Идващата кредитна криза заради COVID-19
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Идващата кредитна криза заради COVID-19

Кармен Райнхарт, главен икономист в Световната банка

Идващата кредитна криза заради COVID-19

Тази криза наистина е различна, но последиците от нея са твърде предсказуеми

Кармен Райнхарт, главен икономист в Световната банка, The Economist

Кармен Райнхарт, главен икономист в Световната банка

© The Economist


Корона кризата не започна като финансова криза, но се превърна в такава, и то глобална. Новините през 2020 г. бяха доминирани от заглавия за разпространението на пандемията, рекордното намаляване на производството и скока на бедността и безработицата. Зад тези обезпокоителни тенденции бавно се надига една по-тиха финансова криза в широк кръг държави. Финансовите последствия от пандемията не се съобразяват с разликите по региони или със състоянието на доходите. Финансовите институции са изправени (и ще бъдат изправени за известно време) пред значителен ръст на необслужваните заеми (NPL).

Исторически банковите кризи се появяват след дълга експанзия на икономическата активност. Ръстът често е движен от кредитен бум и увеличаване на ливъриджа (употребата на заемен капитал като източник на финансиране при инвестиции с цел разширяване на активите и генериране на по-висока възвращаемост). Под мотото "този път е различно" се създават балони на цените на активите през библейските "7 тлъсти години" (независимо дали става дума за имоти, стоки, акции или облигации). Тъй като икономическата експанзия се забавя и преминава в рецесия, заемите, отпуснати в добрите времена, се влошават. Понякога проблемите с балансите подкопават доверието и набезите за теглене на средства срещу банките и финансовите институции превръщат кризата в пълномащабна паника. Домакинствата и компаниите се опитват да намалят заемите си след кризата, дори когато банките приемат по-строги стандарти за кредитиране. Ако банките се съпротивляват да отписват лоши кредити в полза на "непрекъснато развитие", какъвто беше случаят с японската криза в началото на 90-те години и в Европа след 2007 - 2009 г., кредитната криза в резултат на това може да бъде по-дълга и по-тежка и дори да надмине библейските "седем постни години".

Но този път наистина е различно. Надигащата се кредитна криза през 2021 г. не се вписва в историческия модел на бум и спад в много държави. Тя не се основава на това дали е имало икономически растеж или балон на цените на активите. Общите черти на развиващата се криза на финансовите баланси и последващата кредитна криза са историческият мащаб и вероятният продължителен икономическия спад. Това е и регресивна криза, която засяга непропорционално домакинствата с ниски доходи и по-малките фирми, които разполагат с по-малко активи и възможности да избегнат фалит.

Високото ниво на кредитиране в навечерието на пандемията ще засили проблемите в балансите на финансовия сектор. Компаниите в най-големите световни икономики - САЩ и Китай, са високо задлъжнели и могат да се превърнат във високорискови длъжници. Международният валутен фонд неведнъж сигнализира за притесненията си от предпандемичния ръст на корпоративния ливъридж в много развиващи се пазари, където голяма част от дълга е деноминирана в долари. Шест месеца след началото на корона кризата S&P намали рейтинга или понижи перспективата на 60% от компаниите в Латинска Америка, които оценява. За останалия свят делът е около 35 - 40%. Експозицията към търговски площи от типа на оставащите полупразни молове е друг източник на притеснение в много части на света.

Австралия и Канада са сред тези, където дълговете на домакинствата достигат рекордни нива. В Африка, където нивото на лоши заеми е било около 11% през 2019 г., портфолиото на институциите за микрофинансиране ще бъде подложено на стрес, тъй като кредитирането е насочено към домакинства с променливи доходи и без активи. Още в навечерието на пандемията Индия вече трябваше да се справя с ниво на лоши заеми от около 9%, а новото кредитиране през последните години вече беше ограничено в резултат на усилията за изчистване на балансите на държавните банки.

От началото на пандемията правителствата по света приложиха набор от политики, за да осигурят ликвидност на много бизнеси, които бяха затворени по време на локдауна, и да подпомогнат домакинствата, ударени от внезапната загуба на доходи и работа. Бяха предоставени гратисни периоди при изплащане на съществуващи заеми. Заемите бяха предоговорени в посока по-дълъг падеж или по-ниски лихвени проценти. Надеждата е, тъй като здравната криза е временна, финансовият проблем на фирмите и домакинствата също да е такъв. Въпреки това, дори за пандемията да се намери бързо решение под формата на глобално достъпна ваксина, щетите за световната икономика и балансите на финансовите институции са значителни.

При извънредната ситуация взетите мерки и се превърнаха в ценен инструмент за стимулиране, който надхвърля традиционните фискални и парични политики. Но до 2021 г. гратисните периоди ще приключат и ще стане ясно дали проблемът, с който се сблъскват безброй фирми и домакинства, е по-скоро несъстоятелност, отколкото липса на ликвидност. В миналото продължителните кредитни кризи бяха сериозна пречка за икономическото възстановяване. Малка е вероятността в постпандемичния пейзаж да бъде по-различно.

2020, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved

Корона кризата не започна като финансова криза, но се превърна в такава, и то глобална. Новините през 2020 г. бяха доминирани от заглавия за разпространението на пандемията, рекордното намаляване на производството и скока на бедността и безработицата. Зад тези обезпокоителни тенденции бавно се надига една по-тиха финансова криза в широк кръг държави. Финансовите последствия от пандемията не се съобразяват с разликите по региони или със състоянието на доходите. Финансовите институции са изправени (и ще бъдат изправени за известно време) пред значителен ръст на необслужваните заеми (NPL).

Исторически банковите кризи се появяват след дълга експанзия на икономическата активност. Ръстът често е движен от кредитен бум и увеличаване на ливъриджа (употребата на заемен капитал като източник на финансиране при инвестиции с цел разширяване на активите и генериране на по-висока възвращаемост). Под мотото "този път е различно" се създават балони на цените на активите през библейските "7 тлъсти години" (независимо дали става дума за имоти, стоки, акции или облигации). Тъй като икономическата експанзия се забавя и преминава в рецесия, заемите, отпуснати в добрите времена, се влошават. Понякога проблемите с балансите подкопават доверието и набезите за теглене на средства срещу банките и финансовите институции превръщат кризата в пълномащабна паника. Домакинствата и компаниите се опитват да намалят заемите си след кризата, дори когато банките приемат по-строги стандарти за кредитиране. Ако банките се съпротивляват да отписват лоши кредити в полза на "непрекъснато развитие", какъвто беше случаят с японската криза в началото на 90-те години и в Европа след 2007 - 2009 г., кредитната криза в резултат на това може да бъде по-дълга и по-тежка и дори да надмине библейските "седем постни години".


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

1 коментар
  • 1
    leo_k avatar :-|
    Лео

    Капитал, някаква шега ли е на 4 март 2021 да публикувате нещо, излязло на 17 ноември 2020?


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Зората на азиатския век

Зората на азиатския век

Свързване от дома

Свързване от дома

Кеш, моля

Кеш, моля

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.