23 Нови
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Кабелите на операторите изградили мрежите си през 90-те години на XX век все още могат да бъдят видяни на много места в страната.

Сивата заплаха

Податливите на тълкуване правила, слабият контрол и усложнената администрация тласкат кабелния пазар към сенчестия сектор

Кабелите на операторите изградили мрежите си през 90-те години на XX век все още могат да бъдят видяни на много места в страната.

© ЮЛИЯ ЛАЗАРОВА


Развитието на пазара на достъп до интернет и платена телевизия в България е уникално не само за региона, но и въобще в Европа. Разбира се, за това развитие си има логично обяснение. След периода на пълно информационно затъмнение по време на тоталитарния режим през 90-те години хората бяха гладни за информация и достъпът до платена телевизия стана един от прозорците към Европа и света. Наличието на тази пазарна ниша способства за бумът в развитието на кабелните мрежи, започнал през 90-те години на XX век. Следва да се отбележи, че доколкото 90-те бяха период на липса на всякаква регулация по въпроса, по-голямата част от мрежите бяха изградени, без да се спазват каквито и да било строителни или други правила. Кабелите започнаха да висят по сградите и стълбовете на уличното осветление. Никой не мислеше нито за плащане на телевизионни права, нито за съобразяване с каквито и да било законови разпоредби. Въпреки това обаче целта беше постигната – голяма част от хората получиха достъп до телевизионни канали, за които до вчера не бяха и мечтали – информацията, спорта и филмите вече не бяха привилегия само на шепа богоизбрани.

Въпреки първоначалната еуфория обаче за всички беше ясно, че в сектора няма как да не се въведат ясни правила. Първи опит за такава ясна регламентация беше направен през 1998 г. с приемането на Закона за далекосъобщенията и създаването на Държавната комисия по далекосъобщения - сега Комисия за регулиране на съобщенията (КРС). Целта на промените беше за няколко години секторът да се изсветли, като започнат да се прилагат добрите европейски практики. Повече от 15 години след стартиране на процеса обаче ситуацията не се е променила особено. От една страна, всички искат секторът да се изсветли, от друга обаче, мерките, които се предприемат, са някак половинчати, епизодични и неподчинени на обща хоризонтална стратегия.

Все още част от държавните институции подценяват значението на изсветляването на достъпа до платената телевизия, въпреки че услугите, които се предоставят от предприятията в него, достигат до много широк кръг потребители с различно социално положение, образование и интереси. Вероятната причина е, че въпреки проблемите на годишна база пазарът демонстрира ръст по отношение на брой абонати и приходи. Според данните на КРС, публикувани в годишния й доклад за развитие на пазара на електронни съобщения за 2013 г., абонатите на платена телевизия в страната са 1.72 млн., като този брой бележи ръст от 13% за период от три години. Проникването на услугата сред домакинствата на територията на страната достига до 58% през 2013 г., а приходите от нея са в размер на 201.22 млн. лева. Основните тенденции, които са съществени за този пазар и маркирани и от комисията, са бързото навлизане на пакетните услуги, намаляването на относителния дял на потребителите, ползващи самостоятелно кабелна телевизия, бързото навлизане на сателитната телевизия, както и значителното нарастване на приходите от IPTV, базирано и на навлизане на новите технологии и широколентовия пренос на данни. На пръв поглед така описаните тенденции не разкриват съществени разлики с общото развитие на пазара на платена телевизия в Европа.

Над, под и около закона

В същото време обаче фактическата обстановка е много различна и числата в доклада на КРС не отчитат съществените проблеми, които засягат сектора и неговите крайни потребители. Пазарът на платена телевизия в България продължава да се развива под знака на сивата икономика. Според нас причините са много, но има два основни проблема, които и до момента не могат да намерят своето решение – незаконните мрежи, които нямат строителни книжа и са положени и се използват, без да се заплаща каквато и да било такса за това, както и мрежите, които разпространяват телевизионни програми, без да плащат за правата на собствениците на съдържанието.

