Златният проект на "Дънди"
Разработването на "Ада тепе" край Крумовград - първата нова мина в България след промените
LinkedIn
Twitter
Email
Статията е част от специалното издание на "Капитал" Тежка индустрия. Всички текстове по темата може да откриете тук.
За страна като България, която попада в определението за минна държава с над среден добив на човек от населението в световен мащаб, откриването на нов рудник може да не звучи като голяма новина. Реално обаче от промените насам, а и в продължение на десетина години преди това, в страната не е разработвана нова мина. Затова и стартът на проекта за добив на златна руда на "Дънди прешъс металс Крумовград" през тази година е събитие за индустрията. Компанията е собственост на канадската Dundee Precious Metals, която оперира и находището край Челопеч, а опитът й оттам се оказва ценен ресурс и за новия проект.
Проектът накратко
Рудата ще се добива по открит способ, след което ще се обогатява във флотационна фабрика до златно-сребърен концентрат, който ще бъде крайният продукт на производство. Отпадъците – стерилна скална маса (баластра) и сгъстен хвост, ще се депонират в интегрирано съоръжение за съхранение на минни отпадъци.
Годишно ще се добиват и преработват 840 хил. тона руда със съдържание на злато 85.7 хил. тр.у. и срок на експлоатация 8 години. Целият проект, включително строителство, експлоатация, закриване и рекултивация, се предвижда да продължи около 15 години. Инвестицията е от порядъка на 165 - 175 млн. долара.
Иновации в процеса
Рудникът вече работи от 25 юни, като целта е да се натрупа известно количество материал, преди да започне преработката във флотационната фабрика, което се очаква да стане до края на годината. Добивът става по класически начин – чрез пробиване, взривяване и изземване с машини.
Тъй като съдържанието на метал в рудата е средно голямо – от порядъка на 3-4 грама на тон руда, от което извлекаеми са 85-87%, компанията прилага иновативен селективен метод. "Машините са оборудвани със специални датчици и GPS системи, задава им се границата на работа според това къде се намира рудата и операторът не може да направи грешка и да излезе извън нея", каза изпълнителният директор на "ДПМ Крумовград" Илия Гърков. И обясни: "По този начин например не може да се прехвърли руда на мястото на баластрата или обратно, което по принцип е проблем в минната индустрия – ако се изхвърли рудата, това е безвъзвратна загуба, а ако баластрата се вкара при рудата, се правят разходи за преработката й, без да се получава продукт." Във взривните сондажи също се използват датчици, които приемат и предават информация за движението и показват точно накъде е отишъл материалът при взрива.
След като премине трошене и смилане, рудата отива за обогатяване във флотационната фабрика, която в момента се изгражда и трябва да заработи до края на годината. Това пак става по класически метод – металните частици се отделят на принципа на пералнята с промишлени сапуни (флокуланти), без химически превръщания, но тук също има иновации. "Обогатителните машини, които използваме, за пръв път в световната практика бяха успешно приложени в промишлени условия в Челопеч, макар че преди това са правени опити на няколко места", каза Гърков. Става дума за т.нар. стъпкови флотационни реактори, които в зависимост от капацитета заместват 10- до 15-степенна обикновена обогатителна вана. Така те заемат много по-малко място и са енергийно по-ефективни. Част от екипа за обогатителната фабрика в Крумовград вече е минал обучение в Челопеч, последните около 50 души се обучават в момента.
Като продукт от фабриката излиза концентрат, който се изсушава, пакетира и превозва за последваща преработка в металургично предприятие. Предвижда се от комплекса да излизат между 1 и 2 камиона на денонощие. Къде ще се продава концентратът все още се уточнява. Самата DPM има завод в Намибия, но се водят преговори и с металургични предприятия в България. Капацитет за такава преработка в страната имат само "Аурубис" – Пирдоп, и КЦМ – Пловдив.
