След няколко години на ръст добивната индустрия навлезе в цикъл на неблагоприятни пазарни цени. Това се чете в резултатите като цяло на българските компании към 2014 г. Предварителните данни за 2015 г. не дават повод за оптимизъм, а очакванията за тази в най-добрия случай са задържане на миналогодишното ниво. Основната причина за спада при рудодобивните предприятия е свитото търсене на метали в резултат на забавения икономически ръст на най-големия потребител – Китай. Същият фактор оказва ефект и върху металургията, където прогнозите са мрачни най-вече в стоманодобива. В същото време производството на цветни метали се радва на добро представяне, а най-голямото предприятие в сектора - "Аурубис", дори отчете рекордна печалба през 2015 г.
В глобален план цената на медта например е под психологическата стойност от 5000 долара/тон, а прогнозите са тя да продължи да пада и да достигне под 4000 долара/тон. Успоредно с това рязко се обезценяват акциите на световните добивни лидери.
Всичко това налага драстични мерки – от ограничаване на разходите и свиване на инвестициите до затваряне на мини и съкращаване на работници. Макар че най-крайните стъпки се предприемат предимно от малките компании с големи производствени разходи, не липсват и други примери. В Африка например през септември спря работа една от най-големите медни мини - "Кантага", чийто собственик е Glencore. Над половината (55%) от минните компании в света съкратиха персонал през миналата година и още 40% се очаква да направят това през тази, показва проучване, направено от фирмата за набиране на персонал Hays. Може би най-крайният пример е Anglo-American, която добива желязна и медна руда, въглища, манган и никел. В края на миналата година компанията обяви, че ще съкрати 85 хил. души, или 63% от всички работници.
Комбинацията от свито търсене и дъмпингови цени от Китай доведоха и до затварянето на два стоманодобивни завода във Великобритания през миналата година. Евентуалното обявяване на Китай за пазарна икономика от Световната търговска организация допълнително би ограничило възможностите на ЕС за налагане на антидъмпингови мита, коментира изпълнителният директор на Българската асоциация на металургичната индустрия (БАМИ) Политими Паунова. Допълнителен негативен ефект върху металургията в България оказва и забавената наредба за компенсиране на разходите за зелена енергия на най-енергоемките промишлени предприятия. Наредбата трябваше да е готова още през септември миналата година, но документът все още не е преминал процедурата по нотификация пред Европейската комисия. Така разходите за електроенергия в някои предприятия вече достигат 1 млн. лв. месечно.
На българска почва
След спада, отчетен от рудодобивните предприятия през 2014 г., резултатите към края на ноември 2015 г. показват, че тенденцията продължава. По изчисления на "Капитал" на базата на националната статистика добивът на метални руди за 11-те месеца на миналата година намалява с близо 6% в количествено изражение, а оборотите се свиват с малко под 5%.
Компаниите още не са обявили данните си за миналата година. Информация към края на септември има за "Дънди прешъс металс", което добива медно-златни руди и е собственост на канадското публично дружество Dundee Precious Metals (DPM). Данните за деветмесечието на 2015 г. показват запазване на производството в Челопеч като обем, но спад на приходите с около една четвърт заради поевтиняването на металите.
Като цяло добра година отчете и пловдивският "КЦМ 2000", който произвежда основно цинк и олово. Изпълнителният директор Румен Цонев обаче уточни, че през втората половина се е усетил спадът на цените на металите и пониженото търсене в света. Затова и прогнозите за 2016 г. са доста предпазливи.
Какво предприемат компаниите
Наред със световните и българските предприятия си поставят като основна цел да оцелеят и съхранят потенциала си. "Планираните инвестиции се отлагат и оптимизират, а успоредно с това се преразглеждат и разходите", каза Андреев. За момента не се говори за затваряне на мини или съкращаване на работници. От БМГК уточниха, че за да се намали рискът от напрежение сред работниците, се залага на диалог със синдикатите. В такива периоди се приоритизират и социалните инвестиции. "Преодолявали сме подобни катаклизми и досега. Надяваме се и вярваме, че благодарение на опита ни и на големите инвестиции в иновации, които далновидно направихме през годините, ще успеем да преодолеем този труден период", каза Николов. Той уточни, че като всяка голяма компания и "Асарел - Медет" има свои политики за мониторинг и управление на ценовия и валутния риск, както и комплекс от мерки, които се прилагат при подобни неблагоприятни пазарни ситуации. "В годините на по-добра конюнктура дружеството е извършило необходимите инвестиции, които да доведат до оптимизация на процесите и снижаване на производствената себестойност. Относно управлението на стратегически проекти мениджмънтът предприема действия за редуциране или отлагане във времето на някои планирани в предишни периоди инвестиции. Извършва се преоценка и преструктуриране на разходите във всички звена и направления. Приоритет за компанията е запазването на работните места и възнагражденията на служителите въпреки неблагоприятните условия", добави той.По-предпазливи са инвестициите и в металургичния сектор. "Продължаваме да правим инвестиции, но заради тежката ситуация те ще бъдат по-малки", каза председателят на БАМИ Антон Петров, който е представител на гръцката Viohalco, собственик на "Стомана индъстри, "София мед" и Етем България". По думите му се обмисля капсуловане на производството, тъй като колкото повече се развива бизнесът, толкова по-голям е рискът.
Инвестиции все пак има
Макар и ограничени, инвестициите все пак не са спрели. През миналата година "Асарел - Медет" например изпълни два големи проекта. В експлоатация беше въведена циклично-поточна технологична линия за трошене и транспортиране на руда на стойност около 20 млн. лв. Заработи и модернизираната първа секция на флотационното отделение на обогатителната фабрика, където инвестицията е 25 млн. лв. Също през миналата година компанията приключи и два мащабни социални проекта – изграждане на нова спортна зала в Панагюрище за 15.5 млн. лв. и пълната модернизация на общинската болница в града, където бяха вложени над 60 млн. лв. През втората половина на 2016 г. трябва да започне проектът на Dundee Precious Metals (DPM) в Крумовград. В края на миналата година компанията получи одобрение на подробния устройствен план, което е съществена стъпка към изграждането на съоръжение за добив и преработка на златни руди. Строителството трябва да отнеме две години, а инвестицията се оценява на 164 млн. долара. През 2014 г. приключи и най-големият проект в цветната металургия за последните години – КЦМ завърши изграждането на двата си нови завода за производство на олово и за цинк, в които са вложени над 260 млн. лв. Плановете предвиждат инвестиране и на още 150 млн. лв. до 2017 г., част от които ще бъдат насочени към инсталация за очистване на разтворите от цинковото производство.След като приключи инвестиционната си програма "Аурубис България 2014" на стойност 44 млн. евро, през миналата година компанията започна подготовка за следващата си програма. Тя е на стойност 180 млн. евро и ще бъде завършена до края на 2018 г. Основните цели са да се гарантират висока производителност и качество на продуктите и да се подобрят екологичните характеристики на процесите в металургичното производство и рафинерията, обясни при старта й изпълнителният директор на компанията Тим Курт.
Горива
Поевтиняването петрола на световните пазари се отразява на резултатите и на местните компании, макар че добивът на течни горива в страната е сравнително малък. "Проучване и добив на нефт и газ", което е част от групата "Химимпорт" и държи общо 13 концесии, понижава приходите и печалбата си през 2014 г. Предварителните резултати към края на септември 2015 г. сочат, че тенденцията се запазва и през миналата година. Консолидираният отчет показва, че за периода приходите са се свили с 19% до 25.3 млн. лв., а печалбата е паднала два пъти и половина (от 11.1 млн. лв. на 4.6 млн. лв.). Значително по-слаби са резултатите и на "Петрокелтик България". Компанията е собственост на ирландската Petroceltic и заедно с българския клон на люксембургското Petroceltic SARL държи концесията за черноморските находища "Галата", "Калиакра" и "Каварна". Приходите от продажба на газ се поделят между двете компании според дела им в концесията (51.7% за "Петрокелтик България" и 48.3% за чуждестранното дружество). Това обяснява противоположното движение на резултатите им за 2014 г. От отчета на българската компания става ясно, че приходите й включват 14.4 млн. лв. платени вземания от Petroceltic SARL. Тези вземания са били отписани през 2013 г. заради изтекла давност. През миналата година понижението продължава, се вижда от отчета на ирландската компания. По данни към края на първото шестмесечие приходите от дейността в България са 9.2 млн. долара спрямо 34.9 млн. долара за първото полугодие на 2014 г. От компанията посочват, че сегашната пазарна ситуация и ниските цени на петрола заедно с несигурността за цените в близко бъдеще са създали трудности за много компании, добиващи нефт и газ. За да се справи с тези предизвикателства, Petroceltic е рационализирала бизнеса си и е съкратила 40% от административния персонал. Справка в ДАКСИ показва, че броят на служителите у нас също намалява леко, като осигурените в "Петрокелтик България" към септември 2015 г. са били 14 души (19 в края на 2014 г.).Изненадващо добри са резултатите на държавната "Мини Марица-изток", която осигурява около 90% от въглищата в страната. След отбелязания ръст през 2014 г. по данни за първите девет месеца на 2015 г. компанията е увеличила приходите си над 22% до 425.6 млн. лв., а печалбата й е нараснала три пъти и половина (до 58.2 млн. лв.). От дружеството обясняват ръста с по-големия добив, по-високата калоричност и увеличените цени на въглищата. Големият проблем на компанията обаче е влошената ликвидност заради забавените плащания по веригата в енергийния сектор. Това е довело до намаляване на направените откриви. Дружеството изостава и с ремонтната и инвестиционната си програма.
0 коментара