Всички искат телевизия
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Всички искат телевизия

Всички искат телевизия

Малки, големи и още по-големи оператори все по-активно се включват в надпреварата за домашното забавление

Паулина Михайлова
5867 прочитания

Преди няколко седмици един от големите телевизионни доставчици прекъсна излъчването си за час и половина. Въпросната вечер нямаше нищо особено по нито един от каналите - беше си най-прозаичен четвъртък без важни мачове, култови филми, избори или трагедии. Нямаше даже и мъничко земетресение на другия край на планетата или пуч някъде по широкия свят. През въпросния час и половина обаче сайтът на оператора направо блокира от опити на абонатите да разберат какво става, телефоните му за връзка бяха обсадени от питащи клиенти, силно ядосани мои познати даже си поизкараха гнева по собствения ми мобилен - как така, защо така, и в крайна сметка - не може така. Минути след като сигналът беше спрял (и то не напълно, защото все пак имаше избор от няколко HD и няколко обикновени канала), част от хората вече сравняваха тарифите на различните тв доставчици, броя канали, които предлагат, и начините за смяна на оператора. Малко по-късно телевизията тръгна, хората се успокоиха, а доставчикът им обеща компенсация за причиненото неудобство.

Горе-долу по същото време електричеството в половината от големия столичен квартал, в който живея, спира три пъти в рамките само на седмица, и то за часове. Никой не се изненада, на съседите не им и хрумваше да звънят някому, а после споменаваха факта, че са нямали ток някак си между другото. Нямаше нито "как така", нито "защо така", нито "не може така". Нямаше, разбира се, и сравнения на различни тарифи или пък обсъждане как да сменя доставчика си на ток. Със същото спокойствие съкварталците ми приемат и месеца без топла вода при профилактиката на местния ТЕЦ, и спиранията на студената вода заради авария.

Какво излиза? Единият вариант е, че хората в България са по-пристрастени към телевизията, отколкото към осветлението и отоплението на домовете си. Другият - че просто са разглезени от силната конкуренция в тази ниша на телеком бизнеса.

Там, където малките са големи

Телевизионният пазар в България е уникален в индустрията на телекомуникациите с факта, че най-голям на него е делът на малките оператори, често дори минидоставчиците, работещи в един квартал, град или район. И колкото и големите да се опитват да навлязат на него, промяна няма, а ако има - тя ще е бавна и трудна. Защо? Точен отговор няма, но със сигурност част от него може да се намери в болезнената неприязън на хората към монополите и мегакомпаниите, иначе характерни за всеки ютилити сектор. Респективно - симпатия към малките, борещи се за живот фирми. Друга част от отговора е в обслужването - специалното отношение, което получават абонатите на доставчик, в който собственикът се занимава само и единствено с този си бизнес, лично наблюдава всичко и често дори поема чисто оперативна работа. Трета причина, може би е, че ако големите телекоми искат да привлекат абонати на телевизионните си доставки, за да ги продадат в пакет с мобилната си услуга. А специализираните и квартални оператори продават телевизия, за да продават телевизия, а не GSM услуга.

Как ще се развият събитията в бъдеще - ще видим. Но към момента телевизионната доставка е царството, където малките са големи, а големите - малки.

Според данните от последното пазарно проучване към средата на тази година 32% от пазарът на платена телевизионна доставка се държи от т.нар. други - именно малки специализирани тв и интернет оператори. Веднага след тях се нарежда "Булсатком" с 31%. Далеч по-назад идват "Близу" със 17%, БТК - с 13%, "Мобилтел" с 3% и т.н. (виж графиките и таблиците).

Освен доста раздробен този пазар е и сред най-динамичните в голямата телеком индустрия - опитите на играчите за разместване не спират нито за миг.

И сигналът се лее

32%

от абонатите на платена телевизия са клиенти на малки доставчици.