От стартирането на първите мрежи до момента въпросът със законното им изграждане не е намерил своето решение. През годините бяха направени някои опити за прекъсване на тези безобразия, било чрез извършване на показни акции по изрязване на кабели, било чрез краткотрайни усилия мрежите да бъдат узаконени, регистрирани и контролирани по съответния ред. Всички тези усилия се доказаха като неефективни, доколкото не бяха последователни и не почиваха върху стабилна нормативна основа. В същото време още от началото на процеса през 90-те години започна и размиването на отговорността между отделните институции, които се занимават с различните аспекти от дейността на операторите на платена телевизия. Като единствен по-видим резултат от разнообразните, несинхронизирани и непоследователни действия на различни ведомства, през различни периоди от време може да се посочи значителното намаляване на дела на въздушните мрежи в големите градове, чието изграждане е вече категорично забранено от действащото законодателство, след като беше дадено повече от десетилетие на операторите да вкарат мрежите си под земята в населените места с население над 10 хил. души или високо застрояване. Макар и намаляването на въздушните кабели да е безспорно положителен резултат, това само по себе си не е достатъчно за постигане на основната цел - изсветляване на сектора. Не бе намерен механизъм, който да обслужи необходимостта от бързо навлизане на голям брой оператори под земята, в съществуващи или новоизграждани канални мрежи. Нещо повече, последното се превърна в нова пречка пред развитието на пазара.

Царица Бюрокрация

Действащото законодателство в областта на строителството е усложнено и предполага значително тълкуване, което поражда противоречиви практики на отделните общински администрации по отношение на процедурите за изграждане на канални мрежи. В същото време строителният процес е бавен, постоянно спъван от безброй бюрократични изисквания, липсва каквато и да било възможност за синхронизацията при изграждане на инфраструктура от различните субекти. Всичко това прави строителството на нови канални мрежи в страната почти невъзможно. В тази светлина и при липсата на административен натиск е ясно защо за голяма част от операторите е по-изгодно нито да декларират, нито да узаконяват мрежата си.

Изключително важна роля за подриване на пазара играе и отдавнашният проблем с разпространение на незаконно съдържание. Въпросът се отчита като много съществен както от компетентните институции в сектора, така и от собствениците на разпространяваните програми, но до момента не е намерил своето разрешение. До голяма степен може да се каже, че държавните органи са капитулирали пред многобройните нарушения и безспорните трудности, които са свързани с тяхното установяване, предотвратяване и санкциониране. Наличието на спорадични опити на полицейските органи да пресекат тези практики не може да дадат траен резултат, доколкото се извършват в среда със сериозни законодателни празноти. В същото време този проблем е добре известен на всички притежатели на права върху телевизионно съдържание, като страната ни се ползва с много лоша слава по отношение на защитата на интелектуалната собственост. Това предварително поставя доставчиците на платена телевизия в неизгодна преговорна позиция при сключване на договор за ползване на съдържанието и предполага налагане на неравни условия.

В резултат от развитието на тези безспорно неблагоприятни тенденции възникнаха и оперират множество субекти, които предоставят в повечето случаи некачествена услуга на потребителя и едновременно с това ерозират пазара. За размера на този "сив" сектор можем да съдим от сравнение на данните на КРС, които тя събира в съответствие със закона от самите участници на пазара, които са решили да предоставят информация, и от друга страна, данните, които се откриват в последното преброяване на Националния статистически институт от 2011 г. В данните на НСИ се вижда, че към 2011 г. в 2 077 416 жилища има кабелна или сателитна телевизия. За сравнение, информацията, получена в КРС към 2013 г., говори за едва 1 720 000 домакинства. Ако приемем, че е верен приетият от КРС процент на растеж на броя абонати за периода 2011 - 2013 г., броят на жилищата с кабелна или сателитна телевизия към края на 2013 г. трябва да е приблизително 2 350 000. Тази фрапираща разлика на практика означава сив сектор от 30%. Трябва да се отбележи, че някои от данните на оператори на пазара, които са изготвяни за техни нужди, показват дори по-големи различия и там сивият сектор достига до 40%.

