С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
12 окт 2019, 12:47, 1837 прочитания

Металургията под натиска на търговските войни

След силните резултати миналата година производството на стомана вече намалява, а при цветните метали рискът е от по-ниските цени

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Търговският оборот при металите надхвърля 1.2 млн. тона, което е най-високият показател от пет години.
Металургичният сектор продължи да расте през 2018 г., макар и с доста по-слаби темпове от предходната година. Водещите 15 предприятия увеличиха приходите си с 3.3%, движени главно от стоманодобива и въпреки лекия спад на лидера "Аурубис", който с над петмилиардния си оборот влияе силно на представянето на индустрията. Ръстът обаче беше значително по-малък от 2017 г., когато компаниите в топ 15 отчетоха скок от над 43%.

Тенденцията за забавяне започна още през втората половина на миналата година, след като от юли САЩ въведоха ограничения върху вноса от Китай, което пренасочи пазарните потоци. Ефектът се усети и в България и се засили през тази година, като особено видим е спадът в производството на стомана. В цветната металургия основният риск остават цените, които се определят на борсата и които леко намаляват тази година. Предприятията обаче масово се пренасочват към продукти от по-евтини суровини или с по-висока добавена стойност, което им дава перспектива за растеж.


Железни резултати

Рекордьорите в сектора през миналата година са стоманодобивните компании. Производството в "Стомана индъстри", което е единственото предприятие за сурова стомана в страната, се увеличава с 13.7 хил. тона до 661.1 хил. тона. Заводът в Перник е и единственият производител на плоски продукти (листове, кръгове и др.), като продукцията нараства с 3.4%. При дългите продукти (пръти, арматурно желязо), които се произвеждат и от "Промет стиил" край Бургас, ръстът е с цели 32.6%, показват данните на Българската асоциация на металургичната индустрия (БАМИ).

Този скок се чете и във финансовите резултати на двете компании. Приходите на "Стомана индъстри" се увеличават с над 150 млн. лв., а тези на "Промет стиил" скачат с повече от 23% и надминават половин милард лева. И двете предприятия отчитат печалба, като това е втората поредна година на плюс за "Стомана индъстри" след дълъг период на загуби, а ръстът при бургаското предприятие е близо два пъти и половина. Една от причините за това обаче е, че предходната година "Промет стиил" не работи два месеца заради проблеми с доставките на заготовки от Украйна.



Общо продажбите на метали заедно с изделията от тях на вътрешния пазар се увеличават с 46%, а износът скача с над 40%, като целият търговски оборот надхвърля 1.2 млн. тона, което е най-високият показател от пет години. Вносът също нараства и търговското салдо остава на дефицит от 566.7 хил. тона, показват още данните на БАМИ.

Мрачни перспективи

Перспективите в стоманодобива за тази година обаче не са много оптимистични. По данни на Световната асоциация на производителите на стомана за първите седем месеца на 2019 г. световното производство отчита ръст 4.5%, но това до голяма степен се дължи на ръста в Азия - над 71%, където Китай вече държи 53.2% от световното производство (51.2% през миналата година). В същото време в Европа са произведени 4.4 млн. тона по-малко стомана от същия период на 2018 г., включително в Турция, където забавянето на икономиката сви вътрешното потребление и пренасочи продукцията навън, което веднага рефлектира върху България като най-близък пазар.

"Още в края на миналата година и началото на тази българският пазар беше залят от обикновени стомани от Турция, най-вече арматурно желязо, а това е, което ние произвеждаме основно и което ни удря. В резултат на това производството тук намаля много", каза изпълнителният директор на БАМИ Политими Паунова. По думите й това се дължи изключително на разстройването на целия пазар в Европа и региона в резултат на търговските войни. "Има разместване на потоците и либералната европейска икономика беше поставена в най-лошите условия с внос от трети страни, което я принуди да намали производството си. Фактически единственото, което спаси европейския стоманодобив - големите производители като Германия и Франция, е високото качество на продукцията. Част от продуктите, които се произвеждат там, нямат конкуренция, например за автомобилостроенето, което все още запазва като стойност и като работна ръка сектора. Но обикновените стомани бяха масово изместени от трети страни", уточни тя.

Малко по-цветно

При цветните метали засега няма такива сътресения, като основният риск идва от цените. "Общо взето, тенденцията е за лек спад спрямо предходната година, но все пак нивата остават относително по-високи, отколкото преди 5-6 години", коментира Паунова.

Лекото понижение на цените през миналата година е и причината пловдивският производител на олово и цинк КЦМ да отчете 7% по-ниски приходи. На Лондонската борса за метали оловото поевтиня с 3.1% през 2018 г., а ръст от 1% беше отчетен при цинка. Това обаче намали и разходите за суровини на КЦМ, което доведе до по-добър оперативен резултат. Известен ръст имаше и в производствените обеми. Нещо повече - през последните години компанията значително увеличи дела на използваните вторични материали, които са доста по-евтини, и те вече формират около 20% от входните суровини. В перспектива плановете на КЦМ са да започне производство и на други метали освен олово и цинк, които се съдържат в концентратите, и така да се ориентират към комплексно извличане.

Заедно с произвежданото вторично олово в страната ("Монбат рисайклинг", "Ел бат") общото производство през 2018 г. се понижава с 0.3% до 102 808 тона, показват данните на БАМИ. При цинка, където единствен производител е КЦМ, обемът нараства с 2%.

Като цяло производството и преработката на цветни метали през 2018 г. остават стабилни, а все по-голям дял заемат продуктите с добавена стойност. Заради планови и непланови спирания на работата медодобивният завод "Аурубис България" има по-ниско производство на анодна и катодна мед - спад съответно с 4.4 и 1.9%. Приходите на компанията също леко намаляват.

За автоиндустрията

Производителите на продукти от цветни метали обаче отчитат силна година и увеличават оборотите си, като голяма част се ориентират към нови клиенти, най-вече в автомобилната индустрия. Общото количество на произведения прокат от цветни метали бележи ръст 7.4% по данни на БАМИ. Производството на продукти от мед и медни сплави нараства с високи темпове и отчита ръст 12.1%. През последните години се наблюдава устойчив растеж и при алуминиевия прокат, а обемът на продукцията през 2018 г. нараства с 3.6%.

Най-голямо е увеличението на оборотите при "София мед" (22%), чиито общи приходи за пръв път надвишават 1 млрд. лв. През последните две години компанията започна да въвежда различни продукти за автомобилостроенето и електротехниката (например конектори и др.) за сметка на елементите за строителството, което значително отвори пазара й. През 2018 г. компанията инвестира близо 19 млн. лв. в оборудване, увеличаване на капацитета за леене на месинг и специални сплави и усвояване на нови продукти.

Към автомобилната индустрия се ориентират и производителите на алуминиеви изделия. През тази година "Алкомет" - Шумен, приключва инвестиционна програма за 70 млн. лв., която включва ново оборудване във всичките й три цеха. Това ще увеличи капацитета й за производство и ще разшири производствената й листа, включително за автомобилостроенето.

Софийската "Етем България" увеличава производството си с над 9% през 2018 г., а приходите й скачат с 15%, след като преди няколко години също реши да се насочи към автомобилната индустрия. Наскоро компанията създаде и две смесени дружества с испанския гигант Gestamp за производство на автокомпоненти, като в момента се подготвят новите мощности. Проектът е тригодишен и е на стойност 30 млн. евро.

Чужди пазари

През миналата година общият обем на износа на цветни метали, продукти и изделия от тях нараства с 1.6% в натура. Като стойност експортът се увеличава с 2.2% до 6.2 млрд. лв. Структурата на износа показва, че освен нетен износител на метали (мед, цинк и олово) България произвежда и изнася значителни количества продукти от тях (профили, листа, ленти, фолио и др.) с висока добавена стойност. Според анализа на БАМИ причините за това са както ограниченото вътрешно потребление, така и съществуването на значителни по капацитет преработвателни мощности. През 2018 г. износът на цветни метали като количество надвишава два пъти вноса и се увеличава с 1.9%. Положителното външнотърговско салдо достига най-високото си ниво от пет години - 4.2 млрд. лв.

Оптимизъм с едно наум

В по-дългосрочен план очакванията за цветната металургия като цяло да добри. Потреблението на мед в света остава стабилно, най-вече заради повишеното търсене за изграждане на мощности за производство на електроенергия от възобновяеми енергийни източници, където се използва повече метал, отколкото в конвенционалните.

Преориентирането на алуминиевото производство към автомобилната индустрия също обещава добри пазари. Освен това благодарение на "Алкомет" България е най-големият износител на алуминиево фолио за бита, като държи 20% от европейския пазар, а битовото потребление по принцпип е устойчиво.

Според Паунова навлизането на електромобилите засега не представлява заплаха за производството на олово, което се използва основно за акумулатори. "Такъв въпрос може би ще стои в бъдеще, но до 2050 г. се изчислява, че електромобилите не могат да изместят конвенционалните", каза тя. Пред производството на цинк също няма рискове, тъй като той се използва главно за поцинковане и търсене има. "В България се развиват все повече мощности за поцинковане, включително на някои вносни продукти, като мантинели например, което прави тази част от металургията перспективна", добави тя.

Единствената опасност за цветната металургия може да дойде отвъд океана. Притесненията са свързани със заканите на американския президент Доналд Тръмп, че ще наложи мита и върху медните продукти, които са втори като потребление след стоманата. "Ако това се случи, ще се повтори случаят със стоманодобива. Пазарните потоци отново ще започнат да се пренасочват и разбъркват и какъвто и да е резултатът от това, със сигурност няма да е положителен", каза Паунова.
Спад при производството на основни метали през 2019 г.

Производството на основни метали през първите седем месеца на 2019 г. намалява с 8.5% спрямо същия период на миналата година, показват изчисления на "Капитал" на база данните на Националния статистически институт. Малко по-лек спад - 6.2%, има и при металните изделия. Оборотите в производството на основни метали спадат значително - близо 10%. При металните изделия обаче има минимален ръст (0.2%), което предполага, че продуктите са с по-висока добавена стойност.

Тежка индустрия

Текстът е част от специалното издание "Тежка индустрия". Изданието е включено в абонаментния план Капитал PRO, но може да бъде закупено и самостоятелно тук.

Купете

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Химични реакции Химични реакции

Производителите на горива и торове продължават да се представят най-добре като динамика сред компаниите в химическата индустрия

21 ное 2019, 927 прочитания

Бизнес след края на мината 1 Бизнес след края на мината

Фондът за малки и средни компании на "Дънди прешъс металс Крмовград" ще насърчава създаването на работни места

19 ное 2019, 1535 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Тежка Индустрия" Затваряне
Завод за 1.4 млрд. евро – мисията беше възможна

България почти сигурно загуби от Турция в надпреварата за завод на Volkswagen, но научи много

Още от Капитал
Трудни времена за SoftBank

След фиаското с WeWork империята на Масайоши Сон има нужда от промяна

Раждането на 5G в България

2020-а ще бъде годината на едни от най-големите търгове за честоти досега, даващи началото на изграждането на 5G мрежа

Кой, ако не той

"Български пощи" може да използват дружество на Пеевски за подизпълнител на задачата да разнасят вестници и списания

Европа и светът според Макрон

Френският президент е прав за проблемите на ЕС. Но не успява да намери партньори за решаването им

На източния фронт всичко е ново

Американският фотограф Едуард Серота, един от първите, които документират падането на комунистическата власт в Източна Европа

"Празникът" в МГТ "Зад канала"

Премиера на театралната адаптация на Дейвид Елдридж по киносценария на Томас Винтерберг

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10