Време е да се сплотим

Глобалното сътрудничество е жизненоважно, за да се справим с предстоящите предизвикателства

Антониу Гутериш, генерален секретар на ООН
Антониу Гутериш, генерален секретар на ООН    ©  The Economist
Антониу Гутериш, генерален секретар на ООН
Антониу Гутериш, генерален секретар на ООН    ©  The Economist

COVID-19 е тест за международно сътрудничество - и при това е тест, на който светът се проваля. С няколко изключения държавите са се съсредоточили върху себе си и са дефинирали собствени стратегии, които понякога са в противоречие с това, което правят съседите им. Видяхме резултатите. Докато страните следват собствените си посоки, вирусът се разпространи във всички посоки. Популизмът и национализмът - там, където преобладават - не ограничиха вируса и в много случаи видимо влошиха нещата.

Богатите държави мобилизираха ресурси на безпрецедентни равнища, но така необходимите ресурси не достигат развиващите се страни, които може да бъдат изправени пред парализиращи дългове и ликвидни кризи. Сега, с наближаването на новата година, предизвикателствата са ясни - отговорът на пандемията ще погълне 2021 г., а климатичната криза ще движи десетилетието. Разумното, устойчиво възстановяване трябва да започне сега.

Мнозина възлагат надеждите си на ваксина, но при пандемия няма панацея. Приоритетът е да се гарантира, че всяка ваксина е световно обществено благо - народна ваксина, налична и достъпна за всекиго навсякъде.

Нуждаем се и от ваксина за нашата прегряваща планета. Петгодишният период от подписването на Парижкото климатично споразумение е най-горещият в историята. Концентрацията на парникови газове през 2021 г. ще достигне невиждани от милиони години висоти.

В навечерието на следващата конференция на ООН за климата през ноември 2021 г. призовах световните лидери да представят по-амбициозни национални планове и дългосрочни стратегии в съответствие с Парижкото споразумение и целта за ограничаване на средното повишаване на температурата до 1.5°C. Всички държави, особено членовете на Г-20, трябва да се ангажират с постигането на въглеродна неутралност до 2050 г. Всички компании, банки и градове трябва да изготвят свои собствени планове и критерии за преход към нулеви нетни емисии на парникови газове.

Технологиите и икономиката са на наша страна. Зелената икономика подхранва заетостта. Възобновяемата енергия създава три пъти повече работни места в сравнение с инвестициите в изкопаеми горива. Спасителните пакети за индустрията, авиацията и корабоплаването трябва да бъдат обвързани с условия за съобразяване с целите на Парижкото споразумение. Време е да прекратим субсидиите за изкопаеми горива, да определим цената на въглерода и да не се ангажираме да няма нови въглища.

Възстановяването от пандемията е нашият шанс да препроектираме икономиките и да преосмислим бъдещето си. Възстановяването трябва да даде тласък и на равенството между половете - никоя друга единична стъпка не би могла да направи повече за укрепването на обществата в бъдеще. Доколкото за съживяването на икономиките се използват огромни суми, как се харчат тези средства е въпрос от решаващо значение както за хората, така и за планетата. Възстановяването и отговорът на COVID-19 зависят и от заглушаването на оръжията и отстояването на човешките права. Яростта на вируса показва безумието на войната. Приливът на омраза и дезинформация увеличава опасностите. Ето защо призовах за глобално прекратяване на огъня.

Нуждаем се и от ваксина за нашата прегряваща планета.

Освен това трябва да избегнем и нова студена война, в която двете най-големи икономики разделят света с Голям разлом - около който всяка от страните има собствени търговски и финансови правила и мощности за интернет и изкуствен интелект. Подобни разделения рискуват да се превърнат в геостратегически и военни разцепления.

Международното сътрудничество ще е от решаващо значение. Споразуменията, договорени преди 75 години, предотвратиха третата световна война, от която всички толкова се бояха. Но сега светът се нуждае от ново поколение на глобално управление с ООН в центъра. Във времена на беззаконие в киберпространството, ерозия на споразуменията за контрол на оръжията, нарастващо неравенство, изтикване на човешките права на заден план и глобален търговски режим, който клони срещу бедните, ние не се справяме.

Нямаме нужда от нова бюрокрация. Но се нуждаем от мрежов мултилатерализъм, който да свързва глобалните и регионалните институции. Освен това се нуждаем от приобщаващ мултилатерализъм, който ангажира бизнеса, градовете, университетите и движенията за равенство между половете, климатични действия и расова справедливост.

Планът ми за нов социален договор се фокусира върху националното ниво и предвижда инвестиции в социално сближаване, ново поколение на социална защита и политики за насърчаване на устойчивостта при икономически и екологични шокове. Образованието и цифровите технологии трябва да бъдат двата големи активиращи и изравняващи фактора, които да направят това възможно.

Предложената от мен нова глобална сделка се стреми да гарантира, че властта, богатството и възможностите се споделят в по-широк план. Справедливата глобализация, свободната и честна търговия и приоритизирането на благосъстоянието на бъдещите поколения са градивните елементи на този нов модел на глобално управление.

Изправени сме пред два критични теста - COVID-19 и изменението на климата, към които се добавя и трети - нестабилността и разпокъсаността. Осъзнаването, че солидарността е в наш личен интерес, ще ни помогне да сложим край на тази криза и да излезем от нея по-силни заедно.

2020, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved

Още от Капитал