Време е да се сплотим
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Време е да се сплотим

Антониу Гутериш, генерален секретар на ООН

Време е да се сплотим

Глобалното сътрудничество е жизненоважно, за да се справим с предстоящите предизвикателства

Антониу Гутериш, генерален секретар на ООН, The Economist

Антониу Гутериш, генерален секретар на ООН

© The Economist


COVID-19 е тест за международно сътрудничество - и при това е тест, на който светът се проваля. С няколко изключения държавите са се съсредоточили върху себе си и са дефинирали собствени стратегии, които понякога са в противоречие с това, което правят съседите им. Видяхме резултатите. Докато страните следват собствените си посоки, вирусът се разпространи във всички посоки. Популизмът и национализмът - там, където преобладават - не ограничиха вируса и в много случаи видимо влошиха нещата.

Богатите държави мобилизираха ресурси на безпрецедентни равнища, но така необходимите ресурси не достигат развиващите се страни, които може да бъдат изправени пред парализиращи дългове и ликвидни кризи. Сега, с наближаването на новата година, предизвикателствата са ясни - отговорът на пандемията ще погълне 2021 г., а климатичната криза ще движи десетилетието. Разумното, устойчиво възстановяване трябва да започне сега.

Мнозина възлагат надеждите си на ваксина, но при пандемия няма панацея. Приоритетът е да се гарантира, че всяка ваксина е световно обществено благо - народна ваксина, налична и достъпна за всекиго навсякъде.

Нуждаем се и от ваксина за нашата прегряваща планета. Петгодишният период от подписването на Парижкото климатично споразумение е най-горещият в историята. Концентрацията на парникови газове през 2021 г. ще достигне невиждани от милиони години висоти.

В навечерието на следващата конференция на ООН за климата през ноември 2021 г. призовах световните лидери да представят по-амбициозни национални планове и дългосрочни стратегии в съответствие с Парижкото споразумение и целта за ограничаване на средното повишаване на температурата до 1.5°C. Всички държави, особено членовете на Г-20, трябва да се ангажират с постигането на въглеродна неутралност до 2050 г. Всички компании, банки и градове трябва да изготвят свои собствени планове и критерии за преход към нулеви нетни емисии на парникови газове.

Технологиите и икономиката са на наша страна. Зелената икономика подхранва заетостта. Възобновяемата енергия създава три пъти повече работни места в сравнение с инвестициите в изкопаеми горива. Спасителните пакети за индустрията, авиацията и корабоплаването трябва да бъдат обвързани с условия за съобразяване с целите на Парижкото споразумение. Време е да прекратим субсидиите за изкопаеми горива, да определим цената на въглерода и да не се ангажираме да няма нови въглища.

Възстановяването от пандемията е нашият шанс да препроектираме икономиките и да преосмислим бъдещето си. Възстановяването трябва да даде тласък и на равенството между половете - никоя друга единична стъпка не би могла да направи повече за укрепването на обществата в бъдеще. Доколкото за съживяването на икономиките се използват огромни суми, как се харчат тези средства е въпрос от решаващо значение както за хората, така и за планетата. Възстановяването и отговорът на COVID-19 зависят и от заглушаването на оръжията и отстояването на човешките права. Яростта на вируса показва безумието на войната. Приливът на омраза и дезинформация увеличава опасностите. Ето защо призовах за глобално прекратяване на огъня.

Нуждаем се и от ваксина за нашата прегряваща планета.

Освен това трябва да избегнем и нова студена война, в която двете най-големи икономики разделят света с Голям разлом - около който всяка от страните има собствени търговски и финансови правила и мощности за интернет и изкуствен интелект. Подобни разделения рискуват да се превърнат в геостратегически и военни разцепления.

Международното сътрудничество ще е от решаващо значение. Споразуменията, договорени преди 75 години, предотвратиха третата световна война, от която всички толкова се бояха. Но сега светът се нуждае от ново поколение на глобално управление с ООН в центъра. Във времена на беззаконие в киберпространството, ерозия на споразуменията за контрол на оръжията, нарастващо неравенство, изтикване на човешките права на заден план и глобален търговски режим, който клони срещу бедните, ние не се справяме.

Нямаме нужда от нова бюрокрация. Но се нуждаем от мрежов мултилатерализъм, който да свързва глобалните и регионалните институции. Освен това се нуждаем от приобщаващ мултилатерализъм, който ангажира бизнеса, градовете, университетите и движенията за равенство между половете, климатични действия и расова справедливост.

Планът ми за нов социален договор се фокусира върху националното ниво и предвижда инвестиции в социално сближаване, ново поколение на социална защита и политики за насърчаване на устойчивостта при икономически и екологични шокове. Образованието и цифровите технологии трябва да бъдат двата големи активиращи и изравняващи фактора, които да направят това възможно.

Предложената от мен нова глобална сделка се стреми да гарантира, че властта, богатството и възможностите се споделят в по-широк план. Справедливата глобализация, свободната и честна търговия и приоритизирането на благосъстоянието на бъдещите поколения са градивните елементи на този нов модел на глобално управление.

Изправени сме пред два критични теста - COVID-19 и изменението на климата, към които се добавя и трети - нестабилността и разпокъсаността. Осъзнаването, че солидарността е в наш личен интерес, ще ни помогне да сложим край на тази криза и да излезем от нея по-силни заедно.

2020, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved

COVID-19 е тест за международно сътрудничество - и при това е тест, на който светът се проваля. С няколко изключения държавите са се съсредоточили върху себе си и са дефинирали собствени стратегии, които понякога са в противоречие с това, което правят съседите им. Видяхме резултатите. Докато страните следват собствените си посоки, вирусът се разпространи във всички посоки. Популизмът и национализмът - там, където преобладават - не ограничиха вируса и в много случаи видимо влошиха нещата.

Богатите държави мобилизираха ресурси на безпрецедентни равнища, но така необходимите ресурси не достигат развиващите се страни, които може да бъдат изправени пред парализиращи дългове и ликвидни кризи. Сега, с наближаването на новата година, предизвикателствата са ясни - отговорът на пандемията ще погълне 2021 г., а климатичната криза ще движи десетилетието. Разумното, устойчиво възстановяване трябва да започне сега.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Зората на азиатския век

Зората на азиатския век

Свързване от дома

Свързване от дома

Кеш, моля

Кеш, моля

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.