С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
1 25 окт 2018, 12:06, 6659 прочитания

Златният проект на "Дънди"

Разработването на "Ада тепе" край Крумовград - първата нова мина в България след промените

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Статията е част от специалното издание на "Капитал" Тежка индустрия. Всички текстове по темата може да откриете тук.
Към началото на юли в "ДПМ Крумовград" работят 162 души, като само 9 от тях не са местни. Общо заетите ще бъдат 220 - 230 души.
5
млн. долара фонд за развитие на малки и средни предприятия в региона ще бъде създаден от компанията.

За страна като България, която попада в определението за минна държава с над среден добив на човек от населението в световен мащаб, откриването на нов рудник може да не звучи като голяма новина. Реално обаче от промените насам, а и в продължение на десетина години преди това, в страната не е разработвана нова мина. Затова и стартът на проекта за добив на златна руда на "Дънди прешъс металс Крумовград" през тази година е събитие за индустрията. Компанията е собственост на канадската Dundee Precious Metals, която оперира и находището край Челопеч, а опитът й оттам се оказва ценен ресурс и за новия проект.

Проектът накратко


Проектът е за разработване на участък "Ада тепе" от находище "Хан Крум" край Крумовград. На площ 85 ха там скоро ще заработи комплекс за добив и преработка на златосъдържащи руди.

Рудата ще се добива по открит способ, след което ще се обогатява във флотационна фабрика до златно-сребърен концентрат, който ще бъде крайният продукт на производство. Отпадъците – стерилна скална маса (баластра) и сгъстен хвост, ще се депонират в интегрирано съоръжение за съхранение на минни отпадъци.

Годишно ще се добиват и преработват 840 хил. тона руда със съдържание на злато 85.7 хил. тр.у. и срок на експлоатация 8 години. Целият проект, включително строителство, експлоатация, закриване и рекултивация, се предвижда да продължи около 15 години. Инвестицията е от порядъка на 165 - 175 млн. долара.



Иновации в процеса

Рудникът вече работи от 25 юни, като целта е да се натрупа известно количество материал, преди да започне преработката във флотационната фабрика, което се очаква да стане до края на годината. Добивът става по класически начин – чрез пробиване, взривяване и изземване с машини.

Тъй като съдържанието на метал в рудата е средно голямо – от порядъка на 3-4 грама на тон руда, от което извлекаеми са 85-87%, компанията прилага иновативен селективен метод. "Машините са оборудвани със специални датчици и GPS системи, задава им се границата на работа според това къде се намира рудата и операторът не може да направи грешка и да излезе извън нея", каза изпълнителният директор на "ДПМ Крумовград" Илия Гърков. И обясни: "По този начин например не може да се прехвърли руда на мястото на баластрата или обратно, което по принцип е проблем в минната индустрия – ако се изхвърли рудата, това е безвъзвратна загуба, а ако баластрата се вкара при рудата, се правят разходи за преработката й, без да се получава продукт." Във взривните сондажи също се използват датчици, които приемат и предават информация за движението и показват точно накъде е отишъл материалът при взрива.

След като премине трошене и смилане, рудата отива за обогатяване във флотационната фабрика, която в момента се изгражда и трябва да заработи до края на годината. Това пак става по класически метод – металните частици се отделят на принципа на пералнята с промишлени сапуни (флокуланти), без химически превръщания, но тук също има иновации. "Обогатителните машини, които използваме, за пръв път в световната практика бяха успешно приложени в промишлени условия в Челопеч, макар че преди това са правени опити на няколко места", каза Гърков. Става дума за т.нар. стъпкови флотационни реактори, които в зависимост от капацитета заместват 10- до 15-степенна обикновена обогатителна вана. Така те заемат много по-малко място и са енергийно по-ефективни. Част от екипа за обогатителната фабрика в Крумовград вече е минал обучение в Челопеч, последните около 50 души се обучават в момента.

Като продукт от фабриката излиза концентрат, който се изсушава, пакетира и превозва за последваща преработка в металургично предприятие. Предвижда се от комплекса да излизат между 1 и 2 камиона на денонощие. Къде ще се продава концентратът все още се уточнява. Самата DPM има завод в Намибия, но се водят преговори и с металургични предприятия в България. Капацитет за такава преработка в страната имат само "Аурубис" – Пирдоп, и КЦМ – Пловдив.

