Не водим война с операторите
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Не водим война с операторите

"През тази година се очаква една от компаниите да започне търговско предлагане на LTE услуги"

Не водим война с операторите

Председателят на Комисията за регулиране на съобщенията Веселин Божков пред "Капитал"

Паулина Михайлова
6153 прочитания

"През тази година се очаква една от компаниите да започне търговско предлагане на LTE услуги"

© НАДЕЖДА ЧИПЕВА


Как оценявате развитието на българския телеком сектор през последната година?

- Цялостното икономическо развитие на страната, характеризиращо се със свито потребление, оказва влияние и върху общия обем на пазара на електронни съобщителни услуги, който през 2013 г. отбелязва спад с 8.4% спрямо 2012 г. Важно е да се отбележи, че все пак в два от сегментите - пренос на данни и достъп до интернет и пакетни услуги, е отчетен ръст на приходите съответно с 5.8% и 12.8%. През 2013 г. се запазва тенденцията от предходните години общият обем на пазара да се определя от гласовите услуги, услугите за пренос на данни и достъп до интернет, предлагани самостоятелно, и пакетните услуги. Най-голям относителен дял продължават да имат приходите от мобилни гласови услуги. Обемът на пазара на електронни съобщителни услуги през 2013 г. съставлява 3.3% от общия обем на БВП на България, като за 2012 г. този дял е бил 3.6%.

Намалението в общите инвестиции за изграждане и поддържане на обществени електронни мрежи и услуги през 2013 г. е само 4% спрямо 2012 г. и е резултат от промени в инвестиционните планове, както и от продължаващото изпълнение на дългосрочни инвестиции. Делът на инвестициите спрямо общия обем на приходите от електронни съобщения в България през 2013 г. е 20.6%, като се отчита лек ръст от 0.9 процентни пункта спрямо 2012 г., когато по този показател България беше на трето място в ЕС. Този сравнително висок дял може да се счита за добра предпоставка за подобряване на качеството на услугите в страната, което е изцяло в полза на потребителите. Постигнатото покритие на мрежите по стандарт GSM на база територия и население е почти 100%, поради което вложенията на мобилните компании са насочени към развитие на мрежите по стандарт UMTS.

Какви са прогнозите ви?

"При споделянето на мрежите операторите трябва да са водени от критерия за икономическа ефективност, а не за монопол."

- Въпреки формиралите се негативни тенденции на пазара, в краткосрочен план се очаква ръст в сегмента "Гласови услуги", където и през следващите години ще продължи нарастващото предлагане и потребление на тези услуги, предлагани в пакет с други електронни съобщителни услуги, както и увеличено предлагане на множество промоции, свързани с отстъпки от месечните абонаментни цени, включване на допълнителни минути за разговори и т.н. Броят на абонатите и приходите от услуги за широколентов достъп до интернет в определено местоположение ще продължи бавно да нараства, като очакванията са мобилният интернет достъп да го изпревари в развитието си. В сегмента "Услуги за пренос и разпространение на радио- и телевизионни програми" перспективите за развитие са свързани със световните тенденции за увеличаване броя на абонатите на сателитна и IP базирана телевизия за сметка на тези на кабелна и нарастваща роля на пакетните услуги с преобладаващо участие на IP телевизия.

Според вас кои са основните регулаторни предизвикателства за индустрията?

- Важно е да се знае, че ние като регулатор не водим война с операторите. Просто довеждаме добрите европейски практики в България. Винаги съм се стремял именно към това и мисля, че резултатите са налице.

Основно регулаторно предизвикателство в момента е освобождаването на честотен ресурс в обхвата 800 MHz и 2.5-2.6 GHz, защото липсата му е спънка за развитие на мобилните комуникации от четвърто поколение в страната. В момента имаме и конкретен казус, който показва именно това. За честоти в 1800 MHz имаме заявен от операторите честотен ресурс повече от наличния свободен такъв. И пред нас стои предизвикателството да организираме честна и прозрачна процедура за разпределението му. А в другите европейски държави вече се говори за освобождаване на ресурса в 700 MHz. Затова използвам случая още веднъж да бия тревога и сега пред вас, че трябва да се предприемат мерки споменатите честоти да бъдат освободени. Много пъти сме поставяли въпроса пред правителствата и те са предприемали мерки. От две поредни правителства бяха отделяни средства и процесът по освобождаване на честотите беше започнат. В един момент обаче липсата на бюджетни средства и прекомерно високите изисквания на Министерството на отбраната го стопират. А той трябва да продължи, от една страна, защото ще позволи навлизането на 4G технологията и, от друга - защото ще донесе ресурс на държавата.

Иначе регулаторните предизвикателства в България са следствие от предизвикателствата пред сектора като цяло. Те са свързани предимно с динамичното развитие на технологиите в нашата област и необходимостта българските оператори и доставчици да мобилизират всички свои ресурси, за да не изостанат от световните и европейски тенденции за предлагане на иновативни услуги. Това естествено е свързано големи инвестиционни рискове поради съществения дял на невъзстановимите разходи в този отрасъл и нерешените проблеми в стандартизирането на новите интернет базирани технологични решения.

Широкото навлизане на интернет технологиите е в основата на конвергенцията на мрежи и услуги, която доведе до радикални промени в традиционните услуги и масово предлагане на иновативни такива. Аудио- и видеоуслуги и съдържание вече могат да се предоставят на всеки потребител в глобалната интернет мрежа без пряк контакт с операторите, чиито мрежи се използват. Показателно е агресивното навлизане на пазара на ОТТ услуги като You Tube, Skype, Facebook Viber, Whatsapp, Netflix. Естествен резултат е промяната в начина на използване на услугите от потребителите и нарасналото търсене, предимно на услуги за високоскоростен достъп до интернет, включително на широколентов мобилен достъп.

А каква е мисията на регулатора тук?

- Както казах - да доведе в страната добрите европейски практики. Да създадем необходимите условия за развитие на конкуренцията в сектора. Намесата ни обаче трябва да е балансирана от гледна точка на обществените интереси, така че да осигури и среда за стимулиране на инвестициите в широколентови мрежи от следващо поколение. Тук от съществено значение е обоснованото и ефективно използване на регулаторните инструменти като пазарните анализи и налагането на специфични задължения на предприятията със значително въздействие върху пазара, управлението и разпределението на радиочестотния спектър.

Друга важна роля на комисията е подкрепата на интересите на гражданите и защита на крайните потребители при техните отношения с доставчиците на услуги. Все по-голямо значение в световен мащаб придобива гарантирането на свободен достъп до глобалната интернет мрежа. И в това отношение трябва да се търси баланс между регулаторната намеса, за да се осигури и добро ниво на качество на услугите. Както знаете, България е на едно от първите места в световен мащаб по предлагани високи скорости на интернет доставка от гледна точка на цената му.

Какви са предстоящите промени в регулациите?

- Регулаторната рамка непрекъснато се променя в отговор на динамичното развитие на пазара и иновациите. Основни моменти в текущото преразглеждане са създаването на условия за стимулиране на инвестициите във високоскоростни мрежи от следващо поколение, доизграждане на единния европейски пазар и хармонизиране на регулаторната практика в сектора.

Към момента четири основни европейски документа може да се считат за определящи предстоящите изменения в регулирането на европейско и национално ниво. Две от тях са вече юридически факт - Директива 2014/61/ЕО относно мерките за намаляване на разходите за разгръщане на високоскоростни мрежи и Препоръка 2013/466/ЕС за съгласуваните задължения за равнопоставеност и методологии за определяне на разходите.

Директивата цели стимулиране на инвестициите във високоскоростни широколентови мрежи. С оглед намаляване на разходите за изграждането им на операторите се осигурява право да ползват инженерната инфраструктура на всички комунални услуги - електроснабдяване, водоснабдяване, транспортна инфраструктура и др. Предвижда се в новостроящите се сгради да се полага само оптично окабеляване. Сред мерките за намаляване на административните пречки са изграждане на единна система за предоставяне на информация относно наличната инженерна инфраструктура, предстоящи строителни работи с публично финансиране, намаляване на срока за издаване на разрешения за строеж и др. Разпоредбите по директивата трябва да бъдат въведени в българското законодателство до 1 януари 2016 г. и ще бъдат приложими от 1 юли 2016 г.

С прилагането на препоръката ще се създадат условия за равнопоставеност на предприятията със значително въздействие върху пазара на едро и на техните конкуренти на пазарите на дребно. Но тя предвижда и осигуряване на гъвкаво ценово регулиране.

Най-широки дебати в сектора предизвика предложението на Европейската комисия за регламент за определяне на мерки относно единния европейски пазар на електронни съобщителни услуги, чието приемане е предстоящо. С него се актуализират основни разпоредби в действащата регулаторна рамка като координираното използване на радиочестотен спектър в рамките на единния пазар, мрежовата неутралност, защитата на правата на потребителите и международния роуминг в рамките на ЕС.

Значително отражение в работата на европейските регулаторни органи ще има предстоящото приемане на ревизираната препоръка за съответните пазари, подлежащи на ex-ante регулиране. Въпреки че не се предвиждат промени в прилагането на принципите на конкурентното право при анализа и оценката на тези пазари, нейното актуализиране ще осигури насоки за отчитане на новите пазарни тенденции като широкото потребление на услуги в пакет, агресивното навлизане на ОТТ услуги и др.

Как оценявате бъдещия ефект от новия регулаторен пакет на ЕК, който предстои да бъде въведен?

"Надявам се, че новият парламент няма да се поддаде на корпоративен или друг натиск, за да не бъде реализирана наказателната процедура на ЕК срещу България."

- Тази оценка не е моя. Тя е направена на ниво ЕС. Ефектът може да се търси по линия на целите, поставени в "Цифровия дневен ред на Европа" - една от седемте основни инициативи в стратегията "Европа 2020". Ключовата цел е "извличане на устойчиви икономически и социални ползи от цифровия единен пазар, основан на високоскоростен и свръхскоростен интернет и оперативно съвместими приложения".

Разгръщането на високоскоростните мрежи днес ще има същото революционно въздействие като навлизането на електричеството и изграждането на транспортните мрежи през миналия век. С навлизането на цифровите технологии се осигурява универсалност на достъпа за всички видове потребителски крайни устройства - телефони, таблети, персонални компютри и др. Това означава свободен достъп до информация и до нови услуги.

Навлизането на единен европейски пазар на телеком услуги е важен източник за икономически растеж с осигуряването на по-ефективни инвестиции, икономии от мащаба, по-добро качество на услугите и др. Неизползваният потенциал на единния пазар на ЕС в областта на електронните съобщения се оценява на 110 млрд. евро годишно. Тук се включват ползите както за операторите и производителите на оборудване, така и за доставчиците на съдържание и приложения. Изграждането на единен устойчив пазар е от съществено значение и за други отрасли като банкирането, електронната търговия, енергетиката и транспорта, които разчитат на мрежовата свързаност и на оперативната съвместимост на съобщителните услуги за повишаване на производителността. Огромни ще са ползите и за социалните системи на здравеопазването и образованието, за повишаване ефективността на услугите на електронното правителство.

Достатъчно ефективна ли е регулацията в сектора сега и какви са условията, за да стане тя по-ефективна? Знаем, че има наказателна процедура на ЕК срещу България заради пропуски в местното законодателство за влизането в сила на решенията на КРС?

- КРС предприема всички необходими мерки за постигане на максимална ефективност на регулациите в сектора. Естествено винаги може да се иска повече. Една такава мярка е на законодателно ниво да се предвиди задължително предварително изпълнение на решенията на КРС, каквото предложение комисията нееднократно е предлагала да се включи в Закона за електронните съобщения (ЗЕС). Към настоящия момент такъв подход не е приет. По въпроса за процедурата на ЕК срещу България мога да кажа следното. Получено е уведомително писмо от ЕК, като по нейно мнение не са транспонирани напълно изискванията на две директиви, свързани с налагането на финансови санкции на операторите и с продължителния период по обжалването на решенията на регулатора, в който компаниите продължават да осъществяват нарушението. Изготвен бе законопроект за изменение на ЗЕС, в който бе предвидено да не се съдържа изискването решенията на регулатора да бъдат влезли в сила с оглед възможността за налагане на санкции на предприятията независимо от процедурите по обжалване. По този проект КРС даде свое становище и дори конкретни текстове, които бяха подкрепени от транспортното министерство. В първоначалния си вариант проектът бе подкрепен и от някои депутати. Когато обаче трябваше да бъде изработен финален вариант на проекта, този вариант отпадна и бяха предприети действия за гласуване на изменения, които не отразяваха исканията на ЕК. Така че надявам се, че новият парламент няма да се поддаде на корпоративен или друг натиск, за да не бъде реализирана наказателната процедура.

Как оценявате шансовете за развитие на двата новонавлизащи играча на телеком пазара в България?

- Трудно е да се даде еднозначен отговор на този въпрос. Световните тенденции в сектора предпоставят стремеж към консолидация. В Китай например има три оператора. В САЩ - три. Затова тенденцията е към консолидация. От друга страна, ние сме длъжни да насърчаваме конкуренцията. И КРС е направила всичко в правомощията си именно за това, предоставяйки лицензите на новите две предприятия. По информация на комисията едното от тях преизпълнява ангажиментите си, а другото обещава да го направи. В бъдеще всичко зависи от стратегията на двете компании - дали те имат дългосрочен интерес или преследват краткосрочни цели. Както и от осигуряването на свеж финансов ресурс.

Каква е позицията ви за националния роуминг?

- Както той се е случил в други страни от ЕС, така той ще трябва да се случи и тук. И това ще стане. Но не и с груба регулаторна намеса. КРС има своя позиция от 2013 г. относно тази услуга, която отразява и европейската практика и мненията на заинтересованите страни, получени в хода на проведените обществени консултации. Съгласно дефиницията за национален роуминг, приета с позицията, услугата следва да се предоставя само в зони, в които обществената наземна мобилна мрежа на компанията, която желае да ползва услугата, няма покритие. В позицията е посочено и че новонавлизащата компания трябва да има минимално покритие на мрежата си 20% по население, преди да пристъпи към преговори за национален роуминг. Това предполага компанията да е инвестирала в рамките на определени граници, преди да изиска национален роуминг. Услугата пък следва да се предоставя въз основа на свободно търговско договаряне между компаниите, тъй като КРС е приела, че няма индикации и основания за регулаторна намеса.

Според вас има ли шансове да се случи споделянето на мрежи в България?

- Смятам, че нашите оператори са узрели за такова споделяне. Но важно е те да са водени от критерия за икономическа ефективност, а не за монопол. Споделянето на мрежи е споразумение между две или повече компании за съвместно ползване на елементи от техните мрежи и/или честотен ресурс. В зависимост от мрежовите ресурси, които се ползват съвместно, споделянето на мрежи може да бъде пасивно или активно. Като пасивно може да се разглеждат съвместното използване на пасивна инфраструктура. Например споделяне на физическо пространство или съоръжения като мачти, антени, кули. Всички останали случаи, в които компаниите ползват съвместно активни елементи от мрежите си като базови станции, контролери и др., както и честотен ресурс, са активно споделяне на мрежи. В тази категория попадат и националният роуминг и мобилните виртуални оператори (MVNO).

Една от основните тенденции в развитието на мобилния пазар в световен и европейски мащаб е засилване на процеса на експлоатиране от предприятията на споделена инфраструктура. Това е провокирано от няколко фактора - насищане на пазара, при което темпото на увеличаване на приходите спада, използване на ограничен честотен ресурс и големи разходи за разгръщане на собствена 4G мрежа. Тези причини, както и достигнатото ниво на технологиите, което позволява съвместното използване на мрежови ресурси (активно споделяне) да доведе до 30-40% намаляване на разходите за изграждане и поддръжка на мрежите и до значително съкращаване на времето за пускане на нови услуги на пазара, са движещите сили на операторите да търсят и  постигат споразумения за споделяне на мрежите.

Както вече споменах, мобилни оператори у нас са се насочили към развитие на 4G мрежи. В тази връзка може да се очаква те да пристъпят към споделяне на мрежи. Прогноза за това кога ще се случи обаче не мога да дам.

Какъв ще е приоритетът на КРС занапред?

