Да ви говори нещо терминът "книга на подлежащите"? Ако не сте по някакъв начин дълбоко свързани с образователната система, едва ли. Това е един от десетките документи, които учителите попълват всяка година и включва всички ученици в училището до 16-годишна възраст, за които образованието е задължително. Освен книгата на подлежащите преподавателите са ежедневно заринати от още хартия - бележници, дневници, материална книга, протоколи за резултати от изпит, извинителни бележки… А след края на учебната година преписват (на ръка) оценките, отсъствията и дипломите на учениците си в личните им картони, както и в главната книга на училището. Ако случайно сбъркат някоя цифра или дума, положението излиза извън контрол - поправки могат евентуално да се правят само с червена химикалка и срещу подпис на съгрешилия и негов свидетел, а най-стриктните преписват направо цялата книга.
Докато държавните институции продължават да мъчат учителите с ненужна бумащина, все пак в образованието нещо се движи. Благодарение на усилията на неправителствени организации, фирми от частния сектор, активни учители и директори новите технологии започват да влизат в употреба в училищата. Електронните дневници улесняват събирането на статистика и комуникацията с родителите, макар и в момента да изглеждат като двойна работа, защото законът задължава поддържането и на хартиени. Обучителният софтуер говори на езика на днешните деца и помага на учителите им да стигнат до тях. Видеоуроците взимат мястото на дългите текстове и представят учебния материал в по-удобна и гъвкава форма. По-долу можете да откриете (непредставителна) селекция на някои от модерните образователни инструменти, които през последните години се наложиха в много български училища.
Образователен софтуер
Envision и Jumpido са дело на стартъп компанията "Нимеро", основана през 2009 г. от тогавашни студенти в Техническия университет. Envision e образователна система, в която учителите разработват интерактивни уроци и ги прожектират в класната стая през компютър, на който учениците работят с много мишки. Продуктът вече се използва от над 25 хил. деца в над 280 училища - не само в България, но и в Испания и Кипър. Jumpido пък е създаден специално за часовете по математика и представя задачите през активни игри с Kinect технологията на Microsoft. Разпространен е сред близо 40 хил. деца в повече от 300 училища. Учители, които използват двата инструмента, виждат ефекта от тях най-вече в мотивацията на учениците си, които идват на училище с желание. Състезателният елемент в платформите ги стимулира да учат, много по-концентрирани и ангажирани са в часовете. Освен това виждат, че компютърът може да се използва не само за игра.
Неправителствената организация "Център за творческо обучение" също разпространява образователен софтуер и обучава учители да работят ефективно с него. Приложението "Матек" например помага за решаване на линейни и квадратни уравнения, като обяснява всяка стъпка от процеса. А с "Физика" учениците могат да правят експерименти в часовете по физика.
Онлайн платформи
Ако се върнем на горния пример с купищата хартиени документи, всички те имат едно решение - онлайн платформа за управление на учебния процес. Освен събирането на статистика за постиженията и прогреса на учениците те са и място, където учителите могат да разработват свои курсове, да комуникират с ученици и родители и да обменят опит помежду си. Такъв инструмент е u4ili6teto.bg на Центъра за образователни инициативи. Той е построен върху MOODLE и дава възможност за управление на образователния процес на всички нива. В нея учителите могат да разработват и да качват учебен материал, да дават домашни упражнения на учениците и да следят развитието на всеки индивидуално. Могат да видят кои уроци и кога ученикът е разглеждал, колко време е прекарал на тях, кои са силните и слабите му страни. Училищата, които използват платформата, пък могат да се включат във виртуална мрежа. В момента Центърът за образователни инициативи администрира платформи на 17 училища в България, както и на две в Брюксел и Париж.
През подобна платформа може значително да се улесни и връзката между публичните институции и училищата, а с това да се подобри и прозрачността на системата. Инспекторатите и министерството могат лесно да разберат например как вървят постиженията на учениците в различните райони, кои училища трябва да се поощрят и на кои трябва да се обърне повече внимание.
