Борбата продължава

Страните трябва да се обединят и да се изправят срещу нарастващата автокрация на Китай

Нейтън Лоу, демократичен активист от Хонконг
Нейтън Лоу, демократичен активист от Хонконг    ©  The Economist
Нейтън Лоу, демократичен активист от Хонконг
Нейтън Лоу, демократичен активист от Хонконг    ©  The Economist

Пандемията през 2020 г. помогна много други важни новини да останат заровени. Така времето се оказа перфектно за действия на Китайската комунистическа партия. На 30 юни тя наложи нов закон за националната сигурност в Хонконг, който ефективно сложи край на модела "Една страна, две системи", политическото споразумение, което предпазваше свободите на гражданите в бившата британска колония след връщането на територията на Китай през 1997 г.

Новият закон промени социалната нишка и настроенията в един от най-великите градове в света. Той също така е смъртоносна заплаха за един от центровете на международните финанси и показа, че комунистическата партия няма да спре пред нищо, за да наложи пълен контрол над всеки ъгъл от територията си. Действията на партията в Синдзян и Тибет само затвърждават тази теза. През 2021 г. може да очакваме твърдият подход да продължи.

Китай вижда гражданските свободи и човешките права като заплаха за съществуването си. Партията знае, че те могат да доведат до политически проблеми, и го показа чрез опозицията си спрямо протестите в подкрепа на подобни свободи на улиците в Хонконг. Тя също така е притисната у дома от икономически проблеми и се страхува от нестабилността, която те могат да донесат. Икономическото представяне на Китай отдавна се приема като източник на легитимност и стабилност. Пандемията нанесе удар заради идващата дългова криза, неравномерното възстановяване, растящите неравенства в доходите и увеличаващата се безработица. Моделът на растеж и разпределение на ресурсите в Китай може да не успее да генерира достатъчно икономическа сила, за да задържи страната в сегашната посока. Вътрешните разногласия се увеличават.

На фона на тази несигурност правителството в Пекин прибягва към националистически наративи и допълнителни репресии с цел да задържи в правия път партийната линия и да насочи другаде общественото внимание. "Вълчата" дипломация под управлението на президента Си Цзинпин е пример за тази промяна като опит да се постави националистическа гордост пред все по-слабото доверие в партията. Шумните критици бяха смазани в континентален Китай, така както бяха смазани и в Хонконг. Жън Джъцян, успешен бизнесмен, наскоро бе осъден на 18 години затвор след критики спрямо Си Цзинпин. Репресиите в периферията, особено интернирането на стотици хиляди етнически уйгури в лагери в северозападния регион на Синдзян, са широко известни.

И въпреки това репресиите водят само до още повече съпротива, което води до още регионална нестабилност. Насилието ще продължи, но то идва с цена за обикновените китайски граждани. Подобно на гражданите на Хонконг, тези от континентален Китай продължават да негодуват, дори да не могат да го правят гласно и открито по улиците.

Междувременно в Хонконг налагането на волята на партията има очевиден ефект, след като хората се отдръпнаха от улиците от страх от новия закон. Моят бивш колега Джошуа Уонг бе арестуван през септември заради участие в "неоторизирано събрание". Комунистическата партия налага влиянието си върху правната система на Хонконг, която някога беше независима, и така позволява безразборно полицейско насилие и отваря пътя за по-голям натиск. Нищо не предполага агресията да спре.

Въпреки опитите на комунистическата партия да се представя като миротворец и да гради приятелства в Европа като противотежест на САЩ, има малка надежда Китай да спре да изнася заплахи за човешките права на глобално ниво. В момента изглежда сякаш някои представители на Запада започват да разбират това. ЕС излезе с декларация, която изрази огромни притеснения относно закона за националната сигурност. Германия отговори на закона, като спря договора си за екстрадиция с Хонконг. Това е знак, че може да се формира многостранен алианс с цел Китай да бъде държан отговорен. Всякакъв натиск от този тип би помогнал.

Най-важното е, че комунистическата партия не взема предвид факта, че гражданите на Хонконг няма да се оставят да бъдат смачкани. Въпреки че демонстрациите по улиците вече не са особено вероятни, протестът все още е жив, макар и в по-тиха форма. Хората се опитват да помогнат тихомълком на движението, икономически, като купуват от бизнеси, които имат жълта лента, която символизира подкрепа за протестните движения - както и като адвокатстват в полза на Хонконг вън от страната, където хора като мен не могат да бъдат достигнати от партията. Гражданите на Хонконг очакват демокрациите по света да им помогнат в опитите да защитят своята система, основана върху демократични ценности.

В продължение на години те протестират срещу заплахата от континентален Китай. Никога няма да се откажем от битката ни за свобода. Ако през следващата година Китай засили натиска си върху Хонконг чрез железния си юмрук, както се очаква, няма да имаме друг избор, освен да се съпротивляваме. И ще го направим. Нека всички демокрации се включат заедно с нас в борбата.

2020, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved

Още от Капитал