Без хвостохранилище
Едно от най-интересните нововъведения е свързано с отпадъците. Хвостът, който остава след извличане на металните частици от рудата, няма да се депонира в класическото за индустрията хвостохранилище, а в т.нар. интегрирано съоръжение за минни отпадъци, което ще бъде първото в България. Там ще отива и другият отпадък от добива – баластрата, вместо да се събира на конвенционалните насипища. От скалната маса ще се изграждат клетки, в които ще се депонира хвостът, след като премине предварително сгъстяване на преса, при което водата ще се събира и връща в производството.
Няколко са предимствата на този тип съоръжения. Първо, площта за съхранение е почти два пъти по-малка от тази на конвенционалните хвостохранилища и насипища. Второ, това, че хвостът е сгъстен предварително, прави съоръжението много по-сигурно, тъй като няма големи водни маси, които да създават риск от скъсване на стената. Остатъчната вода, която все пак се отделя, се дренира и връща в оборот. Не на последно място, това, че е изградено на клетки, позволява съоръжението да се закрива и рекултивира поетапно още по време на есплоатацията му.
В момента се изгражда и модулна пречиствателна станция. "Макар че предвиждаме да работим в напълно затворен цикъл, в случай че има големи дъждове, ще можем да пречистваме водата и да я изпускаме с качество на питейна", уточни Гърков.
Преди строителството
Два въпроса е трябвало да бъдат разрешени, преди да започне каквото и да било строителство на обекта. Единият са археологическите разкопки, по време на които са събрани 17-18 тона артефакти – керамика, хромели и т.н., тъй като на Ада тепе се е намирал най-старият златен рудник в Европа. "Въпреки че разкопките приключиха, имаме сключен договор с Археологическия институт на БАН да ни осигуряват археологически мониторинг през целия живот на мината, както и в етапа на закриване и рекултивация", каза Гърков.
Другият въпрос е свързан с това, че в района има два защитени вида костенурки. По този проект компанията работи с Българското херпетологично дружество, което организира събирането и преместването им от терена на бъдещата мина. "Бяха изнесени над 400 костенурки и беше направена ниска ограда, за да не се върнат на работещия обект. В района бяха намерени общо около 900 костенурки, на които им бяха сложени чипове и сега от дружеството ги следят и изучават", обясни Гърков.
Дълъг процес
Разработването на ново находище по принцип е дълъг процес и, оказва се, още по-дълъг в България. "ДПМ Крумовград" получи разрешение за търсене и проучване в района още през 2000 г. (тогава компанията се казваше "Болкан минерал енд майнинг"). Няколко години по-късно регистрира търговско откритие и започна процедура за оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС), като докладът беше внесен в министерството на околната среда през 2005 г. Проектът първоначално предвиждаше рудата да се преработва до метал с използване на цианидна технология, но беше атакуван от екологични организации и оттеглен от самата компания. Впоследствие "ДПМ Крумовград" промени инвестиционното си предложение и през 2010 г. започна нова процедура по ОВОС на базата на сегашния процес, както и процедура по оценка за съвместимост, тъй като проектната площ междувременно беше включена в "Натура 2000". Самата концесия беше издадена през 2012 г. за срок от 30 години. На местно ниво също имаше спънки, като общинският съвет дълго време отказваше да издаде задължителните разрешения. В крайна сметка през 2015 г. компанията сключи меморандум за разбирателство с общината, а през следващата година получи разрешение за строеж и купи необходимите й земи. Строителството на площадката започна през октомври 2016 г.
Най-важният пробив
Големият успех на компанията всъщност беше, че успя да обясни проекта на хората в Крумовград и да спечели доверието им. "Узряхме, че не трябва да водим битки и че е наша отговорност да им покажем, че проектът може да бъде направен по начин, който зачита и техните интереси", каза Гърков.
