Световната търговия със суровини - под постоянна заплаха

Статията е част от специалното издание на "Капитал" Тежка индустрия. Всички текстове по темата може да откриете тук.

Връзката между бизнес и политика никога не е била проста. Тази година на пазара на суровини тя стана още по-сложна. И досега пазарите се влияеха малко или много от политическите решения, но в началото на една световна търговска война – и с настръхнали от възможността за разширение на "бойните полета" инвеститори – политиката се оказва особено важен фактор за суровините през 2018 г. Петролът продължава да се вдига бавно, но сигурно, основно заради мерките на картела ОПЕК и все по-голямото американско производство. Златото продължава да поевтинява, а стоманата се оказа тренировъчна площадка за митата, които започнаха да си разменят САЩ, Китай, Европейския съюз и дори Турция.

При подобен климат за бизнес е трудно да се правят прогнози, защото всичко може да се нормализира сравнително бързо, ако се стигне до нови търговски споразумения между големите икономики. Ако до такива решения обаче не се стигне и търговската война се превърне в ежедневие, а не в сензация, реакцията на пазарите е непредвидима – можем само да предположим, че песимизмът ще остане доминиращ.

Петролът, който не спира да поскъпва

Мерките, които Организацията на страните - износителки на петрол (ОПЕК), взеха още през 2016 г. за намаляването на производството на суровината, което да доведе до вдигане на цените, се отплати. След като достигнаха дъното с цена под 30 долара за барел суров петрол в началото на 2016 г., споразумението между членките на ОПЕК и Русия започна да дава ефект сравнително бързо и още година по-късно, в началото на 2017 г., петролът достигна цена 50 долара. Сега, година и половина късно, суровият петрол е закотвен около 70 долара, а сортът брент надхвърля 75 долара и смело поглежда към кота 80.

Големите играчи като Саудитска Арабия и Русия останаха доволни от резултатите на програмата и през юни се съгласиха да увеличат производството на петрол с около 600 хил. барела на ден. Макар саудитският принц Мохамед бин Салман да иска да си представи бъдеще за Саудитска Арабия, в което петролът не е толкова доминиращ, страната продължава да бъде зависима от цената на нефта и градивното вдигане на цените се оказа глътка въздух за всички – от крал Абдула до държавния гигант Saudi Aramco, чието листване на борсата за пореден път беше отложено.

И на този пазар има голям американски отпечатък. От една страна, цената на петрола се вдига и заради увеличеното американско производство. От друга, САЩ върнаха санкциите си върху Иран, третият по големина производител от ОПЕК, който остава в неизгодно положение в геополитическата игра. Иран се притеснява, че ако други страни стимулират производството си, те биха могли да откраднат пазарния му дял заради наложените санкции.

Президентът на САЩ Доналд Тръмп пък често атакува ОПЕК заради вдигащите се цени на петрола. Според него цената е изкуствена и се управлява от политически решения, а не от самия пазар. Макар в думите му да има резон, иронично те също влияят на цената, а и политическите решения на Тръмп също имат сериозно отражение върху суровината – през юли например петролът изживя един от най-лошите си дни и загуби 7% от стойността си. Причината – страхът на инвеститорите от увеличаващото се напрежение между САЩ и Китай – двете най-големи икономики в света.

Драма от стомана и алуминий

В случай че световната търговска война се окаже дълготрайна и проблемите не могат да се решат с години, в бъдеще в учебниците ще пише, че всичко е започнало с размяна на мита върху търговията на стомана и алуминий. През март президентът Тръмп обяви 25% мито върху вносната стомана и 10% върху вносния алуминий, но направи временни изключения за ЕС, Канада, Мексико, Бразилия, Австралия и Аржентина. Два месеца по-късно изключенията отпаднаха, като най-голям беше отзвукът от страна на ЕС и през юли по предложение на Европейската комисия съюзът отвърна със свои собствени реципрочни мита.

През август в стоманената драма беше намесена и Турция, като САЩ удвоиха митата си върху стомана и алуминий (на съответно 50 и 20%). Причината отново беше политическа – продължителният арест на американския пастор Андрю Брънсън, с който започна рязко влошаване на отношенията между двете страни.

Размяната на мита върху стоманата изправи на нокти политиците и бизнеса, но печеливши все пак не липсват. Може би най-големият от тях е индийският производител ArcelorMittal, който благодарение на митата отчете най-високата си тримесечна печалба от седем години (3.07 млрд. долара) и заяви, че очаква глобалното търсене да нарасне по-бързо, отколкото се очакваше, както в световен мащаб, така и на най-важните пазари. Причината се крие в увеличаващото се търсене и резкия спад на китайския износ заради наложените от САЩ мита.

Сред големите губещи пък се оказаха някои руски гиганти. Най-яркият пример от тях е третият по големина производител на стомана в Русия Magnitogorsk Iron and Steel Work (MMK), която отложи планиран проект за 2 млрд. долара в Турция заради несигурното положение, породено от световната търговска война.

Общата картина е хаотична – търговската война в сферата на стоманата не оправда очакванията за глобален катаклизъм, но хвърли в мъгла бизнеса, който не може да взима дългосрочни решения, докато няма видимост за политическия климат в близките години.

В очакване на по-добри дни

Цялостното настроение на пазарите е песимистично заради несигурността и доминиращата политика над пазарните принципи в редица сектори. Разбира се, има и острови на оптимизъм като пазара на желязна руда, която през септември достигна най-високата си точка за последната половин година с цена 70 долара за тон. Те обаче остават именно това – острови. За общия пазар на суровини остават надеждите за по-добри дни – с по-малко политическо влияние и повече сигурност в инвестициите.