Има ли печеливш вариант в спора със Северна Македония
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Има ли печеливш вариант в спора със Северна Македония

Историята ни събира, историята ни дели

Има ли печеливш вариант в спора със Северна Македония

Вероятно да, но той включва незабавен старт на преговори за членство в ЕС

Димитър Бечев, старши сътрудник към Атлантическия съвет, Вашингтон

Историята ни събира, историята ни дели

© Георги Кожухаров


Бойко Борисов беше изправен пред избор - да даде зелена светлина за присъединителни преговори с ЕС на Северна Македония или да наложи вето с надеждата за отстъпки по спорните въпроси от историята. В първия случай щеше да допринесе за дългосрочното развитие на отношенията със Скопие. Във втория - да попречи на Каракачановото ВМРО, на БСП и на други високопатриотични формации да експлоатират македонската тема в навечерието на изборите. Накрая се получи най-лошият сценарий. България наложи вето. Край Вардара обявиха българите за враг номер 1. Зоран Заев, който всячески търсеше компромис и дори направи рисковани изявления относно македонското минало, беше публично унижен. Красимир Каракачанов изживява звездния си миг и току-виж остане във властта. Същевременно повечето страни в ЕС недоумяват за какво е свадата между двете съседни страни. А в Западните Балкани - божем приоритет за българската външна политика - общественото мнение е съвсем обяснимо на страната на Скопие. Борисов може да не е изгубил от това развитие, но не е и спечелил. Щетите са за България като цяло, макар и обществото да не го осъзнава, поддавайки се на възторжената популистко-патриотична кампания.

Има ли София полезен ход оттук насетне? Вероятно да, но той включва незабавен старт на преговори за присъединяване на Северна Македония. Борисов като лидер трябва да поеме отговорността и да се противопостави на националистическата вълна, която отприщи самият той - дали нарочно, дали по невнимание. Решението трябва да дойде след среща на високо равнище със Заев. На нея македонската страна да обяви мерки за подобряване на отношенията с България. По този начин Борисов ще излезе от ситуацията, без да претърпи сериозни репутационни загуби или да отблъсне критична маса избиратели от ГЕРБ. Македонският премиер е негов съюзник, въпреки че е разочарован от българския си колега. Макар да втвърди тона си към България, Заев е прагматик и вероятно ще прояви гъвкавост.

Ангажиментите за подобряване на българско-македонските отношения трябва да вървят по линия на икономическите връзки, а не на разговорите за миналото. Например двете страни могат да набележат конкретни стъпки и да отделят допълнително финансиране за изграждане на магистрала между София и Скопие. Заедно с това те трябва да инвестират в развитие и надграждане на презграничната инфраструктура. Пример в тази посока е ГКПП Клепало между Берово и Струмяни. От македонска страна пунктът и пътят до него са построени, но не и откъм българска. Привличането на посетители и инвеститори от България към източната част на Северна Македония - където много общини са обезлюдени и в лошо икономическо положение - е от взаимна изгода и за двете държави. През 2019 г. България е била третият по значимост пазар за македонския износ. София също трябва да търси възможности за повишаване на своя дял в икономиката на съседната страна.

Ако София действително има желание да способства за интеграцията на Скопие в ЕС, то на първо място е редно да улесни достъпа на македонските граждани до своя пазар на стоки, услуги и труд. Това трябва да стори и Северна Македония - премахвайки формалните и най-вече скритите спънки пред българските инвеститори. Вместо да правят кухи декларации за европейски принципи и норми, двете правителства трябва да се съсредоточат върху реалните нужди и проблеми на хората от двете страни на границата. За да проработи позитивният дневен ред, е нужно също така ЕС да даде финансово рамо. Както писахме наскоро с Юлиан Попов, Планът за възстановяване на Европа, приет като ответна мярка на икономическите последици от COVID-19, предоставя сериозни възможности в тази насока.

Ангажиментите за подобряване на българско-македонските отношения трябва да вървят по линия на икономическите връзки, а не на разговорите за миналото.

София и Скопие ще спечелят, ако преосмислят и ролята на съвместната историческа комисия. Тя определено не трябва да бъде фокус на двустранните отношения, а да се постави на отделна писта. Работата на тази комисия не бива да е подчинена на срокове, зададени от графика на институциите в Брюксел. При това българската страна трябва да се раздели с илюзията, че резултатът неминуемо ще е радикална преоценка на миналото от страна на политиците и историческата гилдия в Северна Македония.

Максималистичните цели обикновено подклаждат конфликт, понеже между двете страни започва да се разиграва игра с нулев резултат - печалбата за едните е загуба за другите. За да се тушира тази динамика, е необходимо в комисията да се привлекат и учени "отвън", например Щефан Трьобст, Улрих Брунбауер, Раймон Детрез или пък Бернар Лори - всички, които имат принос в изучаването на българската и македонската история. С помощта на такива хора ще се достигне до разказ за миналото, който би бил приемлив за всички. Процесът обаче ще отнеме време, като в крайна сметка - нека бъдем реалисти - едва ли ще се стигне автоматично до пренаписване на учебниците по история в Северна Македония. Българският и македонският национализъм, противопоставени един на друг, няма да отстъпят от доминантната си позиция в съответната страна.