По думите му пет са били основните притеснения на хората. "Първото беше използването на цианиди. Сменихме технологията, въпреки че така извличането на полезния компонент спада с 10-13%, но беше необходимо да се срещнем някъде", каза той. Вторият проблем – големите площи за хвостохранилище, табани и т.н., също е разрешен с алтернативното интегрирано съоръжение. Въпросът с отпадните води, за които хората знаят от старата минна индустрия, е адресиран с връщането им в оборот и пречиствателните станции. "Имаше страхове и за взривните работи, хората си ги представят като експлозиите във филмите, но ако човек разсъждава спокойно, вижда, че няма как камъни да стигнат до населено място – най-близо са работниците, след това съоръженията и няма как да допуснем негативно въздействие", обясни Гърков. Най-дълго време е отнело да се убедят жителите на района, че компанията няма да си доведе "готови научени хора", а ще има работа за тях. "Просто трябваше да стигнем до наемането на хора, за да им покажем, че това наистина е така", каза той.
Работни места
Към началото на юли в "ДПМ Крумовград" работят 162 души, като само 9 от тях не са местни. Компанията открива и няколко "много читави момчета и момичета" от региона, които учат в Минно-геоложкия университет (МГУ). "Предложихме им работа в Челопеч, докато завършат образованието си, обучихме ги и те вече работят в Крумовград, като някои от тях са на много сериозни позиции", обясни Гърков. И добави: "Всъщност развитието на проекта доведе до интерес от младите хора и сега имаме доста студенти от района в МГУ." Не по-малко любопитно е, че около една трета от хората, които вече работят в компанията, са върнали се от чужбина емигранти. До края на годината в предприятието ще работят общо 220 - 230 души.
След мината
Компанията подготвя и фонд за малки и средни предприятия, като целта е да се подпомогне създаването на местен бизнес, който да остане и да работи и след като запасите се изчерпят и мината затвори. Фондът ще е в размер на 5 млн. долара и ще се управлява от банка, като в момента се водят разговори с няколко институции. Ще има управително тяло с представители на банката и общината, както и един човек от компанията. "Не искаме ние да имаме тежката дума", каза Гърков.
Фондът ще предоставя заеми на малки и средни предприятия, като има две условия – могат да кандидатстват само местни хора и само с фирми, регистрирани в Крумовград. Базово условие също е, че няма да се финансират бизнеси, свързани с минната индустрия. "Не искаме да създаваме верига, която да се разпадне, когато този проект приключи. Искаме след нас да остане устойчив бизнес и този процес на икономически рестарт, който се вижда сега в района на община Крумовград, да не спре, а да продължи да генерира заетост и приходи за хората", обясни Гърков. Предвижда се фондът да започне да работи догодина.
Успоредно с това компанията продължава да прави проучвания в региона. Така, макар проектът да е планиран общо за 15 години, ако бъдат открити нови запаси, предприятието ще продължи да работи. "Ще имаме натрупани знания, опит и хора, които не трябва да се губят", каза Гърков.
| Към началото на юли в "ДПМ Крумовград" работят 162 души, като само 9 от тях не са местни. Общо заетите ще бъдат 220 - 230 души. |
| 5 млн. долара фонд за развитие на малки и средни предприятия в региона ще бъде създаден от компанията. |
За страна като България, която попада в определението за минна държава с над среден добив на човек от населението в световен мащаб, откриването на нов рудник може да не звучи като голяма новина. Реално обаче от промените насам, а и в продължение на десетина години преди това, в страната не е разработвана нова мина. Затова и стартът на проекта за добив на златна руда на "Дънди прешъс металс Крумовград" през тази година е събитие за индустрията. Компанията е собственост на канадската Dundee Precious Metals, която оперира и находището край Челопеч, а опитът й оттам се оказва ценен ресурс и за новия проект.
Проектът накратко
Абонирайте се за Капитал
Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми
Проектът е за разработване на участък "Ада тепе" от находище "Хан Крум" край Крумовград. На площ 85 ха там скоро ще заработи комплекс за добив и преработка на златосъдържащи руди.Рудата ще се добива по открит способ, след което ще се обогатява във флотационна фабрика до златно-сребърен концентрат, който ще бъде крайният продукт на производство. Отпадъците – стерилна скална маса (баластра) и сгъстен хвост, ще се депонират в интегрирано съоръжение за съхранение на минни отпадъци.
Годишно ще се добиват и преработват 840 хил. тона руда със съдържание на злато 85.7 хил. тр.у. и срок на експлоатация 8 години. Целият проект, включително строителство, експлоатация, закриване и рекултивация, се предвижда да продължи около 15 години. Инвестицията е от порядъка на 165 - 175 млн. долара.
Иновации в процеса
Рудникът вече работи от 25 юни, като целта е да се натрупа известно количество материал, преди да започне преработката във флотационната фабрика, което се очаква да стане до края на годината. Добивът става по класически начин – чрез пробиване, взривяване и изземване с машини.
Тъй като съдържанието на метал в рудата е средно голямо – от порядъка на 3-4 грама на тон руда, от което извлекаеми са 85-87%, компанията прилага иновативен селективен метод. "Машините са оборудвани със специални датчици и GPS системи, задава им се границата на работа според това къде се намира рудата и операторът не може да направи грешка и да излезе извън нея", каза изпълнителният директор на "ДПМ Крумовград" Илия Гърков. И обясни: "По този начин например не може да се прехвърли руда на мястото на баластрата или обратно, което по принцип е проблем в минната индустрия – ако се изхвърли рудата, това е безвъзвратна загуба, а ако баластрата се вкара при рудата, се правят разходи за преработката й, без да се получава продукт." Във взривните сондажи също се използват датчици, които приемат и предават информация за движението и показват точно накъде е отишъл материалът при взрива.
След като премине трошене и смилане, рудата отива за обогатяване във флотационната фабрика, която в момента се изгражда и трябва да заработи до края на годината. Това пак става по класически метод – металните частици се отделят на принципа на пералнята с промишлени сапуни (флокуланти), без химически превръщания, но тук също има иновации. "Обогатителните машини, които използваме, за пръв път в световната практика бяха успешно приложени в промишлени условия в Челопеч, макар че преди това са правени опити на няколко места", каза Гърков. Става дума за т.нар. стъпкови флотационни реактори, които в зависимост от капацитета заместват 10- до 15-степенна обикновена обогатителна вана. Така те заемат много по-малко място и са енергийно по-ефективни. Част от екипа за обогатителната фабрика в Крумовград вече е минал обучение в Челопеч, последните около 50 души се обучават в момента.
Като продукт от фабриката излиза концентрат, който се изсушава, пакетира и превозва за последваща преработка в металургично предприятие. Предвижда се от комплекса да излизат между 1 и 2 камиона на денонощие. Къде ще се продава концентратът все още се уточнява. Самата DPM има завод в Намибия, но се водят преговори и с металургични предприятия в България. Капацитет за такава преработка в страната имат само "Аурубис" – Пирдоп, и КЦМ – Пловдив.
Без хвостохранилище
Едно от най-интересните нововъведения е свързано с отпадъците. Хвостът, който остава след извличане на металните частици от рудата, няма да се депонира в класическото за индустрията хвостохранилище, а в т.нар. интегрирано съоръжение за минни отпадъци, което ще бъде първото в България. Там ще отива и другият отпадък от добива – баластрата, вместо да се събира на конвенционалните насипища. От скалната маса ще се изграждат клетки, в които ще се депонира хвостът, след като премине предварително сгъстяване на преса, при което водата ще се събира и връща в производството.
Няколко са предимствата на този тип съоръжения. Първо, площта за съхранение е почти два пъти по-малка от тази на конвенционалните хвостохранилища и насипища. Второ, това, че хвостът е сгъстен предварително, прави съоръжението много по-сигурно, тъй като няма големи водни маси, които да създават риск от скъсване на стената. Остатъчната вода, която все пак се отделя, се дренира и връща в оборот. Не на последно място, това, че е изградено на клетки, позволява съоръжението да се закрива и рекултивира поетапно още по време на есплоатацията му.
В момента се изгражда и модулна пречиствателна станция. "Макар че предвиждаме да работим в напълно затворен цикъл, в случай че има големи дъждове, ще можем да пречистваме водата и да я изпускаме с качество на питейна", уточни Гърков.
Преди строителството
Два въпроса е трябвало да бъдат разрешени, преди да започне каквото и да било строителство на обекта. Единият са археологическите разкопки, по време на които са събрани 17-18 тона артефакти – керамика, хромели и т.н., тъй като на Ада тепе се е намирал най-старият златен рудник в Европа. "Въпреки че разкопките приключиха, имаме сключен договор с Археологическия институт на БАН да ни осигуряват археологически мониторинг през целия живот на мината, както и в етапа на закриване и рекултивация", каза Гърков.
Другият въпрос е свързан с това, че в района има два защитени вида костенурки. По този проект компанията работи с Българското херпетологично дружество, което организира събирането и преместването им от терена на бъдещата мина. "Бяха изнесени над 400 костенурки и беше направена ниска ограда, за да не се върнат на работещия обект. В района бяха намерени общо около 900 костенурки, на които им бяха сложени чипове и сега от дружеството ги следят и изучават", обясни Гърков.
Дълъг процес
Разработването на ново находище по принцип е дълъг процес и, оказва се, още по-дълъг в България. "ДПМ Крумовград" получи разрешение за търсене и проучване в района още през 2000 г. (тогава компанията се казваше "Болкан минерал енд майнинг"). Няколко години по-късно регистрира търговско откритие и започна процедура за оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС), като докладът беше внесен в министерството на околната среда през 2005 г. Проектът първоначално предвиждаше рудата да се преработва до метал с използване на цианидна технология, но беше атакуван от екологични организации и оттеглен от самата компания. Впоследствие "ДПМ Крумовград" промени инвестиционното си предложение и през 2010 г. започна нова процедура по ОВОС на базата на сегашния процес, както и процедура по оценка за съвместимост, тъй като проектната площ междувременно беше включена в "Натура 2000". Самата концесия беше издадена през 2012 г. за срок от 30 години. На местно ниво също имаше спънки, като общинският съвет дълго време отказваше да издаде задължителните разрешения. В крайна сметка през 2015 г. компанията сключи меморандум за разбирателство с общината, а през следващата година получи разрешение за строеж и купи необходимите й земи. Строителството на площадката започна през октомври 2016 г.
 |
|
Искаме след нас да остане устойчив бизнес и този процес на икономически рестарт, който се вижда сега в района на община Крумовград, да не спре, а да продължи да генерира заетост и приходи за хората, каза изпълнителният директор на компанията Илия Гърков Фотограф: Надежда Чипева
|
Големият успех на компанията всъщност беше, че успя да обясни проекта на хората в Крумовград и да спечели доверието им. "Узряхме, че не трябва да водим битки и че е наша отговорност да им покажем, че проектът може да бъде направен по начин, който зачита и техните интереси", каза Гърков.
По думите му пет са били основните притеснения на хората. "Първото беше използването на цианиди. Сменихме технологията, въпреки че така извличането на полезния компонент спада с 10-13%, но беше необходимо да се срещнем някъде", каза той. Вторият проблем – големите площи за хвостохранилище, табани и т.н., също е разрешен с алтернативното интегрирано съоръжение. Въпросът с отпадните води, за които хората знаят от старата минна индустрия, е адресиран с връщането им в оборот и пречиствателните станции. "Имаше страхове и за взривните работи, хората си ги представят като експлозиите във филмите, но ако човек разсъждава спокойно, вижда, че няма как камъни да стигнат до населено място – най-близо са работниците, след това съоръженията и няма как да допуснем негативно въздействие", обясни Гърков. Най-дълго време е отнело да се убедят жителите на района, че компанията няма да си доведе "готови научени хора", а ще има работа за тях. "Просто трябваше да стигнем до наемането на хора, за да им покажем, че това наистина е така", каза той.
Работни места
Към началото на юли в "ДПМ Крумовград" работят 162 души, като само 9 от тях не са местни. Компанията открива и няколко "много читави момчета и момичета" от региона, които учат в Минно-геоложкия университет (МГУ). "Предложихме им работа в Челопеч, докато завършат образованието си, обучихме ги и те вече работят в Крумовград, като някои от тях са на много сериозни позиции", обясни Гърков. И добави: "Всъщност развитието на проекта доведе до интерес от младите хора и сега имаме доста студенти от района в МГУ." Не по-малко любопитно е, че около една трета от хората, които вече работят в компанията, са върнали се от чужбина емигранти. До края на годината в предприятието ще работят общо 220 - 230 души.
След мината
Компанията подготвя и фонд за малки и средни предприятия, като целта е да се подпомогне създаването на местен бизнес, който да остане и да работи и след като запасите се изчерпят и мината затвори. Фондът ще е в размер на 5 млн. долара и ще се управлява от банка, като в момента се водят разговори с няколко институции. Ще има управително тяло с представители на банката и общината, както и един човек от компанията. "Не искаме ние да имаме тежката дума", каза Гърков.
Фондът ще предоставя заеми на малки и средни предприятия, като има две условия – могат да кандидатстват само местни хора и само с фирми, регистрирани в Крумовград. Базово условие също е, че няма да се финансират бизнеси, свързани с минната индустрия. "Не искаме да създаваме верига, която да се разпадне, когато този проект приключи. Искаме след нас да остане устойчив бизнес и този процес на икономически рестарт, който се вижда сега в района на община Крумовград, да не спре, а да продължи да генерира заетост и приходи за хората", обясни Гърков. Предвижда се фондът да започне да работи догодина.
Успоредно с това компанията продължава да прави проучвания в региона. Така, макар проектът да е планиран общо за 15 години, ако бъдат открити нови запаси, предприятието ще продължи да работи. "Ще имаме натрупани знания, опит и хора, които не трябва да се губят", каза Гърков.
Още по темата
Реалният добив от златното находище край Крумовград започна
Преработвателната фабрика ще достигне пълния си капацитет до три месеца
18 юни 2019DPM започна да произвежда златен концентрат в Крумовград
Инвестицията във втория български проект на канадската група е 165 млн. долара, а заетите са 234 души
18 мар 2019"ДПМ Челопеч" почти удвоява печалбата си до 92 млн. долара
Високият добив и поскъпването на златото стоят зад по-силните резултати на дружеството в България
14 фев 2019"Дънди прешъс металс Челопеч" повишава приходите си с 16%
Увеличено производство и по-високи цени на златото и медта стоят за ръста и на оперативната печалба
14 ное 2018Началото на пловдивската електрореволюция
Китайската Cenntro, люксембургската Sevic и българската "Мотокар Сервиз" започват производството на е-камиончета
3 ное 2018Секторът за автомобилни компоненти е може би най-динамичният в цялата българска икономика
3 ное 2018В Садово, на 15 км от Пловдив, се пази огромна част от растителното генетично разнообразие на Южна България
27 окт 2018"Дънди прешъс металс Челопеч" увеличава приходите си с 24% за полугодието
Резултатите се дължат на поскъпването на металите и по-високото съдържание на мед и злато в произведения концентрат
13 авг 2018Най-големите компании в металургията: Рекорден блясък
Секторът рязко подобри резултатите си през миналата година и всичките предприятия в топ 10 излязоха на печалба
9 авг 2018
Facebook
Зарче
Инж. Иван Чолаков: Ще продължим да инвестираме в развитието на високите технологии
Изпълнителният директор на "Оптикс" – Панагюрище, пред "Капитал"
12 ное 2019, 505 прочитания
2
Машиностроенето – между спадовете и подема
Произвежданата от сектора продукция надхвърля 10 млрд. лв. годишно
9 ное 2019, 1999 прочитания
12 ное 2019, 2266 прочитания
12 ное 2019, 1835 прочитания
12 ное 2019, 1599 прочитания
12 ное 2019, 1368 прочитания
12 ное 2019, 1263 прочитания
Още от "Тежка Индустрия" Затваряне
Енергетиката - в очакване на голямата трансформация
Общите приходи на водещите 30 дружества се увеличават. Основната причина за това не е поизводството, а търговията с електрическа енергия и природен газ
