Всички искат телевизия

Преди няколко седмици един от големите телевизионни доставчици прекъсна излъчването си за час и половина. Въпросната вечер нямаше нищо особено по нито един от каналите - беше си най-прозаичен четвъртък без важни мачове, култови филми, избори или трагедии. Нямаше даже и мъничко земетресение на другия край на планетата или пуч някъде по широкия свят. През въпросния час и половина обаче сайтът на оператора направо блокира от опити на абонатите да разберат какво става, телефоните му за връзка бяха обсадени от питащи клиенти, силно ядосани мои познати даже си поизкараха гнева по собствения ми мобилен - как така, защо така, и в крайна сметка - не може така. Минути след като сигналът беше спрял (и то не напълно, защото все пак имаше избор от няколко HD и няколко обикновени канала), част от хората вече сравняваха тарифите на различните тв доставчици, броя канали, които предлагат, и начините за смяна на оператора. Малко по-късно телевизията тръгна, хората се успокоиха, а доставчикът им обеща компенсация за причиненото неудобство.

Горе-долу по същото време електричеството в половината от големия столичен квартал, в който живея, спира три пъти в рамките само на седмица, и то за часове. Никой не се изненада, на съседите не им и хрумваше да звънят някому, а после споменаваха факта, че са нямали ток някак си между другото. Нямаше нито "как така", нито "защо така", нито "не може така". Нямаше, разбира се, и сравнения на различни тарифи или пък обсъждане как да сменя доставчика си на ток. Със същото спокойствие съкварталците ми приемат и месеца без топла вода при профилактиката на местния ТЕЦ, и спиранията на студената вода заради авария.