Изминалата година беше трудна за новите студенти. На много от тях им беше забранено да посещават кампуса. Други не можаха да влязат в държавата, в която се надяваха да следват. Тези, които успяха, бяха посрещнати от изложения за първокурсници в Zoom и стриктни правила за социализиране.
Всичко това означава, че 2021 г. ще е труден период за управление на университет. През последните няколко десетилетия университетите процъфтяваха, подкрепяни от нарастващото благоденствие, увеличаващото се търсене и политиците, които виждаха в тях двигатели за икономически растеж. COVID-19 застрашава много от тези неща.
Най-очевидният риск засяга чуждестранните студенти. През последните години броят им скочи. По времето, когато пандемията настъпи, по света имаше над 5 милиона - основно такива, които пътуват от развиващите се страни, за да учат в най-добрите университети на богатия свят, и плащат скъпо за това.
Сега университетите работят върху това как да се справят с по-малък брой от тях. Проблемът ще е най-остър в държави със строги ограничения за пътуване. През юли 2019 г. в Австралия са пристигнали 144 хил. чуждестранни студенти. През юли 2020 г. - само 40.
Подкрепата от политиците ще е ограничена. Това донякъде е въпрос на приоритети. Университетите трябва да се състезават с бизнеса и публичния сектор за финансова подкрепа. Но то също така отразява факта, че през последните години те загубиха част от блясъка си.
Експанзията на висшето образование съвпадна със слабия растеж на производителността в голяма част от богатия свят, което подкопа доверието в способността на университетите да подпомагат растежа. В политическите спорове разделението все по-често е по образователен признак - между притежателите на дипломи и тези, които нямат.
В САЩ, Австралия и Англия десните правителства оказаха много по-малка подкрепа на университетите, отколкото те искаха, за да им помогнат да преминат през първата вълна на пандемията. В САЩ финансовата обстановка ще се влоши, като щатите ще отговорят на спадащите данъчни приходи чрез свиване на разходите.
В резултат и университетите ще трябва да ги намалят. Грандиозните строителни проекти ще бъдат оставени на изчакване. Служителите с краткосрочни договори ще изгубят работата си. В САЩ официалната статистика сочи, че от началото на пандемията работната сила в колежите е намаляла със 7%. Загубите на работни места са още по-големи в Австралия.
Някои университети ще изчезнат напълно. В някои случаи процесът ще се управлява добре и затруднените институции ще успеят да се обединят с по-силни съседи. Но ще има и фалити, най-често в САЩ. По изчисления на консултантската компания Edmit една трета от частните колежи в САЩ са на път да останат без пари в рамките на шест години.
Институциите, които искат да избегнат тази съдба, трябва да намерят нови начини да изкарват пари. Много от тях разработват методи за преподаване от разстояние. Други се стремят да предложат кратки практически курсове за временно безработни хора.
Към края на 2021 г. нещата може да започнат да се подобряват. Университетите осигуряват на младежите място, където да изчакат рецесията да отмине, и затова обикновено след икономически спадове отчитат ръст на записванията. Възможно е да има и отложено търсене сред чуждестранните студенти, които са отсрочили следването си с година. Но за много университети чакането ще е дълго и не всички ще оцелеят в кризата.
2020, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved