Децата на COVID-19

Повечето видове представители на социални науки - без значение дали са икономисти, социолози или психолози - са съгласни, че бедите в детството означават трудности в зрелия живот. Въпреки че децата за щастие са с много по-ниски шансове за смърт от COVID-19, последствията от увеличената бедност, загубата на работни места в семействата и разрушения ритъм на учене няма да бъдат толкова лесни за избягване.

Ученето лице в лице превъзхожда ученето във виртуална среда, което обяснява и защо продължава да съществува - далеч по-голяма причина, отколкото носталгията. Това твърдение е още по-вярно за бедните деца, които нямат добра интернет връзка или лични лаптопи, семействата им не мога да плащат за допълнителни уроци, а училищата им дават безплатна храна и стабилност. Анализатори в консултантската агенция McKinsey изчисляват, че ако училищата отворят отново през януари 2021 г. (а това не изглежда особено вероятно), средният ученик ще е загубил седем месеца учене. Черните ученици дори повече - десет месеца. Бедните ученици ще са загубили повече от цяла година.

Животът вкъщи също се е променил. Анкети на статистическото бюро от септември - след като вече бяха спрени повишените помощи за безработни - показват, че 30% от домакинствата с деца и родители без гимназиално образование казват, че не са имали достатъчно храна през предходната седмица. Сред по-слабо образованите семейства (което означава и по-слабо платени) 21% са пропуснали да платят наема си през предходния месец и подобен дял от хората смята, че има висок шанс да бъдат изгонени от дома си през следващите два месеца. Донякъде защото бяха изгубени много работни места, индикаторите за проблемни ментални състояния като депресия и притеснение също са се вдигнали диспропорционално. Нестабилността по отношение на храната, мястото за живеене и родителската грижа водят до по-лошо държание в училища, по-слаби резултати на тестове, а в крайна сметка и до по-нисък процент завършили гимназия и колеж.

Колкото по-бързо родителите се върнат на работа и децата към училище лице в лице, толкова по-слабо неравномерни ще бъдат последиците. Видовете политики, които федералното правителство може да предприеме, за да бъде омекотен ударът - като екипи за преподаване на тези, които не могат да си позволят лични уроци, или по-широк достъп до лаптопи - едва ли ще се случат заради обичайната ненавист между двете партии. Щатските и градските управи няма да могат да се справят заради техните собствени бюджетни кризи. Вместо това децентрализираната образователна система на Америка ще трябва да се справи с всеки случай един по един, окръг по окръг. Както с всичко друго, което се отразява на децата на COVID-19, липсата на обща политика ще доведе до още по-голямо неравенство. Последствията ще се усещат с години.