Има ли печеливш вариант в спора със Северна Македония
Вероятно да, но той включва незабавен старт на преговори за членство в ЕС
Вечерни новини
Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.
Бойко Борисов беше изправен пред избор - да даде зелена светлина за присъединителни преговори с ЕС на Северна Македония или да наложи вето с надеждата за отстъпки по спорните въпроси от историята. В първия случай щеше да допринесе за дългосрочното развитие на отношенията със Скопие. Във втория - да попречи на Каракачановото ВМРО, на БСП и на други високопатриотични формации да експлоатират македонската тема в навечерието на изборите. Накрая се получи най-лошият сценарий. България наложи вето. Край Вардара обявиха българите за враг номер 1. Зоран Заев, който всячески търсеше компромис и дори направи рисковани изявления относно македонското минало, беше публично унижен. Красимир Каракачанов изживява звездния си миг и току-виж остане във властта. Същевременно повечето страни в ЕС недоумяват за какво е свадата между двете съседни страни. А в Западните Балкани - божем приоритет за българската външна политика - общественото мнение е съвсем обяснимо на страната на Скопие. Борисов може да не е изгубил от това развитие, но не е и спечелил. Щетите са за България като цяло, макар и обществото да не го осъзнава, поддавайки се на възторжената популистко-патриотична кампания.
Има ли София полезен ход оттук насетне? Вероятно да, но той включва незабавен старт на преговори за присъединяване на Северна Македония. Борисов като лидер трябва да поеме отговорността и да се противопостави на националистическата вълна, която отприщи самият той - дали нарочно, дали по невнимание. Решението трябва да дойде след среща на високо равнище със Заев. На нея македонската страна да обяви мерки за подобряване на отношенията с България. По този начин Борисов ще излезе от ситуацията, без да претърпи сериозни репутационни загуби или да отблъсне критична маса избиратели от ГЕРБ. Македонският премиер е негов съюзник, въпреки че е разочарован от българския си колега. Макар да втвърди тона си към България, Заев е прагматик и вероятно ще прояви гъвкавост.
Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.
Вече съм абонат Абонирайте сеВъзползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент
1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата
Вижте абонаментните планове
18 коментара
Поредната заблуждаваща статия. Защо георгиевски настоява Македония да се откаже от териториални претенции към България и от исканията за признаване на македонско малцинство в България. Защото и двете искания присъстват в менюто на Македония. Приказките за език, исторически фигури и национална идентичност са димна завеса.
Бечев и други подобни списатели няма да е зле да публикуват и колко са им привели по сметките от Скопие ...
Георги Димитров - оня на 10те лв... и Бичев - би било мноо любопитно как биха реагирали на бой с пръчки..
Единственият ефект от подобни съчинения е втвърдяване на това, което в тях се нарича "национализъм".
Националното съзнание е изключително чувствително към циркаджилъците с историята. Откъдето и да идват. А те обикновено идват от гузните съвести на тия, които са ги предизвикали.
И всъщност това горе не е теза на българина ДБ, а позицията на "Атлантическия съвет, Вашингтон". Бечев просто ни я огласява...
Смутен съм и как в няколко граматически безупречни изречения така безпардонно може да се изнасилва историческата истина и трупът й да се замества с разкрасени сламени (атлантически) представи!
1. "Повечето страни в ЕС недоумяват за какво е свадата между двете съседни страни", казва ДБ и не продължава, че именно на Европейския концерт през 1879 г. в Берлин дължим разделянено на Санстефанска България, откъсването на Македония от Родината и последващото обезбългаряване на територията от Гърция и Сърбия/Югославия;
2. "в Западните Балкани ... общественото мнение е съвсем обяснимо на страната на Скопие", продължава ДБ, без да изясни какво е това животно "Западни Балкани". Защото под тоя ефемизъм се крият остатъците от убитата от Запада през 1999 г Югославия. И чудно как се очаква замесените с безкрайно устойчивия Титов идеологическо-етнически модел бивши югорепублики да се отметнат от него?
Преведени на разбираем и коректен език думите на г-н Гечев биха прозвучали така: "Преследвачите и убийците на хората с българско етническо самосъзнание от 1918 г до средата на 60-те години, са на страната на събратята си от Скопие".
Повече от логично...
И г-н Бечев хвърля причудливи обвинения и обикаля отдалеч неудобните за концепцията му - да се напием, прегърнем и забравим - факти. Ето два-три само:
1. Издаденият в Загреб през 1861 г епохален труд на братя Миладинови "Български народни песни" в Скопие от десетилетия се издава без прилагателното "български";
2. В епохалната тетралогия на Димитър Талев „Железният светилник“, „Преспанските камбани“, „Илинден“ и „Гласовете ви чувам“, издадена преди години в Скопие, прилагателното "български" е изчегъртано навсякъде!
3. Натискът на Гърция срещу кражбите от Скопие на античната й история (който се поддържаше от абсолютно всички гръцки политически партии), след десетилетни постоянни усилия даде резултат: БЮРМ смени знамето, химна и Конституцията си. От кичозния паметник на Александър Велики насред Скопия бе махната табелката "Ал. Македонски" и сега на нейното място се мъдри никаквата "Античен войн".
Защо Европа и Югославските остатъци не упрекнаха за нищо Гърция, г-н Бечев?
Така че на тъпроса в заглавието: "Има ли печеливш вариант в спора със Северна Македония?" Отговорът е ясен: Има - гръцкият!
Защото, д-р Д, Гърция и гръцката политическа класа се славят с традиции и авторитет, а ние в очите на макетата и евроатлантиците сме едни гниди, които трябва да бъдат бити и в крайна сметка заличени от картата на Балканите. Твърде сме неудобни на мнозина.
:[email protected]
До коментар [#4] от "D-r D":
"Защо Европа и Югославските остатъци не упрекнаха за нищо Гърция?"
Ами, защото е Гърция, част от Запада, Люлка на Цивилизацията, а и друго. Малко подробности: Според гръцките легенди, през 1511г.пр.н.е. Данай от коляното на Мойсеевия Дан пристигнал в Пелопонес от Египет с голям флот. Той се обявил за владетел и нарекъл народа си данайци, после те се нарекли Гърци, а територията Гърция. От тогава, Гърците последователно и постоянно ограбвали и обявявали за Гърция и Гръцки, аристокрацията, историята и легендите, вкл. по-древната Троянска война, на древните Епир, Македония (с Александър Велики), Тесалия, Евбея, Етолия, Аргос, големи части от Ахея и Аркадия, населени с хора, наричани в Античността траки. Това, позволило Гърците да твърдят, че са "Люлка на западната Цивилизация", което било възприето от същата тази Цивилизация без "да се сади на корена му ряпа" , като се има предвид дивашкото и безпросветно състояние на западните племена по онова, че и през доста по-късни времена. А и, въпросната "Люлка", вече ги легитимира като Цивилизация наследник и на Римската империя. А, да не забравяме и взаимното геополитическо придържане на Гърция с Велика Британия, вкл. САЩ и преките роднински връзки с Британското Кралско Семейство. Херцогът на Единбург, Принц Филип (Гръцки и Датски) Маунбатън, съпругът на НВ Кралицата е син на принц Андрей Гръцки и Датски и принцеса Алис Батенберг, английска принцеса от рода Батенберг.
До коментар [#7] от "реалист":
Егати Запада, щом и ние вече сме част от него...
Сериозно погледнато Елада не е никаква част от запада. Нито етнически, нито културно, нито географски, нито исторически - никак. Това, че гръцки принц е направил дете на есенска херцогиня не е събитие. Ония със синята кръв столетия наред са се съешавали помежду си с лели и братовчедки - и затова генотипът им е претоварен с ужасни наследствени заболявания.
Но не това е темата.
Ако не беше потушената с англо-американски войски гражданска война 1946-1949, Гърция вероятно щеше да ни надмине по социализъм.
Но има нещо друго, с което не мога да не се съглася с Читател - себеуважението и готовността да отстояват правата си е исконна черта на гръцкия характер.
А с впечатленията, които ние българите създаваме с нашите прости управленци, циганите - гастърбайтъри и нашето търпение - си заслужаваме презрението.
Иронията е, че същият този Д.Б. в миналото бе шеф на младежката организация на ВМРО в София. Тогава той мислеше по съвсем друг начин. После се скараха с Каракачанов, не и заради различно виждане как да се подходи към проблема с Македония, и биде изгонен. После Д.Б. почна да прави кариера на учен в другата идеологическа крайност, набързо забравяйки част от крайните си тези, не само по темата БЮРМ, а резултатите ги виждаме.
Има. Отказват се от всички измишльотини и почват да си градят бъдещето. Ние няма за какво да отстъпваме.
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.
Вход