Не позволявайте на COVID-19 да убие демокрацията
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Не позволявайте на COVID-19 да убие демокрацията

Алън Дос, специален съветник на Kofi Annan Foundation (вляво), Мо Ибрахим, основател на Mo Ibrahim Foundation

Не позволявайте на COVID-19 да убие демокрацията

Прекратяването на избори на фона на пандемията може да подкопае африканската демокрация, освен ако не бъдат предприети правилните стъпки

Алън Дос, специален съветник на Kofi Annan Foundation, Мо Ибрахим, основател на Mo Ibrahim Foundation, The Economist

Алън Дос, специален съветник на Kofi Annan Foundation (вляво), Мо Ибрахим, основател на Mo Ibrahim Foundation

© The Economist


Пандемията в Африка не е единствено криза на общественото здраве или на икономиката. Тя може да се превърне в политически критичен момент, заплашващ демократичния напредък, който страните на континента постигнаха през последните години.

Африка не е подготвена да се справи с пандемията. Само няколко държави имат социални предпазни мрежи и фискално пространство, които да омекотят ефекта от тежката икономическа рецесия, предречена както от МВФ, така и от Световната банка. Милиони хора вече загубиха работните си места или други източници на доход. Това ще доведе до широко разпространено социално страдание и вероятно до политически промени, особено сред младежите, които повече от всякога нямат работа и възможности. Това припокриване на икономически, социални и политически кризи е рецепта за смут и нестабилност.

Демократичните избори може да са искрата, която подпалва фитила. Над 20 африкански държави трябваше да проведат парламентарни избори през 2020 г. Много от тях все още бяха в разгара на конфликти, точно излизащи от тях или на прага на тях. Само пет от страните - Того, Гвинея, Мали, Бурунди и Малави, проведоха вота, както бе планирано, някои мирно, други със спорен резултат. За щастие нито едно гласуване, изглежда, не провокира скок в заболяемостта от коронавирус.

Правителствата навсякъде са изправени пред огромно предизвикателство - как да се наложат стриктни социални ограничения за предотвратяване на заразяването, докато същевременно се позволи на гражданите да участват по смислен начин в електоралния процес? Поглеждайки напред, по-малко избори са насрочени в Африка за 2021 г. Но все пак същите опасения остават.

Това повдига сложни въпроси за фундаменталните човешки права, за интегритета на демокрацията и за легитимността на правителствата. Отговорът ще включва трудни компромиси. Но гражданите и лидерите в Африка трябва да бъдат бдителни, за да се гарантира, че пандемията няма да стане оправдание за избягване или отлагане на избори с цел политическо предимство, за ограничаване на гражданското общество или за въвеждане на авторитарни и антидемократични мерки в името на общественото здраве.

Какво може да се направи, за да се гарантират демократичните постижения и индивидуалните свободи, които африканците са си спечелили в последно време, често на голяма цена? Има няколко стъпки, които правителствата и обществото могат да предприемат, базирани на препоръките на международна група от електорални експерти, събрана от Kofi Annan Foundation.

Основният принцип е върховенството на закона. Извънредните мерки, свързани с изборите, трябва да бъдат обосновани чрез конституционни клаузи и електорални закони. Където националната законова рамка не предвижда настоящата ситуация, трябва да бъдат направени законови промени в съответствие с международно приетите стандарти. Отлагането на вотовете не трябва бъде без предварителни ограничения. Вместо това трябва да има яснота и договорка за здравните условия, при които гласуванията могат да се състоят безопасно.

След това лидерите трябва да проведат широки консултации, за да изградят доверие и консенсус из политическия пейзаж. Ако не го направят, извънредните мерки, които въведат, може да бъдат възприети като изгодни само на тях и като подкопаващи общественото доверие, необходимо за справяне със здравната криза.

Трето, прозрачност - правителствата и електоралните власти трябва да осигурят ясна и честна комуникация с обществото. Гражданите трябва да разберат какви мерки са обсъждани, от кого и на какви основания. Медиите и гражданските общества имат важна роля в запазването на демокрацията, като наблюдават политиките, насърчават дебата и осветляват ключови въпроси. Правителствата трябва да защитят свободата на изразяване. Прикриването в политиката, както и в здравеопазването само влошава нещата.

Накрая всяка стъпка, предприета от правителствата, като например защитни мерки в избирателните секции или промени в начина, по който се регистрират избирателите, подават се бюлетините и се броят гласовете, трябва да бъде основателна и пропорционална на здравния риск. Вирусът не е основание да се пренебрегват изпитани електорални практики.

Дори и със свободни и честни избори демокрацията в Африка е заплашена от отслабените икономики. Страните ще се нуждаят от значителна помощ, за да преминат през кризата. Правителствата и техните международни партньори трябва да избягват провалилите се политики от миналото, когато дори и дългът да бе опростен или разсрочен, бюджетите за образование и здравеопазване бяха намалявани. Налагането на стриктни икономии насред масова безработица ще заплаши стабилността и демократичния напредък.

Тежките времена могат да направят хората по-уязвими към примамливите слова на популистите и екстремистите, които се възползват от напрежението в обществата. С предприемането на тези стъпки Африка може да предотврати убийството на нейните млади демокрации от здравната криза.

2020, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved

Пандемията в Африка не е единствено криза на общественото здраве или на икономиката. Тя може да се превърне в политически критичен момент, заплашващ демократичния напредък, който страните на континента постигнаха през последните години.

Африка не е подготвена да се справи с пандемията. Само няколко държави имат социални предпазни мрежи и фискално пространство, които да омекотят ефекта от тежката икономическа рецесия, предречена както от МВФ, така и от Световната банка. Милиони хора вече загубиха работните си места или други източници на доход. Това ще доведе до широко разпространено социално страдание и вероятно до политически промени, особено сред младежите, които повече от всякога нямат работа и възможности. Това припокриване на икономически, социални и политически кризи е рецепта за смут и нестабилност.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Зората на азиатския век

Зората на азиатския век

Свързване от дома

Свързване от дома

Кеш, моля

Кеш, моля

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.