Няколко училища и детски градини в България вече работят и с приложенията за образование на Google - миналата година компанията представи проекта си Classroom, който също помага за организиране на курсове и по-добра комуникация.
Видеоуроци
Видеоуроците набират скорост глобално и най-малкият пример за това е образователният портал Coursera с над 14 млн. потребители, в който могат да се открият лекции на над сто университета. Не е трудно да се досетиш, че за съвременните деца е много по-естествено да научат нещо от екрана, поднесено в ясна и сбита форма, отколкото от дебелите книги от училищните времена на родителите им. Видеата спестяват време и на учителите, които така имат шанс да обърнат фокуса върху повече дискусия и практика. Подобни инструменти са изключително полезни и ако учениците отсъстват от часове или въобще не могат да присъстват в училище.
Над 11 милиона вече са изгледаните уроци в сайта Уча.се, който през 2014 г. спечели първото място в категория "Стартиращ бизнес" в състезанието "Най-добра българска фирма на годината". Видеоуроците на Уча.се представят учебния материал в анимирани клипове по разбираем начин и на близък до учениците език. Най-трудните моменти са обяснени стъпка по стъпка с много силна визуализация. Учениците могат да задават въпроси и да дават предложения за нови видеоуроци, а учителите - да използват клиповете като база за дискусия в часа или да ги препоръчат за гледане вкъщи.
"Кан академи" се заражда през 2004 г. в САЩ, когато Салман Кан започва да качва видеоуроци в youtube, с които обяснява основен материал от училищната програма. Днес академията е един от най-успешните проекти за образователни видеоуроци. От няколко години уроците се превеждат и на български, а Иван Господинов, който в момента е учител по програмата "Заедно в час", наскоро поде инициатива за адаптиране на добрите практики на "Кан академи" в български условия.
Умни класни стаи
Няколко технологични компании от години инвестират в е-образование и инициират проекти и с български училища. "Смарт класна стая" например се роди от партньорството между Samsung и неправителствената огранизация "Джуниър ачийвмънт България", като пилотната беше открита през 2013 г. в 23-о СОУ "Фредерик Жолио-Кюри" в София. В нея учениците имат достъп до изцяло дигитализирани решения за обучение като таблети, електронна дъска и дигитално съдържание.
Наскоро Huawei Technology Bulgaria представи в столичното 74-о СОУ "Гоце Делчев" терминално решение, което работи в облачна среда и може да послужи за улесняването на управлението на ИКТ инфраструктурата в училищата. В бъдеще би могло да се използва и за директна връзка между училищата, министерството и останалите институции.
Да ви говори нещо терминът "книга на подлежащите"? Ако не сте по някакъв начин дълбоко свързани с образователната система, едва ли. Това е един от десетките документи, които учителите попълват всяка година и включва всички ученици в училището до 16-годишна възраст, за които образованието е задължително. Освен книгата на подлежащите преподавателите са ежедневно заринати от още хартия - бележници, дневници, материална книга, протоколи за резултати от изпит, извинителни бележки… А след края на учебната година преписват (на ръка) оценките, отсъствията и дипломите на учениците си в личните им картони, както и в главната книга на училището. Ако случайно сбъркат някоя цифра или дума, положението излиза извън контрол - поправки могат евентуално да се правят само с червена химикалка и срещу подпис на съгрешилия и негов свидетел, а най-стриктните преписват направо цялата книга.
Докато държавните институции продължават да мъчат учителите с ненужна бумащина, все пак в образованието нещо се движи. Благодарение на усилията на неправителствени организации, фирми от частния сектор, активни учители и директори новите технологии започват да влизат в употреба в училищата. Електронните дневници улесняват събирането на статистика и комуникацията с родителите, макар и в момента да изглеждат като двойна работа, защото законът задължава поддържането и на хартиени. Обучителният софтуер говори на езика на днешните деца и помага на учителите им да стигнат до тях. Видеоуроците взимат мястото на дългите текстове и представят учебния материал в по-удобна и гъвкава форма. По-долу можете да откриете (непредставителна) селекция на някои от модерните образователни инструменти, които през последните години се наложиха в много български училища.
0 коментара