Без хвостохранилище

Едно от най-интересните нововъведения е свързано с отпадъците. Хвостът, който остава след извличане на металните частици от рудата, няма да се депонира в класическото за индустрията хвостохранилище, а в т.нар. интегрирано съоръжение за минни отпадъци, което ще бъде първото в България. Там ще отива и другият отпадък от добива – баластрата, вместо да се събира на конвенционалните насипища. От скалната маса ще се изграждат клетки, в които ще се депонира хвостът, след като премине предварително сгъстяване на преса, при което водата ще се събира и връща в производството.

Няколко са предимствата на този тип съоръжения. Първо, площта за съхранение е почти два пъти по-малка от тази на конвенционалните хвостохранилища и насипища. Второ, това, че хвостът е сгъстен предварително, прави съоръжението много по-сигурно, тъй като няма големи водни маси, които да създават риск от скъсване на стената. Остатъчната вода, която все пак се отделя, се дренира и връща в оборот. Не на последно място, това, че е изградено на клетки, позволява съоръжението да се закрива и рекултивира поетапно още по време на есплоатацията му.

В момента се изгражда и модулна пречиствателна станция. "Макар че предвиждаме да работим в напълно затворен цикъл, в случай че има големи дъждове, ще можем да пречистваме водата и да я изпускаме с качество на питейна", уточни Гърков.

Преди строителството

Два въпроса е трябвало да бъдат разрешени, преди да започне каквото и да било строителство на обекта. Единият са археологическите разкопки, по време на които са събрани 17-18 тона артефакти – керамика, хромели и т.н., тъй като на Ада тепе се е намирал най-старият златен рудник в Европа. "Въпреки че разкопките приключиха, имаме сключен договор с Археологическия институт на БАН да ни осигуряват археологически мониторинг през целия живот на мината, както и в етапа на закриване и рекултивация", каза Гърков.

Другият въпрос е свързан с това, че в района има два защитени вида костенурки. По този проект компанията работи с Българското херпетологично дружество, което организира събирането и преместването им от терена на бъдещата мина. "Бяха изнесени над 400 костенурки и беше направена ниска ограда, за да не се върнат на работещия обект. В района бяха намерени общо около 900 костенурки, на които им бяха сложени чипове и сега от дружеството ги следят и изучават", обясни Гърков.

Дълъг процес

Разработването на ново находище по принцип е дълъг процес и, оказва се, още по-дълъг в България. "ДПМ Крумовград" получи разрешение за търсене и проучване в района още през 2000 г. (тогава компанията се казваше "Болкан минерал енд майнинг"). Няколко години по-късно регистрира търговско откритие и започна процедура за оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС), като докладът беше внесен в министерството на околната среда през 2005 г. Проектът първоначално предвиждаше рудата да се преработва до метал с използване на цианидна технология, но беше атакуван от екологични организации и оттеглен от самата компания. Впоследствие "ДПМ Крумовград" промени инвестиционното си предложение и през 2010 г. започна нова процедура по ОВОС на базата на сегашния процес, както и процедура по оценка за съвместимост, тъй като проектната площ междувременно беше включена в "Натура 2000". Самата концесия беше издадена през 2012 г. за срок от 30 години. На местно ниво също имаше спънки, като общинският съвет дълго време отказваше да издаде задължителните разрешения. В крайна сметка през 2015 г. компанията сключи меморандум за разбирателство с общината, а през следващата година получи разрешение за строеж и купи необходимите й земи. Строителството на площадката започна през октомври 2016 г.

Искаме след нас да остане устойчив бизнес и този процес на икономически рестарт, който се вижда сега в района на община Крумовград, да не спре, а да продължи да генерира заетост и приходи за хората, каза изпълнителният директор на компанията Илия Гърков

Фотограф: Надежда Чипева
Най-важният пробив

Големият успех на компанията всъщност беше, че успя да обясни проекта на хората в Крумовград и да спечели доверието им. "Узряхме, че не трябва да водим битки и че е наша отговорност да им покажем, че проектът може да бъде направен по начин, който зачита и техните интереси", каза Гърков.

