Раздвижване при черните метали и стабилно производство при цветните. Такава е картината в металургичния сектор в България през миналата година. Подобни са очакванията и за 2017 г., но доколко те ще се сбъднат ще зависи най-вече от външната среда. Китай остава основен фактор за развитието на индустрията, но ролята му не е еднозначна. Докато ограниченията, наложени на европейско ниво, съществено подкрепиха местното производство на стомана, при продуктите от цветни метали негативно влияние оказва забавянето на китайката икономика. В същото време колеблив засега е и ръстът в Европа.

Доколко успешно ще се конкурират българските предприятия обаче до голяма степен ще се определя от ситуацията в страната. От сектора са категорични, че някои от предизборните идеи на политическите партии, ако бъдат изпълнени, могат да създадат сериозни пречки за по-нататъшното стабилизиране и развитие на компаниите. Политическата несигурност също значително може да забави важни за индустрията решения.

Положително развитие при някои от големите компании в сектора през последните години е въвеждането на нови продукти, които са по-специални и с по-висока добавена стойност. Част от предприятията добавиха и компоненти за автомобилната промишленост, което им отвори вратите към един успешно развиващ се пазар.

Първи ръст

Данните на Българската асоциация на металургичната индустрия (БАМИ) показват, че през 2016 г. производството на черни метали в страната за първи път е отчело лек ръст от години насам (виж таблицата), като раздвижването се усеща най-вече през последните месеци на годината. Събуждането при стоманодобива е обусловено основно от ограничаването на вноса от Китай. Това беше резултат от антидъмпинговите мита, които Европейският съюз (ЕС) наложи върху ключови продукти като дебелите листа, където ставката достигна 64%. "ЕС е огромен пазар, но когато имаш 100 млн. тона внос от Китай, ясно е, че цените се сриват, количествата на останалите производители стават малки", каза председателят на БАМИ Антон Петров. "Вносът от Китай направо съсипваше европейския стоманодобив", добави той.

След затварянето на "Кремиковци" единственото предприятие за добив на стомана в страната е "Стомана индъстри" в Перник, което е собственост на гръцката Viohalco. В открития преди няколко години в завода цех се произвеждат дълги продукти като бетонно желязо, стъргани кръгове и др. "Това са специални продукти с по-висока принадена стойност, които се използват в машиностроенето и автомобилостроенето", каза Петров, който е също и представител на Viohalco за България. Инвестицията беше в размер на 80 млн. евро и увеличи капацитета на предприятието за прокатни изделия до 1 млн. тона. "Стомана" произвежда също и плоски продукти (листа) с различна дебелина, които имат приложение в корабостроенето, машиностроенето, металните конструкции и т.н. В завода се правят и стоманени топки за мелниците, в които се смилат рудите в добивните предприятия.

Единственото друго предприятие в черната металургия е "Промет стийл" в село Дебелт край Бургас. То работи с вносни заготовки и произвежда само дълги продукти, които се продават основно на местния пазар и в региона. Дружеството е част от украинската група "Метинвест".

Основният пазар за стоманените продукти е Европа. Търсенето е силно зависимо от развитието на икономиката в ЕС и затова слабият ръст в съюза все още не дава увереност, че раздвижването в стоманодобива ще е трайно.

Стабилни резултати

Много стабилно стоят предприятията от добивната металургия – медодобивното "Аурубис" в Пирдоп и Комбинатът за цветни метали (КЦМ) в Пловдив, където през последните години бяха направени значителни инвестиции. Нови проекти текат в момента. Цветната металургия като цяло излезе по-рано от кризата, тъй като пазарът й е доста по-широк и не се ограничава до Европа. Понижаването на производството на "Аурубис" през миналата година се дължеше главно на прекъсването на работа за близо два месеца за капиталов ремонт, в който бяха вложени 44 млн. евро. Влияние оказаха и някои пазарни фактори като по-ниските цени на сярната киселина и определени такси. В резултат на това печалбата на дружеството за финансовата година до края на септември намаля с 32% до 61.166 млн. евро, показва отчетът на германския собственик Aurubis. Трябва да се има предвид обаче, че предходната финансова година беше рекордна като производство и резултати както за цялата група, така и за българското предприятие. "Аурубис" е един от късметите на българската индустрия. Металургичните предприятия по принцип са с тежка екология и ако то не беше модернизирано и не бяха вложени такива сериозни средства в него, сега можеше да е на ръба" , коментира Петров. Компанията и в момента изпълнява нова инвестиционна програма на стойност 150 млн. евро, която ще приключи през 2018 г.

В края на 2014 г. КЦМ завърши инвестиция за 140 млн. евро, с която модернизира производството на цинк и изгради ново оловно производство. Ефектът от инвестицията са рязко свиване на енергийните разходи, които формират 40% от себестойността на металите, и значително намаляване на емисиите. Наскоро от компанията обявиха, че през януари в новото оловно производство са отлени рекордните 7200 тона олово. С това са достигнати заложените по проект параметри, което е сериозно технологично постижение. "В подобни мащабни проекти оптимизацията на технологичния режим се постига в рамките на 6-7 години", казаха от компанията. През тази година от КЦМ очакват цените на металите да останат сравнително високи, но потреблението няма да се увеличи значително. Затова компанията планира да запази производството на нивото от миналата година – около 70 хил. т олово и 74 хил. т цинк, каза главният изпълнителен директор на групата Румен Цонев.

Цветни продукти

Производителят на медни продукти "София мед" (част от Viohalco) също се развива добре през последните години. То обаче работи в силно конкурентен отрасъл с други производители на полуготови продукти. Върху приходите му влияние оказват и цените на металите (основно на медта), които отчитат големи движения. "През миналата година роля изигра състоянието на Китай, който забави развитието си и започна да купува по-малко", каза Петров, но добави, че това е фактор, който се отразява на всички подобни предприятия. По думите на Петров "София мед" е едно от петте най-големи и модерни предприятия в света за такива продукти, но въпреки това продължава да разнообразява гамата си и да върви към продукти с по-висока добавена стойност. Като цяло продукцията на компанията се използва в редица индустрии, сред които машиностроене, електроника, електротехника и т.н. Производителите на продукти от цветни метали са доставчици и на военната промишленост, която през последните години отбелязва голям ръст.

Компанията за алуминиеви профили "Етем" от няколко години добави продукти за автомобилостроенето към портфейла си, които вече представляват 30% от производството. "Предприятието се утвърди в тази индустрия, което е най-важното, защото там е важно да си надежден доставчик", коментира Петров.

За автомобилната индустрия вече доставя и "Алкомет" в Шумен. Освен останалите продукти компанията има много стабилни позиции в производството на алуминиево фолио, като вече произвежда една четвърт от фолиото на европейския пазар. Преориентирането на предприятието към продукти с по-висока добавена стойност през последните години вече се вижда и в резултатите му, като за 2016 г. то утрои печалбата си до 26.7 млн. лв. През миналата година компанията започна и нова програма за 36 млн. евро, която се очаква да приключи догодина. Инвестиции ще бъдат направени и в трите цеха на завода (пресов, валцов и леярна), което ще увеличи капацитета с 35% до 100 хил. т годишно. След приключване на програмата компанията очаква оборотът й да скочи с 50% до 500 млн. лв. на година.

Прогнози

С направените инвестиции очакванията са секторът като цяло да запази стабилното си развитие и през тази година. Категорични прогнози обаче не могат да се правят, тъй като металургията е силно зависима от развитието на световните пазари и политическите решения в международен и местен план. Оптимистично погледнато, България може да извлече ползи от политиката на Доналд Тръмп, смята Петров. "Европа в момента ще се замисли какво ще се внася и какво ще бъде собственото й производство. В тази ситуация потенциалът на България за развитие и създаване на нови производствени мощности е много голям, тъй като сме в основата и имаме огромна възможност за надстройка", каза той. За да се случат тези възможности обаче, важен фактор ще бъдат средата и политическата стабилност в страната.