От 2017 г. насам станахме свидетели на малък пробив в отношенията между България и Северна Македония. За съжаление последните месеци като че ли ни върнаха към времената на ожесточени спорове между български и югославски учени и политици 60-те или 70-те години на миналия век. Ако България не прояви дипломатическа мъдрост, вероятно ще си останем там.

Бойко Борисов беше изправен пред избор - да даде зелена светлина за присъединителни преговори с ЕС на Северна Македония или да наложи вето с надеждата за отстъпки по спорните въпроси от историята. В първия случай щеше да допринесе за дългосрочното развитие на отношенията със Скопие. Във втория - да попречи на Каракачановото ВМРО, на БСП и на други високопатриотични формации да експлоатират македонската тема в навечерието на изборите. Накрая се получи най-лошият сценарий. България наложи вето. Край Вардара обявиха българите за враг номер 1. Зоран Заев, който всячески търсеше компромис и дори направи рисковани изявления относно македонското минало, беше публично унижен. Красимир Каракачанов изживява звездния си миг и току-виж остане във властта. Същевременно повечето страни в ЕС недоумяват за какво е свадата между двете съседни страни. А в Западните Балкани - божем приоритет за българската външна политика - общественото мнение е съвсем обяснимо на страната на Скопие. Борисов може да не е изгубил от това развитие, но не е и спечелил. Щетите са за България като цяло, макар и обществото да не го осъзнава, поддавайки се на възторжената популистко-патриотична кампания.

Има ли София полезен ход оттук насетне? Вероятно да, но той включва незабавен старт на преговори за присъединяване на Северна Македония. Борисов като лидер трябва да поеме отговорността и да се противопостави на националистическата вълна, която отприщи самият той - дали нарочно, дали по невнимание. Решението трябва да дойде след среща на високо равнище със Заев. На нея македонската страна да обяви мерки за подобряване на отношенията с България. По този начин Борисов ще излезе от ситуацията, без да претърпи сериозни репутационни загуби или да отблъсне критична маса избиратели от ГЕРБ. Македонският премиер е негов съюзник, въпреки че е разочарован от българския си колега. Макар да втвърди тона си към България, Заев е прагматик и вероятно ще прояви гъвкавост.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

18 коментара
  • 1
    vxa15365434 avatar :-|
    Сатана Ликующий

    Поредната заблуждаваща статия. Защо георгиевски настоява Македония да се откаже от териториални претенции към България и от исканията за признаване на македонско малцинство в България. Защото и двете искания присъстват в менюто на Македония. Приказките за език, исторически фигури и национална идентичност са димна завеса.

  • 2
    ss avatar :-P
    SS

    Бечев и други подобни списатели няма да е зле да публикуват и колко са им привели по сметките от Скопие ...

  • 3
    dabeda avatar :-?
    Da be.. da..

    Георги Димитров - оня на 10те лв... и Бичев - би било мноо любопитно как биха реагирали на бой с пръчки..

  • 4
    antipa avatar :-|
    D-r D

    Единственият ефект от подобни съчинения е втвърдяване на това, което в тях се нарича "национализъм".
    Националното съзнание е изключително чувствително към циркаджилъците с историята. Откъдето и да идват. А те обикновено идват от гузните съвести на тия, които са ги предизвикали.

    И всъщност това горе не е теза на българина ДБ, а позицията на "Атлантическия съвет, Вашингтон". Бечев просто ни я огласява...

    Смутен съм и как в няколко граматически безупречни изречения така безпардонно може да се изнасилва историческата истина и трупът й да се замества с разкрасени сламени (атлантически) представи!
    1. "Повечето страни в ЕС недоумяват за какво е свадата между двете съседни страни", казва ДБ и не продължава, че именно на Европейския концерт през 1879 г. в Берлин дължим разделянено на Санстефанска България, откъсването на Македония от Родината и последващото обезбългаряване на територията от Гърция и Сърбия/Югославия;

    2. "в Западните Балкани ... общественото мнение е съвсем обяснимо на страната на Скопие", продължава ДБ, без да изясни какво е това животно "Западни Балкани". Защото под тоя ефемизъм се крият остатъците от убитата от Запада през 1999 г Югославия. И чудно как се очаква замесените с безкрайно устойчивия Титов идеологическо-етнически модел бивши югорепублики да се отметнат от него?

    Преведени на разбираем и коректен език думите на г-н Гечев биха прозвучали така: "Преследвачите и убийците на хората с българско етническо самосъзнание от 1918 г до средата на 60-те години, са на страната на събратята си от Скопие".
    Повече от логично...

    И г-н Бечев хвърля причудливи обвинения и обикаля отдалеч неудобните за концепцията му - да се напием, прегърнем и забравим - факти. Ето два-три само:
    1. Издаденият в Загреб през 1861 г епохален труд на братя Миладинови "Български народни песни" в Скопие от десетилетия се издава без прилагателното "български";
    2. В епохалната тетралогия на Димитър Талев „Железният светилник“, „Преспанските камбани“, „Илинден“ и „Гласовете ви чувам“, издадена преди години в Скопие, прилагателното "български" е изчегъртано навсякъде!
    3. Натискът на Гърция срещу кражбите от Скопие на античната й история (който се поддържаше от абсолютно всички гръцки политически партии), след десетилетни постоянни усилия даде резултат: БЮРМ смени знамето, химна и Конституцията си. От кичозния паметник на Александър Велики насред Скопия бе махната табелката "Ал. Македонски" и сега на нейното място се мъдри никаквата "Античен войн".

    Защо Европа и Югославските остатъци не упрекнаха за нищо Гърция, г-н Бечев?

    Така че на тъпроса в заглавието: "Има ли печеливш вариант в спора със Северна Македония?" Отговорът е ясен: Има - гръцкият!

  • 5
    chitatelsz avatar :-|
    Читател

    Защото, д-р Д, Гърция и гръцката политическа класа се славят с традиции и авторитет, а ние в очите на макетата и евроатлантиците сме едни гниди, които трябва да бъдат бити и в крайна сметка заличени от картата на Балканите. Твърде сме неудобни на мнозина.

  • Atanas Torlozov
  • 7
    drug avatar :-|
    реалист

    До коментар [#4] от "D-r D":

    "Защо Европа и Югославските остатъци не упрекнаха за нищо Гърция?"
    Ами, защото е Гърция, част от Запада, Люлка на Цивилизацията, а и друго. Малко подробности: Според гръцките легенди, през 1511г.пр.н.е. Данай от коляното на Мойсеевия Дан пристигнал в Пелопонес от Египет с голям флот. Той се обявил за владетел и нарекъл народа си данайци, после те се нарекли Гърци, а територията Гърция. От тогава, Гърците последователно и постоянно ограбвали и обявявали за Гърция и Гръцки, аристокрацията, историята и легендите, вкл. по-древната Троянска война, на древните Епир, Македония (с Александър Велики), Тесалия, Евбея, Етолия, Аргос, големи части от Ахея и Аркадия, населени с хора, наричани в Античността траки. Това, позволило Гърците да твърдят, че са "Люлка на западната Цивилизация", което било възприето от същата тази Цивилизация без "да се сади на корена му ряпа" , като се има предвид дивашкото и безпросветно състояние на западните племена по онова, че и през доста по-късни времена. А и, въпросната "Люлка", вече ги легитимира като Цивилизация наследник и на Римската империя. А, да не забравяме и взаимното геополитическо придържане на Гърция с Велика Британия, вкл. САЩ и преките роднински връзки с Британското Кралско Семейство. Херцогът на Единбург, Принц Филип (Гръцки и Датски) Маунбатън, съпругът на НВ Кралицата е син на принц Андрей Гръцки и Датски и принцеса Алис Батенберг, английска принцеса от рода Батенберг.

  • 8
    antipa avatar :-|
    D-r D

    До коментар [#7] от "реалист":

    Егати Запада, щом и ние вече сме част от него...
    Сериозно погледнато Елада не е никаква част от запада. Нито етнически, нито културно, нито географски, нито исторически - никак. Това, че гръцки принц е направил дете на есенска херцогиня не е събитие. Ония със синята кръв столетия наред са се съешавали помежду си с лели и братовчедки - и затова генотипът им е претоварен с ужасни наследствени заболявания.
    Но не това е темата.
    Ако не беше потушената с англо-американски войски гражданска война 1946-1949, Гърция вероятно щеше да ни надмине по социализъм.

    Но има нещо друго, с което не мога да не се съглася с Читател - себеуважението и готовността да отстояват правата си е исконна черта на гръцкия характер.
    А с впечатленията, които ние българите създаваме с нашите прости управленци, циганите - гастърбайтъри и нашето търпение - си заслужаваме презрението.

  • 9
    t3eo avatar :-P
    t3eo

    Иронията е, че същият този Д.Б. в миналото бе шеф на младежката организация на ВМРО в София. Тогава той мислеше по съвсем друг начин. После се скараха с Каракачанов, не и заради различно виждане как да се подходи към проблема с Македония, и биде изгонен. После Д.Б. почна да прави кариера на учен в другата идеологическа крайност, набързо забравяйки част от крайните си тези, не само по темата БЮРМ, а резултатите ги виждаме.

  • 10
    sfasaf avatar :-|
    sfasaf

    Има. Отказват се от всички измишльотини и почват да си градят бъдещето. Ние няма за какво да отстъпваме.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Зората на азиатския век

Зората на азиатския век

Свързване от дома

Свързване от дома

Кеш, моля

Кеш, моля

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.