С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
2 9 ное 2019, 12:24, 2033 прочитания

Машиностроенето – между спадовете и подема

Произвежданата от сектора продукция надхвърля 10 млрд. лв. годишно

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Най-големият промишлен отрасъл, с отлична експортна ориентация, но с все още ниска производителност - това е краткото определение за българското машиностроене с неговите множество подсектори. Произвежданата продукция надхвърля 10 млрд. лв. годишно и се изнася в страни от всички континенти. При някои от производствата – на машини, части за автомобили, специалното производство, износът е 90-95%.

"След кризата от 2009 г. машиностроенето е в растеж. Нарастват чуждестранните инвестиции, особено при производството на части за автомобилостроенето. Повечето от инвестициите са на зелено, привличани от добрия икономически климат в страната и добрите условия в индустриалните зони", обобщава инж. Илия Келешев, председател на Камарата по машиностроене.


Ръст и през първата половина на 2019 г.

Възходът на машиностроителния сектор продължава и през първото полугодие на 2019 г. Данните показват, че при производството на метални изделия ръстът на оборота е 3% спрямо същия период на предходната година. Подобни са данните за вътрешния пазар и износа.

При производството на машини и оборудване се отчита 8% повишение, при автомобили, ремаркета и полуремаркета – 6%, и изненадващо висок скок на оборота на вътрешния пазар – 50%. Най-високо е покачването при производството на "превозни средства без автомобили" – велосипеди, вагони, кораби – 26%, а за вътрешния пазар – 18%. Добри са резултатите през полугодието и при производството на отливки, като в последните месеци има намаление в поръчките за отделни фирми, отчита браншовата камара.



На добро ниво е производството на машини и оборудване за хранително-вкусовата промишленост, на оптоелектрониката. На съвременно европейско ниво е и селскостопанската техника, особено на "Мадара" - Шумен, специализирана в това производство след преустановяване доставките на двигателни мостове за КАМаз. Традиционно добре се развива производството на хидравлични изделия.

"Трудно е да се достигнат възможностите на продадения преди години за 1 лев Завод за металорежещи машини в София – европейски лидер в бранша, ликвидиран впоследствие, но с многото усилия на мениджмънта се появи и разви "Раис" - Пазарджик, започнала преди 25 години дейността си от нулата", коментира инж. Келешев. И уточнява, че въпреки добрите резултати като цяло данните за юни показват спад при производството на метални изделия, на машини и оборудване и на автомобили, ремаркета и полуремаркета.

Заетите – над 128 хиляди

Общо фирмите в подсекторите на машиностроенето са над 3700. Големите компании (с численост на персонала над 249) са 72, но в тях работят 52% от работещите в индустрията.

Заетите във фирмите от отрасъла към април 2019 г. са 128 280 души при 131 865 през март 2018 г. Известно намаление на работещите има в леярството, при "производството на машини и оборудване" и "метални изделия без машини и оборудване". Задържа се броят на заетите работещи за автомобилостроенето, но то е относително, тъй като част от фирмите, произвеждащи механични части и изделия, са се определили в икономическата дейност С28 – "Производство на машини и оборудване", уточняват от браншовата организация.

Намалелият брой на заетите в редица от фирмите е основно поради недостиг на работна ръка – и квалифицирани, и изпълнителски кадри.

Производителност – сред най-ниската в Европа

По данни на Евростат производителността на труда (брутна добавена стойност на един зает) в подсекторите на машиностроенето продължава да е сред най-ниските в Европа. За 2016 г. тя е 10.6 хил. евро при производството на метални изделия, 14.1 хил. – при машините, 10.9 хил. – при автомобилите, 13.0 хил. – при транспортните средства без автомобили. Има обаче ръст и през 2017 г., и през 2018 г.

Сред причините за по-ниската производителност е и продуктовата структура на българското машиностроене. Преобладават фирмите поддоставчици. Конкуренцията на международния пазар за продукция от страни като България е тежка и донякъде неравностойна. За да се продаде българска машиностроителна продукция на цена, близка до тази на най-развитите страни, в случай че продуктите са конкурентни, трябва да бъде предложена от тяхна фирма.

Според председателя на браншовата камара има производства в отделни предприятия, при които оборудването, контролът върху качеството и управлението им не отстъпват на аналогични производства във водещи в машиностроенето страни, но купувачите предлагат за готовите изделия значително по-ниски цени. "Не следва да си внушаваме, че за един и същ труд като количество и качество на българските специалисти и квалифицирани работници, произвеждащи у нас, ще се заплаща толкова, колкото на чуждестранните в техните страни. Иначе защо ще изграждат мощности в България и ще купуват българска продукция", обобщава Илия Келешев.

Според мениджъри в сектора западните фирми, изкупуващи българска машиностроителна продукция, непрекъснато завишават изискванията към нейното качество, стремейки се да договарят по-ниски цени и срок на разсрочено плащане.

"Не е реалистично да се мисли, че може да стигнем Германия и Япония по производителност, но при значително по-висок ежегоден икономически растеж (6-8%), по-ускорено въвеждане на иновации, на дигитализацията през следващите 5-6 години бихме могли да се равняваме с близкостоящите до нас източноевропейски страни. Дори високият ръст от 3.5% на БВП за първото полугодие на 2019 г., с който се гордеем, че сме на пето място по растеж в ЕС, е доста под този при съседите – Румъния – 3.8%, Полша – 4.1%, Унгария – 5.2%", подчертава председателят на Браншовата камара по машиностроене.
Лидерите в сектора

Общите приходи на топ 40 на производителите на машини и оборудване (заедно с военните заводи) през 2018 г. надхвърлят 9.638 млрд. лв. срещу 8.450 млрд. лв. на аналогичните компании през 2018 г. Топ 3 на фирмите в класацията - "Арсенал", "Вазовски машиностроителни заводи", "Сенсата технолоджис България", държат 16.7% от пазара в стойност.

Приходите на лидера в класацията - "Арсенал", надхвърлят 610 млн. лв., а печалбата – 122 млн. лв. Вторият също е от военната индустрия - "Вазовски машиностроителни заводи" отчита над 535 млн. лв. приходи и над 150 млн. лв. печалба през миналата година.

На трета позиция е американският производител на сензори "Сенсата технолоджис", който има завод в Пловдив, звено за развойна дейност в София, а вече обяви и нова инвестиция в завода си в Ботевград. Компанията отчита годишен оборот близо 465 млн. лв.

Още три дружества са с приходи над 400 млн. лв. през миналата година. "Интегрейтид микро-електроникс България" – Ботевград (4-о място), произвежда електронни модули за автомобили и е част от филипинската група Integrated Micro-Electronics (IMI), която е един от най-големите световни производители на автомобилна и друга електроника с оборот 1.3 млрд. долара за 2018 г.

Производителят на санитарна керамика и арматура "Идеал Стандарт – Видима" - Севлиево (5), е част от базираната в Брюксел Ideal Standard International. Преди година компанията майка стана изцяло собственост на американския фонд Anchorage Capital. Трите завода в България са най-голямата производствена база в рамките на корпорацията. Групата на дружествата с над 400 млн. лв. оборот за 2018 г. завършва с германския производител на хладилна техника "Либхер-Хаусгерете Марица" (6), който има завод в Пловдив.

Пет компании са реализирали оборот между 300 и 400 млн. лв. - "Теклас – България", "Язаки България", "АББ България", "Евро геймс технолоджи" и "Монбат". Техният общ пазарен дял е 19.5% в стойност. Други 28 фирми отчитат приходи между 100 и 300 млн. лв. през миналата година. Само едно дружество в топ 40 - "Ангел Стоилов 96", е с оборот под 100 млн. лв.

Пет компании в класацията са работили на загуба през 2018 г.: "Язаки България", "Костал България", "СКФ Берингс България", "Костал България аутомотив", "АЛС България".

През 2018 г. най-много са били заетите в "Арсенал" - 10 070, а с най-малко служители е "АББ България" – 107.

Тежка индустрия

Текстът е част от специалното издание "Тежка индустрия". Изданието е включено в абонаментния план Капитал PRO, но може да бъде закупено и самостоятелно тук.

Купете

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Раздвижването на енергийните гиганти 1 Раздвижването на енергийните гиганти

Доминираният доскоро от държавата бранш все повече се отваря за частни играчи

2 ное 2019, 2433 прочитания

Инж. Илия Келешев: Няма висока производителност при ниски заплати Инж. Илия Келешев: Няма висока производителност при ниски заплати

Председателят на Браншовата камара по машиностроене пред "Капитал"

28 окт 2019, 2978 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Тежка Индустрия" Затваряне
Инж. Иван Чолаков: Ще продължим да инвестираме в развитието на високите технологии

Изпълнителният директор на "Оптикс" – Панагюрище, пред "Капитал"

Още от Капитал
Сбогом, кабели

Първите дошли в автосектора се изнасят първи към по-евтини дестинации

Внимавай с Aliexpress

Кои са най-честите рискове при покупки от китайската онлайн платформа

Мавродиев, който назначи Мавродиев, който вдигна заплатата на Мавродиев

В явен конфликт на интереси директорът на ББР се е избрал да управлява дъщерни дружества и е увеличил възнаграждението си

Климатично северно сияние

Как Финландия ще стане въглеродно неутрална до 2035 г.

К като "Култура", К като "край"

"К - вестник за критика, дебати и културни удоволствия" спира да излиза в началото на следващата година

Пчелен опит

Пчеларството става все по-разпространено хоби сред градските хора

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10