Цифрово убийство

Кибератака може умишлено да отнеме нечий живот през 2021 г.

Зловещите сценарии за киберубийства датират от десетилетия. През 1999 г. New York Times обърна внимание на вероятността за "електронен Пърл Харбър". През 2011 г. тогавашният министър на отбраната на САЩ Леон Панета предположи, че "следващият Пърл Харбър би могъл да бъде кибератака", може би "толкова разрушителна, колкото и терористичната атака от 11 септември". Досега не е известно да е имало такава смъртоносна, мащабна кибератака. Но през септември 2020 г. атака изключи компютрите на болница в Дюселдорф и жена, която се нуждаеше от спешна операция, почина, след като беше преместена в друг град. Така първата известна смърт в резултат на кибератака изглежда случайност - целта на нападателите е била да изнудват за пари, като атакуват компютри в Дюселдорфския университет, а не в свързаната с него болница. Но тя показва, че умишленото причиняване на смърт по този начин със сигурност е възможно. Все още не се е случило, но доколкото все повече аспекти от човешкия живот включват свързване към мрежи, това би могло да се промени през 2021 г.

За да нарани или да убие някого, който не е вече зависим от животоподдържащи машини, зловредният код трябва да използва кинетичната или химическата енергия на нещо, което контролира. Очевидните кандидати са индустриалните системи за контрол - като тези, които управляват електроцентрали и заводи. През 2007 г. министерството на енергетиката на САЩ публично показа как 21 реда код могат бързо да отворят и затворят верижните прекъсвачи на дизелов генератор, като накарат машината да пуши, да се тресе и да се разбие. "Приличаше на напрежението върху трансмисията на автомобил, когато шофьорът превключи на задна скорост, докато колата се движи бързо напред", отбелязва Бен Бюканън от Georgetown University в книгата си "Хакерът и държавата".


Благодарим Ви, че четете Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Вече съм абонат Абонирайте се

Още от Капитал