В плен на скъпото равновесие
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

В плен на скъпото равновесие

В плен на скъпото равновесие

Телекомите в България инвестират стотици милиони евро под натиска на все повече регулации и засилваща се конкуренция

Паулина Михайлова
6963 прочитания

© shutterstock


Още проекти, още оферти, още мрежи, още милиони. Ако следите телеком индустрията в България ежедневно, в нея се случват куп неща. Всички играчи предприемат непрекъснато нови и нови движения, атакуват пазара от всевъзможни посоки, купуват честоти, на които да развиват нови технологии, подменят мрежите си, навлизат в допълнителни сегменти на потребителското търсене. Ако обаче погледнете същия този пазар малко по-отдалеч, да кажем, на годишна база, той изглежда така, сякаш почти нищо не се е случвало. А доколкото промени има, те изглеждат толкова логични, че на пръв поглед щеше да ги има и ако никой нищо не беше правил.

На мобилния пазар "Мобилтел" продължава да е лидер. И макар и да страда от теч на абонати, в това няма нищо неочаквано предвид ожесточената конкуренция. "Глобул" запазва стабилни позиции с лек ръст, а БТК догонва. На фиксирания сегмент БТК се задържа на върха. При телевизията "Булсатком" пак е номер едно, следван от "Близу", докато "Мобилтел" и БТК предприемат всичко възможно да навлязат по-сериозно, за да използват услугата в пакетите си и така да привлекат и запазят повече мобилни абонати. Целият останал пазар е разделен между малките и регионални играчи. Очакванията за скок в потреблението на мобилен интернет все още са си очаквания. А новонавлизащите участници при мобилния пренос "Булсатком" и "Макс телеком", макар и леко напреднали, още са в статут "кандидат-конкуренти" на голямото трио.

С една дума - макар и отвътре телеком индустрията да кипи, повърхността й изглежда почти огледално спокойна. Единствената видима промяна, която вече е и тенденция, са все по-отъняващите отражения на героите в това огледало - приходите и печалбите в сектора спадат за поредна година, потиснати от конкуренцията и рестриктивните регулации. Така всички участници в сложния танц на българските телекомуникации с много усилия постигат малко, всеки от тях плаща скъпо за равновесието, което пази спрямо останалите, а докога ще продължи този етап и какво следва после - никой не знае със сигурност.

В ерата на спада

Тенденцията в България, както впрочем и в Европа, телекомите едновременно да продължават с масивните си инвестиции и да изпадат от клуба на богатите, се доказва от всички аналитични данни за сектора. Според доклада на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) за състоянието на индустрията през 2013 г. (считан за най-меродавния източник на данни по темата) общите инвестиции на компаниите от бизнеса в България за 2014 г. ще бъдат 624 млн. лв. За 2013 г. сумата е била 524 млн. лв., което е с 4% под тази за предходната година. В същото време 2013 е годината с рекорден спад при телекомуникациите в страната - 8.4%, какъвто не е имало за последните пет години. Общият обем на приходите в сектора за изминалата година е 2.544 млрд. лв. (3.3% от БВП на страната), като това число се базира на данни, подадени в регулатора от 862 дружества. Общо за последните пет години телекомуникационните компании са изгубили 23.6% от общите си приходи, а само за 2013 г. числото нето е 234.6 млн. лв. Най-много спрямо предишните години падат приходите от фиксирани и мобилни гласови услуги и линии под наем. Растящите сегменти са пакетните услуги и преносът на данни, но темпът на увеличаване на постъпленията от тях се забавя спрямо предходната година. Тоест движещите сили на индустрията нямат достатъчно ускорение, за да компенсират потъването на традиционните й източници на приходи и печалба.

Съществен "принос" за спада в сектора има намаляването на цените за терминиране на трафик в мобилни мрежи (тарифите на едро, по които мобилните оператори се разплащат помежду си за повиквания между абонатите си). Техните нива бяха намалени драстично на няколко стъпки от КРС по настояване на Европейската комисия, където пък имаше натиск за това от чуждестранни телекоми. Така цените на едро бяха не само рязко намалени, но изравнени независимо от това дали произходът на трафика е повикване от български и външен оператор. Именно последното удари особено силно резултатите на българските компании, спестявайки разходи на чуждестранните такива. По данни на КРС, ако през 2012 г. делът на сегмента "взаимно свързване", където влизат така наречените нива за терминиране на трафик в мобилни мрежи, от общите приходи на сектора е бил 11.5%, за 2013 г. той вече е 5.4%. Още по-ясно се вижда орязването при данните за разпределението на приходите от мобилни услуги: ако за 2012 г. от взаимно свързване са идвали 23.1% от парите на операторите, през 2013 г. този процент е 10.5.

