С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
23 окт 2018, 11:55, 4759 прочитания

Металургия: Силна година и добри очаквания

През 2017 г. металургичните предприятия в страната значително подобриха резултатите си, а прогнозите за тази година също са предпазливо оптимистични

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Статията е част от специалното издание на "Капитал" Тежка индустрия. Всички текстове по темата може да откриете тук.
Рискът за българските производители идва най-вече от цените на енергоносителите.

Растяща икономика и високи пазарни цени стоят зад успеха на металургичната индустрия в България през 2017 г. Водещите 15 компании в сектора увеличават приходите си с над 43%, като немалка част от ръста се дължи на въведените нови продукти с по-висока добавена стойност.

Тенденциите през тази година също са положителни и очакванията са добрите резултати да се запазят, макар че вече има сигнали за непреки ефекти от външни фактори като търговската война в света и ситуацията в Турция. Основният риск за българските производители на метали обаче идва от цените на енергоносителите и все по-строгите ограничения за емисии на европейско ниво.


Меден лидер

Цветната металургия има основен дял в производството на метали в България, като стойността й е около 80% от общата на сектора. В този сегмент е и най-голямото металургично предприятие в страната - медодобивното "Аурубис България", част от германската група Aurubis, което традиционно се нарежда на второ място по приходи в класацията К100 на "Капитал" (след "Лукойл Нефтохим Бургас"). През 2017 г. компанията отчете рекордна печалба в историята си, а приходите й нараснаха с над 57% до 5.5 млрд. лв. През миналата година в завода са преработени 1.4 млн. тона меден концентрат, което е увеличение с 28.6% спрямо 2016 г. Предприятието е произвело 26.4% повече анодна мед (която подлежи на допълнително рафиниране) и 5.6% повече електролитна мед (с висока чистота). Увеличението се дължи основно на извършените последните години мащабни ремонти. От приватизацията на завода през 1997 г. в него са инвестирани 1.2 млрд. евро. Пореден проект - "Спектър 2018", за 180 млн. евро предстои да приключи тази година.

Олово и цинк



Единственият производител на цинк и олово от концентрати в страната е пловдивският КЦМ. През 2017 г. производството на олово е нараснало с 3.5% до 71 653 тона, след като изградената преди няколко години нова оловна инсталация като основна част от проект за 140 млн. евро достигна пълен капацитет. Почти без промяна остава производството на цинк - 73 715 тона. Увеличената продукция и високите цени на металите осигуряват на комбината ръст от над една пета на приходите и за пръв път от 2013 г. той излиза на печалба. Инвестициите в нови проекти миналата година са в размер на над 20 млн. лв.

Новата оловна инсталация дава възможност на КЦМ да преработва и по-големи количества отпадъци, като делът им в общото количество влагани суровини през миналата година достига над 23% (15.5% през 2016 г.), показват данни от годишника на Българската асоциация на металургичната индустрия (БАМИ). Вторични суровини, включително акумулаторни отпадъци, се преработват също в "Монбат рисайклинг", който е най-големият производител на оловни акумулаторни сплави в България, и "Ел бат". Общо делът на преработените вторични суровини расте и те вече осигуряват над 40% от произведеното в страната олово.

Цветни продукти

Всички големи производители на продукти от цветни метали и сплави в страната увеличават продажбите си през миналата година, като една от основните причини за по-добрите резултати е въвеждането на нови продукти с по-висока добавена стойност. Нарастват и обемите, като общото произведено количество прокат се повишава с близо 12%.

С близо 54% по-високи са приходите на "София Мед", която през последните години пренасочи фокуса си към нови продукти, включително такива за автомобилостроенето, и по-рано тази година получи сертификат IATF 16949:2016, който се изисква от автомобилната индустрия. Портфолиото на предприятието включва различни валцови и пресови продукти (листове, ленти, кръгове, дискове, шини, пръти и профили), които се използват в строителството, машиностроенето, електротехниката и други сектори. През 2017 г. в "София Мед" с инвестирани 13.2 млн. лв.

По-силни резултати отбелязват и производителите на алуминиев прокат. "Алкомет" увеличава производството с 1450 тона до 67 096 тона през миналата година, а приходите му нарастват с 12%. Шуменският завод произвежда различни пресови (тръби, пръти и профили) и валцови (ленти, листове и фолио) продукти от алуминия и сплави. От компанията виждат потенциал в продукти за опаковъчната и автомобилната индустрия и усилията през последните години се насочват в тази посока. През 2017 г. в "Алкомет" са направени инвестиции за над 30 млн. лв., основно във валцовия цех.

Софийското предприятие "Етем България" също произвежда алуминиеви изделия - различни видове профили и архитектурни конструкции. От няколко години обаче компанията има сертификат за производство и на изделия за автомобилостроенето и тези продукти вече представляват около 30% от общата продукция. През миналата година приходите на "Етем" се увеличават с една четвърт, а инвестициите са в размер на 11 млн. лв.

Черна металургия

Производството на течна (сурова) стомана, чийто единствен представител в страната е "Стомана индъстри" (част от гръцката група Viohalco), през миналата година се повишава с 19% и достига 652.4 хил. тона. Малък спад (1.2%) обаче има при валцуваната стомана (пръти, профили, листове и т.н.), където обемът е бил 909.8 хил. тона. Докато заводът в Перник отчита по-големи обеми и плосък, и дълъг прокат, другото предприятие в сегмента - "Промет стийл" край Бургас, което е собственост на украинската металургична група "Метинвест", намалява производството с 36.7%. Причината за това са затруднените доставки на заготовки, които заводът използва и които се внасят от Украйна.

Независимо от това и двете предприятия увеличават приходите си през 2017 г., като при "Стомана индъстри" ръстът надвишава 42% и компанията успява да излезе на печалба за пръв път от седем години. Положителен е резултатът и на "Промет стийл".

Външни и вътрешни ефекти

И през 2018 г. цените на металите остават на относително добри нива, което дава основания да се очаква, че тази година също ще приключи благоприятно. Налагането на вносни мита върху стоманата и алуминия от страна на САЩ засега не оказва значително влияние върху българската металургия. "Пазарът на нашите продукти не е нарушен, въпреки че се забелязват известни колебания. Но икономиката навсякъде по света се предвижда да расте, а това е предпоставка да няма големи сътресения", коментира за "Капитал" изпълнителният директор на БАМИ Политими Паунова. Като цяло количествата, които страната изнася отвъд океана, не са големи, макар че вече има пробиви при стоманените продукти и алуминиевия прокат. "Уверенията на самите американски партньори са, че доставките ще продължат независимо от митата, тъй като на американския пазар има недостиг на такива стоки", добави тя.

Ефект обаче вече се усеща от Турция, където заради политическата ситуация и високата инфлация инвеститорите стават предпазливи и строителството намалява. "Това свива вътрешното потребление на стомана и местните производители започват да търсят износ, а България е най-близо", казва Паунова. През последния месец вече има сключени няколко договора от български търговци за доставка на стомана от Турция, тъй като заради обезценяването на лирата цените там стават по-изгодни. Това пък принуждава производителите в България също да свият маржа си, за да запазят клиентите си. "Ако тази тенденция продължи, до края на годината може би ще има намаляване на производството", каза Паунова. При цветните метали обаче не се очаква влияние, тъй като цените им се определят на борсата, а и пазарите им са световни.

Важно условие за развитието на сектора са и цените на енергоносителите, където перспективите не са обещаващи. Освен поскъпването на природния газ от началото на октомври притесненията са свързани най-вече с лошото финансово състояние на държавната ТЕЦ "Марица-изток 2" и големите й разходи за емисии на парникови газове, за които се твърди, че са над 500 млн. лв. Съмненията на индустрията са, че тези разходи ще бъдат прехвърлени към потребителите чрез такса "Задължения към обществото", от което ще пострадат най-много големите консуматори.

Допълнително напрежение идва и от подготвяната от Европейската комисия стратегия за дългосрочно намаляване на емисиите на парникови газове, която предвижда те да се свият с 40% до 2030 г. и с между 80 и 95% до 2050 г. "Това означава, че нашите въглищни централи нямат никакъв шанс да оцелеят. Цената на електроенергията ще бъде още по-висока и те ще бъдат неконкурентни", коментира Паунова.
Външен пазар

Износът на цветни метали от България през 2017 г. е нараснал с 16.3%, като е изпреварил увеличението на вноса (7.5%) и е достигнал обем от 682 284 тона, показват данните на БАМИ. Увеличените количества изнесени метали и продукти от тях, както и по-високите цени през 2017 г. са довели до значителен ръст в стойността на износа - с 50.6% до 6.039 млрд. лв., което формира положително салдо от над 4 млрд. лв. Като количество около 6% от износа обаче е скрап (отпадъци от мед, олово, цинк и алуминий).

Износът на продукция на черната металургия (без скрап) е нараснал близо 25% до 1338.8 хил. тона. Като стойност експортът се е увеличил почти два пъти до 1.802 млрд. лв. както заради по-големите количества, така и заради по-високите цени на стоманата. Значителен ръст има при изделията от черни метали, но там причината е, че са изнесени тръби, внесени в страната през 2014 г. за изграждането на газопровода "Южен поток", и реално не са произведени в България. Голямото количество внесени тръби за неслучилия се проект през последните години се отразява на търговския баланс - през определени години те имат основен дял във вноса, а след това в износа.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Когато има химия Когато има химия

Най-големите компании от отрасъла имат с 1.8 млрд. лв. повече приходи спрямо година по-рано

10 ное 2018, 3555 прочитания

Гордостта в машиностроенето Гордостта в машиностроенето

Секторът за автомобилни компоненти е може би най-динамичният в цялата българска икономика

3 ное 2018, 4479 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Тежка Индустрия" Затваряне
Машиностроенето: Възходящият тренд продължава

Компаниите изнасят продукцията си на всички континенти, но изостават по производителност на труда

Сметищата на гнева в Русия

Боклукът се превръща в политически проблем, който канализира недоволството и обединява различни групи около една кауза

Как Су-25 полетя към Беларус "през задния вход"

Ремонтът на щурмовите самолети продължава след сложен парламентарен лупинг

"Слънчо" поглежда отвъд хоризонта

С проект по "Конкурентоспособност" за 1.6 млн. лв. компанията ще започне да изнася детски храни в региона

Миролио продаде дела си в "Булгартабак" за 26.6 млн. лв.

През фондовата борса бяха прехвърлени 7.22% от капитала, които отговарят точно на дела на италианския бизнесмен

Кино: "Имало едно време в... Холивуд"

Тарантино с филмово густо за носталгията и нихилизма

Вдъхновението Хидра

Малкият, но изключително красив гръцки остров е не просто ваканционна дестинация, но и център на модерното изкуство