Първата жертва на COVID-19
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Първата жертва на COVID-19

The Economist

Първата жертва на COVID-19

Кажете сбогом на безгрижното съществуване от времето на предпандемичния свят

Ан Роу, редактор на секция Възпоменание, The Economist

The Economist

© The Economist


Няколко седмици след началото на годината К. решава, че трябва да отиде на лекар. Кабинетът е съвсем близо, на края на улицата. Веднъж-дваж му хрумва просто да се отбие, както е правил в миналото, но бързо отхвърля идеята. Човек не се отбива ей така на места, където не знае кой може да е седял на този стол или да e разгръщал страниците на този брой на сп. "Дом и градина". К. трябва да го обмисли. И все пак е ясно, че е нужно да направи нещо. Защото, макар животът му да е съвършено комфортен и успешен, той е започнал да се чувства неспокоен.

Някога той се носеше по света, безгрижен като птичка. Повечето сутрини скачаше от леглото, вдигаше щорите, отваряше прозореца и вдишваше дълбоко сутрешния въздух. Сега се надига по-предпазливо, сякаш да не намачка завивката и да не си навехне нещо. Навива щорите внимателно, тъй като не е сигурен, че ще намери кой да ги поправи, ако се повредят. И ако чуе, че съседът от долния етаж отново кашля в кухнята си, пропуска глътките сутрешен въздух.

Преди често взимаше закуска на път - грабваше нещо, което го привличаше, от нечии необлечени в ръкавици ръце и после се спускаше, разплитайки слушалките си в движение, през главната улица, махайки на автобуса да изчака. Или пък схрускваше нещо, ако му се приискаше, от щанда за плодове до метрото. Да захапе директно ябълка, взета от отворен кашон - или пък фалафел или скариди в хартиен плик - без изобщо да се замисли! Сега обаче, ако перифразираме Дж. Алфред Пруфрок, би ли се осмелил да изяде праскова? Или каквото и да било друго неопаковано нещо?

Докато дъвче домашно накиснатите си мюсли, К. трезво дебатира със себе си, както почти всеки ден, дали е нужно да отиде до офиса или не. Няма да отиде просто защото внезапно така му идва. Трябва да бъде отговорен. Самата дума "внезапно" винаги е подозрителна. Трябва да има уважителна причина. Някога градът беше място, в което се гмуркаше всеки ден като плувец, приемайки всичко, което то може да хвърли към него. Сега беше място, на връщане от което незабавно и старателно си миеше ръцете.

Колко необмислено изглежда онова старо съществуване! Колко непроучено, колко безразсъдно! В миналото той често се измъкваше от офиса, когато му се приискаше. Пробваше сака просто за удоволствие или прекарваше по час в книжарница, преглеждайки в един миг Зола, в следващия - Плат. Защо пък не? Сега, ако изобщо се наложи да се впусне в тази примитивна форма на пазаруване, той първо решава какво иска и отива директно да го вземе, целенасочено и без разсейване - сериозен гражданин с подредени мисли.

Сега те винаги са подредени. Някога той и колегите му вечер в бар си подхвърляха цял куп луди идеи от това внезапно да се съблекат голи и да скочат в реката до стартиране на нова "Понци" схема. Глупаво, разбира се. Кой би могъл да знае какви подводни скали или потънали колички за пазаруване се крият в реката? И кой знае какво се е случило с всички побъркани схеми? Те изглеждат толкова празни, колкото всички "дай пет" и потупвания по гърба, вървящи с тях. Що се отнася до онези продуктивни скупчвания около компютърен екран за измисляне на нови схеми - защо да се поема риск? Защо дори да си даваш труд да забелязваш онова светване като крушка от идването на озаряваща идея?

В онези негови толкова скорошни дни на кръстосване по улиците се случваше да улови погледа на млада жена, която да отвърне на усмивката му, да започне случаен разговор и с малко късмет тя да се озове в леглото му. #MeToo вече беше започнало да пречи на това. Сега цялата работа изглеждаше силно непрепоръчителна. Той вече не искаше да рискува да отиде в техните апартаменти, нито да ги покани в своя. Целувка, натискане или просто отъркване на коляно о коляно на задните седалки в кино Arthouse са немислими. Дори офисът е станал безрадостен. Идеята за случайна връзка, започнала по време на рейд срещу офисния шкаф за бисквити, изглежда също толкова безотговорна, колкото трупането на въздушни мили с бърз уикенд във Венеция, както беше направил веднъж.

Диагностициране на смъртта

Той все още мечтае, уви - с либидо, безгрижно както всякога - да сграбчи Дорийн от Data в прегръдките си, да зарови лицето си в пламналите й червени кичури и да прелети половината свят с нея. Но сега знаеше в будните си часове, че не бива и да си помисля за нещо подобно без подробна оценка на риска. И внезапно осъзна, със силно треперене, че може би наистина е болен.

Онлайн консултацията му с д-р М. беше кратка. Милият лекар нямаше нужда от много време да постави диагнозата. Спонтанността на К. беше умряла. И тази смърт, увери го д-р М., беше масова.

2020, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved

Няколко седмици след началото на годината К. решава, че трябва да отиде на лекар. Кабинетът е съвсем близо, на края на улицата. Веднъж-дваж му хрумва просто да се отбие, както е правил в миналото, но бързо отхвърля идеята. Човек не се отбива ей така на места, където не знае кой може да е седял на този стол или да e разгръщал страниците на този брой на сп. "Дом и градина". К. трябва да го обмисли. И все пак е ясно, че е нужно да направи нещо. Защото, макар животът му да е съвършено комфортен и успешен, той е започнал да се чувства неспокоен.

Някога той се носеше по света, безгрижен като птичка. Повечето сутрини скачаше от леглото, вдигаше щорите, отваряше прозореца и вдишваше дълбоко сутрешния въздух. Сега се надига по-предпазливо, сякаш да не намачка завивката и да не си навехне нещо. Навива щорите внимателно, тъй като не е сигурен, че ще намери кой да ги поправи, ако се повредят. И ако чуе, че съседът от долния етаж отново кашля в кухнята си, пропуска глътките сутрешен въздух.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Зората на азиатския век

Зората на азиатския век

Свързване от дома

Свързване от дома

Кеш, моля

Кеш, моля

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.