Очакваният ефект, че вследствие от намалените тарифи на едро ще бъде насърчено "отварянето" на мрежите на мобилните оператори към конкурентните им в страната, пък просто не се състоя. Видно от данните на КРС, на плащанията от абонати за гласови услуги се падат все по-малък дял от приходите на компаниите в сектора. В същото време обаче расте делът на перото "инсталационни такси, абонаменти и еднократни плащания". Което означава, че клиентите плащат по-малко за минути разговор, но повече за включени в тарифните си планове такива минути. А "затварянето на повикванията" във всяка мрежа си остава - по данни на регулатора, получени от самите доставчици на услугите, над 82% от изходящия трафик е към други номера в същата мрежа.

Конкретно пазарът за мобилни телеком услуги се е свил със 17.9% през 2013 г. спрямо предходната, показват данните на КРС. Към края на годината пазарният дял на "Мобилтел" като брой абонати е спаднал спрямо края на предходната година с 2.6% до 40.7%, а като приходи - с 2.3% до 42.3%. Вторият по големина мобилен оператор - "Глобул", пък е увеличил дела си с 0.8% като абонати до 37.2% и с 0.3% до 36.4% на база приходи. Най-печеливша от ситуацията е БТК, която повишава броя на мобилните си клиенти и достига дял от 22.1% (1.7% ръст) и вдига приходите си с 2% до 21.3% от общите.

Според финансовите отчети за 2013 г. най-тежко е пострадал "Мобилтел", чиито постъпления са се свили с 14.9% на годишна база до 781.1 млн. лева. След това е "Глобул", който отчита спад на приходите от 9.4% до 661.9 млн. лева, а при БТК той е с 5.4% до 812 млн. лв.

Лоша шега на операторите изигра и непрестанният им и общ стремеж да отчитат ръст на пазара, в резултат на който проникването на мобилни услуги в България в един момент през 2013 г. надмина 150%. А комбинацията на намаляващи общи приходи на всяка компания поотделно и увеличаващ се брой клиенти нямаше как да не намали до смешни нива важния за индустрията показател ARPU (средномесечeн приход от абонат), който през 2013 г. беше около 5 евро. Така в края на 2013 г. и трите мобилни телекома в България промениха начина, по който "броят" абонатната си база, и от отчетите им изчезнаха общо близо два милиона абонати. В резултат ARPU при "Мобилтел" в края на годината се увеличи от 10.1 на 12.3 лв., при "Глобул" - от 9.4 на 11.1 лв., а при БТК - от 10.6 на 11.2 лв.

Прогнозата - още по-трудно за всички

Как ще изглежда телеком пазарът в България след година едва ли някой знае. Уникалното на сегашната ситуация е в това, че разсъжданията на мениджърите и собствениците на компании от сектора на тема какво ще се случи в дългосрочен план са в точно обратната посока на събитията в краткосрочна перспектива. Накратко - всички са на мнение, че в индустрията в Европа и България ще има консолидация. Както и че раздробеността на пазара, водеща до свръхконкуренция и ниски цени за високо качество на услугите, в един момент ще избие в технологично изоставане и компромис именно с нивото на услугите. В същото време не само че няма консолидация, но се случва точно обратното - във всяка ниша на телекомуникациите има все повече настаняващи се, а средството, с което те си правят място, е именно цената.

"БТК беше в позиция и разполагаше с всички средства да си извоюва добър пазарен дял и без да подрива ценово пазара на мобилни комуникации. Но избра обратното", каза наскоро пред "Капитал" член на мениджърския екип на един от двата други големи телекома. В същото време пък "Мобилтел", предлагайки сателитна телевизионна доставка на дребно, заложи също на ниските цени за тази и без това доста евтина за потребителите услуга. В този ред на мисли едва ли някой си мисли, че ако "Макс телеком" или "Булсатком" (или и двете) навлязат на пазара на мобилен пренос на глас, няма да предложат просто по-ниски цени.

Така че - ако новонавлизащите играчи стартират търговска дейност през следващата година, пазарът ще стане още по-труден за всички. И всеобщата тенденция към ниски тарифи наистина няма как да не се отрази рано или късно на качеството.

От друга страна, бягство от тренда за момента просто няма. Най-малкото защото регулаторите (местни и европейски) не биха го позволили. Европейската комисия се готви скоро да обяви новите си регулации, които ще са още по-рестриктивни за операторите. BEREC (организацията на европейските телеком регулатори) наскоро прие стратегията си за действие през следващите три години, където отново защитата на потребителите е приоритет. С една дума, Старият континент и всичките държави в него са приели ясния курс да продължат да насърчават раздробяването на сектора в полза на гражданите и да задълбочават администрирането на индустрията във всичките й разрези, налагайки властта си във всички търговски отношения там. В същото време, докато сигнали за смекчаване на тази политика няма, европейските политици продължават да говорят за инвестиции в технологичното развитие на Европа. И така докато... ами докато пазарът все пак не надделее и някой от световните гиганти не реши да пазарува на едро. Сделката, с която мексиканският магнат Карлос Слим влезе чрез America Movil в Telekom Austria, едва ли ще е единична. Въпросът е единствено колко време ще отнеме целият процес, при който първо има роене на бизнеса, а после - окрупняване.

"Мобилтел" - най-добрата защита е...

8.4%

е спадът на приходите в сектор телекомуникации за 2013 г. - рекорден минус за последните пет години.

Задачата, с която първият мобилен оператор в България има да се справи, е само една - да запази абонатите си. Мерките, които се предприемат в тази посока, са ярко видими.

Първо - смяна на имиджа. За да подобри възприятието на клиентите и да се откъсне напълно от спомена за монопола, компанията вече направи ребрандинг, смени обслужващите си агенции, а наскоро предприе и кампания с посланието, че център на вниманието за нея е абонатът. Всеки един.

Второ - позициониране като комплексен телеком с ясната цел да се включи във възходящия тренд при пакетните услуги, който вече изстреля нагоре БТК в сегмента на частните клиенти. С тази цел операторът първо купи "Мегалан" и "Спектър нет", а наскоро започна и DTH тв доставка.

Трето - възстановяване на поне част от изгубените абонати от малкия и средния бизнес.

И четвърто - оптимизация на самата структура на компанията, така че самите процеси до стартирането на дадена услуга да станат по-бързи и лесни, а от друга страна, да се намалят разходите, за да се подобри финансовият резултат.

С тази цел сравнително наскоро беше сменено и висшето ръководство на оператора.

Доколко всички тези мерки ще дадат резултат, ще видим. Чисто стратегически погледнато обаче, със собственик Telekom Austria и индиректно - вторият по богатство в света човек Карлос Слим, "Мобилтел" е в доста уютна позиция спрямо повечето от останалите играчи в България.

"Глобул" - време за технология

Що се отнася за стратегически позиции, същото важи и за "Глобул", който вече е част от Telenor. Дори глобално погледнато, бъдещето на местния оператор изглежда доста светло като член на групата на деветия телеком в света. Както и собственикът на "Мобилтел", и този на "Глобул" има достатъчна финансова и експертна мощ да го задържи на добро ниво. Вложението на Telenor в подмяната на мрежата на българското му звено от близо 300 млн. евро е най-голямото в сектора за 2014 г. Факт е, че то до голяма степен идва, за да компенсира липсата на инвестиции през последните години, докато компанията беше в структурата на гръцката OTE - показателно е, че например "Мобилтел" само за първата половина на отиващата си година е инвестирал около 50 млн. евро в мрежата си, а обновяването не е спирало. Така че наваксването на "Глобул" всъщност беше неизбежно, а избраната технология, която по всеобщо мнение на експертите в сектора е сред най-сигурните, показва още веднъж дългосрочния ангажимент на норвежката група тук.

Голямото предизвикателство за "Глобул" е ще предприеме ли той промени и в търговската си политика впоследствие (догодина, след като новата мрежа бъде завършена), за да се опита да постигне по-висок пазарен дял. За момента такива промени няма. Сигурно изглежда само, че операторът няма намерение да навлиза и на съпътстващи пазари, а ще остане фокусиран върху профила си на мобилен доставчик, ако се съди по опита в чужбина - с акцент и върху мобилните разплащания.

БТК - растеж въпреки неяснотата

За поредна година основният въпрос около БТК е ще има ли скоро сделка за промяна на собствеността й и кой ще е новият й притежател. Ако доскоро телекомът беше в нелеката ситуация да е извън групата на стратегически инвеститор, с перспективата финансовият такъв да излезе от вложението си в средносрочен план, то към момента положението му е още по-рисково - мажоритарна собственост е на разследван в страната и чужбина банкер, а съдбата му зависи от това кога, как, на кого и при какви условия Цветан Василев и руската ВТБ ще успеят да го продадат. И разбира се, роля отново има държавата - едно, заради решенията за самия Василев, друго, заради блокираните пари (72 млн. евро) на БТК в КТБ, трето, заради заявеното й участие в цифровизацията като кандидат-собственик на цифровия мултиплекс НУРТС, и четвърто, разбира се, заради стратегическата си инфраструктура. По-непосредствените проблеми за телекома са как да финансира неизбежните за сектора инвестиции и какво ще се случи през май (ако дотогава няма сделка), когато капиталът му трябва да бъде вдигнат със 150 млн. евро.

На фона на всичко това резултатите на самия оператор на пазара са доста добри - фактите са, че той си върна първенството в сектора като приходи, че продължава да приема абонати на мобилната си услуга за сметка основно на "Мобилтел" и като цяло да расте на иначе спадащия пазар. Последното обаче е ефект от доста агресивно търговско поведение, включително атрактивни ценово оферти. От гледна точка на догонващ мобилен оператор тази политика е неизбежна. Въпросът е доколко тя може да продължи без подкрепата на стратегически инвеститор.

"Булсатком" - другото име на риска

Докога държавно стимулираното фрагментиране на европейския пазар ще продължи? Може би докато някой от западните или източните гиганти не реши да пазарува на едро.

Голяма част от движенията под гладката на пръв поглед повърхност на телекомуникациите в България всъщност се изпълняват от "Булсатком". Операторът, който иначе има топлото място на лидер в телевизионните доставки, и собствениците му (Максим Заяков и Пламен Генчев) очевидно са напълно наясно, че ако не предприемат мерки, тази им позиция рано или късно ще им бъде отнета. Изборът на мерките принципно беше или да се опитат да се затворят в собствения си пазар, или да навлязат и на нов, за да предложат допълнителни услуги на абонатите си и така да противостоят на атаките на големите. И двамата старозагорци избраха второто, с целия му риск. "Булсатком" продължава да изгражда LTE мрежата си, като взе кредит от 85 млн. евро, организиран от Deutsche Bank - клон Лондон, с който рефинансира задължението си към "Уникредит Булбанк" и инвестира в новата си мрежа. Очевидно намеренията на сателитния доставчик са сам да доизгради инфраструктурата си за мобилен пренос от четвърто поколение, като дори до момента по думите на мениджъри от големите телекоми не е проявявал сериозен интерес към национален роуминг (да използва чужда мрежа там, където няма своя). Отделно, "Булсатком" си договори и финансиране от 150 млн. долара от американската Ex-Im Bank за проекта си да изстреля свой собствен сателит. Замисълът там е част от капацитета на спътника да се използва за услугите на дребно на самия оператор, а останалото да се продава.

Всяко от двете начинания само по себе си е силно рисково, а двете в комбинация могат както да бетонират позициите на оператора в България и да му дадат нови, така и да го превърнат в плячка.

"Макс телеком" - конкурент или спътник

Съвсем различен е случаят с другия лицензиран от регулатора оператор от ново поколение, "Макс телеком". Притежаваната от базирания в Лондон инвеститор Даниел Купсин компания почти не разполага с пазарни позиции - технологията WiMAX, която разработваше той, докато беше собственост на Красимир Стойчев, явно бе загърбена от индустрията изобщо. В момента Купсин продължава да инвестира в дружеството, но не крие, че разчита на договор за национален роуминг с един от трите големи телекома. LTE мрежата му скоро ще достигне 35% от населението на страната (50% от градското население до края на годината) - доста над минимума от 20%, необходим, за да поиска да ползва чужда инфраструктура срещу заплащане на едро. По последни данни от пазара преговорите за това, макар и да се водят на хартия и с БТК, "Глобул" и "Мобилтел", практически имат реални шансове да завършат с подписване на договор само с единия от тях. Решение на собствениците на последния в тази посока обаче все още няма. Ако никой не се съгласи да предостави на новонавлизащия конкурент мрежата си, той принципно може да сезира КРС, която пък да се намеси, за да гарантира нови добросъвестни преговори. Процесът обаче, ако се стигне до него, със сигурност ще е дълъг и сложен.

