Минната индустрия в България, в която основен подсектор е рудодобивът, остана под натиска на ниските цени на металите през миналата година. Започналото през последните месеци леко поскъпване на всички добивани в страната метали – мед, злато, олово и цинк, се очаква да продължи и през 2017 г. От бранша обаче са умерени оптимисти в очакванията си, тъй като средата е трудна за прогнозиране и зависи от много световни и местни политически и икономически фактори.

Стабилна 2016 г.

Производството в добивната промишленост през миналата година е нараснало като обем, но оборотите са намалели, показват предварителните данни на Националния статистически институт (виж графиката). Същата тенденция се наблюдаваше и през 2015 г., когато спадът на цените на металите на световните пазари частично беше компенсирани от по-високо производство. В резултат на това индустрията достигна исторически рекорд от 113 млн. т добита суровина. През последните месеци на миналата година цената на медта (основният добиван метал в България) рязко се увеличи, но това темпо на ръст не се очаква да се запази.

Данни за отделните предприятия липсват, но от медодобивното "Асарел-Медет" отчитат изминалата година като успешна. "Компанията изпълни своя бизнес план по всички натурални и технологични показатели въпреки предизвикателствата с понижените цени на медта", казаха от там. През 2016 г. компанията приключи инвестиционни проекти за над 60 млн. лв., като въведе в експлоатация нова циклично-поточна линия за извозване на рудата и модернизира първа секция на флотационното отделение.

От "Елаците-мед" коментираха, че годината не е била лесна поради спада на цените на металите. Компанията все пак очакват дейността й през 2017 г. да остане стабилна.

Производителят на медно-златни руди "Дънди прешъс металс Челопеч" е увеличил добива и преработката с 10% през миналата година. Това е единствената рудодобивна компания, за която има финансови резултати, тъй като собственикът й – канадската Dundee Precious Metals, е публично дружество. Отчетът му показва, че през 2016 г. българското предприятие е повишило нетните си приходи с 23% до 161.6 млн. долара, но печалбата е намаляла с 28% до 33.7 млн. долара. Като част от проучвателната си програма в края на миналата година компанията обяви и че е открила нова зона с високо съдържание на медно-златна минерализация, което може да удължи живота на мината.

От сектора на скалнооблицовъчните материали отчитат по-малко произведена продукция и непроменена печалба. Компаниите са започнали да изнасят продукция към нетрадиционни до момента пазари като Азия и Близкия изток за сметка на намаления износ към Европа.

Въгледобив под натиск

Най-голямото предприятие в сектора – държавното "Мини Марица-изток", през миналата година е произвело 27.5 млн. т въглища. Това е доста по-малко, отколкото през 2015 г., когато компанията отчете рекорден добив – 32.238 млн. т. Нетните приходи от продажби през 2016 г. са намалели с 14% до 485.5 млн. лв. По предварителни данни печалбата на компанията е 1.1 млн. лв. През 2016 г. търговските вземания на дружеството рязко намаляха, след като Националната електрическа компания се разплати с двата американски ТЕЦ-а в Маришкия басейн, които от своя страна преведоха дължимите суми към мините.

В същото време обаче въгледобивът в Европа като цяло е подложен на натиск във връзка с климатичните промени. В момента се подготвят нормативни изменения, които допълнително да ограничат емисиите от серни и азотни оксиди и живак, които според бранша са практически неизпълними и поставят под въпрос съществуването на въгледобива въобще. От БМГК коментираха, че конвенционалният добив на въглища и на производство на електроенергия е претърпял мащабна трансформация през последните години. "От 2009 г. насам в енергийния комплекс "Марица-изток" трите големите ТЕЦ-а на лигнитни въглища работят през сероочистващи инсталации с минимум пречистване от 94%, а техните електрофилтри са с ефективност от минимум 99.98%", казаха от там. Според специалисти новите лимити ще имат практически нулев екологичен ефект, но много сериозен икономически. "Възможно ограничаване на работата на въгледобивните компании в Германия, Полша и България ще доведе до социални щети и напрежение, за което държавите не са подготвени, а местните икономики нямат достатъчно гъвкавост да преодолеят шока от подобно действие", смятат от камарата.

