Мишчица вместо книжчица

Да ви говори нещо терминът "книга на подлежащите"? Ако не сте по някакъв начин дълбоко свързани с образователната система, едва ли. Това е един от десетките документи, които учителите попълват всяка година и включва всички ученици в училището до 16-годишна възраст, за които образованието е задължително. Освен книгата на подлежащите преподавателите са ежедневно заринати от още хартия - бележници, дневници, материална книга, протоколи за резултати от изпит, извинителни бележки… А след края на учебната година преписват (на ръка) оценките, отсъствията и дипломите на учениците си в личните им картони, както и в главната книга на училището. Ако случайно сбъркат някоя цифра или дума, положението излиза извън контрол - поправки могат евентуално да се правят само с червена химикалка и срещу подпис на съгрешилия и негов свидетел, а най-стриктните преписват направо цялата книга.

Докато държавните институции продължават да мъчат учителите с ненужна бумащина, все пак в образованието нещо се движи. Благодарение на усилията на неправителствени организации, фирми от частния сектор, активни учители и директори новите технологии започват да влизат в употреба в училищата. Електронните дневници улесняват събирането на статистика и комуникацията с родителите, макар и в момента да изглеждат като двойна работа, защото законът задължава поддържането и на хартиени. Обучителният софтуер говори на езика на днешните деца и помага на учителите им да стигнат до тях. Видеоуроците взимат мястото на дългите текстове и представят учебния материал в по-удобна и гъвкава форма. По-долу можете да откриете (непредставителна) селекция на някои от модерните образователни инструменти, които през последните години се наложиха в много български училища.