С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
2 9 ное 2019, 12:24, 2032 прочитания

Машиностроенето – между спадовете и подема

Произвежданата от сектора продукция надхвърля 10 млрд. лв. годишно

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Най-големият промишлен отрасъл, с отлична експортна ориентация, но с все още ниска производителност - това е краткото определение за българското машиностроене с неговите множество подсектори. Произвежданата продукция надхвърля 10 млрд. лв. годишно и се изнася в страни от всички континенти. При някои от производствата – на машини, части за автомобили, специалното производство, износът е 90-95%.

"След кризата от 2009 г. машиностроенето е в растеж. Нарастват чуждестранните инвестиции, особено при производството на части за автомобилостроенето. Повечето от инвестициите са на зелено, привличани от добрия икономически климат в страната и добрите условия в индустриалните зони", обобщава инж. Илия Келешев, председател на Камарата по машиностроене.


Ръст и през първата половина на 2019 г.

Възходът на машиностроителния сектор продължава и през първото полугодие на 2019 г. Данните показват, че при производството на метални изделия ръстът на оборота е 3% спрямо същия период на предходната година. Подобни са данните за вътрешния пазар и износа.

При производството на машини и оборудване се отчита 8% повишение, при автомобили, ремаркета и полуремаркета – 6%, и изненадващо висок скок на оборота на вътрешния пазар – 50%. Най-високо е покачването при производството на "превозни средства без автомобили" – велосипеди, вагони, кораби – 26%, а за вътрешния пазар – 18%. Добри са резултатите през полугодието и при производството на отливки, като в последните месеци има намаление в поръчките за отделни фирми, отчита браншовата камара.



На добро ниво е производството на машини и оборудване за хранително-вкусовата промишленост, на оптоелектрониката. На съвременно европейско ниво е и селскостопанската техника, особено на "Мадара" - Шумен, специализирана в това производство след преустановяване доставките на двигателни мостове за КАМаз. Традиционно добре се развива производството на хидравлични изделия.

"Трудно е да се достигнат възможностите на продадения преди години за 1 лев Завод за металорежещи машини в София – европейски лидер в бранша, ликвидиран впоследствие, но с многото усилия на мениджмънта се появи и разви "Раис" - Пазарджик, започнала преди 25 години дейността си от нулата", коментира инж. Келешев. И уточнява, че въпреки добрите резултати като цяло данните за юни показват спад при производството на метални изделия, на машини и оборудване и на автомобили, ремаркета и полуремаркета.

Заетите – над 128 хиляди

Общо фирмите в подсекторите на машиностроенето са над 3700. Големите компании (с численост на персонала над 249) са 72, но в тях работят 52% от работещите в индустрията.

Заетите във фирмите от отрасъла към април 2019 г. са 128 280 души при 131 865 през март 2018 г. Известно намаление на работещите има в леярството, при "производството на машини и оборудване" и "метални изделия без машини и оборудване". Задържа се броят на заетите работещи за автомобилостроенето, но то е относително, тъй като част от фирмите, произвеждащи механични части и изделия, са се определили в икономическата дейност С28 – "Производство на машини и оборудване", уточняват от браншовата организация.

Намалелият брой на заетите в редица от фирмите е основно поради недостиг на работна ръка – и квалифицирани, и изпълнителски кадри.

Производителност – сред най-ниската в Европа

По данни на Евростат производителността на труда (брутна добавена стойност на един зает) в подсекторите на машиностроенето продължава да е сред най-ниските в Европа. За 2016 г. тя е 10.6 хил. евро при производството на метални изделия, 14.1 хил. – при машините, 10.9 хил. – при автомобилите, 13.0 хил. – при транспортните средства без автомобили. Има обаче ръст и през 2017 г., и през 2018 г.

Сред причините за по-ниската производителност е и продуктовата структура на българското машиностроене. Преобладават фирмите поддоставчици. Конкуренцията на международния пазар за продукция от страни като България е тежка и донякъде неравностойна. За да се продаде българска машиностроителна продукция на цена, близка до тази на най-развитите страни, в случай че продуктите са конкурентни, трябва да бъде предложена от тяхна фирма.

Според председателя на браншовата камара има производства в отделни предприятия, при които оборудването, контролът върху качеството и управлението им не отстъпват на аналогични производства във водещи в машиностроенето страни, но купувачите предлагат за готовите изделия значително по-ниски цени. "Не следва да си внушаваме, че за един и същ труд като количество и качество на българските специалисти и квалифицирани работници, произвеждащи у нас, ще се заплаща толкова, колкото на чуждестранните в техните страни. Иначе защо ще изграждат мощности в България и ще купуват българска продукция", обобщава Илия Келешев.

Според мениджъри в сектора западните фирми, изкупуващи българска машиностроителна продукция, непрекъснато завишават изискванията към нейното качество, стремейки се да договарят по-ниски цени и срок на разсрочено плащане.

