С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
27 окт 2018, 13:23, 4914 прочитания

Енергетиката - в очакване на голямата трансформация

Общите приходи на водещите 30 дружества се увеличават. Основната причина за това не е поизводството, а търговията с електрическа енергия и природен газ

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Статията е част от специалното издание на "Капитал" Тежка индустрия. Всички текстове по темата може да откриете тук.

В силно регулиран и доминиран от държавни дружества сектор като енергийния динамиката е изключително рядко явление. Въпреки това през 2017 г. се забелязват първите признаци за случващата се сега трансформация - от централизирана и индустриална енергетиката става все по-свободна и се насочва към полето на услугите.


Общите приходи на водещите 30 дружества от бранша се увеличават с 6.09% до 14.7 млрд. лв., като основната причина за това не е производството, а търговията с електрическа енергия и природен газ. Съвкупната печалба на тези компании обаче се понижава с 3.14% до 299.9 млн. лв., което може да се обясни с повишените разходи за опазване на околната среда и закупуването на квоти CO2, както и с нормативно определените цени. А рентабилността на приходите остава ниска - малко над 2%.

Всички тези тенденции ще се засилят още повече през 2018 г., тъй като цялата електроенергия за свободния пазар започна да се търгува чрез Българската независима енергийна борса, а цените на квотите за вредни емисии се увеличиха двойно. Отделно потреблението, а оттам и производството на ток започнаха да се свиват не само заради климата, но и вследствие на мерките за енергийна ефективност.
Търговците - новите господари на тока

Сред 30-те най-големи по размер на приходите дружества в сектора на енергетиката през 2017 г. вече попадат 11 търговеца на ток, като общите им приходи достигат 2.1 млрд. лв. За сравнение - година по-рано техният брой беше 7, а общият оборот - 1.36 млрд. лв. Макар от края на 2017 г. и през през първата половина на тази година няколко от големите търговеца да фалираха или просто напусна бизнеса, ролята и значението на тези компании ще продължи да нараства заради развитието на свободния пазар и увеличаването на борсовата търговия с електроенергия.

Най-бурно расте бизнесът на дружествата търговци на чешката "Енерго-про", които, взети заедно, са най-големият търговец на ток в България. На вътрешния пазар групата оперира чрез "Енерго-про енергийни услуги", а износът на електроенергия се осъществява от "Енерго-про трейдинг". "Енерго-про енергийни услуги" има приходи близо 354 млн. лв., което е с 32% над тези от 2016 г. и цели два пъти повече от 2015 г. С над 55% за година до 102 млн. лв. нарастват постъпленията на "Енерго-про трейдинг".

Натрупаната обща загуба на водещите 11 търговеца обаче е над 59.3 млн. лв. Почти половината от тази сума - 22.9 млн. лв., идва от "ЕВН трейдинг Саут Ийст Юръп", която обяснява, че отрицателният финансов резултат се дължи на силното движение в цените на едро, основно в началото на 2017 г. На практика повечето търговци работиха на загуба, когато борсовите цени се повишиха, а те бяха сключили дългосрочни договори с фиксирани ниски тарифи за продажба на електроенергия на крайните клиенти.

Освен търговците обаче не може да не отбележим самата Българска независима енергийна борса, чиито приходи през 2017 г. са нараснали до 620.7 млн. лв. при 175 млн. година по-рано. Повече от двойно се увеличава и печалбата на борсата - до 1.59 млн. лв. Без съмнение тези резултати ще са още по-внушителни през 2018 г., тъй като от всичкия ток за свободния пазар от АЕЦ и ТЕЦ този от ВЕИ с мощност над 4 мегавата, както и технологичните загуби за ЕРП и ЕСО се продават чрез борсата. Освен това беше пуснат и изцяло нов сегмент за търговия в рамките на деня, който ще увеличи оборотите.