Описаните проблеми поставят под заплаха бизнеса на всички утвърдени участници на пазара. Предприятията, които оперират на светло, са подложени, от една страна, на натиск от крайните потребители, които сравняват техните цени с цените на незаконните доставчици, в очакване на сходни оферти, а от друга страна, са обект на основно внимание на собствениците на програмно съдържание и на канални мрежи, които се стремят да завишат цените си в опит да компенсират реализирани загуби и пропуснати ползи от сивия сектор. Така се постигат множество неблагоприятни ефекти: основните участници са принудени да адаптират информацията за броя на потребителите си и за ползваната чужда инфраструктура, за да избегнат, доколкото е възможно, завишаването на разходите си до степен, която да ги направи неконкурентоспособни, при което всеки от веригата доставчици получава по-малко приходи и има по-малък принос в икономиката. В същото време сивият сектор е катализатор за изчезване на по-малките оператори, които не успяват да се справят с предизвикателството на ниските цени, високите разходи и нелоялната конкуренция. По този начин на пазара постепенно запазват участие само големите предприятия, което безспорно води до намаляване на възможностите за избор на крайните потребители. Без съмнение негативен ефект се усеща и по отношение на качеството на услугите и възможностите за навлизането на нови технологии. Утвърдените участници на пазара, които се опитват да играят по всички правила, са изправени и пред трудния избор или да увеличат цените, или да прибегнат до драстично свиване на разходите, а следователно и до намаляване на инвестициите в собствената мрежа и невъзможност да се отговори на предизвикателствата на техническите новости. Така потребителите не получават най-доброто по отношение на качество и разнообразие от допълнителни услуги.

Европейският пример

В допълнение на горното следва да се подчертае, че докато страната ни все още се бори да наложи елементарни правила на законност и прозрачност при правене на бизнес, в Европа се дискутират далеч по-концептуални въпроси, засягащи пазара на платена телевизия, като например налагането на "мрежовата неутралност", новите модели при предоставяне на съдържание, които се налагат в резултат от бурното развитие на мрежите за разпространение на съдържание, и платформите за предоставяне на нелинейни медийни услуги (достъп до съдържание по заявка на потребителя) като Netflix, Hulu и Amazon, които в се очаква да отнемат все повече абонати от класическите доставчици на кабелна и сателитна телевизия. В този контекст всички прогнози сочат, че кабелните мрежи се очертават като основен канал за разпространение на развлекателно съдържание, включително формати на платена телевизия. Интересът към синергии с държателите на такава инфраструктура ще се засилва и от страна на мобилните оператори в стремежа им да предложат конкурентни комплексни продукти – вече не е достатъчно да предлагаш "Светата троица" (телевизионни канали, достъп до интернет и глас). Ще спечелят тези, които осигурят като част от офертите си и достъп до съдържание съобразно нарастващите и променящи се нужди на потребителите. В една от последните си речи, преди да освободи поста комисар по цифровия дневен ред, г-жа Нели Крус отправи послание към телеком операторите да гледат към бъдещето, защото: "Over-the-top (OTT) доставчиците са тези, които създават нуждите от достъп до цифрово съдържание – съответно до техните преносни услуги!" Това послание за поглед в бъдещето обаче може да се счита за отправено в не по-малка степен и към компетентните институции в държавите членки. Именно те са тези, които трябва с адекватни нормативни и организационни мерки да осигурят подходяща среда за инвестиции, за бързо и устойчиво развитие на мрежовата инфраструктура от страна на операторите, която да обслужи нарастващите нужди на потребителите от развлекателно и полезно съдържание!


2 коментара
  • 1
    geordgeo avatar :-?
    Дългия

    " До голяма степен може да се каже, че държавните органи са капитулирали пред многобройните нарушения и безспорните трудности, които са свързани с тяхното установяване, предотвратяване и санкциониране."

    Няма какво повече да се каже, всичката ни (държавна) работа е такава...

  • 2
    inspektora avatar :-|
    inspektora

    Тази статия ми изглежда малко поръчкова. Надничат интересите на големите играчи - продавачи на съдържание. Определено автора на статията не познава добре пазара, нито пък действащите регулации в сектора. Оттам погрешни констатации и неверни заключения. В крайна сметка потребителят на кабелна телевизия получава все по-добри оферти, а не е ли това най-важното?


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK