С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
17 мар 2017, 13:00, 3494 прочитания

Антон Петров: Изкривяването на пазара дава предимство на конкурентите навън

Председателят на Българската асоциация на металургичната индустрия в интервю за "Капитал"

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Още по темата

"София Мед": Първа печалба след нов фокус

Компанията увеличава приходите си с близо 50% през 2017 г., след като се пренасочва към индустриални продукти

8 авг 2018
Този текст е част от специалното издание на "Капитал" Тежка индустрия. Всички текстове по темата може да откриете тук.
Профил
Антон Петров е председател на Българската асоциация на металургичната индустрия и представител на гръцката Viohalco, която е собственик на "Стомана индъстри", "София мед" и "Етем". С него разговаряме за ситуацията в металургичния сектор и рисковете пред предприятията, за влиянието, което оказва политическата несигурност, както и за възможностите пред индустрията и икономиката като цяло.
Популисткото и безотговорно говорене от всички политически сили носи рискове най-вече за бъдещото икономическо развитие на страната.
Логиката е повече производство, повече индустрия, повече икономика в страната, повече работни места, по-високи заплати, по-високо потребление.

Как се развиват металургичните предприятия в страната и може ли да се каже, че всички вече са преодолели кризата?

- В металургията в момента няма проблематично предприятие. Всички са стъпили здраво на краката си въпреки дългите години на криза, които се отразяват най-тежко на базовите производства, сред които е и металургията. Но оцеляхме и смятам, че всички предприятия сме конкурентоспособни.

Означава ли това, че няма рискове пред сектора?

- Напротив. Много сме уязвими от всяка турбулентност на пазарите, и то не толкова в България, колкото от световните пазари. Не се знае какво ще стане утре, какво ще бъде поведението на Китай, какво ще бъде поведението на Тръмп и протекционизма, който се задава от негова страна за САЩ, защото това би преначертало много от пазарните ниши, в които работим. Така че, ако в момента ситуацията се запази, тенденцията е добра. Но за съжаление може много бързо да се промени, а такава промяна няма да е към по-добро.

В България това, което нас ни притеснява в момента, е политическата среда. Не че имаме някаква пряка зависимост от политиката на страната. Както казах, предприятията са конкурентоспособни, работят, насочени сме основно към експорт. Но има един много важен фактор - бизнес средата, включително цените на електроенергията. Защото, ако се предприемат непазарни стъпки, това би било изкривяване и би довело до различна основа за българските предприятия спрямо техните конкуренти. Ако продължи, да речем, кръстосаното субсидиране за понижаване или поддържане на ниски цени за бита, това би довело до ново изкривяване. Ако някое от предприятията в енергопроизводството тръгне да бъде "спасявано", това означава допълнителна тежест за потребителите, за индустрията. А допълнителна тежест за индустрията означава, че ти плащаш повече, отколкото плаща твоят конкурент. При тези ниски маржове в металургията веднага излизаш от пазара. Нямаш алтернатива.



Означава ли това, че пълна либерализация на енергийния пазар ще бъде добре за индустрията?

- Да. Колкото по-малко намеса има, която изкривява пазарните механизми, толкова по-добре. Защото изкривяването на пазарните механизми означава локален ефект върху цените на енергийните източници. Този ефект не засяга нашите конкуренти.

Как ви се отразява политическата нестабилност? Това, че не се знае ще имаме ли правителство и колко време.

- Правителство и парламент. Липсата на парламент също е много важна, защото има конкретни закони, които трябва да се разглеждат. Едно от важните неща, които са недовършени, е трудовото законодателство. Много промени трябва да бъдат извършени в него. Промени, които спират развитието на фирмите или нормативно ограничават ръста на производителността на труда. И това е съчетано с масовото говорене за заплати в момента, с надцакването между политическите сили. Те просто са забравили, че вече не сме в социализма и че тези пари не ги дават те, а някой друг. Големият проблем е, че хората живеят с мечти и започват да мечтаят на база на това говорене. Това е опасно, защото, когато се насадят такива нагласи и те не се получат, алтернативата на хората е или да излязат по улиците, или да потърсят своя късмет, своето бъдеще извън страната. Това е катализатор на недоволство.

Много предприятия се оплакват, че голяма част от работниците им, които напускат, го правят, за да отидат в чужбина. Това в металургията има ли го?

- Има го. Затова казвам, че този проблем, който съществува в момента, съчетан с това популистко и безотговорно говорене от всички политически сили, носи рискове най-вече за бъдещото икономическо развитие на страната. Имаме недостиг на хора и вместо да привлечем българи да се върнат от чужбина, защото вече условията тук не са много по-различни от там, а безработица практически няма, създаваме предпоставки още повече хора да излязат. И това, съчетано с трудовото законодателство, което нормативно пречи за повишаване производителността на труда. Защото имаме категоризация на труда, 7-часов работен ден, остарели неща, които никъде другаде в Европа ги няма. България е като последен остров на тези постсоциалистически остатъци. А това ограничава ръста на производителността на труда и потиска ръста на заплатите. Защото, когато трябва да работиш с 1000 души вместо с 600 - 700, твоят фонд работна заплата се разпределя върху 1000 души. След тези инвестиции в металургията, след въвеждането на най-добрите практики в световен мащаб като машини и съоръжения, ние трябва да можем да работим със същия брой работници, с какъвто работят нашите конкуренти. Или всеки един от нашите работници трябва да създава същия продукт, какъвто създават те. Тогава може да се говори за заплатата. Но когато при нас е два пъти по-малко, няма как да бъде същата заплата. Защото иначе означа, че ако дадеш същата заплата, си два пъти по-скъп.

Въпросът със зелената енергия за големите енергийни консуматори може ли да се смята за решен?

- Временно да. Наредбата е за пет години. Надявам се за тези пет години ние да можем да извървим пътя към пълна либерализация на енергийни източници. Ако тогава нашите предприятия енергопроизводители по една или друга причина не се оправят, да можеш реално да участваш не само на българския пазар, но и на европейския. Тогава вече нещата ще са спокойни и ние няма какво да кажем. Донякъде плаши докладът на Световната банка, който препоръчва ръст на таксите с 5% на година, но тя го прави математически, схематично, просто трябва да се покрият едни разходи, един дефицит в системата, с такси. А дали трябва да го има този дефицит в системата е друг въпрос. Тук вече излизат и другите идеи, които също са много опасни – това, че ще строим нови енергийни мощности. Човек чак не може да повярва, че това се говори реално в XXI век в една сравнително бедна страна, че държавата, не инвеститор, ще си позволи инвестиция в енергийна мощност.

Какво очаквате от либерализацията на газовия пазар, какъв ще бъде ефектът за индустрията?

- Газовият пазар дори е с по-ниска либерализация от този на електроенергия. Надявам се да се построи връзката с Гърция, с Румъния вече е факт, със Сърбия и Турция също трябва да бъдат факт. Започнах с Гърция, защото алтернативата може да дойде най-вече оттам. Дали ще бъде терминал за втечнен газ, дали ще бъде от Азербайджан, но трябва да има алтернатива. Защото в момента виждате какво става. Зимно време, понеже има парно, а то има социален ефект, се изкривява цената, да не се увеличи парното. Идва април, газът поскъпва с 30%. Кой го плаща? "Топлофикация" не работи, само останалите потребители на газ плащат сметката за зимата. Това не е пазарно. Докато това го има, индустрията се натоварва с още един разход, който не е неин.

Това със сигурност е спирачка пред много бъдещи инвестиции. Защото, за да направи инвестиция, всеки инвеститор идва и пита. И като види как е, трудно се решава. В момента почти няма нови предприятия в тежката индустрия. Това са съществуващи предприятия, които на някаква база са доразвити, доинвестирано е и те вървят по един или друг начин. Но много нови такива, на зелено, няма. Защото това плаши. Как да инвестираш дълги пари, каквито са в металургията, като знаеш, че утре ще платиш парното на целия бит? Логиката е повече производство, повече индустрия, повече икономика в страната, повече работни места, по-високи заплати, по-високо потребление. А другата логика е обратно – по-малко, защото им взимаме, те не могат да се развиват, предприятията остават по-малки, нови не се създават, хората, които работят в тези предприятия, взимат по-малко и плащат по-малко, защото, да речем, електроенергията се субсидира. Но това е линията на бедността и на бавното и трудно развитие на една икономика. Другата е пазарната линия, по която според мен в момента България има огромен шанс да тръгне и да се развие – има набрана инерция, доста е направено като база. Ако не сбъркаме формулите, както върви да направим с тези политически боричкания в момента, България има сериозен шанс за много добро бъдеще.

Интервюто взе Иглика Филипова
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Умерен оптимизъм за добива Умерен оптимизъм за добива

Прогнозите показват, че металите ще продължат да поскъпват, но с по-бавно темпо

17 апр 2017, 6552 прочитания

Трудната трансформация към свободния пазар Трудната трансформация към свободния пазар

Кризата в енергетиката може и да е преодоляна, но тепърва трябва да се погасяват дефицити за милиарди

12 апр 2017, 5667 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Тежка Индустрия" Затваряне
Рудодобивът дава възможност за развитие на регионите с ресурси

Мит е, че минното дело пречи на земеделието и туризма

А ти в кой фонд отиваш?

Близо 93 хил. лица са сменили пенсионното си дружество през първото полугодие

Новият инвеститор в "Софтуер Груп БГ"

Създаденият преди месец фонд "БрайтКап венчърс" влага 2.65 млн. евро в българската софтуерна компания

"Съгласие" купи животозастрахователния портфейл на "Дженерали" (коригирана)

Сделката е сключена в началото на декември, след като италианската компания обяви, че в България ще се съсредоточи само върху общото застраховане

Фонд на Рокфелер продава ритейл парка в Пловдив на групата "Химимпорт"

Активът се оценява на над 35 млн. лв., но дълговете са почти толкова

10 Corso Como в Ню Йорк

Концептуалният милански магазин на Карла Соцани вече стъпи и в Америка

20 въпроса: Мартин Колев

Дебютната пиеса на създателя на "Софийски магьосници" прави премиера тази есен

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 38

Капитал

Брой 38 // 22.09.2018 Прочетете
Капитал PRO, Арест в САЩ за пране на 400 млн. долара от OneCoin, шведската Stillfront купува "Империя онлайн" за 10 млн. евро

Емисия

DAILY @7AM // 25.09.2018 Прочетете