Машиностроене: Експортът и иновациите движат продажбите

Този текст е част от специалното издание на "Капитал" Тежка индустрия. Всички текстове по темата може да откриете тук.

Инфографика Увеличаване Преглед на оригинала Автор: Капитал Смаляване

Един от най-динамичните сектори. Със значителни чуждестранни инвестиции и с много големи възможности за развитие на експорта, заетостта и регионалната икономика. В последните години това са постоянни определения за машиностроителния бранш. Предварителните статистически данни за 2016 г. потвърждават възходящия тренд. Според тях произведената машиностроителна продукция е била за около 9 млрд. лв. при 8.5 млрд. през 2015 г. Броят на заетите във всички подсектори надхвърля 115 хил. души, а през 2015 г. те са били около 105 хил.

На задгранични пазари

Абонирайте се за Капитал

Получавате пълен достъп до всички статии и целия архив

Секторът е експортно ориентиран и това е сериозен двигател за ръст - 55-60% от продукцията са предназначени за задгранични пазари, най-големият от които е ЕС. "През 2016 г. всички страни - членки на евросъюза, отбелязаха растеж, което се отрази благоприятно и на продажбите на българската машиностроителна продукция. Във вътрешен план обаче е трудно да се откроят фактори, насърчили развитието на производството", обобщава инж. Илия Келешев, председател на браншовата камара по машиностроене.

Инвестициите и иновациите са друг фактор за развитието на дружествата. Над 280 са сключените договори с машиностроителни фирми по досегашните две процедури за набиране на проекти от програма "Иновации и конкурентоспособност 2014 - 2020", посочва Илия Келешев. И обобщава: "Компаниите са наясно, че без внедряване на нова съвременна техника и технологии, без разработване на нови изделия и качествена продукция няма как да бъдат конкурентни на международния пазар."

Движение нагоре



Развитието на отделните подсектори не е равномерно. При някои от тях ръстът през 2016 г. е отчетлив, докато други са не толкова успешни. Възходящо развитие отбелязват фирмите от хидравликата, производството на машини, оптоелектрониката, подемната техника, производството на инструменти, отчитат от браншовата камара.

Лидери в хидравликата са "М+С Хидравлик"- Казанлък, "Капрони" - Казанлък, ХЕС – Ямбол. Сред отличниците в областта на металорежещите машини и инструменти са РАИС - Пазарджик, ЗММ - Сливен, "Ред стийл" – Перник, "Цератицит България" - Габрово, "ИЗ Динамика" – Дряново, посочва инж. Илия Келешев. По думите му силна 2016 г. отчитат и фирмите за дървообработващи машини – "ЗММ Стомана" – Силистра; за подемна техника – "Подемкран" - Габрово, както и за оптоелектроника – "Оптикс" и "Оптикоелектрон груп" – Панагюрище; за производство на водни турбини - "Ваптех" - Плевен, за машини за хранително-вкусовата промишленост -"Хранинвест Хранмашкомплект" - Стара Загора, и "Биомашиностроене" - Пловдив. Нарастват инвестициите за нова съвременна техника и технологии и в леярството – в "Прогрес" - Стара Загора, и "Осъм" - Ловеч.

По данни на браншовата камара най-значим е скокът при производството на метални изделия. "Оборотите в този подсектор растат с около 40% през 2016, износът също расте, както и продажбите на вътрешния пазар", посочва инж. Илия Келешев.

Производството на части за автомобили бележи 11% ръст спрямо 2015 г., повишението е резултат главно от увеличения износ (14%), показват предварителните данни на браншовата камара.

През последните години производството на автомобилни компоненти постоянно се сочи като пример за подсектор, който движи напред икономиката и заетостта. В него работят приблизително 100 компании, половината от които са с фокус изцяло в автомобилната индустрия, а другите имат комбинирано производство, показва проучване на "Аутомотив клъстер България" и Colliers International.

Тези около 50 предприятия, които произвеждат само автомобилни компоненти, осигуряват работа на около 33 хил. души. В страната почти няма регион, в който да не работи поне една такава компания, но около две трети са концентрирани в Южна България. Всички те са доставчици на световни автомобилни компании, а само една фирма има асемблираща фабрика (Great Wall), сочи проучването.

Компонентите, които се правят в България, са в много широк спектър: седалки и тапицерии (ALC, Grammer), инструментални табла и климатични системи (Visteon, Behr-Hella), микроелектроника и сензори (Melexis, Festo). Близо половината от предприятията имат натоварване на капацитета над 75%. Данните от проучването показват още, че около 40% от фирмите в този подсектор са големи – т.е. с персонал над 250 души.

Илия Келешев обаче приземява възторга. "Оптимизмът, изразяван по медии и форуми, че страната ни се превръща едва ли не във водеща при производството на части за автомобили, е във всички случаи приповдигнат. По-назад сме от Румъния и Сърбия. Да не говорим за Турция. Добрата новина е, че в страната чуждестранни компании започват да инвестират и в производството на по-сложна продукция", коментира той.

Безспорен е ръстът и при фирмите от военната индустрия (или т.нар. специално производство). Заради зачестилите военни конфликти оръжейните предприятия отчитат растящи продажби. Подемът им се отразява и върху компаниите от други подсектори. "Като поддоставчици на възли и детайли по веригата са ангажирани и други фирми от бранша. Освен това за модернизиране на машинния си парк военните дружества закупуват български металообработващи машини, което не се е случвало в последните години", посочва Илия Келешев. Според него "при нормализиране на международната обстановка е вероятно да бъде освободен част от наетия в момента персонал". "Проблемът с освобождаването ще е по-остър, особено в тези фирми, където е поизоставена дейността по диверсификация на производството - нещо, по което се работеше усилено през 60-те и 70-те години на миналия век", прогнозира той.

Без изменение

Броят на фирмите, произвеждащи отливки от чугун, стомана, бронз, алуминий, в страната е над 100. Немалка част от тях обаче са само с по няколко заети, отчита брашовата камара. Сред големите са "Прогрес" - Стара Загора, "Берг Монтана фитинги" - Монтана, "Леяро-ковашки машиностроителен комплекс" – Радомир. По-голямата част от отливките са предназначени за износ. "Сред най-успешните зад граница са "Прогрес" - Стара Загора, "ВМВ Метал" ("Чугунолеене") - Ихтиман, "Леяро-ковашки машиностроителен комплекс" - Радомир. На практика няма българска леярна, която да не прави възможното да увеличи износа си", посочва Илия Келешев.

По данни на камарата обемът на произведените през 2016 г. отливки се задържа, но отделни леярни имат растеж, тъй като продукцията им е по-качествена и конкурентна.

При производството на машини и оборудване също не се отчита изменение. Има нарастване в износа им с около 7%, но с около 10% е спадът на вътрешния пазар – резултат от по-малко производство на селскостопанска техника, на хладилно оборудване и др., посочват от браншовата камара.

Статистиката отчита намаление при производството на транспортни средства без автомобили, в което попада и корабостроенето.

"Някои от фирмите не са достатъчно натоварени с поръчки и са принудени да правят частични съкращения, други преустановяват дейността си, но това са естествени процеси в условията на пазарна икономика, коментира инж. Келешев. Според него на този етап е рисковано да се правят прогнози за 2017 г. "Не се знае как ще се развият нещата в ЕС, пазарите в Близкия изток ги няма, свит е руският пазар. Не е изключено да се повишат цените на петрола и газа. Годината започва нормално. Надяваме се, че и така ще продължи", казва той.

Кирил Яков, изпълнителен директор на "Спартак" АД – Бургас: Време е да инвестираме в обучение на кадрите Компанията произвежда центробежни, промишлени и покривни вентилатори, както и продукти по задание на клиента - метални палети, каси, сейфове, изделия. През 2016 г. имаме 26% ръст на приходите и над 60% увеличение на печалбата. Изнасяме 90% от произведените промишлени вентилатори. Най-големите ни пазари са Германия, Русия, Холандия, Франция. Най-голямата ни инвестиция през миналата година беше тази в хора. Съвместно с Асоциацията на индустриалния капитал обучихме за заварчици 20 външни за фирмата хора, девет от които назначихме на работа при нас. Освен това инвестирахме в обучение на работещите в компанията – шлосери, заварчици, стругари. Проблемът с кадрите е много голям. Продуктът на образованието в страната е, образно казано, "брак". Затова на всички ни се наложи да си правим собствени миниучилища, това е практика за много фирми в бранша. Благодарение на европейските програми българските фирми са пълни с нови модерни машини. Страната ни е на 4-5-о място след най-развитите западни държави като ниво на техниката, но това оборудване изисква подготвени хора. Затова смятам, че сега е време да се инвестира в обучение, но не на безработни, а на работещите във фирмите, за да повишат квалификацията и уменията си. През 2017 г. планираме 15% ръст на продажбите, ако няма извънредни обстоятелства. Поръчките се увеличават, но нямаме достатъчно хора, за да ги изпълняваме. Заедно с Асоциацията на индустриалния капитал и Техническия университет в Габрово планираме да създадем център за обучение на работещи в машиностроителни предприятия. Те ще бъдат обучавани с откъсване от производството. Ръстът в приходите на нашата фирма през миналата година са резултат изцяло от по-голямата производителност, а тя беше постигната не с инвестиции в нова техника, а с инвестиции в обучение на хора.

Калоян Иванов, управител на "АМК Задвижваща и управляваща техника" - Габрово: Откриваме нови клиенти в Западна Европа Компанията е създадена през 1998 г. и e част от германския холдинг АМК. Дейността й в България обхваща производството на електродвигатели и компоненти за тях и развойна дейност на системен и приложен софтуер, а също и хардуер за промишлени устройства. Продуктите на "АМК България" се монтират в автоматизирани производствени линии, машини от текстилната, цигарената и опаковъчната индустрия, машини с ЦПУ, подемно-транспортна техника, електрически превозни средства. През 2016 г. в резултат на разширяването на производствените мощности чрез технологичен трансфер от другите заводи в групата и привличането на нов важен клиент от Германия отчетохме увеличение на оборота с 8%. Около три четвърти от продажбите са реализирани чрез клиентите в Германия и Словения. Останалата част от приходите са поделени поравно между българския пазар и приходите от развойна дейност по проекти на R&D отдела ни в Германия. През изминалата година направихме реструктуриране и подобряване на организационните връзки между различните отдели на фирмата. Съвместно с Техническия университет в Габрово започнахме и проекти за повишаване квалификацията на работниците и служителите. През 2017 г. ще продължим да развиваме стратегическите партньорства от последните 12 години. Още от януари разширихме обхвата на проектите с новия ни клиент от Германия и създаваме потенциал за устойчиво развитие на дружеството. През второто тримесечие на годината ще се осъществи следващият технологичен трансфер от централата в Германия. В момента сме в процес на напреднали преговори с още два нови клиента от Западна Европа. Очакваното увеличение на годишния оборот отново е в границите 7 - 9%. Целта пред нас е да се гарантира непрекъснато подобряване на процесите във фирмата, оптимизирането им и елиминирането на възможните вътрешни загуби. Крайният резултат ще бъде в полза не само за АМК, но и за нейните контрагенти – както клиенти, така и доставчици. Предимствата ни спрямо останалите конкуренти в бранша са в гъвкавостта, компетенциите и новите технологии. Стараем се да предлагаме най-добрите условия на труд и заплащане за нашите сътрудници и така да бъдем разпознаваеми и атрактивни на пазара на труда.

Инж. Милен Свиленов, изпълнителен директор на завод "Осъм" АД – Ловеч: Очакваме умерен ръст на приходите между 6 и 8% през 2017 г. Заводът започва своята дейност в началото на 1980 г. По проект e предвиден за производство на темперован чугун, но, следвайки световните тенденции, започва производството на сферографитен чугун, който постепенно заема целия капацитет. През 1997 г. заводът е приватизиран и оттогава е част от "Група Технология на металите" – акад. Ангел Балевски" АД. "Осъм" приключи 2016 г. с 18 млн. лв. приходи от продажби, което представлява ръст от 40% спрямо 2015 г. Очакваната печалба ще надхвърли 2 млн. лв. Основната ни цел е поддържане на технологията на съвременно ниво. През годините се внедряват нови процеси, методи и материали, инвестира се в оборудване, софтуер, обучение на персонала. През 2016 г. екипът ни реализира най-мащабния инвестиционен проект в новата история на завода - внедряване на хоризонтална линия за безкасова формовка, специално разработена от лидера в областта на леярските машини - датската Disa. Подготовката на проекта отне две години, а реализацията - седем месеца. Проектът включваше не само закупуване на нова линия, а и пълно подновяване на инфраструктурата в зоните на монтаж, изграждане на множество допълнителни съоръжения за окомплектоване на новото оборудване и включването му в транспортните потоци на завода, както и обучения със специалисти от Дания и Индия. През 2016 г. заводът инвестира и в нов цех за прецизна механообработка. През тази година предвиждаме инвестиции от над 1.5 млн. евро за нова индукционна пещ, смесител за сърцеви смеси, машини за механообработка и автоматизиран цех за боядисване на детайли. Показателите за 2017 г. са изготвени на база постъпили поръчки за първо тримесечие и годишни прогнози в основните индустрии, за които работим. За настоящата година предвиждаме умерен ръст при приходите от продажби от 6 до 8%. Основният фактор, който ни кара да сме предпазливи, е политическата среда в Европа и очакваните промени в икономиките и политиката на водещите страни в ЕС, където са и основните ни пазари. Политическата нестабилност в България, започнала от есента на 2016 г., не очакваме да бъде разрешена преди лятото, а липсата на стабилно управление и действащи институции правят бизнес средата трудна за прогнозиране и съответно неблагоприятна за стабилно развитие.

Топ 30 Приходите за 2015 г. на топ 30 от компаниите в сектор "Машини, оборудване, електротехника" са общо 5.347 млрд. лв. За сравнение – през 2014 г. общият им оборот е 4.529 млрд. лв. Първите три компании – "Либхер хаусгерете Марица", "Идеал стандарт - Видима" и "Интегрейтид микро електроникс България", са с приходи от по над 300 млн. лв. за 2015 г. Двадесет фирми са с приходи между 100 и 300 млн. лв. през 2015 г. Седем дружества – "Литекс моторс", "Вагоноремонтен завод-99", "М-С Хидравлик", "Макском", ЕМКА, "Граммер", "Теси", отчитат приходи между 80 и 100 млн. лв. Загуби през 2015 отчитат само две фирми – "Костал" (20-о място) и "Литекс моторс" (24). С най-висока заетост са предприятията от военната индустрия – "Арсенал" (7), Вазовски машиностроителни заводи (15), "Аркус" (23).