С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
29 окт 2018, 13:00, 4021 прочитания

Инж. Илия Келешев: Неизвестните пред машиностроителния сектор са много

Председателят на Браншовата камара по машиностроене пред "Капитал"

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Визитка

Инж. Илия Келешев е председател на Браншовата камара по машиностроене от учредяването ѝ през 1991 г. В камарата членуват около 300 основни производствени фирми от всички подсектори на машиностроенето, произвеждащи над 70% от машиностроителната продукция на страната.
Статията е част от специалното издание на "Капитал" Тежка индустрия. Всички текстове по темата може да откриете тук.

В каква степен фирмите от сектора отговарят на изискванията на "Индустрия 4.0", от което зависи конкурентоспособността им?


- Не всяка фирма може да въведе изискванията на "Индустрия 4.0". От значение са какво произвежда фирмата и какви пазари има, дали произвежда крайни изделия, или е поддоставчик, има ли яснота с пазарите или всеки ден ръководството търси някакви поръчки, за да оцелеят, и т.н. И в развитите страни "Индустрия 4.0" не може да бъде въведена за всички фирми. Камарата ни членува в най-голямата международна работодателска организация на фирмите от областта на техниката - СЕЕМЕТ, където дигитализацията се обсъжда непрекъснато. Разгледахме и поделение на "Сименс" в Англия, което е въвело "Индустрия 4.0". Но забележете – показват световна компания със свои изделия и завоюван световен пазар. Изискванията към фирмите се увеличават непрекъснато. Дори световните компании, които сега са на върха, на всеки 5 години заменят производственото си оборудване с най-новите версии на машини с ЦПУ.

Камарата обръща сериозно внимание на "Индустрия 4.0" - запознали сме ръководители на водещи фирми с постигнатото във "ВСК Кентавър – ИЗ Динамика" - Дряново, "Капрони"- Казанлък, "Раис" - Пазарджик, "Амет" - София. В средата на юли софтуерната фирма "Би Ем Джи Дейта" – официален дистрибутор на "Аутодеск" за България, представи с примери и илюстрации приложенията на най-новите версии на софтуерни продукти за цифрово конструиране на нови продукти, възли и машини. Целта на тази среща беше фирмите да се ориентират по-добре какво трябва да правят, за да повишават производителността си и да са конкурентни на международния пазар. Предстоят съвместни прояви и с БАИТ. Голяма част от фирмите непрекъснато осъвременяват инсталирания софтуер, но винаги има място за доусъвършенстване.

Какво ще кажете за зачестилите изявления, че фирмите за производството на части за автомобилостроенето в голяма степен покриват изискванията на "Индустрия 4.0"?



- Несъмнено е така. Много от тях са пример за високо равнище и към него се стремят и други машиностроителни компании. Така е, защото всичко за тези фирми идва на високо ниво у нас – съвременна техника и оборудване, организация, номенклатура с осигурен пазар. Нотите ги пишат компаниите майки. Нещата са организирани на съвременно ниво. Иначе ще загубят пазарите. Развоят е затворен в самите фирми и се извършва от техни служители.

Как предвидените промени в Закона за висшето образование ще допринесат за по-добрата подготовка на инженерните кадри. Става дума за намерението водещи специалисти от фирмите да участват пряко при разработване на учебните програми като преподаватели, а също и в комисиите по акредитация на специалностите?

- Мерките са в правилна посока. Някои от тях, макар и не като масова практика, са вършени и до този момент – привеждане програмите за обучение в съответствие с изискванията на практиката, налице е и участие, макар и не широко разпространено, на специалисти от фирмите в преподаването във ВУЗ. Най-често това са ръководители и специалисти от фирми със защитени докторати. (АМК - Габрово, ИХКТ - София, "Петров технолоджи" – София, и др.). Очакваме обаче повече промени в Закона за висшето образование – например задържане на завършващите по основни за фирмите специалности за определено време на работа в България, за което има внесени предложения.

Разчитаме много на въвежданото дуално обучение. Машиностроителните специалности са трудни и не особено привлекателни. Младите хора и техните родители търсят по-лекото. Няма достатъчно желаещи да се обучават по тези професии. Не е тайна, че зам.–ректори по учебната част, декани и зам.-декани на машиностроителните факултети обикалят още от есента като Диоген села и паланки да агитират учениците от 12 клас след дипломирането си да се запишат при тях. Немалка част от записалите се студенти по машиностроителни специалности са с диплома 3.50. За каква подготовка да говорим по-нататък. ВУЗ-ове много, деца малко, постоянно се разкриват филиали и колежи. От години предлагаме да се въведе като първа стъпка мораториум при разкриването на нови ВУЗ, филиали и колежи. Наличието на много ВУЗ у нас не означава по-висока конкуренция при подготовка на студентите и тяхната реализация. По-скоро е такава за раздаване на дипломи.

Известно е, че кадри не достигат. Какво е решението?

- Че не достигат кадри, е ясно и ежедневно се дават идеи и се правят предложения как да се реши този въпрос. Широко се прокламира, че решението е внос на работници и специалисти. Правителството дори предприе мерки в това отношение. Определена категория кадри най-вероятно ще се осигурява от внос – в туризма например. Да се надяваме, че ще започнат да идват изпълнителски кадри и за другите сектори, но едва ли това ще е масово. Вижте колко от бежанците, които минават през България, желаят да останат у нас. Чудо не можем да очакваме.

Да привличаме вносни инженерни кадри е по-малко вероятно. Ще е възможно по-скоро за отделни фирми и работни места, и то предимно за такива, дейностите на които са свързани със съответната страна. Изходът е в извършването на коренна промяна в подхода при приема в средните училища, където да се готвят изпълнителски кадри за нуждите на индустрията по региони, а не за чужбина и за атрактивно звучащи специалности, за които няма реализация на пазара на труда, завършващите инженери да работят у нас, да се развиват, да се чертае пред тях перспектива. Важно е да се повишава и квалификацията на заетите, което също не върви. Тук водещи отново трябва да бъдат самите фирми. Това на порталите да има чакащи за работа и от тях да се избира кой да бъде нает отдавна го няма.

Каква е перспективата пред сектора?

- Надяваме се да има такава. Неизвестните са много – противоречиво международно развитие, вероятно задържане в растежа. Дано да няма спад. Съфинансирането по европейските програми ще спре. За развитието си фирмите ще трябва да разчитат на собствени средства и на кредити, които ще трябва да връщат. Налице е популизъм в исканията за произволно увеличаване на заплатите, без връзка с повишаване производителността на труда, недостиг на кадри, нежелание от работещите да повишават квалификацията си. В такава обстановка развитието на фирмите ще става все по-трудно.

Интервюто взе: Мара Георгиева
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Химични реакции Химични реакции

Производителите на горива и торове продължават да се представят най-добре като динамика сред компаниите в химическата индустрия

21 ное 2019, 2441 прочитания

Бизнес след края на мината 1 Бизнес след края на мината

Фондът за малки и средни компании на "Дънди прешъс металс Крмовград" ще насърчава създаването на работни места

19 ное 2019, 2633 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Тежка Индустрия" Затваряне
Индустрията води хорото на кръговата икономика

Пречка за развитието й е европейското законодателство

Още от Капитал
Малайзийски полет към село Щръклево

Община Русе даде предварително съгласие да продаде летището си на дружество с малайзийско участие. Проектът на компанията е за 57 млн. лв.

Българският автопазар: Расте, но и старее

През 2019 г. делът на старите дизелови двигатели продължава да се увеличава, както и на колите над 20-годишна възраст

Андон Балтаков: Не искам да звуча като прогноза за облачно време

Генералният директор на БНР пред "Капитал"

За дизайнерите с любов

Българският стартъп Artery Team представя местни и международни дизайнерски марки в Etsy

Книга: Макс Блехер - "Случки в близката нереалност"

Десетилетия след написването им, сюрреалистичните истории на румънския писател намират нова публика

Кино: "Ирландецът"

Елегия за човека между доброто и злото

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10