Всъщност решението да се допусне ли национален роуминг от гледна точка на даден мобилен оператор е между това да се бори срещу всякакви варианти на нова конкуренция или да я подкрепи, опитвайки се да я "отгледа" като свой сателит. Дотук поведението на местните играчи е твърдо в първия вариант. Заради което в страната няма и MVNO (Mobile virtual network operator) - дружество, което няма своя мрежа, а развива само ритейл, плащайки на едро за съществуваща такава.

"Българският пазар просто е прекалено малък, а цените - вече твърде ниски, за да има място и за този тип компании", каза само преди две седмици един от висшите мениджъри на голям телеком. От гледна точка на "Макс телеком" обаче ходът е от изключителна важност, така че всякакви мерки, включително жалба до регулатора, не биха били учудващи.

И всички заживели щастливо

Докога ще продължи ситуацията, в която всички на пазара с пълна газ стоят на едно място? Еднозначен отговор за момента няма, а сигурното е само, че раздвижването би било бавно. И другото - че щастливи от всичко това ще са потребителите, които получават повече и повече за по-малко и по-малко пари. Самите оператори остават в плен на скъпо платеното от самите тях равновесие.

Още проекти, още оферти, още мрежи, още милиони. Ако следите телеком индустрията в България ежедневно, в нея се случват куп неща. Всички играчи предприемат непрекъснато нови и нови движения, атакуват пазара от всевъзможни посоки, купуват честоти, на които да развиват нови технологии, подменят мрежите си, навлизат в допълнителни сегменти на потребителското търсене. Ако обаче погледнете същия този пазар малко по-отдалеч, да кажем, на годишна база, той изглежда така, сякаш почти нищо не се е случвало. А доколкото промени има, те изглеждат толкова логични, че на пръв поглед щеше да ги има и ако никой нищо не беше правил.

На мобилния пазар "Мобилтел" продължава да е лидер. И макар и да страда от теч на абонати, в това няма нищо неочаквано предвид ожесточената конкуренция. "Глобул" запазва стабилни позиции с лек ръст, а БТК догонва. На фиксирания сегмент БТК се задържа на върха. При телевизията "Булсатком" пак е номер едно, следван от "Близу", докато "Мобилтел" и БТК предприемат всичко възможно да навлязат по-сериозно, за да използват услугата в пакетите си и така да привлекат и запазят повече мобилни абонати. Целият останал пазар е разделен между малките и регионални играчи. Очакванията за скок в потреблението на мобилен интернет все още са си очаквания. А новонавлизащите участници при мобилния пренос "Булсатком" и "Макс телеком", макар и леко напреднали, още са в статут "кандидат-конкуренти" на голямото трио.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

10 коментара
  • 6
    orchis avatar :-|
    orchis

    Не можеше ли просто да дадеш един линк вместо да спамиш така.

  • 8
    tamusen avatar :-|
    Бил Тамусен

    Чужди фирми управляват ключов сектор като комуникациите в страната. Просто ужасно.

    Публикувано през m.capital.bg

  • 9
    daria_vip avatar :-(
    daria_vip

    Съгласен съм с Иван Никаква регулация няма над тези престъпници Телекомите Слагат убийственните си антени на ниво балкони и сгради което в целият цивилизован свят е абсол.забранено Не само това ами дори по улиците на ниво пешеходни зони ,паркоместа и детски градини и училища съсипват здравето ни и това на децата ни!

  • 10
    e_mil avatar :-|
    tamada

    Хм, интересно, че Глобул пишат на сайта си точно обратното. През 2013 година са им намалели абонатите с около 12,5% спрямо предходната година. И че едва сега отбелязват ръст. Според онзиденшното им съобщение (2 дни след публикацията на "Капитал") абонатите през третото тримесечие на 2014 са се вдигнали с около 3% спрямо същия период на 2012.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK