Химични реакции
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Химични реакции

Химични реакции

Производителите на горива и торове продължават да се представят най-добре като динамика сред компаниите в химическата индустрия

Калина Горанова
3840 прочитания

© Капитал


Автор: Капитал

Класически подредбата на най-големите компании в сектор химия започва с производителите на горива, които заемат челните три места, като и през тази, и през миналата година петролният сектор успя пак да насочи погледите към себе си. По-малко шум имаше по отношение на големи подгласниците в топ 5 от Девня "Солвей соди" и "Агрополихим", които почти запазват нивата на бизнеса си от предходната година.

За разлика от големите тежки химически производства, при които инвестициите са скъпи и бавни, както и големите промени в бизнеса, на повече динамика в положителна посока се радват компаниите, занимаващи се с биогорива и етерични масла. Единствените по-големи спадове в сектора са при дружествата, изработващи компоненти за автомобилната индустрия.

В полето на петрола

Класацията на най-големите в сектор химия, разбира се, се оглавява от рафинерията "Лукойл Нефтохим Бургас". През 2018 г. предприятието обаче отново излезе на загуба, и то 254 млн. лв., след като две години беше от другата страна на финансовата нула.

Отчасти от дружеството обясняват лошите резултати с няколко основни неща. На първо място е големият капитален ремонт през миналата година и двата месеца застой в производството и около 1 млн. тона нефт по-малко от планираното и от количеството една година по-рано, или 6 млн. вместо 7 млн. тона. Към това се прибавя и по-ниската с 10% средна продажна цена на горивото заради по-ниските международни котировки, поне според отчета на компанията. И не на последно място ниският марж между цена и преработка на нефта, което води до затруднения сред рафинериите в Европа.

След като приключи инвестицията си за повишаване на ефективността на производството на светли горива с инсталацията за хидрокрекинг на гудрон, сега от компанията казват, че в бъдеще все по-голяма роля в нефтопреработката ще има нефтохимията, или иначе казано, пластмасата. Заради ръста на търсенето в България и в цяла Европа "Лукойл Нефтохим Бургас" ще инвестира около 400 млн. долара в производство на полипропилен по нова технология. Уточняват се бюджетът, изборът на технология и финансиране. Съгласно бизнес плана на компанията този проект трябва да е готов до 2024 г., като до края на 2019 г. трябва да се избере изпълнител, а строителството да започне в периода 2020-2021 г.

Реализацията на проекта ще позволи производството на до 300 хил. тона полипропилен годишно, като досега рафинерията произвежда до 80 хил. тона. В момента компанията произвежда 3 марки полипропилен, които намират приложение предимно в промишлеността. Новото производство ще разшири многократно видовете полипропилен - за хранително-вкусовата промишленост, медицински изделия, строителството и др.

Компаниите от групата на "Лукойл" и по-скоро дългогодишното лице на руската група Валентин Златев влязоха в сблъсък с друг голям играч на пазара на едро - "Инса ойл", която разполага с база в Белозем. Компанията е на трета позиция в класацията с приходи почти 500 млн. лв., като дава заявки да продължи с растежа. Дружеството, собственост на Георги Самуилов, в началото на 2018 г. напусна Българската петролна и газова асоциация. Официалната версия - недоволството от секторния закон за горивата, прокаран към онзи момент от асоциацията, се размина с по-вероятната, а именно промяна на дистрибуционната политика на "Лукойл България". В даден момент двамата собственици влязоха в задочен спор, като Валентин Златев изказа изрази сериозните си съмнения в изрядността на вноса на Самуилов през пристанище Бургас. Към момента обаче изглежда, че руската компания претърпя крах в този сблъсък, като първо Валентин Златев се раздели с поста генерален директор на "Лукойл България", Министерството на икономиката започна прекрояване на секторния закон за горивата, който така или иначе беше значително смекчен. И не на последно място, Георги Самуилов официално заяви, че е на финалната права от покупката на "Петрол", което, ако стане факт, би разбъркало сериозно целия сектор.

Най-експлозивните

С най-голям ръст на приходите в класацията е друга компания, отново макар и индиректно принадлежаща към сектора на горивата. Това е "Хай протеин" със завидните 2416% скот на приходите. Или от 3.3 млн. лв. те стават 83.8 млн. лв. Компанията произвежда биодизел, неутрализирани растителни масла и чист глицерин, в това число и суровини за фармацията и хранително-вкусовата промишленост, като 62 млн. лв. от продажбите са от биодизел.

През 2016 и 2017 г. дружеството закупува от частен съдебен изпълнител три склада и ги отдава под наем на фирма за съхранение на насипни товари. През 2017 г. наема в Провадия промишлена инсталация за производство на биодизел, като там през миналата година са преработени близо 52 хил. тона сурово масло. Компанията е част от групата на "Астра биоплант", производител на биогорива. В нея влизат още "Олео протеин" ЕООД, "Оберьостерайхише биодизел България" и "Корект тест контрол". Рафинерията за биодизел "Астра биоплант", разположена в Сливо поле, се ражда през 2007 г. с изграждането на завода там. През 2015 г. в същия град се появява и втори завод, внесен от австрийския град Енс, след мащабна операция по пренасянето му. Самата "Астра биоплант" има близо 1.2 млрд. лв. приходи през 2018 г., което я нарежда на втора позиция след бургаската рафинерия. "Астра биоплант" е основно експортно ориентирана, като 70-80% от производството отиват за износ. Компанията е и основен доставчик на бургаската рафинерия "Лукойл Нефтохим Бургас". Групата за биодизел е част от групата на търговеца на пропан-бутан "Булмаркет ДМ" и се занимава с производството на технически масла за индустрията и биодизел.

