Зората на азиатския век
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Зората на азиатския век

Кишор Мабубани от Asia Research Institute към National University of Singapore

Зората на азиатския век

Некомпетентният отговор на Запада на пандемията ще ускори изместването на влиянието към Източна Азия

Кишор Мабубани от Asia Research Institute към National University of Singapore, The Economist

Кишор Мабубани от Asia Research Institute към National University of Singapore

© The Economist


Историята прави завой. Ерата на западната доминация приключва. Надигането на Азия в световните дела и глобалната икономика, което се случваше преди появата на COVID-19, ще бъде циментирано в нов световен ред след кризата. Почитта към западните общества, която беше норма през XIX и XX век, ще бъде заменена от растящо уважение и възхищение към Източна Азия. Това заключение се подмята от известно време, но пандемията може да отбележи истинското начало на азиатския век.

Кризата подчерта контраста между компетентния отговор на източноазиатските правителства (особено Китай, Сингапур, Южна Корея и Тайван) и некомпетентния отговор на западните правителства (например САЩ, Великобритания, Франция и Испания). Далеч по-ниската смъртност в страните от Източна Азия представлява урок за всички. Тя отразява не само медицинските способности, но и качеството на управлението и културната увереност на техните общества.

Това, което шокира мнозина в Азия, е нежеланието на някои западни правителства да позволят на науката и на основното епидемиологично моделиране да определят разумните политически реакции. След първоначалното прикриване на епидемията в Ухан (която очевидно бе катастрофална) Китай категорично въведе добри научни и твърди обществено-политически мерки, за да скърши гръбнака на проблема. Пекин отговорно публикува генетичните данни веднага след като китайските учени установиха секвенцията на генома на вируса през януари.

Ако подобна пандемия се бе появила преди половин век, Западът щеше да се справи добре, а развиващите се държави в Източна Азия щяха да пострадат. Днес качеството на управлението в региона задава глобалния стандарт. Резултатът е, че в постпандемичния свят другите страни ще гледат на Източна Азия като на ролеви модел не само по отношение на справяне с коронавируса, но и за това как да се управлява по принцип.

Далеч по-ниската смъртност в Източна Азия предлага урок за всички.

Очевидно има големи различия между комунистическата система в Китай и обществата в Япония, Сингапур, Южна Корея и Тайван. Но едно нещо, което е общо между тях, е вярата в силните правителствени институции, управлявани от най-добрите и най-умните. Този фокус върху меритокрацията има и дълбоки корени в конфуцианската култура. Летвата за влизане в Китайската комунистическа партия е вдигната много високо - само завършилите с най-добър успех биват приемани. Също толкова важно е, че покачващото се равнище на компетентно управление е подхранвано от и допринася за растящите нива на културната увереност. Всичко това постепенно подкопава уважението към Запада, което бе норма в Азия.

Взети заедно, компетентността и увереността на Източна Азия ще трансформират световния ред. Този процес вече е започнал. Преди двадесет години нито един китаец не ръководеше организация на ООН. Днес те ръководят четири. Ако Международният валутен фонд и Световната банка останат бастиони на западните сили, настоявайки, че само европейци и американци могат да ги управляват, те постепенно ще загубят своята позиция, освен ако не допуснат азиатци (както и африканци и латиноамериканци) да застанат начело.

За да задържи своята роля и уважението към себе си, Америка ще трябва да демонстрира забележителна дипломатическа ловкост. Но нейната дипломатическа служба никога не е била по-деморализирана във време, в което техните китайски колеги никога не са били по-уверени. Не всичко е загубено за САЩ. В Югоизточна Азия например има огромен запас от добра воля след много години на американски ангажименти, от който техните дипломати могат да се възползват.

Докато тежестта на Китай в глобалните дела расте, той ще трябва да поеме повече отговорности. Америка все повече излиза от семейството на институциите на ООН. Китай не го прави и може да използва своята нова увереност, за да поеме по-голяма роля. Например преди пандемията Световната здравна организация бе отслабена от опита, воден от Запада и започнал през 70-те години на миналия век, да се намалят финансовите вноски на страните членки, така че по-голямата част (80%) от нейния бюджет сега идва от доброволен принос. Китай може да демонстрира глобално лидерство, като призове за връщане на задължителното финансиране до неговото предишно ниво от около 60%.

Това би било само началото. Светът след кризата може да стане свидетел на един затруднен Запад и на един по-дързък Китай. Може да очакваме, че Китай ще използва силата си. Парадоксално, воденият от Пекин световен ред може да се окаже по-"демократичният". Китай не иска да изнася своя модел. Той може да живее с един разнообразен и мултиполярен свят. Идващият азиатски век не е нужно да бъде неудобен за Запада или за останалия свят.

2020, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved

Историята прави завой. Ерата на западната доминация приключва. Надигането на Азия в световните дела и глобалната икономика, което се случваше преди появата на COVID-19, ще бъде циментирано в нов световен ред след кризата. Почитта към западните общества, която беше норма през XIX и XX век, ще бъде заменена от растящо уважение и възхищение към Източна Азия. Това заключение се подмята от известно време, но пандемията може да отбележи истинското начало на азиатския век.

Кризата подчерта контраста между компетентния отговор на източноазиатските правителства (особено Китай, Сингапур, Южна Корея и Тайван) и некомпетентния отговор на западните правителства (например САЩ, Великобритания, Франция и Испания). Далеч по-ниската смъртност в страните от Източна Азия представлява урок за всички. Тя отразява не само медицинските способности, но и качеството на управлението и културната увереност на техните общества.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

6 коментара
  • 1
    ss avatar :-P
    SS

    E нормално е африканизираните англосаксонци и франкофони да нямат шанс ...

  • 2
    deaf avatar :-|
    deaf

    Цитат:

    "...воденият от Пекин световен ред..."

    Смях в залата!
    Може ли авторът да посочи поне един световно известен китайски игрален филм?
    И знае ли авторът коя страна произвежда най-много компютри? Не е Китай. Тайван е.

  • 3
    evpetra avatar :-|
    evpetra

    Абе, много не ми се харесва да живея в китайска демокрация.

  • 4
    vxa15365434 avatar :-|
    Сатана Ликующий

    Китайският възход наистина е впечатляващ, но не забравяйте десетките хиляди китайки и китайци, пратени да следват и да изследват в САЩ и завърнати обратно, ако не са ги хванали в шпионаж. Не забравяйте слабата компетентност и мърлящината на лаборантие в Ухан, изпуснали вируса. Отделно стои главния въпрос - защо им е трябвал въобще. Не забравяйте, че Хуавей е в силна стагнация, след като Тръмп му спря достъпа до Андроид и до американските чипове. Не забравяйте че Китай купува на вагони технологични компании в Германия и навсякъде по света. Изводът е - светът усърдно точи ножа на гилотината с която Китай се готви да му отсече главата. Ако китай успее - безработицата в европа и САЩ ще надхвърли 20%

  • 5
    deaf avatar :-|
    deaf

    До коментар [#4] от "Сатана Ликующий":

    "Информацията" ти е много объркана!
    Завръщащите се от САЩ в Китай китайски студенти ще донесат западната "прогнила" култура. И няма с нищо да допринесат за техническият напредък на Китай. За тази работа трябва акъл,а не диплома.
    "Пандемията" беше изфабрикувана от западните левичари.
    Китай купува западни фирми и работата свършва дотук... Да вземем Леново. Хората си мислят,че великата американска компания Леново е погълната от китайския капитал. Да ама не. Всичко е театър за пред зрителя. Седалището на компанията се намира в САЩ,регистрацията е в Сингапур,а развойният център е в АйБиЕм в Япония.
    Най-много компютри се произвеждат в Тайван.
    Сега се сещам и за българската компания за електроуреди "Дипломат",която Китай купи. Еми тя просто изчезна от пазара! Пак казвам - трябва ума,а не само да купуваш...

  • 6
    ivo21 avatar :-?
    Иво

    До коментар [#4] от "Сатана Ликующий":

    Сатана, ако действително китайския технологичен възход се дължеше само на кражба на технологии (промишлен шпионаж) защо други държави не приложиха същия модел. Примерно Индия, тази страна също има десетки хиляди студенти в САЩ и ЕС (даже и в България, засичал съм ги в Студентски град), също имат учени по цял свят. Какво им пречи и те като китайците да крадат технологии (след като било толкова лесно) и след това да приложат наученото в Индия, така, че да спомогнат за развитието на родината си!?


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Свързване от дома

Свързване от дома

Кеш, моля

Кеш, моля

След тех ускорението

След тех ускорението

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.