По думите му пет са били основните притеснения на хората. "Първото беше използването на цианиди. Сменихме технологията, въпреки че така извличането на полезния компонент спада с 10-13%, но беше необходимо да се срещнем някъде", каза той. Вторият проблем – големите площи за хвостохранилище, табани и т.н., също е разрешен с алтернативното интегрирано съоръжение. Въпросът с отпадните води, за които хората знаят от старата минна индустрия, е адресиран с връщането им в оборот и пречиствателните станции. "Имаше страхове и за взривните работи, хората си ги представят като експлозиите във филмите, но ако човек разсъждава спокойно, вижда, че няма как камъни да стигнат до населено място – най-близо са работниците, след това съоръженията и няма как да допуснем негативно въздействие", обясни Гърков. Най-дълго време е отнело да се убедят жителите на района, че компанията няма да си доведе "готови научени хора", а ще има работа за тях. "Просто трябваше да стигнем до наемането на хора, за да им покажем, че това наистина е така", каза той.

Работни места

Към началото на юли в "ДПМ Крумовград" работят 162 души, като само 9 от тях не са местни. Компанията открива и няколко "много читави момчета и момичета" от региона, които учат в Минно-геоложкия университет (МГУ). "Предложихме им работа в Челопеч, докато завършат образованието си, обучихме ги и те вече работят в Крумовград, като някои от тях са на много сериозни позиции", обясни Гърков. И добави: "Всъщност развитието на проекта доведе до интерес от младите хора и сега имаме доста студенти от района в МГУ." Не по-малко любопитно е, че около една трета от хората, които вече работят в компанията, са върнали се от чужбина емигранти. До края на годината в предприятието ще работят общо 220 - 230 души.

След мината

Компанията подготвя и фонд за малки и средни предприятия, като целта е да се подпомогне създаването на местен бизнес, който да остане и да работи и след като запасите се изчерпят и мината затвори. Фондът ще е в размер на 5 млн. долара и ще се управлява от банка, като в момента се водят разговори с няколко институции. Ще има управително тяло с представители на банката и общината, както и един човек от компанията. "Не искаме ние да имаме тежката дума", каза Гърков.

Фондът ще предоставя заеми на малки и средни предприятия, като има две условия – могат да кандидатстват само местни хора и само с фирми, регистрирани в Крумовград. Базово условие също е, че няма да се финансират бизнеси, свързани с минната индустрия. "Не искаме да създаваме верига, която да се разпадне, когато този проект приключи. Искаме след нас да остане устойчив бизнес и този процес на икономически рестарт, който се вижда сега в района на община Крумовград, да не спре, а да продължи да генерира заетост и приходи за хората", обясни Гърков. Предвижда се фондът да започне да работи догодина.

Успоредно с това компанията продължава да прави проучвания в региона. Така, макар проектът да е планиран общо за 15 години, ако бъдат открити нови запаси, предприятието ще продължи да работи. "Ще имаме натрупани знания, опит и хора, които не трябва да се губят", каза Гърков.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Когато има химия Когато има химия

Най-големите компании от отрасъла имат с 1.8 млрд. лв. повече приходи спрямо година по-рано

10 ное 2018, 3533 прочитания

Гордостта в машиностроенето Гордостта в машиностроенето

Секторът за автомобилни компоненти е може би най-динамичният в цялата българска икономика

3 ное 2018, 4475 прочитания

 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Тежка Индустрия" Затваряне
Енергетиката - в очакване на голямата трансформация

Общите приходи на водещите 30 дружества се увеличават. Основната причина за това не е поизводството, а търговията с електрическа енергия и природен газ

Арх. Борислав Игнатов: Всеки лев от данъците трябва да добавя качество на живота

Кандидатът за кмет на София на "Демократична България" пред "Капитал"

Бързи, спортни, дигитални

Пазарът на спортни карти бързо набра скорост и се появиха още две нови компании

"Агрия груп" купува производител на слънчогледово олио

Базираната в Лясковец "Кехлибар" ще е първата компания за преработка на слънчоглед в портфейла на холдинга

"Съгласие" купи животозастрахователния портфейл на "Дженерали" (коригирана)

Сделката е сключена в началото на декември, след като италианската компания обяви, че в България ще се съсредоточи само върху общото застраховане

За нишките и хората

Чихару Шиота се завръща в Япония с първа голяма ретроспектива

Кино: "Имало едно време в... Холивуд"

Тарантино с филмово густо за носталгията и нихилизма