С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
4 окт 2019, 15:00, 1525 прочитания

Ръстът в добивната индустрия се забавя

Едва половината от водещите компании в сектора увеличават приходите си през 2018 г., а само две имат по-висока печалба

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Добивът на въглища достига най-ниското си ниво от 2013 г.
По-малко производство, но по-висока стойност на продукцията. Така накратко изглежда 2018 г. за добивната индустрия в страната. По данни на Българската минно-геоложка камара през миналата година е отчетен лек спад на добитите полезни изкопаеми. Това обаче се дължи основно на понижението при въглищата, докато почти всички други подсектори увеличават обемите си. В групата на печелившите са и рудодобивните компании, чиято продукция е най-скъпа, което обяснява и ръста в стойността.

Подобна е картината и при десетте най-големи компании в бранша. По-голямата част от тях са добили повече полезни изкопаеми, а общите им приходи са се увеличили с 1%. Това обаче идва от силното представяне на половината от тях, докато другата половина отбелязват понижение на приходите. Всички предприятия без две влошават и крайния си резултат.


[[img:3971697]]Ефектът на въглищата

През миналата година в страната са добити общо 108.4 млн. тона полезни изкопаеми, което е минимален спад спрямо 2017 г. (108.7 млн. лв.). Понижението на практика идва изцяло от твърдите горива (-11%). По-слаби резултати там са отчетени както от най-голямата и единствената държавна компания в сектора - "Мини Марица-изток", така и от свързаните с енергийния бизнесмен Христо Ковачки дружества, които не влизат в топ 10. Така добивът на въглища достига най-ниското си ниво от 2013 г. насам.

В същото време почти всички останали подсектори увеличават произведените количества, включително рудодобивът (3%), който е и най-големият в индустрията с 32% от общия добив. Най-значителен е ръстът при скалнооблицовъчните материали (32%), но там обемите като цяло са малки и ефектът върху секторния резултат е минимален. С 10% повече са добитите инертни материали, които традиционно следват търсенето в строителството. Малък спад (2%) има при индустриалните материали.



Слабото производство на въгледобивните дружества е причината и за значителния (-19%) спад в стойността на продукцията в този подсектор. По-големите добиви и по-високите цени в рудодобива обаче осигуряват 2% ръст на стойността на произведената продукция в минната индустрия, която достига 2.9 млрд. лв. през миналата година. Ръст 8% в стойността има и при неметалните полезни изкопаеми (индустриални минерали, инертни и скалнооблицовъчни материали).

Топ 10

Въпреки по-лошите си резултати "Мини Марица-изток" остава на водеща позиция в топ 10 на компаниите в сектора по приходи, но преднината й от втората в класацията "Елаците мед" се скъсява. Принос за това имат и по-високите приходи на медодобивното дружество.

Другите две средногорски компании - "Дънди прешъс металс Челопеч" и "Асарел-Медет", остават плътно една до друга, като и двете подобряват представянето си по отношение на приходите.
Производителят на индустриални минерали "Каолин" запазва петото си място в секторната класация, макар че приходите му намаляват. През 2018 г. компания в топ 10 му прави още един производител на неметални полезни изкопаеми - "Огняново-К", който измества "Мини открит въгледобив".

Челната десетка се допълва от четири компании за оловно-цинкови руди. Всички те са собственост или на "Минстрой холдинг", или на пловдивския металургичен завод КЦМ, или пък са партньорства между тях. Три от тях обаче отчитат по-ниски приходи през миналата година.

Макар че седем от дружествата намаляват печалбите си, а едно излиза на загуба, общият краен резултат на топ 10 се подобрява с над 4%. Това изцяло се дължи на резкия скок (близо 77%) на печалбата на третия в класацията - "Дънди прешъс металс Челопеч", която надминава 150 млн. лв. Двуцифрено увеличение, макар и от далеч по-ниска база, отчита и "Лъки инвест".

По-малко твърди горива

Лидерът в класацията - "Мини Марица-изток", добива лигнитни въглища от най-голямото находище в страната. Компанията има три открити рудника и доставя твърди горива на централите в Маришкия басейн - държавната ТЕЦ "Марица-изток 2", американските "Ей И Ес Гълъбово" и "КонтурГлобал", както и на "Брикел" на Христо Ковачки, които произвеждат 40% от електроенергията в страната. През миналата година мините са добили и продали близо 8% по-малко въглища, като понижение на доставките има към всички клиенти, което пък зависи от натоварването на самите централи. Това е намалило леко приходите на компанията. Далеч по-значителен спад има в крайния резултат, като печалбата се свива близо четири пъти.

Засега тази година компанията се представя по-добре. За първата половина на 2019 г. приходите от продажби се увеличават с 10% до 254.2 млн. лв. Мините отчитат загуба от близо 1.8 млн. лв., но към средата на миналата година резултатът също беше отрицателен, което не попречи годината да приключи на плюс.

Мед от Средногорието

И трите рудодобивни компании от Средногорието - "Елаците мед", "Дънди прешъс металс" и "Асарел-Медет", са сред тези в топ 10, които повишават приходите. За разлика от предходната година обаче ръстът им през 2018 г. е едноцифрен.

Концесионерът на находище "Елаците" е преработил повече руда през миналата година (5.3%). Приходите идват основно от продажба на меден концентрат, но компанията продава също молибденов концентрат, инертни материали и др., макар и в доста по-малки количества. От дружеството определят като благоприятни цените на металите през миналата година, което се е отразило положително на приходите и печалбата.

През тази година "Елаците мед" планира да инвестира 41 млн. лв. Парите са предвидени за обогатителния комплекс, подобряване на стабилността на хвостохранилището, както и за купуване на машини и оборудване.

Минимален ръст на добива до 13.4 млн. тона руда, но по-висока цена на медта с 5.8% стоят зад по-добрите резултати на "Асарел-Медет" през 2018 г. Това е повишило и оперативната рентабилност на база приходи от продажби до 30.2%, или с 1.3 процентни пункта повече от 2017 г. Освен концентрат компанията от Панагюрище произвежда и малки количества чиста мед в инсталацията за екстракция и електролиза, която на практика преработва отпадни води.
След вложените 90 млн. лв. през миналата година за 2019 г. инвестициите са планирани да нараснат до 150 млн. лв., като основен проект е реконструкцията на обогатителната фабрика.

Златното изключение

Златодобивната компания "Дънди прешъс металс Челопеч", която е собственост на канадската Dundee Precious Metals (DPM), отбелязва най-голям ръст на печалбата от участниците в топ 10, макар че приходите й се повишават със скромните 2%. Добивът от находище "Челопеч" е останал непроменен - 2.2 млн. тона руда, колкото е капацитетът за преработка. Компанията е произвела 3% повече концентрат с по-високо съдържание на мед и съпоставимо с предходната година съдържание на злато, но цените са били по-благоприятни. От отчета на дружеството става ясно, че продажните цени на медта са достигнали 6499 долара/тон спрямо 6258 долара/тон предходната година, а тези на златото са били 1271 долара/тр.у. спрямо 1263 долара/тр.у. през 2017 г. Компанията е произвела също повече пиритен концентрат, който съдържа злато.

Отскоро в България работи и вторият проект на DPM - златната мина в Крумовград, в която бяха инвестирани около 165 млн. долара. Компанията засега не влиза в класацията. Първата й цяла година на дейност ще бъде 2020-а, като добивът е разчетен да продължи осем години.

Извън рудите

Най-голямата компания в добива на нерудни полезни изкопаеми е "Каолин", която е собственост на германската Quarzwerke. Дружеството има осем фабрики в България, както и производствена дейност в Сърбия и Украйна. В страната предприятието произвежда индустриални минерали (каолин, кварцов пясък, шамот, варовик, фелдшпат и др.). Тук се продава и близо половината от продукцията, а останалата част е насочена към европейския пазар. През миналата година дружеството отчита 5% по-ниски приходи, но очакванията за 2019 г. са те да нараснат.

В следващите години компанията планира да инвестира над 30 млн. евро, като основният проект е строителството на изцяло нов завод за преработка на кварц-каолинова суровина в Дулово. Средства са предвидени също за разширяване на производствените мощности във Ветово, където в момента се изгражда нов филтърно-сушилен цех, както и за модернизация на фабриката в Каолиново.

Новото попълнение в топ 10 - шведската "Огняново-К", произвежда варови продукти и кариерни материали и има заводи в Огняново (Пазарджишко) и в местността Пуклина (между Сливница и Драгоман). Компанията е единствената в класацията, която отчита макар и малка загуба през миналата година. Сред най-големите й клиенти са двете американски централи в Маришкия басейн, които осигуряват 37% от приходите от продажби през 2018 г.

Разнопосочно при цинка и оловото

Четири са големите компании, които произвеждат оловно-цинкови руди в страната. На шеста позиция е "Върба Батанци", в която партньори с по 50% са "Минстрой холдинг" и "КЦМ 2000". Самата "Върба Батанци" пък контролира следващата компания в класацията - "Горубсо-Мадан", която е концесионер на находищата "Крушев дол" и "Петровица". И двете компании преработват добитата руда в Рудоземската обогатителна фабрика, а произведеният концентрат се продава на КЦМ. Макар че добивът и в двете дружества се е повишил миналата година, приходите на "Върба Батанци" намаляват с 6%. За сметка на това "Горубсо-Мадан" отчита ръст от близо 19%.

Повече руда е добила и "Лъки инвест", в която най-голям акционер (48.8%) е "КЦМ 2000". Компанията оперира находищата "Говедарника" и "Джурково" в района на град Лъки. При минимален ръст на приходите през 2018 г. (под 1%) "Лъки инвест" е единственото дружество в топ 10 освен "Дънди прешъс металс Челопеч", което увеличава печалбата си.

"Родопи еко проджектс" добива оловно-цинкови руди в района на Златоград и е собственост на "Минстрой холдинг". Компанията работи в три участъка - "Южна Петровица - Гюдюрска", "Андроу Шумачевски дол" и "Мързян", а рудата се преработва в Ермореченска обогатителна фабрика. Въпреки че добивът през 2018 г. е нараснал с близо 30 хил. тона, компанията отчита най-големия спад на приходите в топ 10. Това се дължи на по-ниските цени на металите на Лондонската борса за метали и по-ниските съдържания на метал в рудата, се посочва в отчета. Другото дружество на "Минстрой" в региона - рудодобивното "Горубсо Златоград", през миналата година се вля в "Родопи еко проджектс", което дотогава се занимаваше само с преработката. Сега цялата дейност е към "Родопи еко проджектс".
Предварително за 2019 г.

Резултатите на индустрията досега тази година остават разнопосочни. Според предварителните данни на Националния статистически институт към края на юли производството в добивната промишленост се увеличава с 3.3%, а най-силен ръст отчита въгледобивът (6.7%), което е очаквано предвид повишените приходи на най-големия производител "Мини Марица-изток". С близо 5% повече са и добитите неметални материали и суровини. Обемите в рудодобива обаче намаляват, а техният ефект върху сектора е значителен.

В същото време оборотите в бранша остават почти непроменени от миналата година. По-съществен ръст има при неметалните материали и суровини (4.1%), докато продажбите в рудодобива спадат с над 2%.

Тежка индустрия

Текстът е част от специалното издание "Тежка индустрия". Изданието е включено в абонаментния план Капитал PRO, но може да бъде закупено и самостоятелно тук.

Купете

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Химични реакции Химични реакции

Производителите на горива и торове продължават да се представят най-добре като динамика сред компаниите в химическата индустрия

21 ное 2019, 682 прочитания

Бизнес след края на мината 1 Бизнес след края на мината

Фондът за малки и средни компании на "Дънди прешъс металс Крмовград" ще насърчава създаването на работни места

19 ное 2019, 1521 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Тежка Индустрия" Затваряне
По-близо до клиентите с работещи решения

Мобилната лаборатория на "Девня цимент" революционизира начина на обслужване

Още от Капитал
Искам ново и по-хубаво жилище

Преориентирането на търсенето към по-качествени имоти в София води до лек ръст в средните цени

Трудни времена за SoftBank

След фиаското с WeWork империята на Масайоши Сон има нужда от промяна

Кой, ако не той

"Български пощи" може да използват дружество на Пеевски за подизпълнител на задачата да разнасят вестници и списания

След Гешев 2.0, Цацаров 2.0 - радостта е двойна

Властта лъже Европа и гражданите, че ще въведе контрол над всесилния главен прокурор. Прави обратното

20 въпроса: Силвия Великова

Казва, че не знае какво е рутина. И това личи от факта, че толкова години тя не е загубила хъса да задава въпроси

Филм след филм

Забравени класики и модерно авторско кино на "Киномания" 2019

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10