С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
7 19 окт 2019, 10:48, 4422 прочитания

Завод за 1.4 млрд. евро – мисията беше възможна

България почти сигурно загуби от Турция в надпреварата за завод на Volkswagen, но научи много

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Еднократна инвестиция от 1.4 млрд. евро в България никога не е правена. Надеждите на правителството бяха, че това за пръв път ще се случи с отварянето на голям завод на Volkswagen в страната. Но шансовете за подобен проект вече са минимални, тъй като германският автогигант почти сигурно избра Турция за производство. Въпреки това страната ни натрупа безценен опит в преговорен процес от такъв ранг и достигна до финалната шортлиста от едва два кандидата, и то в директна конкуренция с много страни от региона.

Какъв завод само


Volkswagen Group обяви в края на миналата година, че търси място за нов свой завод в Източна Европа, който да започне работа през 2022 г. Директната капиталова инвестиция ще е над 1.4 млрд. евро и включва откриването на около 5000 директно заети работни места плюс стотици инженерни, а впоследствие и още хиляди допълнителни като доставчици и обслужващи индустрии. Капацитетът му трябва да е 1000 коли на ден, тоест над 360 хил. на година. Заводът ще е от т.нар. multi-brand тип, тоест ще произвежда автомобили от различни марки под шапката на групата, включваща Volkswagen, Audi, Skoda, SЕАТ и други.

Сред кандидатите за мегаинвестицията освен България и Турция бяха и Сърбия, Румъния, Северна Македония и др. При проект от такъв мащаб автомобилните гиганти влизат с много силни позиции, подкрепени и от сигурността, че ако не получат нещо в една държава, почти сигурно ще го договорят в следващата.

Volkswagen имаше много подробни изисквания за земята и инфраструктурата около завода си. Компанията търсеше огромна площ - около 4000 декара, с достъп до индустриално електричество с голям капацитет (поне 20 МW), газопреносна мрежа, водоснабдяване, магистрала, близост до летище, жп транспорт, определeни екоизисквания и др.
Страната натрупа безценен опит в преговорен процес от такъв ранг и достигна до финалната шортлиста от едва два кандидата.




България досега никога не беше водила преговори за толкова голям проект на зелено. За целта правителството създаде работна група с представители от няколко министерства, които да работят тясно помежду си и да водят разговори както с Volkswagen и посредниците на групата, така и с възможните частни партньори тук. Постепенно страните кандидатки започнаха да отпадат една по една, докато на финалната права останаха само България и Турция. Възможните парцели за такъв завод в страната не са много и накрая останаха два - земята на бившия завод "Кремиковци" край София и терен в индустриална зона "Раковски" (част от "Тракия икономическа зона") край Пловдив.

През последните месеци представители на германския гигант и негови консултанти посещаваха региона многократно, докато в средата на лятото стана ясно, че във Volkswagen в крайна сметка са взели решение да започнат преговори за строеж на новия си завод с Турция, като предпочетеното място е индустриалната зона в Измир. Официално тази версия не беше потвърдена от компанията, която обяви, че продължава да води преговори с кандидатите в шортлистата си. Но източници от компанията обявиха пред германски медии, че решението е почти окончателно и остават да се уточнят подробностите с турското правителство.

Защо Турция

Според информация на "Капитал" няколко фактора са наклонили везните в полза на Турция, а повечето от тях са далеч извън контрола на българската страна. Турското правителство има сериозна подкрепа в лицето на Катар, а емирството държи 17% от акциите с право на глас във Volkswagen. Анкара е използвала и подкрепата на европейски лобисти, сред които и бившия германски канцлер Герхард Шрьодер.

Най-важен е факторът с държавната помощ. Тъй като не е член на ЕС, страната по никакъв начин не е ограничена от европейските правила. Според източници на "Капитал" като краен пакет предложенията на двете държави са близки, но като директна финансова помощ офертата на Турция е била в пъти по-голяма и достига 900 млн. евро при около 300 млн. евро от България. Правителството също така обещава да купи земята и да построи голяма част от самия завод.


Не бива да се забравя и опитът на Турция в автомобилния сектор. През миналата година големи производители като Fiat, Renault, Ford, Hyundai и Toyota са сглобили над 1.3 млн. коли в страната. Локацията край Измир пък е в индустриален парк, в който има редица доставчици на автомобилни компоненти, а избраният парцел за самия завод е изцяло почистен и готов за строеж (от Турция) с всички нужни изисквания за достъп до електричество, газификация и т.н. Турската държавна администрация пък е евентуален голям клиент на произведените в завода модели - източник на "Капитал" посочи, че има обещание за покупка на поне 100 хил. автомобила.

Всички тези плюсове са накарали Volkswagen да заложи на Турция пред България. Основният плюс на страната ни е членството в Европейския съюз, но то не се е оказало достатъчно.

Надежди за следващ проект

Въпреки всички сигнали, че Турция ще излезе победител на финала, отпадането на този етап не би трябвало да се счита за провал. Преди този проект държавата беше тотално неподготвена да привлича подобен тип инвестиции. Правителството никога не е действало така организирано при преговорите с подобен инвеститор. Според източници на "Капитал" в преговорите са се включвали и са работили заедно представители на почти всяко министерство, което е нещо невиждано за българската администрация. Те са се учили в движение на всички изисквания, които има подобен инвеститор, и как да отговарят на тях.

Според източници от автомобилния сектор и други гиганти оглеждат Източна Европа за инвестиции и достигането от страната ни до финалната шортлиста на Volkswagen е добра реклама пред тях. Отделно правителството вече е готово да бъде далеч по-активно и само да търси такива големи играчи за преговори, а не да чака те сами да дойдат тук. Ще му помогнат и натрупаните връзки с големите посредници.

Тежка индустрия

Текстът е част от специалното издание "Тежка индустрия". Изданието е включено в абонаментния план Капитал PRO, но може да бъде закупено и самостоятелно тук.

Купете

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Инж. Юлиян Стръмски: Присъстваме практически на всички континенти Инж. Юлиян Стръмски: Присъстваме практически на всички континенти

Изпълнителният директор на "Хранинвест-ХМК" - Стара Загора, пред "Капитал"

14 ное 2019, 753 прочитания

Инж. Иван Чолаков: Ще продължим да инвестираме в развитието на високите технологии Инж. Иван Чолаков: Ще продължим да инвестираме в развитието на високите технологии

Изпълнителният директор на "Оптикс" – Панагюрище, пред "Капитал"

12 ное 2019, 1264 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Тежка Индустрия" Затваряне
Стъкло, цимент и строителни материали: Стабилност и чужди инвестиции

Стъкларските предприятия са на върха на класацита, циментовата индустрия бележи ръст заради частното строителство

Още от Капитал
Искам ново и по-хубаво жилище

Преориентирането на търсенето към по-качествени имоти в София води до лек ръст в средните цени

Кой, ако не той

"Български пощи" може да използват дружество на Пеевски за подизпълнител на задачата да разнасят вестници и списания

Новата дългова криза на здравната каса

Институцията плаща със здравни вноски наказателни лихви и адвокатски хонорари

Близкият и далечен Николай Атанасов

Поетът и ЛГБТ активист почина на 41 години и остави литературно наследство, което ще бъде открито от ново поколение читатели

20 въпроса: Силвия Великова

Казва, че не знае какво е рутина. И това личи от факта, че толкова години тя не е загубила хъса да задава въпроси

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10