Милион проблеми



Лидерът по приходи в сектора с 3.14 млрд. лв. (ръст от 1.91% спрямо 2016 г.) - държавната Национална електрическа компания, за пръв път от 2012 г. завършва годината на нетна печалба (6.9 млн. лв.). Това обаче може да се окаже по-скоро прецедент, отколкото тенденция, тъй като към средата на 2018 г. дружеството е вече на минус 74 млн. лв. Освен това НЕК остава в изключително тежко финансово състояние. Непокритата загуба от предходните периоди е близо 1.2 млрд. лв., а като цяло стойността на текущите пасиви на дружеството надвишава тази на активите с 562 млн. лв.

"НЕК продължава да изпитва недостиг на парични средства и затруднения при погасяването на задълженията си", пише в отчета й. Дружеството има колосални задължения - над 3.8 млрд. лв., които растат с 37 млн. лв. през 2017 г. заради направени отсрочки и предоговаряния. А през тази година ситуацията ще се влоши допълнително заради поетите нови 100 млн. лв. дълг към "Булгаргаз" заради "Топлофикация София" и загубеното арбитражно дело срещу "Уорли Парсънс" за 37 млн. евро.

Основно НЕК дължи пари на Българския енергиен холдинг - 2.35 млрд. лв. Става дума за двата големи заема по над милиард (от 2014 г. и от 2016 г.), които бяха отпуснати съответно за консолидиране на стари дългове и забавени плащания за АЕЦ "Белене", както и за изплащане на задълженията към американските централи "Ей И Ес Гълъбово" и "КонтурГлобал Марица-изток 3". Към други свързани лица като АЕЦ "Козлодуй", ЕСО и ТЕЦ "Марица-изток 2" дълговете са още 300 млн. лв.

На Министерството на енергетиката пък НЕК има да връща 850 млн. лв., които са част от предоставената държавна помощ за погасяване на задълженията си по загубеното арбитражно дело за "Белене". Търговските и други задължения на дружеството са 242 млн. лв., а банковите заеми - още 100 млн.

През 2019 г. финансовите показатели на НЕК коренно ще се променят в посока надолу. От приходите и съответно разходите на компанията ще отпадне ангажиментът за задължително изкупуване на електроенергия от ВЕИ производители, топлофикации, когенерации и заводски централи, които ще започнат да продават чрез борсата. НЕК няма да събира и постъпленията от такса "задължение към обществото", които ще се насочат към фонда "Сигурност на електроенергийната система", който ще изплаща договорите за премии на въпросните около 150 производителя.

За разлика от НЕК едно от най-богатите държавни дружества - Електроенергийният системен оператор (ECO), отчита 28.5 млн. лв. печалба за 2017 г. Наличните средства в компанията надхвърлят 400 млн. лв. През тази година обаче ЕСО започна няколко многомилионни проекта, които неминуемо ще се отразят на резултатите му.

Все по-скъпо производство

Заради регулирания пазар, повишаването на екологичните изисквания и цените на квотите CO2 производството на електроенергия от топлоелектрическите централи става все по-нерентабилно.

Държавният ТЕЦ "Марица-изток 2" е на рекордна загуба за 2017 г. - почти 163 млн. лв. Тя е формирана въпреки увеличеното производство на електроенергия и ръста от над 10% на приходите - до 639 млн. лв. Основната причина за отрицателния финансов резултат са разходите за вредни емисии - 196 млн. лв. За сравнение - през 2016 г. по това перо са били платени само 77.5 млн. лв. "Тенденцията при разходите за парникови газове ще е в посока увеличение, като се очаква и през 2018 г. те да са вторият по размер и значимост променлив разход след разходите за гориво, като при евентуално допълнително нарастване на тяхната пазарна котировка е възможно да станат водещият по размер променлив разход", пише в отчета на дружеството.

През 2018 г. цената на CO2 емисиите се повиши от 8 евро до над 20 евро през септември, докато през 2017 г. квотите се търгуваха основно между 4 и 7 евро. Така че разходите на ТЕЦ "Марица-изток 2" за тях могат да надхвърлят 300 млн. лв., което е около 40% от приходите на дружеството.

Малко по-различно е положението при частните централи "Ей И Ес Гълъбово" и "КонтурГлобал Марица-изток 3". Те отчитат повишаване на приходите и печалбите си, което се дължи основно на по-високото натоварване на мощностите и увеличеното производство на електроенергия. В отчета на "КонтурГлобал Марица-изток 3" е посочено също, че през 2017 г. има намаление на финансовите разходи поради плащане на допълнителна погасителна вноска по инвестиционните заеми. Поради дългосрочните им договори цената на квотите CO2 за тях се калкулира в тарифата, по която НЕК изкупува електроенергията им, а потребителите плащат през цената "задължение към обществото".

Финансовите показатели на двете централи могат да се променят значително, ако тази или следващата година се стигне до споразумение между държавата и инвеститорите за промяна на модела на работа и прекратяване на дългосрочните договори след изплащането на съответните компенсации. Очаква се те да започнат да продават енергия чрез борсата или директно в чужбина.

Единствено АЕЦ "Козлодуй" остава незасегнат от промените в енергийния сектор и продължава да работи на пълна мощност. Централата е на плюс с близо 118 млн. лв. - рекорд за последните пет години. Сумата е над 100 пъти по-голяма от отчетената за 2016 г., когато обаче бяха направени разходите за модернизация на пети и шести блок. Друг фактор за доброто представяне на АЕЦ е свободният пазар, където са продадени 6 пъти по-големи количества електроенергия, което в съчетание с по-добрата пазарна конюнктура е довело до допълнителни 100 млн. лв. приходи.

С прехвърлянето на търговията за технологични загуби на ЕРП и ЕСО към свободния пазар от 1 юли 2018 г. АЕЦ вече е освободен от ангажимента си да осигурява количества електроенергия за покриването им по регулирани цени и ще може да продава този ток на борсата, от което да получи повече приходи и печалба.

Топлофикации на двата полюса

Сред 30-те най-големи енергийни компании попадат само две топлофикационни дружества - софийското и русенското. Тяхното представяне обаче е коренно различно.

Финансовото състояния на общинската "Топлофикация София" продължава да се влошава за поредна година. За 2017 г. дружеството отчита 34.8 млн. лв. загуба, с което натрупаният отрицателен финансов резултат достига почти 320 млн. лв. Увеличават се и задълженията, като общият им размер вече е над 760 млн. лв. Дори да успее да си събере всички вземания от клиенти, "Топлофикация София" пак би била в критично положение, тъй като техният размер е 406 млн. лв.

Негативните резултати са факт, въпреки че през последните години столичното парно увеличава броя на абонатите си - 2277 нови клиенти за 2017 г., и намалява производствените си разходи. През миналата година обаче са направени рекордни за последните пет години инвестиции в размер на над 34 млн. лв. А ТЕЦ "София" и ТЕЦ "София-изток" не са произвеждали електроенергия заради ремонти, което е довело до 13% по-малко продаден ток.

При "Топлофикация Русе", която се свързва с Христо Ковачки, именно производството на ток води до печалба от над 4.4 млн. лв., което е ръст от 33% спрямо 2016 г. На практика 44.6 млн. от всички 73.3 млн. лв. приходи на компанията идват от продажбата на електроенергия, а от топлинна енергия са генерирани само 21 млн. лв. Разликата е, че токът се изкупува по преференциална цена и носи печалби, докато тарифата за парното е регулирана на по-ниски нива заради потребителите и обикновено води до загуби.

ЕРП в капана на слабото потребление

Електроснабдителните дружества на ЧЕЗ, ЕВН и "Енерго-про" отчитат понижение на приходите. Негативната тенденция се дължи на по-малките количества електроенергия, продадена на клиенти на регулирания пазар, заради все по-масовото излизане на бизнеса на свободен пазар. През тази година пък освен засилване на този процес има и тенденция за намаляване на консумацията на ток в страната - към 16 септември спадът е 4.66% спрямо същия период на миналата година.

Най-видимо е понижението на постъпленията при "ЕВН България Електроснабдяване" - от 731 млн. лв. на 586 млн. лв., или цели 19.85%. Но трябва да се има предвид, че през 2016 г. бяха изплатени натрупаните преди това задължения от страна на НЕК, което тогава изкуствено е увеличило приходите на компанията.

При "ЧЕЗ Електро България" приходите се понижават почти незабележимо - с 0.12%, но за сметка на това печалбата расте внушително - от 0.6 до над 36 млн. лв. В отчета на дружеството е посочено, че тя идва от перото "Други приходи", но в доклада за дейността не е посочена причината за нея. Рязкото счетоводно подобряване на финансовите показатели обаче е логично на фона на сделката за продажбата на дружествата на CEZ в България - нормално е собствениците да се опитат да подобрят показателите на компаниите, за да постигнат по-висока цена.

Да ти върви по... газ

Държавното дружество "Булгаргаз", както и частният оператор "Овергаз мрежи", които попадат сред 30-те най-големи енергийни компании за 2017 г., отчитат повече приходи, но само последната компания увеличава и печалбата си.

Постъпленията на "Булгаргаз" за 2017 г. нарастват с над 11% до 1.12 млрд. лв. Според дружеството това се дължи основно на по-високата консумация на клиенти в отрасли "Химия", "Енергетика" и "Разпределителни дружества". Печалбата обаче се свива от 36.6 млн. лв. през 2016 г. до под 9.5 млн. лв. за миналата година заради по-малката положителна разлика между среднопретеглена продажна и среднопретеглена доставна цена на природния газ. От началото на 2018 г. обаче регулираната цена на природния газ беше увеличена с близо една трета, което съответно ще увеличи значително приходите на дружеството, а вероятно и печалбата.

За съвсем малко извън топ 30 остава дружеството "Удинекс", което е специализирано в сделки в областта на природния газ и структурни продукти като разпространение в повечето европейски хъбове. Дружеството оперира в България, Австрия, Словакия и Унгария. Освен търговията то предлага доставки на природен газ по диверсифицирани договори. Неговите приходи се увеличават с внушителните 150 пъти - от 502 хил. лв. до 75.4 млн. лв. Печалбата пък нараства от 402 хил. лв. до 1.3 млн. лв.

"Нашите основни клиенти са търговци на едро, производители, индустриални потребители, вносители и дистрибутори. Доставяме газ в двете посоки като продукт, във VTP (виртуални търговски точки) и втечнен газ по различни фиксирани и плаващи индексации или съгласно стандартните ценови структури за търговия", пише на сайта на "Удинекс".
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Когато има химия Когато има химия

Най-големите компании от отрасъла имат с 1.8 млрд. лв. повече приходи спрямо година по-рано

10 ное 2018, 3371 прочитания

Гордостта в машиностроенето Гордостта в машиностроенето

Секторът за автомобилни компоненти е може би най-динамичният в цялата българска икономика

3 ное 2018, 4393 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Тежка Индустрия" Затваряне
Световната търговия със суровини - под постоянна заплаха

Глобалният пазар е в сянката на развиваща се търговска война

Канабисът ли е новият bitcoin

Легализацията в Канада и САЩ създаде пазар за милиарди. Инвестицията обаче е все още доста рискова, но интересна

Трусовете на продуцентския пазар

Новият телевизионен сезон започва без някои ключови предавания

Миролио продаде дела си в "Булгартабак" за 26.6 млн. лв.

През фондовата борса бяха прехвърлени 7.22% от капитала, които отговарят точно на дела на италианския бизнесмен

До Луната и напред

Светът отбелязва 50-годишнината от стъпването на човека на Луната с още по-амбициозни космически програми

Чичо Томасовата България

Американският писател Томас Макгонигъл за спомените от НРБ и романа си за Никола Петков