- Той не е само един. Всичките ни приоритети са подчинени на правомощията ни според ЗЕС. Важен такъв е мисията ни за насърчаване на конкуренцията и стимулиране на инвестициите в широколентови високоскоростни мрежи от следващо поколение. В тази връзка е важно завършването на втори кръг анализи на пазарите на физически необвързан достъп и широколентов достъп на едро. С налагането на обективни и пропорционални специфични задължения на компаниите със значително въздействие върху тези пазари ще бъдат създадени равнопоставени "правила на играта" за алтернативните конкуренти на пазара за широколентов достъп до интернет на дребно.

Важно е и да осигуряваме контрол и върху изпълнението на задълженията на операторите. Комисията трябва и да осигури условия за навлизане на пазара на нови технологии и услуги чрез ефективно разпределение на честотния спектър. Работим за въвеждане в практиката на решенията на ЕС за хармонизирано, технологично неутрално и ефективно разпределение на ресурса, предназначен за развитие на безжичен широколентов достъп в обхвати 900 MHz, 1800 MHz, 2 GHz и 3.6 GHz. През тази година се очаква една от компаниите да започне търговско предлагане на LTE услуги.

КРС има основания да се гордее с постиженията си, но не ги разглеждаме като даденост или константна величина. Затова непрекъснато изследваме опита на останалите европейски регулатори и тенденциите в сектора. Активно участваме в работата на Органа на регулаторите в областта на електронните съобщения и в неговата контактна мрежа, както и в генералните асамблеи на Групата на независимите регулатори, участваме в дейността на Международния съюз по далекосъобщения, Европейския институт по стандарти в далекосъобщенията и Европейската агенция за мрежова и информационна сигурност.

Как оценявате развитието на българския телеком сектор през последната година?

- Цялостното икономическо развитие на страната, характеризиращо се със свито потребление, оказва влияние и върху общия обем на пазара на електронни съобщителни услуги, който през 2013 г. отбелязва спад с 8.4% спрямо 2012 г. Важно е да се отбележи, че все пак в два от сегментите - пренос на данни и достъп до интернет и пакетни услуги, е отчетен ръст на приходите съответно с 5.8% и 12.8%. През 2013 г. се запазва тенденцията от предходните години общият обем на пазара да се определя от гласовите услуги, услугите за пренос на данни и достъп до интернет, предлагани самостоятелно, и пакетните услуги. Най-голям относителен дял продължават да имат приходите от мобилни гласови услуги. Обемът на пазара на електронни съобщителни услуги през 2013 г. съставлява 3.3% от общия обем на БВП на България, като за 2012 г. този дял е бил 3.6%.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

9 коментара
  • 1
    today avatar :-|
    today

    Много бавно се случват положителните промени. Сега трябва да вкарат закон, че по време на действащ договор промяната в условията му не касаят срока, защото това се използва от всички оператори да накарат абонатите да подпишат при малко по-изгодни условия, без да им казват, че за новия договор почва да тече нов срок, поне година.

  • 2
    tsvetko_51 avatar :-|
    tsvetko_51

    Така или иначе "уплътняването" на вече наличната инфраструктура е смислено икономически и разтоварва и страната от набучването на хиляди нови антени за разпространение. Да, това не трябва да случи по силата на груба регулация, но не трябва и да се оставят на самотек.
    И по принцип известна консолидация и изравняване на параметрите в ЕС, както и отпадането или изравняването на роуминга в ЕС, може да даде известен тласък за образуване на растеж.
    А насищането е неизбежно и само въвеждане и развитие на нови продукти и особено свързаните с интернет-услугите могат да добавят стойност, но няма как да бъдат накарани хората да говорят непрекъснато и по възможност по повече от един телефон/линия:).

  • 6
    alabalko avatar :-|
    alabalko

    До коментар [#1] от "today ;)":

    аз пък при Виваком исках да сменя при по-добри условия, но не решиха да ми преподпишат договора, въпреки че щяха да ме обвържат за още 2 години :)

  • 7
    today avatar :-|
    today

    До коментар [#6] от "alabalko":

    Значи тотално са се сдухали и тия.

  • 8
    korc avatar :-|
    Корки

    Какво ще рече LTE услуги

  • 9
    subaru avatar :-|
    subaru

    Вечният председател. При четири правителства.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK