Правителствата навсякъде са изправени пред огромно предизвикателство - как да се наложат стриктни социални ограничения за предотвратяване на заразяването, докато същевременно се позволи на гражданите да участват по смислен начин в електоралния процес? Поглеждайки напред, по-малко избори са насрочени в Африка за 2021 г. Но все пак същите опасения остават.

Това повдига сложни въпроси за фундаменталните човешки права, за интегритета на демокрацията и за легитимността на правителствата. Отговорът ще включва трудни компромиси. Но гражданите и лидерите в Африка трябва да бъдат бдителни, за да се гарантира, че пандемията няма да стане оправдание за избягване или отлагане на избори с цел политическо предимство, за ограничаване на гражданското общество или за въвеждане на авторитарни и антидемократични мерки в името на общественото здраве.

Какво може да се направи, за да се гарантират демократичните постижения и индивидуалните свободи, които африканците са си спечелили в последно време, често на голяма цена? Има няколко стъпки, които правителствата и обществото могат да предприемат, базирани на препоръките на международна група от електорални експерти, събрана от Kofi Annan Foundation.

Основният принцип е върховенството на закона. Извънредните мерки, свързани с изборите, трябва да бъдат обосновани чрез конституционни клаузи и електорални закони. Където националната законова рамка не предвижда настоящата ситуация, трябва да бъдат направени законови промени в съответствие с международно приетите стандарти. Отлагането на вотовете не трябва бъде без предварителни ограничения. Вместо това трябва да има яснота и договорка за здравните условия, при които гласуванията могат да се състоят безопасно.

След това лидерите трябва да проведат широки консултации, за да изградят доверие и консенсус из политическия пейзаж. Ако не го направят, извънредните мерки, които въведат, може да бъдат възприети като изгодни само на тях и като подкопаващи общественото доверие, необходимо за справяне със здравната криза.

Трето, прозрачност - правителствата и електоралните власти трябва да осигурят ясна и честна комуникация с обществото. Гражданите трябва да разберат какви мерки са обсъждани, от кого и на какви основания. Медиите и гражданските общества имат важна роля в запазването на демокрацията, като наблюдават политиките, насърчават дебата и осветляват ключови въпроси. Правителствата трябва да защитят свободата на изразяване. Прикриването в политиката, както и в здравеопазването само влошава нещата.

Накрая всяка стъпка, предприета от правителствата, като например защитни мерки в избирателните секции или промени в начина, по който се регистрират избирателите, подават се бюлетините и се броят гласовете, трябва да бъде основателна и пропорционална на здравния риск. Вирусът не е основание да се пренебрегват изпитани електорални практики.

Дори и със свободни и честни избори демокрацията в Африка е заплашена от отслабените икономики. Страните ще се нуждаят от значителна помощ, за да преминат през кризата. Правителствата и техните международни партньори трябва да избягват провалилите се политики от миналото, когато дори и дългът да бе опростен или разсрочен, бюджетите за образование и здравеопазване бяха намалявани. Налагането на стриктни икономии насред масова безработица ще заплаши стабилността и демократичния напредък.

Тежките времена могат да направят хората по-уязвими към примамливите слова на популистите и екстремистите, които се възползват от напрежението в обществата. С предприемането на тези стъпки Африка може да предотврати убийството на нейните млади демокрации от здравната криза.

2020, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved