Началото на 2020 г. изглеждаше като началото на голяма мечта за мен. След години на трудности Богота ми даде възможността да бъда първата жена, първият представител на ЛГБТ общността и първата със скромен произход извън елитната класа, която стана кмет на колумбийската столица. Аз встъпих в длъжност и предложих нов социален и екологичен договор за Богота, в който справянето с неравенството, климатичната криза и половите измерения на бедността щяха да станат истински приоритети.
През следващите месеци Богота се превърна в арена на обществени протести. Младежите и средната класа излязоха по улиците, за да изразят недоволството си от липсата на възможности и от риска да изгубят скромните достижения в социалната мобилност. На 1 януари мислехме, че най-голямото предизвикателство ще бъде да се управлява в условията на подобно недоволство, докато същевременно останем верни на платформата, заради която бяхме избрани. Но коронавирусът дойде и наложи нов ред.
Управлението се превърна в справяне с пандемията. Други неравенства станаха дори още по-видими. Например в дигиталната сфера, където 40% учениците в обществените училища нямат компютър или интернет връзка. Или в областта на половете, където хиляди жени, успели да се освободят от неплатената домакинска работа, бяха принудени да останат отново у дома и да се грижат за другите. В допълнение към здравните последици от болестта най-лошата част от пандемията е връщането назад може би с десетилетие на социалния и икономическия напредък за младите и за жените - две групи, които аз с гордост представлявам. Изглеждаше, че пандемията е дошла, за да направи постигането на новия социален и екологичен договор, който предложихме по време на предизборната кампания, още по-трудно.
Трябваше да излизаме с нови действия всеки ден. Здравният сектор трябваше да бъде управляван, смъртните случаи - предотвратявани, доходите - защитени, а гладът - избягван на всяка цена. Трябваше да модифицираме правителствените програми. Например превърнахме даването на пари на 20 000 домакинства в началото на годината в даване на основен доход и хранителни помощи на 712 000 домакинства за седем месеца. Успяхме да осигурим интернет връзка и таблети за 124 000 ученици. Убедихме университетите и гимназиите да намалят таксите, да съкратят програмите и да ги направят по-гъвкави, така че повече хора да имат по-добър шанс да се върнат на училище или да се запишат за пръв път. Накратко, пандемията доведе до нови предизвикателства, но беше също така и възможност за иновиране и за случване на преобразяваща промяна.
Пандемията ни принуди да приложим незабавно на практика социалния и екологичен договор, който бяхме представили. Той доведе до нови начини за живеене, работене, консумиране и пътуване до работа, което ни води към един по-устойчив град. Освен че удвоихме капацитета на интензивните отделения, също така удвоихме дела на пътуванията с колела в града. Добавихме 85 км велосипедни алеи към съществуващите 550 км. Превърнахме улици в пешеходни зони и подобрихме обществените пространства, така че ресторантите, магазините и артистите да могат да заработят отново. Сега имаме най-ниското равнище на замърсяване на въздуха от години. Около 93% от гражданите на Богота използват маски и повечето все още си стоят у дома възможно най-много, дори когато не сме в локдаун.
Много от тези подобрения ще се запазят. Но точно както пандемията ускори някои неща, тя временно прекрати други, като например проявите на социално недоволство. Този натиск се върна с напора на вода, която е била спряна от стена. Младите, жените и недоволните бяха отново по улиците с увеличени от пандемията проблеми.
В крайна сметка гражданите не само ще излязат по улиците, но ще отидат и до урните (следващите избори в Колумбия са през 2022 г.). И на вота ще трябва да победим друга пандемия - тази на популизма, който се храни с неудовлетвореността на хората. Авторитарен популизъм отляво, който е способен да превърне това, което постигнахме с демокрацията, в пепел; и авторитарен популизъм отдясно, който може да премахне съдилищата и да забрани обществените протести. Трябва да консолидираме демократичната промяна, без да попаднем в ръцете на преминаващи месии, които подкопават институциите, способни да поддържат промените, за които се борихме.
Имам повече гордост и оптимизъм от всякога. Видяла съм най-добрите страни на моя град и неговите жители. През 2021 г. и след това ние ще станем по-добри човешки същества и граждани и ще постигнем нещо, което се изплъзва на страната ни и към което винаги сме се стремели - демокрация, осигуряваща по-равно и мирно общество.
2020, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved
Началото на 2020 г. изглеждаше като началото на голяма мечта за мен. След години на трудности Богота ми даде възможността да бъда първата жена, първият представител на ЛГБТ общността и първата със скромен произход извън елитната класа, която стана кмет на колумбийската столица. Аз встъпих в длъжност и предложих нов социален и екологичен договор за Богота, в който справянето с неравенството, климатичната криза и половите измерения на бедността щяха да станат истински приоритети.
През следващите месеци Богота се превърна в арена на обществени протести. Младежите и средната класа излязоха по улиците, за да изразят недоволството си от липсата на възможности и от риска да изгубят скромните достижения в социалната мобилност. На 1 януари мислехме, че най-голямото предизвикателство ще бъде да се управлява в условията на подобно недоволство, докато същевременно останем верни на платформата, заради която бяхме избрани. Но коронавирусът дойде и наложи нов ред.
0 коментара