"Не е реалистично да се мисли, че може да стигнем Германия и Япония по производителност, но при значително по-висок ежегоден икономически растеж (6-8%), по-ускорено въвеждане на иновации, на дигитализацията през следващите 5-6 години бихме могли да се равняваме с близкостоящите до нас източноевропейски страни. Дори високият ръст от 3.5% на БВП за първото полугодие на 2019 г., с който се гордеем, че сме на пето място по растеж в ЕС, е доста под този при съседите – Румъния – 3.8%, Полша – 4.1%, Унгария – 5.2%", подчертава председателят на Браншовата камара по машиностроене.
Лидерите в сектора

Общите приходи на топ 40 на производителите на машини и оборудване (заедно с военните заводи) през 2018 г. надхвърлят 9.638 млрд. лв. срещу 8.450 млрд. лв. на аналогичните компании през 2018 г. Топ 3 на фирмите в класацията - "Арсенал", "Вазовски машиностроителни заводи", "Сенсата технолоджис България", държат 16.7% от пазара в стойност.

Приходите на лидера в класацията - "Арсенал", надхвърлят 610 млн. лв., а печалбата – 122 млн. лв. Вторият също е от военната индустрия - "Вазовски машиностроителни заводи" отчита над 535 млн. лв. приходи и над 150 млн. лв. печалба през миналата година.

На трета позиция е американският производител на сензори "Сенсата технолоджис", който има завод в Пловдив, звено за развойна дейност в София, а вече обяви и нова инвестиция в завода си в Ботевград. Компанията отчита годишен оборот близо 465 млн. лв.

Още три дружества са с приходи над 400 млн. лв. през миналата година. "Интегрейтид микро-електроникс България" – Ботевград (4-о място), произвежда електронни модули за автомобили и е част от филипинската група Integrated Micro-Electronics (IMI), която е един от най-големите световни производители на автомобилна и друга електроника с оборот 1.3 млрд. долара за 2018 г.

Производителят на санитарна керамика и арматура "Идеал Стандарт – Видима" - Севлиево (5), е част от базираната в Брюксел Ideal Standard International. Преди година компанията майка стана изцяло собственост на американския фонд Anchorage Capital. Трите завода в България са най-голямата производствена база в рамките на корпорацията. Групата на дружествата с над 400 млн. лв. оборот за 2018 г. завършва с германския производител на хладилна техника "Либхер-Хаусгерете Марица" (6), който има завод в Пловдив.

Пет компании са реализирали оборот между 300 и 400 млн. лв. - "Теклас – България", "Язаки България", "АББ България", "Евро геймс технолоджи" и "Монбат". Техният общ пазарен дял е 19.5% в стойност. Други 28 фирми отчитат приходи между 100 и 300 млн. лв. през миналата година. Само едно дружество в топ 40 - "Ангел Стоилов 96", е с оборот под 100 млн. лв.

Пет компании в класацията са работили на загуба през 2018 г.: "Язаки България", "Костал България", "СКФ Берингс България", "Костал България аутомотив", "АЛС България".

През 2018 г. най-много са били заетите в "Арсенал" - 10 070, а с най-малко служители е "АББ България" – 107.

Тежка индустрия

Текстът е част от специалното издание "Тежка индустрия". Изданието е включено в абонаментния план Капитал PRO, но може да бъде закупено и самостоятелно тук.

Купете

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Раздвижването на енергийните гиганти 1 Раздвижването на енергийните гиганти

Доминираният доскоро от държавата бранш все повече се отваря за частни играчи

2 ное 2019, 2428 прочитания

Инж. Илия Келешев: Няма висока производителност при ниски заплати Инж. Илия Келешев: Няма висока производителност при ниски заплати

Председателят на Браншовата камара по машиностроене пред "Капитал"

28 окт 2019, 2978 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Тежка Индустрия" Затваряне
Инж. Иван Чолаков: Ще продължим да инвестираме в развитието на високите технологии

Изпълнителният директор на "Оптикс" – Панагюрище, пред "Капитал"

Още от Капитал
Мениджърът, който удвои гиганта VMware

Пат Гелсингър, изпълнителен директор на американската технологична компания, пред "Капитал"

Местните избори отвъд резултатите

В София и други градове проличаха възможности за по-широк фронт срещу наложения от ГЕРБ модел на управление

Омраза за двойна употреба

На фона на практиката обвинението срещу природозащитника Тома Белев изпъква като политическо

Мавродиев, който назначи Мавродиев, който вдигна заплатата на Мавродиев

В явен конфликт на интереси директорът на ББР се е избрал да управлява дъщерни дружества и е увеличил възнаграждението си

К като "Култура", К като "край"

"К - вестник за критика, дебати и културни удоволствия" спира да излиза в началото на следващата година

Календар и домашно кино

По-интересните събития от уикенда и седмицата

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10