Идея, чието време дойде

Програмите за гарантиран доход могат да се справят с неравенството и да създадат устойчива икономика

Майкъл Тъбс, кмет на Стоктън, Калифорния    ©  The Economist

През март 2020 г. Томас Варгас загуби работата си на летището заради COVID-19 и стана един от 40-те милиона американци, които кандидатстваха за подпомагане за безработни. Парите дойдоха със седмици закъснение, но Томас можеше да се опре на гарантирания си доход от 500 долара на месец, който получава от февруари 2019 г. насам като част от експериментална програма, която изпробваме в Стоктън, Калифорния. Той изхарчи безусловния си доход за наем, пари и сметки. След това, с опората на този доход, той върна жеста на обществото, като поправяше безплатно коли на работници на първата линия на пандемията и даряваше на местната пожарна.

Въпреки че случаят на Томас е специфичен, предвид пандемията, която се случва веднъж на поколение, внезапната загуба на работа по каквато и да било друга причина можеше да вкара него и мнозинството от американците в ситуация, в която да бъдат изгонени от хазяите си, да се редят на опашки за безплатна храна и да бъдат вечни длъжници. COVID-19 просто показа това, което отдавна е ясно - хората работят, но не и икономиката. Икономическата несигурност в Америка е широко срещано явление, а структурният расизъм поддържа расово неравенство и в доходите, и в общото състояние. За някои хора е невъзможно да просперират. Историята на Томас е само един пример как гарантиран доход може да доведе до икономическа устойчивост.


Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Вече съм абонат Абонирайте се

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове
Все още няма коментари
Нов коментар

Още от Капитал