Оживление

Очакванията на рудодобивните компании за 2017 г. са по-оптимистични в сравнение с предходната година заради оживлението в цените на медта и стабилните цени на златото от края на 2016 г. Прогнозите на БМГК сочат, че цените на медта ще се движат между 5 и 6 хил. долара за тон. Основните фактори, които ще влияят на цената на медта, са икономическите данни от Китай, курсът евро/долар, както и развитието на икономиката на САЩ.

При скалнооблицовъчните материали една от причините за свитото търсене са миграционните процеси в Европа. "Те оказват негативно влияние върху търсенето на естествен камък", посочват от "Марин Батуров", която произвежда облицовки от гнайс. И добавят: "Несигурността и негативните обществени настроения към мигрантите отлагат решенията за по-обемни ремонти на собствениците на къщи в Западна Европа." В този подотрасъл, в който маржовете са изключително ниски, се наблюдава увеличение на цените на продуктите им. Причината е увеличеното заплащане на труда. От друга страна, коментират от "Марин Батуров", компаниите изпитват трудности при намирането на обучени кадри.

"Каолин" очаква запазване на стабилността и през 2017 г. Компанията смята, че напрегнатата ситуация в Близкия изток и Северна Африка създава предпоставки за преместване на мощности от стъкларската, фаянсовата и др. промишлености в сигурни страни като България. Ако този процес бъде подкрепен от една проактивна държавна политика за привличане на такива инвестиции, това може да повиши дела на преработваните на място в страната индустриални минерали и да се отрази благоприятно на целия отрасъл, коментират от "Каолин".

Прогнози за цените

Анализаторите на БМГК не очакват съществено увеличение на цената на медта в краткосрочен план. Може да се очаква и известен спад предвид рязкото й увеличение през четвъртото тримесечие на 2016 г. За част от анализаторите това поскъпване в края на миналата година е било изненада поради прогнозите, които сочат, че баланс между търсене и предлагане ще се постигне или през 2018 г., или дори през 2019 г.

По отношение на златото е възможно покачване над 1200 долара въпреки натиска, който се оказва върху котировките на метала от страна на силния американски долар и очакваното повишение на лихвите в краткосрочен план. Прогнозата на БМГК в средносрочен план сочи, че нива от 1250 долара за тройунция през 2017 г. са постижими. Причините се крият в задълбочаващото се геополитическо напрежение, липсата на обща визия за развитие на Европейския съюз, както и очакванията за повишение на сегашните нива на лихвените проценти в САЩ през 2017-2018 г. Особено влияние върху тази прогноза оказва и избирането на Доналд Тръмп за президент и свързаните с него надежди за подем на американската икономика, които според анализа на БМГК са силно преувеличени. В дългосрочен план цената на златото ще надмине общоприетите прогнозни нива от 1300 долара за тройунция, смятат от камарата.

Развитието на скалнооблицовъчните материали ще зависи от състоянието на строителството и вижданията на архитектите за влагането на такива материали. Този подотрасъл, заедно с добива на строителни и инертни материали, страда най-много от незаконния добив. Въпреки че проблемът стои от години, и досега остава неразрешен. От БМГК коментираха още, че разкриването на нови мощности за производство на фаянс е предпоставка за повишаване на дела на преработка на индустриалните минерали в страната. През миналата година беше открит нов завод за плочки в Нови пазар, като турският собственик Akgun планира и следващи разширения на производството.

Новите проекти

През миналата година Dundee Precious Metals започна изграждането на нов проект за добив и преработка на златни руди край Крумовград, след като получи разрешително за строеж. През тази година компанията ще продължи със строителната фаза, както и с обучение на персонал. Строителството трябва да приключи през третото тримесечие на 2018 г. Общата инвестиция се оценява на 178 млн. долара.

В "Асарел-Медет" приоритет през тази година ще са двата проекта за дългосрочно развитие на рудника и обогатителната фабрика, които ще продължат четири години. От приватизацията на предприятието през 1999 г. досега в него са инвестирани около 1 млрд. лв.

"Българската добивна индустрия ще разчита на своето технологично обновление и на работата с дългосрочни партньори, за да може да продължи да бъде конкурентоспособна", каза изпълнителният директор на БМГК Иван Андреев. От промените насам в сектора са инвестирани над 3 млрд. лв.