С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
29 окт 2018, 13:00, 3410 прочитания

Инж. Илия Келешев: Неизвестните пред машиностроителния сектор са много

Председателят на Браншовата камара по машиностроене пред "Капитал"

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Визитка

Инж. Илия Келешев е председател на Браншовата камара по машиностроене от учредяването ѝ през 1991 г. В камарата членуват около 300 основни производствени фирми от всички подсектори на машиностроенето, произвеждащи над 70% от машиностроителната продукция на страната.
Статията е част от специалното издание на "Капитал" Тежка индустрия. Всички текстове по темата може да откриете тук.

В каква степен фирмите от сектора отговарят на изискванията на "Индустрия 4.0", от което зависи конкурентоспособността им?


- Не всяка фирма може да въведе изискванията на "Индустрия 4.0". От значение са какво произвежда фирмата и какви пазари има, дали произвежда крайни изделия, или е поддоставчик, има ли яснота с пазарите или всеки ден ръководството търси някакви поръчки, за да оцелеят, и т.н. И в развитите страни "Индустрия 4.0" не може да бъде въведена за всички фирми. Камарата ни членува в най-голямата международна работодателска организация на фирмите от областта на техниката - СЕЕМЕТ, където дигитализацията се обсъжда непрекъснато. Разгледахме и поделение на "Сименс" в Англия, което е въвело "Индустрия 4.0". Но забележете – показват световна компания със свои изделия и завоюван световен пазар. Изискванията към фирмите се увеличават непрекъснато. Дори световните компании, които сега са на върха, на всеки 5 години заменят производственото си оборудване с най-новите версии на машини с ЦПУ.

Камарата обръща сериозно внимание на "Индустрия 4.0" - запознали сме ръководители на водещи фирми с постигнатото във "ВСК Кентавър – ИЗ Динамика" - Дряново, "Капрони"- Казанлък, "Раис" - Пазарджик, "Амет" - София. В средата на юли софтуерната фирма "Би Ем Джи Дейта" – официален дистрибутор на "Аутодеск" за България, представи с примери и илюстрации приложенията на най-новите версии на софтуерни продукти за цифрово конструиране на нови продукти, възли и машини. Целта на тази среща беше фирмите да се ориентират по-добре какво трябва да правят, за да повишават производителността си и да са конкурентни на международния пазар. Предстоят съвместни прояви и с БАИТ. Голяма част от фирмите непрекъснато осъвременяват инсталирания софтуер, но винаги има място за доусъвършенстване.

Какво ще кажете за зачестилите изявления, че фирмите за производството на части за автомобилостроенето в голяма степен покриват изискванията на "Индустрия 4.0"?



- Несъмнено е така. Много от тях са пример за високо равнище и към него се стремят и други машиностроителни компании. Така е, защото всичко за тези фирми идва на високо ниво у нас – съвременна техника и оборудване, организация, номенклатура с осигурен пазар. Нотите ги пишат компаниите майки. Нещата са организирани на съвременно ниво. Иначе ще загубят пазарите. Развоят е затворен в самите фирми и се извършва от техни служители.

Как предвидените промени в Закона за висшето образование ще допринесат за по-добрата подготовка на инженерните кадри. Става дума за намерението водещи специалисти от фирмите да участват пряко при разработване на учебните програми като преподаватели, а също и в комисиите по акредитация на специалностите?

- Мерките са в правилна посока. Някои от тях, макар и не като масова практика, са вършени и до този момент – привеждане програмите за обучение в съответствие с изискванията на практиката, налице е и участие, макар и не широко разпространено, на специалисти от фирмите в преподаването във ВУЗ. Най-често това са ръководители и специалисти от фирми със защитени докторати. (АМК - Габрово, ИХКТ - София, "Петров технолоджи" – София, и др.). Очакваме обаче повече промени в Закона за висшето образование – например задържане на завършващите по основни за фирмите специалности за определено време на работа в България, за което има внесени предложения.

Разчитаме много на въвежданото дуално обучение. Машиностроителните специалности са трудни и не особено привлекателни. Младите хора и техните родители търсят по-лекото. Няма достатъчно желаещи да се обучават по тези професии. Не е тайна, че зам.–ректори по учебната част, декани и зам.-декани на машиностроителните факултети обикалят още от есента като Диоген села и паланки да агитират учениците от 12 клас след дипломирането си да се запишат при тях. Немалка част от записалите се студенти по машиностроителни специалности са с диплома 3.50. За каква подготовка да говорим по-нататък. ВУЗ-ове много, деца малко, постоянно се разкриват филиали и колежи. От години предлагаме да се въведе като първа стъпка мораториум при разкриването на нови ВУЗ, филиали и колежи. Наличието на много ВУЗ у нас не означава по-висока конкуренция при подготовка на студентите и тяхната реализация. По-скоро е такава за раздаване на дипломи.

Известно е, че кадри не достигат. Какво е решението?

- Че не достигат кадри, е ясно и ежедневно се дават идеи и се правят предложения как да се реши този въпрос. Широко се прокламира, че решението е внос на работници и специалисти. Правителството дори предприе мерки в това отношение. Определена категория кадри най-вероятно ще се осигурява от внос – в туризма например. Да се надяваме, че ще започнат да идват изпълнителски кадри и за другите сектори, но едва ли това ще е масово. Вижте колко от бежанците, които минават през България, желаят да останат у нас. Чудо не можем да очакваме.

Да привличаме вносни инженерни кадри е по-малко вероятно. Ще е възможно по-скоро за отделни фирми и работни места, и то предимно за такива, дейностите на които са свързани със съответната страна. Изходът е в извършването на коренна промяна в подхода при приема в средните училища, където да се готвят изпълнителски кадри за нуждите на индустрията по региони, а не за чужбина и за атрактивно звучащи специалности, за които няма реализация на пазара на труда, завършващите инженери да работят у нас, да се развиват, да се чертае пред тях перспектива. Важно е да се повишава и квалификацията на заетите, което също не върви. Тук водещи отново трябва да бъдат самите фирми. Това на порталите да има чакащи за работа и от тях да се избира кой да бъде нает отдавна го няма.

Каква е перспективата пред сектора?

- Надяваме се да има такава. Неизвестните са много – противоречиво международно развитие, вероятно задържане в растежа. Дано да няма спад. Съфинансирането по европейските програми ще спре. За развитието си фирмите ще трябва да разчитат на собствени средства и на кредити, които ще трябва да връщат. Налице е популизъм в исканията за произволно увеличаване на заплатите, без връзка с повишаване производителността на труда, недостиг на кадри, нежелание от работещите да повишават квалификацията си. В такава обстановка развитието на фирмите ще става все по-трудно.

Интервюто взе: Мара Георгиева
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Завод за 1.4 млрд. евро – мисията беше възможна 7 Завод за 1.4 млрд. евро – мисията беше възможна

България почти сигурно загуби от Турция в надпреварата за завод на Volkswagen, но научи много

19 окт 2019, 2988 прочитания

Металургията под натиска на търговските войни Металургията под натиска на търговските войни

След силните резултати миналата година производството на стомана вече намалява, а при цветните метали рискът е от по-ниските цени

12 окт 2019, 1414 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Тежка Индустрия" Затваряне
Индустрията води хорото на кръговата икономика

Пречка за развитието й е европейското законодателство

Още от Капитал
Да сготвиш Боби Михайлов

Как расистките изстъпления на агитките, които властта използва за собствена употреба, свалиха президента на БФС и отекнаха по света

Германия си иска парите

Започва сагата с приемането на бюджета на ЕС за периода 2021 - 2027

Сирийската авантюра на Ердоган подкопава НАТО

Може ли Северноатлантическият алианс бъде въвлечен във война заради Турция

Нобел за икономика: Как да се правят ефективни реформи

Тазгодишните лауреати намират начин да използват полеви изследвания, за да избегнат политиките тип "проба-грешка"

Шведска маса в гората

Три места в Швеция, където отглеждат и събират храната си сами по устойчивата формула "от земята в чинията"

20 въпроса: Даниела Костова

Тя претворява различни житейски ситуации в работата си като художник, а най-амбициозният й проект беше реализиран това лято във Виена

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10