С аромат на ръст

С двоен ръст на приходите - до 62.4 млн. лв., може да се похвали "Есетере България". Дестилерията за етерични масла в Добрич е собственост на американската doTERRA, основана през 2008 г. в щата Юта. От 2015 г. досега тя е инвестирала 12 млн. лв. в производствени мощности, складови съоръжения и сгради.

Изборът на България не е случаен, като страната излезе на първо място в света по добив на лавандулово масло преди няколко години с производство на близо 200 - 250 тона годишно. Европа е основен пазар за масла от лавандула и лавандин (естествен хибрид между теснолистна и широколистна лавандула), като България и Франция формират две трети от европейския експорт.

През тази година "Есетере България" инвестира 4.2 млн. лв. във втора дестилерия за етерични масла в Добрич на стойност 4.2 млн. лв. Тя е копие на първата и е разположена на около 2000 квадратни метра площ, с 12 дестилационни апарата по 5.5 куб. метра за изваряване на етеричномаслени култури. Така общият капацитет на компанията е 210 куб. метра.

През изминалата година мощностите са били натоварени пълноценно, като най-големите продажби са на етерични масла от лавандула, маточина, тамян, кориандър, чубрица, роза и др.

Голям ръст от 34% отчита и "Ролпласт", като приходите й достигат 120 млн. лв. "Ролпласт" е създадена през 2000 г. като фирма, занимаваща се с производство и продажба на външни и вътрешни щори. Днес дружеството има дъщерни представителства в Македония, Сърбия, Гърция, Албания и Черна гора. Притежава търговска мрежа с над 120 офиса в страната, от които над 60 франчайз партньора с 90 шоурума. Компанията има и около 60 франчайз партньора в Македония и Сърбия, а заетите заедно с тези от дъщерните дружества в чужбина са около 600, уточни управителят на компанията Светлин Николчев.

Другата голяма по ръст компания за изминалата година е "Пластхим - Т" - 33%. Първите две производствени бази на компанията са в Аксаково (за опаковъчни фолиа) и Тервел (за гъвкави опаковки), а третата - в Девня. Тя е за полипропиленови фолиа, работи от 2017 г. и доведе до разширение на бизнеса и ръст на приходите.

И малко спадове

Не всички в сектора обаче растат. Със спад на приходите е смолянската "Арексим инженеринг" - те се понижават с 11.5% до 53 млн. лв. "Арексим" произвежда компоненти и детайли от инженерни пластмаси за западни гиганти като Schneider Electric, Bosch, Liebherr, Festо, Makita и Kostal. Именно собственикът на смолянската фирма Кирил Асенов убеждава последната германската група да инвестира в България. Kostal започна дейността си в България с производство на механични и електромеханични детайли за автомобили - например ръчките до волана за чистачките и светлините. Пластмасовите компоненти пък се доставят от "Арексим". Германската компания вече прави тук цялата подкормилна система и доставя за повечето от автомобилните гиганти като Fiat, Volskwagen и Ford, както и за луксозни производители като Bentley, Porsche и BMW, Daimler. Спадът е в резултат на извършена в средата на 2017 г. продажба на дълготрайни материални активи, свързани с дейността пластмасови компоненти за индустриални батерии, при което през 2018 г. такива не са реализирани. През текущата 2019 г. дружеството отбелязва значителен ръст на поръчките от Schneider Electric, Liebherr и Makita, но и спад при дружествата Bosch и Kostal.

Другата компания със спад от 17% на приходите си за 2018 г. е "Стандарт профил България". Компанията произвеждаща уплътнителни системи за автомобилната индустрия в Европа, Азия, Северна и Южна Америка.

"Стандард профил България" е създадена през 2004 г. в Стара Загора, но работи активно от началото на 2006 г. След кризата през 2010 г. компанията почти удвоява продажбите си, привлича нови клиенти и разширява асортимента. През следващите години започват и допълнителни проекти – Fiat Idea, Volkswagen Amarok, Opel Adam и Smart. Най-мащабен е проектът за Opel Astra, започнал през 2015 г., когато е открит и нов цех, а през 2016 г. продажбите надвишават 95 млн. лв.

Според отчета на компанията основната причина за по-ниските продажби през 2018 г. е именно спадът в търсенето на най-големия - за Opel Astra. През миналата година компанията е фокусирала усилията си върху новите проекти от началото на 2019 г. - моделите на новите клиенти Skoda, Nissan и Ford, както и VW T-Roc, a по-ниските продажби по проекта Opel Astra са били компенсирани в много голяма степен от добрите резултати на Renault - "Лада", и Daimler - Smart.

Автор: Капитал

Класически подредбата на най-големите компании в сектор химия започва с производителите на горива, които заемат челните три места, като и през тази, и през миналата година петролният сектор успя пак да насочи погледите към себе си. По-малко шум имаше по отношение на големи подгласниците в топ 5 от Девня "Солвей соди" и "Агрополихим", които почти запазват нивата на бизнеса си от предходната година.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK