне критична маса избиратели от ГЕРБ. Македонският премиер е негов съюзник, въпреки че е разочарован от българския си колега. Макар да втвърди тона си към България, Заев е прагматик и вероятно ще прояви гъвкавост.

Ангажиментите за подобряване на българско-македонските отношения трябва да вървят по линия на икономическите връзки, а не на разговорите за миналото. Например двете страни могат да набележат конкретни стъпки и да отделят допълнително финансиране за изграждане на магистрала между София и Скопие. Заедно с това те трябва да инвестират в развитие и надграждане на презграничната инфраструктура. Пример в тази посока е ГКПП Клепало между Берово и Струмяни. От македонска страна пунктът и пътят до него са построени, но не и откъм българска. Привличането на посетители и инвеститори от България към източната част на Северна Македония - където много общини са обезлюдени и в лошо икономическо положение - е от взаимна изгода и за двете държави. През 2019 г. България е била третият по значимост пазар за македонския износ. София също трябва да търси възможности за повишаване на своя дял в икономиката на съседната страна.

Ако София действително има желание да способства за интеграцията на Скопие в ЕС, то на първо място е редно да улесни достъпа на македонските граждани до своя пазар на стоки, услуги и труд. Това трябва да стори и Северна Македония - премахвайки формалните и най-вече скритите спънки пред българските инвеститори. Вместо да правят кухи декларации за европейски принципи и норми, двете правителства трябва да се съсредоточат върху реалните нужди и проблеми на хората от двете страни на границата. За да проработи позитивният дневен ред, е нужно също така ЕС да даде финансово рамо. Както писахме наскоро с Юлиан Попов, Планът за възстановяване на Европа, приет като ответна мярка на икономическите последици от COVID-19, предоставя сериозни възможности в тази насока.

Ангажиментите за подобряване на българско-македонските отношения трябва да вървят по линия на икономическите връзки, а не на разговорите за миналото.

София и Скопие ще спечелят, ако преосмислят и ролята на съвместната историческа комисия. Тя определено не трябва да бъде фокус на двустранните отношения, а да се постави на отделна писта. Работата на тази комисия не бива да е подчинена на срокове, зададени от графика на институциите в Брюксел. При това българската страна трябва да се раздели с илюзията, че резултатът неминуемо ще е радикална преоценка на миналото от страна на политиците и историческата гилдия в Северна Македония.

Максималистичните цели обикновено подклаждат конфликт, понеже между двете страни започва да се разиграва игра с нулев резултат - печалбата за едните е загуба за другите. За да се тушира тази динамика, е необходимо в комисията да се привлекат и учени "отвън", например Щефан Трьобст, Улрих Брунбауер, Раймон Детрез или пък Бернар Лори - всички, които имат принос в изучаването на българската и македонската история. С помощта на такива хора ще се достигне до разказ за миналото, който би бил приемлив за всички. Процесът обаче ще отнеме време, като в крайна сметка - нека бъдем реалисти - едва ли ще се стигне автоматично до пренаписване на учебниците по история в Северна Македония. Българският и македонският национализъм, противопоставени един на друг, няма да отстъпят от доминантната си позиция в съответната страна.

От 2017 г. насам станахме свидетели на малък пробив в отношенията между България и Северна Македония. За съжаление последните месеци като че ли ни върнаха към времената на ожесточени спорове между български и югославски учени и политици 60-те или 70-те години на миналия век. Ако България не прояви дипломатическа мъдрост, вероятно ще си останем там.

Close
Бюлетин
Бюлетин

Вечерни новини

Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.


18 коментара
  • 1
    vxa15365434 avatar :-|
    Сатана Ликующий

    Поредната заблуждаваща статия. Защо георгиевски настоява Македония да се откаже от териториални претенции към България и от исканията за признаване на македонско малцинство в България. Защото и двете искания присъстват в менюто на Македония. Приказките за език, исторически фигури и национална идентичност са димна завеса.

  • 2
    ss avatar :-P
    SS

    Бечев и други подобни списатели няма да е зле да публикуват и колко са им привели по сметките от Скопие ...

  • 3
    dabeda avatar :-?
    Da be.. da..

    Георги Димитров - оня на 10те лв... и Бичев - би било мноо любопитно как биха реагирали на бой с пръчки..

  • 4
    antipa avatar :-|
    D-r D

    Единственият ефект от подобни съчинения е втвърдяване на това, което в тях се нарича "национализъм".
    Националното съзнание е изключително чувствително към циркаджилъците с историята. Откъдето и да идват. А те обикновено идват от гузните съвести на тия, които са ги предизвикали.

    И всъщност това горе не е теза на българина ДБ, а позицията на "Атлантическия съвет, Вашингтон". Бечев просто ни я огласява...

    Смутен съм и как в няколко граматически безупречни изречения така безпардонно може да се изнасилва историческата истина и трупът й да се замества с разкрасени сламени (атлантически) представи!
    1. "Повечето страни в ЕС недоумяват за какво е свадата между двете съседни страни", казва ДБ и не продължава, че именно на Европейския концерт през 1879 г. в Берлин дължим разделянено на Санстефанска България, откъсването на Македония от Родината и последващото обезбългаряване на територията от Гърция и Сърбия/Югославия;

    2. "в Западните Балкани ... общественото мнение е съвсем обяснимо на страната на Скопие", продължава ДБ, без да изясни какво е това животно "Западни Балкани". Защото под тоя ефемизъм се крият остатъците от убитата от Запада през 1999 г Югославия. И чудно как се очаква замесените с безкрайно устойчивия Титов идеологическо-етнически модел бивши югорепублики да се отметнат от него?

    Преведени на разбираем и коректен език думите на г-н Гечев биха прозвучали така: "Преследвачите и убийците на хората с българско етническо самосъзнание от 1918 г до средата на 60-те години, са на страната на събратята си от Скопие".
    Повече от логично...

    И г-н Бечев хвърля причудливи обвинения и обикаля отдалеч неудобните за концепцията му - да се напием, прегърнем и забравим - факти. Ето два-три само:
    1. Издаденият в Загреб през 1861 г епохален труд на братя Миладинови "Български народни песни" в Скопие от десетилетия се издава без прилагателното "български";
    2. В епохалната тетралогия на Димитър Талев „Железният светилник“, „Преспанските камбани“, „Илинден“ и „Гласовете ви чувам“, издадена преди години в Скопие, прилагателното "български" е изчегъртано навсякъде!
    3. Натискът на Гърция срещу кражбите от Скопие на античната й история (който се поддържаше от абсолютно всички гръцки политически партии), след десетилетни постоянни усилия даде резултат: БЮРМ смени знамето, химна и Конституцията си. От кичозния паметник на Александър Велики насред Скопия бе махната табелката "Ал. Македонски" и сега на нейното място се мъдри никаквата "Античен войн".

    Защо Европа и Югославските остатъци не упрекнаха за нищо Гърция, г-н Бечев?

    Така че на тъпроса в заглавието: "Има ли печеливш вариант в спора със Северна Македония?" Отговорът е ясен: Има - гръцкият!

  • 5
    chitatelsz avatar :-|
    Читател

    Защото, д-р Д, Гърция и гръцката политическа класа се славят с традиции и авторитет, а ние в очите на макетата и евроатлантиците сме едни гниди, които трябва да бъдат бити и в крайна сметка заличени от картата на Балканите. Твърде сме неудобни на мнозина.

  • Atanas Torlozov
  • 7
    drug avatar :-|
    реалист

    До коментар [#4] от "D-r D":

    "Защо Европа и Югославските остатъци не упрекнаха за нищо Гърция?"
    Ами, защото е Гърция, част от Запада, Люлка на Цивилизацията, а и друго. Малко подробности: Според гръцките легенди, през 1511г.пр.н.е. Данай от коляното на Мойсеевия Дан пристигнал в Пелопонес от Египет с голям флот. Той се обявил за владетел и нарекъл народа си данайци, после те се нарекли Гърци, а територията Гърция. От тогава, Гърците последователно и постоянно ограбвали и обявявали за Гърция и Гръцки, аристокрацията, историята и легендите, вкл. по-древната Троянска война, на древните Епир, Македония (с Александър Велики), Тесалия, Евбея, Етолия, Аргос, големи части от Ахея и Аркадия, населени с хора, наричани в Античността траки. Това, позволило Гърците да твърдят, че са "Люлка на западната Цивилизация", което било възприето от същата тази Цивилизация без "да се сади на корена му ряпа" , като се има предвид дивашкото и безпросветно състояние на западните племена по онова, че и през доста по-късни времена. А и, въпросната "Люлка", вече ги легитимира като Цивилизация наследник и на Римската империя. А, да не забравяме и взаимното геополитическо придържане на Гърция с Велика Британия, вкл. САЩ и преките роднински връзки с Британското Кралско Семейство. Херцогът на Единбург, Принц Филип (Гръцки и Датски) Маунбатън, съпругът на НВ Кралицата е син на принц Андрей Гръцки и Датски и принцеса Алис Батенберг, английска принцеса от рода Батенберг.

  • 8
    antipa avatar :-|
    D-r D

    До коментар [#7] от "реалист":

    Егати Запада, щом и ние вече сме част от него...
    Сериозно погледнато Елада не е никаква част от запада. Нито етнически, нито културно, нито географски, нито исторически - никак. Това, че гръцки принц е направил дете на есенска херцогиня не е събитие. Ония със синята кръв столетия наред са се съешавали помежду си с лели и братовчедки - и затова генотипът им е претоварен с ужасни наследствени заболявания.
    Но не това е темата.
    Ако не беше потушената с англо-американски войски гражданска война 1946-1949, Гърция вероятно щеше да ни надмине по социализъм.

    Но има нещо друго, с което не мога да не се съглася с Читател - себеуважението и готовността да отстояват правата си е исконна черта на гръцкия характер.
    А с впечатленията, които ние българите създаваме с нашите прости управленци, циганите - гастърбайтъри и нашето търпение - си заслужаваме презрението.

  • 9
    t3eo avatar :-P
    t3eo

    Иронията е, че същият този Д.Б. в миналото бе шеф на младежката организация на ВМРО в София. Тогава той мислеше по съвсем друг начин. После се скараха с Каракачанов, не и заради различно виждане как да се подходи към проблема с Македония, и биде изгонен. После Д.Б. почна да прави кариера на учен в другата идеологическа крайност, набързо забравяйки част от крайните си тези, не само по темата БЮРМ, а резултатите ги виждаме.

  • 10
    sfasaf avatar :-|
    sfasaf

    Има. Отказват се от всички измишльотини и почват да си градят бъдещето. Ние няма за какво да отстъпваме.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал