С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
19 фев 2016, 15:53, 8552 прочитания

Монтанска индустриална еволюция

За по-малко от двадесет години испанската компания ATUSA превръща старото социалистическо предприятие за фитинги в ефективен производител с клиенти от цяла Европа и Близкия изток

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
От 2004 г. досега испанският собственик е вложил в завода близо 5 млн. евро – основно в модернизация и нови съоръжения.
Преди няколко десетилетия България е сред държавите, които с бързи крачки създават тежка индустрия и фокусират голяма част от икономиката в нея. Години по-късно много заводи са закрити след несполучлива приватизация или заради тежки пазарни условия. Много от тези, които остават, запазват положението си на най-големите работодатели в редица градове – сред тях е "Берг Монтана Фитинги". Заводът за метални елементи за тръби и кранове е голямо предприятие, напълно запазило предмета си на дейност, но след десетилетия на инвестиции и подобрения картината в него е много по-различна, отколкото преди 20 години.

Трудното ново начало

Компанията е най-големият работодател в Монтана и нейна продукция се пласира в почти цяла Европа, в Близкия Изток и Северна Африка. Сега можем да я даваме като добър пример за успешна приватизация, но достигането до този момент никак не е лесно, когато чуем разказа на Илонка Апостолова, изпълнителен директор на завода. Тя е прекара тук трудовия си стаж, започвайки първоначално в администрацията. Десет години по-късно обещанието за пазарна икономика идват в България, но какво точно означават те, в предприятието ще разберат едва след приватизацията. Тя се случва на няколко етапа – първоначално през 1994 г. все още държавната фирма приема за съдружник швейцарската компания Berg, която тогава държи 49.96% дял от капитала. Две години по-късно испанската Accesorios De Tuberia S.A. (ATUSA) се споразумява с швейцарския инвеститор да управлява акциите му в монтанския завод. ATUSA е един от най-големите производители на фитинги в Испания и още от самото начало идва с намерение да развие завода в Монтана. От 2000 г. ATUSA изкупува акциите, след което придобива и държавния дял. Така от 2001 г. испанската компания става собственик на 99.6% от капитала и седем години по-късно, когато са решени и всички реституционни претенции, този дял нараства до 100%.


Когато чуждите специалисти идват в завода, идва и сблъсъкът между стандартите на социалистическата и пазарната икономика. През 1996 г. произведената продукция от Монтана е 3.8 тона на човек за година. Инвеститорите планират да я увеличат няколко пъти – което за българските служители звучи невъзможно. Илонка Апостолова си спомня колко невярващи са били – подобна производителност изглеждала абсолютно неприложима за българското предприятие. Години по-късно тя се случва – сега продукцията на един служител е 15 тона годишно. Всичко това се случва с повишаване на ефективността на машините, модернизиране, покупка на нови мощности и не на последно място – организация на работата и мотивиране на служителите. Броят на заетите е намалял в течение на годините и сега в "Берг Монтана Фитиниги" работят 560 души, а за тази година се планира назначаването на поне още 20. По думите на Апостолова всяка година заплатите се индексират, като се съобразяват с инфлацията.

Планове и подобрения

От 2004 г. досега испанският собственик е вложил в завода близо 5 млн. евро – основно в модернизация и нови съоръжения, значително подобрени са и условията на труд, разширен е складът за готова продукция. От "Берг Монтана" са планирали нови инвестиции на стойност 300 хил. евро за тази година. Те ще са в нови мощности. Отделно компанията смята да вложи още 200-300 хил. евро собствено финансиране, ако тръгне програмата за енергийна ефективност за бизнеса по "Иновации и конкурентоспособност". Програмата трябваше вече да е отворена, но все още се бави. За инвестициите си "Берг" използва собствени средства – компанията не е разпределяла дивидент за акционерите от 2012 г. насам.

До края на тази година е заложен план обемът на производството да се увеличи спрямо миналата и да достигне почти до нивата на 2008 г., която е била най-силната от приватизацията досега. Това означава 9.4 хил. тона продукция, с 12-13% ръст в сравнение с 2015 г. През 2008 г. са били произведени 9.7 хил. тона фитинги, след което има спад заради кризата и обемът на работа се задържа в рамките на 8 – 9.4 хил. тона годишно. Почти цялата продукция на "Берг Монтана фитинги" се продава зад граница под собствена марка на компанията. Монтанското дружество има сертификат а управление на качеството ISO 9001:2008. На българския пазар се реализират само 2-3%, останалите се изнасят. Най-големите пазари са Испания, Германия, Франция, Италия, значителни количества се пласират в Полша, Белгия, Гърция, Турция, Унгария, Македония, Румъния, а извън Европа – в Алжир, Ливан, Мароко и Йордания. Преди войната в Сирия "Берг" са продавали и там. Интересното е, че в Испания монтанската компания си продава под собствената марка, а не под тази на местния испански производител на групата. Основната група купувачи са търговци, които после продават до крайни клиенти.

За 2015 г. приходите на "Берг Монтана" са 41 млн. лв., което е лек спад спрямо 2014 г. За тази година е заложено те да се увеличат, заедно с нарастването в обема на производство. Нетната печалба в края на миналата година е 1.98 млн. лв., при 2.36 млн. лв. за 2014 г. През тази нетният резултат трябва да се увеличи по план и да надмине 2 млн. лв.
Основните разходи на "Берг Монтана" са за металите, от които се произвеждат фитингите. За голяма част от тях обаче няма особено влияние понижението им на световните борси. Дружеството е зависимо от цената на металния скрап, феросплави и цинк. Стойността на металния скрап е около 12% от разходите по единица продукция, а цената му се определя от вътрешен пазар. В последната година има леко понижение. Влияние от Лондонската метална борса има при цинка, но неговата цена не е падала. Металът се купува от "КЦМ" – Пловдив и се ползва за поцинковането на готовите фитинги.



Проблемът с кадрите
Както в много предприятия, и в Монтана е трудно да се намерят квалифицирани служители или поне такива, които искат да се учат и да работят в производството. Един от сериозните проблеми на "Берг" е застаряването – голямата част от персонала е пред пенсиониране, а млади хора няма. Работата в леярната и останалите производства действително е трудна, но е и по-добре платена в сравнение с неквалифицирани служби или помощите за безработни. Допреди години в Монтана е имало Техникум по металообработка, който по думите на Илонка Апостолова е давал много добре подготвени кадри. Той обаче е обединен със средното електротехническо училище. От компанията разчитат да получат подкрепа за дуално обучение и да го започнат през следващата учебна година.

* Весела Николаева, е редактор в сайта http://severozapazenabg.com
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Когато има химия Когато има химия

Най-големите компании от отрасъла имат с 1.8 млрд. лв. повече приходи спрямо година по-рано

10 ное 2018, 3651 прочитания

Гордостта в машиностроенето Гордостта в машиностроенето

Секторът за автомобилни компоненти е може би най-динамичният в цялата българска икономика

3 ное 2018, 4532 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Тежка Индустрия" Затваряне
Партньорът на големите

"Металик" приключи няколко мащабни проекта през миналата година, но прогнозите занапред са предпазливи

Португалският инвеститор в българско стъкло

До пет години новият собственик на фабриките за бутилки и буркани в Пловдив и София - BA Glass, планира да вложи 400 млн. лв.

Сметка за 600 милиона: обществените поръчки в края на мандата на Фандъкова

Дългосрочните поръчки за сметосъбиране, поддръжка и RDF бяха раздадени преди изборите и оставят следващия кмет с вързани ръце

Експериментът Бобов дол

В замрялото сърце на въгледобива е разрешено най-мащабното изгаряне на отпадъци на Ковачки

Как започва вносът на боклуци в България

Отпадъци за горене започват да се внасят в периода 2014 - 2016 г., като зад начинанието е бившият директор на "Лукойл България" Валентин Златев.

Софийската Индиана Джоунс

Какво остана под паважите: за Магдалина Станчева (1924–2014) и археологията на София през социализма

Разходка в Прага

Бира, трева и музеи. Из града, който "те сграбчва за реверите и не те пуска да си отидеш"