Идея, чието време дойде

През март 2020 г. Томас Варгас загуби работата си на летището заради COVID-19 и стана един от 40-те милиона американци, които кандидатстваха за подпомагане за безработни. Парите дойдоха със седмици закъснение, но Томас можеше да се опре на гарантирания си доход от 500 долара на месец, който получава от февруари 2019 г. насам като част от експериментална програма, която изпробваме в Стоктън, Калифорния. Той изхарчи безусловния си доход за наем, пари и сметки. След това, с опората на този доход, той върна жеста на обществото, като поправяше безплатно коли на работници на първата линия на пандемията и даряваше на местната пожарна.

Въпреки че случаят на Томас е специфичен, предвид пандемията, която се случва веднъж на поколение, внезапната загуба на работа по каквато и да било друга причина можеше да вкара него и мнозинството от американците в ситуация, в която да бъдат изгонени от хазяите си, да се редят на опашки за безплатна храна и да бъдат вечни длъжници. COVID-19 просто показа това, което отдавна е ясно - хората работят, но не и икономиката. Икономическата несигурност в Америка е широко срещано явление, а структурният расизъм поддържа расово неравенство и в доходите, и в общото състояние. За някои хора е невъзможно да просперират. Историята на Томас е само един пример как гарантиран доход може да доведе до икономическа устойчивост.