Сред последните събитие в сегмента на телевизията е заявката на "Мобилтел" да заеме по-сериозни позиции. От края на септември операторът прибави към офертите си за тв абонамент по кабел и такава за сателитно разпространение. Проектът, готвен от месеци, всъщност цели да намали изтичането на абонати на мобилната услуга на най-стария GSM оператор в страната. Основният акционер на "Мобилтел" - Telekom Austria, още от края на миналата година има споразумение с Eutelsat да ползва спътников капацитет от него, за да доставя сателитна телевизия. Услугата, презентирана тогава, обаче е насочена основно към клиенти на едро по т.нар. white label - модел в цяла Централна и Източна Европа. Което на практика означава работещи разпространители на телевизия да ползват на едро пакетираната доставка на австрийския телеком и да я продават на дребно със собствената си марка. По информация от Telekom Austria клиентите на този тип обслужване на едро в региона вече са близо 20. Сега, напълно очаквано, директна сателитна доставка до клиентите си стартира и  "Мобилтел", използвайки капацитет на два сателита с обхват и върху българската територия. Новата услуга има покритие на 100% от населението на България, а цените - също очаквано, са промоционални, и то най-вече за абонати на мобилната услуга на компанията.

Най-големият в сегмента - "Булсатком" - също не изостава с мащабните проекти. В началото на септември той обяви, че вече е договорил финансиране от американската външнотърговска банка Ex-Im Bank за проекта си да изстреля собствен спътник. Стойността на заема е 150 млн. долара и ако събитията се развият по план, първият български телекомуникационен сателит ще е в орбита през 2016 г. Компанията се е договорила със Space Systems/Loral (SSL) да произведе съоръжението, наречено BulgariaSat-1. Моделът на сателита ще е LS1300, с експлоатационен живот над 15 години. Изстрелването на BulgariaSat-1 пък по последни планове трябва да стане с ракета-носител Falcon-9 на милиардера предприемач Елън Мъск, чието дружество SpaceX предлага почти двойно по-ниски цени за извеждане на товари в околоземна орбита.

Целият замисъл, обявени преди повече от две години, е "Булсатком" да ползва част от капацитета на новия спътник, за да предлага своята DTH услуга на българския пазар, а останалото да се предлагана на други оператори от региона. В момента "Булсатком" ползва спътника Hellas с изтичащ живот, който беше на ОТЕ, но тя го продаде на ArabSat.

Проектите на сателитния оператор, впрочем, са след следените с най-голямо внимание в цялата индустрия в България - освен този за спътника "Булсатком" продължава и с изграждането на собствена LTE мрежа. За нея също наскоро беше осигурено финансиране от 85 млн. евро. Комбинацията между двете всъщност е доста рискована за компанията, защото ангажира огромни средства. И практически означава, че тя или ще се позиционира на голямата карта на телекомите в региона, или ще постави под заплаха и основния си работещ бизнес в момента.

На фона на тези широко разгърнати действия малките доставчици нямат друг избор, освен да се продадат или да продължат борбата си за оцеляване. И очевидно за момента предпочитат второто.

Извън надпреварата остава, а явно и ще остане "Глобул", който се фокусира върху мобилните си операции - разбираема стратегия, поддържана и от старите му собственици ОТЕ, и от новите - Telenor.

Най-неясна при това разположение е съдбата на "Близу" - кабелният оператор е притежание на базирания в Швеция фонд EQT, който отдавна се опитва да излезе от инвестицията си, но не достига до сделка. Кандидати, макар и да не са много, има. Пречка при последните процедури обаче се оказват, от една страна, задлъжнялостта на компанията (кредит от 185 млн. евро), макар и обслужван редовно, а от друга, очакванията на собствениците за цената. "Ако исканията на сегашните акционери за финансовите измерения на търсената от тях сделка не се трансформират драстично, "Близу" просто постепенно ще бъде разкъсан от останалите участници на пазара", каза наскоро пред "Капитал" висш мениджър на една от останалите компании в сектора. По информация на вестника следващият опит за продажба на "Близу" предстои скоро, а от развръзката му ще зависи много - все пак компанията има около 400 хил. абонати и държи второ място в подреждането на операторите по брой клиенти.

Виновни по всички параграфи

Другата линия, по която върви борбата между малки и големи оператори на тв пазара, е по-малко видима - първите от години обвиняват вторите, че битуват в сивия сектор, а от известно време предприемат и мерки, за да отнемат това им предимство.

Наскоро четири от най-големите разпространители на платена телевизия се обединиха в ново сдружение "ТеРаПро", привличайки и няколко от по-съществените създатели на съдържание. Целта е обща - прочистване на пазара от фирми, които работят в сивия сектор, крият абонати и пиратстват. Идеята да се създаде браншова организация, която да работи в посока изсветляване на пазара, е от миналата година. Реално обаче сдружението с нестопанска цел беше регистрирано през лятото, а в него влязоха БТК, "Мобилтел", "Булсатком", "Близу" и НУРТС (мултиплексът, разпространяващ сигнала на безплатната цифрова телевизия). Откъм производството на съдържание пък са включени bTV, "HBO България", ТВ7, "Фокс интернешънъл ченълс България", "Дискавъри България". Така, ако приемем, че в сектора има два основни проблема - пиратстването на програми (излъчването им, без да се плаща на съответната тв компания) и т.нар. under reporting (деклариране на по-малък брой абонати, за да се плати по-малка такса на телевизията), "ТеРаПро" практически ще се бори основно с първия. С втория принципно би трябвало да се борят самите създатели на съдържание. Те обаче явно нямат нищо против неяснотата за реалните измерения на пазара, която идеално пасва на политиката им на абсолютно непрозрачни преговори с разпространителите за размера на таксите, плащани от тях. Резултатът от тези преговори традиционно се изразява в договори с тайно съдържание и цифри без логика. Що се отнася до правата за излъчване пък, борбата с пиратството би трябвало да се води от представителите на чуждестранните създатели на програми. Съвсем очевидно е обаче, че те проявяват активност най-вече към големите оператори.

С две думи - ако пазарът е сив и див, пострадавшите от това явно нямат енергията и волята да го променят.

Никой не иска безплатното

При толкова наситен и конкурентен пазар (близо 85% проникване на платена телевизия сред домакинствата) нищо чудно, че заплахата безплатният доставчик "НУРТС България" да подрие останалите не се състоя. Мултиплексът не е галеник и на телевизиите, които изобщо не се наредиха на опашка, за да се качат в мрежата му. Логиката е ясна - ако производителите на програми вземат пари от разпространителите за това, че им дават каналите си, при цифровизацията моделът е обърнат -  телевизиите плащат на доставчика. След като НУРТС не само не добави, но и изгуби клиенти, бъдещето му е неясно. Желание да го придобие заяви БТК, но сделката още не е получила одобрение от Комисията за защита на конкуренцията, а и всички са наясно, че тя е във връзка с по-голямата игра какво ще се случи с БТК и още по-голямата - с КТБ и Цветан Василев. Хубавото от историята с НУРТС е, че показа колко безплодни са опитите за монополизация на един пазар, ако той вече е конкурентен.

Фотограф: shutterstock

Преди няколко седмици един от големите телевизионни доставчици прекъсна излъчването си за час и половина. Въпросната вечер нямаше нищо особено по нито един от каналите - беше си най-прозаичен четвъртък без важни мачове, култови филми, избори или трагедии. Нямаше даже и мъничко земетресение на другия край на планетата или пуч някъде по широкия свят. През въпросния час и половина обаче сайтът на оператора направо блокира от опити на абонатите да разберат какво става, телефоните му за връзка бяха обсадени от питащи клиенти, силно ядосани мои познати даже си поизкараха гнева по собствения ми мобилен - как така, защо така, и в крайна сметка - не може така. Минути след като сигналът беше спрял (и то не напълно, защото все пак имаше избор от няколко HD и няколко обикновени канала), част от хората вече сравняваха тарифите на различните тв доставчици, броя канали, които предлагат, и начините за смяна на оператора. Малко по-късно телевизията тръгна, хората се успокоиха, а доставчикът им обеща компенсация за причиненото неудобство.

Горе-долу по същото време електричеството в половината от големия столичен квартал, в който живея, спира три пъти в рамките само на седмица, и то за часове. Никой не се изненада, на съседите не им и хрумваше да звънят някому, а после споменаваха факта, че са нямали ток някак си между другото. Нямаше нито "как така", нито "защо така", нито "не може така". Нямаше, разбира се, и сравнения на различни тарифи или пък обсъждане как да сменя доставчика си на ток. Със същото спокойствие съкварталците ми приемат и месеца без топла вода при профилактиката на местния ТЕЦ, и спиранията на студената вода заради авария.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

1 коментар
  • 1
    ivailoa avatar :-|
    Ivailo Asparouhov

    Не знам дали да тълкувам статията като про малките доставчици, но аз съм против. Въпроснито прекъсване на сигнала беше на Булсатком които ползвам от години поради липса на реална алтернатива (извън големите градове). Според мен в този бизнес няма място за малки играчи защото инвестициите са огромни а технологията непрекъснато се обновява/напредва. Ще се радвам скоро и на тв пазара да има конкуренцията която върви при мобилните оператори.

    Публикувано през m.capital.bg


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK