С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
28 ное 2015, 12:10, 2442 прочитания

Когато свърши въздухът

Недостигът на честоти е проблем, който тепърва ще спъва новите услуги на телекомите

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Би трябвало да е лесно. И би трябвало да е подредено. Телекомите в страната имат нужда от честоти, честотите са ограничен ресурс, който няма как да бъде увеличен по чисто физически причини, и следователно правата логика е да има твърда схема за разпределянето му между операторите. Методът трябва да е справедлив, постоянен във времето, прозрачен, недвусмислен (за да е предвидим за компаниите) и неизбежен за прилагане (за да няма възможност да се фаворизира който и да било от тях).
Да, но не е нито лесно, нито подредено. Оказва се, че дори и на теория законодателството да дава стройна рамка за разпределение на честотния ресурс между операторите, на практика от доста време те са в ожесточаващ се многобой за място в "ефира", а блокажът на останалото в него място вещае все повече затруднения в развитието на бизнеса, и в резултат - на услугите им.

Лесната част от танца

15
млн. лв. би струвало на един телеком ползването на 2x5 MHz честоти в обхват 1800 MHz за десет години по сегашната тарифа на КРС.
При така наречения GSM спектър - 900 MHz, разпределението е ясно отдавна и там няма нито "празно място", нито конфликти - "Мобилтел", БТК и "Теленор" имат еднакви ленти, с което ресурсът се изчерпва. Без проблем се случи усвояването на честоти и в 2100 MHz. Там БТК и "Мобилтел" имат съответно по 2x15 MHz, а "Теленор" - 2x10 MHz. Свободно място има, но не и конкуренция.
За да продължат да въвеждат нови услуги, които обичайно са свързани с трансфер на данни и затова ангажират повече честотен капацитет, без това да се отрази на качеството на мобилната връзка, операторите имат нужда не само от модернизация и разширение на мрежите си, но и от още честотен ресурс.


Според експертите от телекомите в момента мрежите им са достатъчно мощни и имат необходимия спектър, за да обслужат трафика. Но към момента. Колко бързо може да нарасте потреблението на мобилен достъп до интернет и пренос на данни е въпрос, на който никой няма отговор.

Факт е обаче, че България няма да остане изолиран остров от световните трендове. Според доклада Global Mobility Report на Ericsson, който проследява основните тенденции на телеком пазара, до 2020 г. 70% от потребителите на мобилни услуги ще ползват умни телефони, а мобилният видеотрафик ще нараства дотогава с 55% годишно.

Самите телекоми имат интерес да насърчават новите видове услуги по простата причина, че те им носят допълнителни приходи. Регулацията върху гласовия трафик (най-вече при цените на едро), съчетана с конкуренцията (която пък влияе при тарифите на дребно), свали и продължава да сваля постъпленията на операторите от обикновени разговори по мобилния телефон. Макар именно те да остават основен източник на приходи в индустрията, в нетно изражение падат. За да стимулират потребителите да ползват още и още нови услуги, компаниите в бранша правят всичко възможно да увеличат пенетрацията на смартфони и да предложат конкурентни условия за използването им. И резултатите от това са налице.



Според последния отчет на "Мобилтел" (за третото тримесечие на 2015 г.) ръстът на клиентите на високоскоростен мобилен интернет спрямо същия период на миналата година е 32.8%.

При "Теленор" тенденцията е още по-отчетлива. За второто тримесечие на тази година операторът отчете 50% ръст на приходите от услуги за пренос на данни на годишна база. Още в края на 2014 г. "Теленор" е декларирал в Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) най-много абонати на планове, включващи мобилен пренос на данни - около 70% от всичките му активни потребители. Според данни, представени от оператора при довършването на новата му мрежа, през последните три години преносът на данни и използването на интернет през мобилен телефон в мрежата му се увеличава с между 45 и 52% ежегодно.

"Потреблението на мобилен интернет от "Теленор" се е повишило с около 151% за периода от март 2014 г. до май 2015 г.", каза директорът "Технологично планиране" в компанията Спас Велинов.

При БТК трендът е още по-стръмен - трафикът на данни за периода от началото на април до края на юни тази година при историческия телеком е със 78% нагоре спрямо същия период на миналата година и вече 26% от средния месечен приход от абонат идват именно по това перо.

"Текущите мрежи няма да могат още дълго да отговорят на търсенето на клиентите, без това да доведе до понижаване на качеството", смята главният изпълнителен директор на БТК Атанас Добрев.

Кога точно ще се стигне до момента, в който операторите няма да имат достатъчно "въздух", за да обслужат мрежите им трафика, който самите те са насърчили, не е ясно. Но е сигурно, че той наближава. А държавата, която принципно единствена може и трябва да направи необходимото, за да не се стигне дотам, не върши нищо.

Забранената територия

Най-ефективен за операторите при изграждане на мрежи от четвърто поколение (4G), каквито са им необходими, за да отговорят на увеличаващото се търсене на мобилен интернет и пренос на данни, е спектърът в 800 MHz. Той обаче от десетилетия е зает от техниката за връзка с изтребителите на въоръжение в армията и изобщо - от всички наземни военни комуникационни системи. Въпреки че при преговорите с ЕС за членство на България Брюксел е настоявал да се запише крайна дата за освобождаването му, като такава е въведена 2014 г., но само пожелателно. В резултат тази част от ефира е недостъпна за цивилни нужди, сумите, които се спрягат като поискани от военните за освобождаването й през годините, варират от 160 до 300 млн. лв., а към момента няма и яснота дали и кога въпросните честоти ще бъдат свободни.

Договорът с Полша за ремонт и поддръжка на бойните самолети МиГ-29 на българските ВВС, сключен в края на октомври, не включва и подмяна на електрониката, а само удължаване на летателната годност на машините, тоест на двигателите им. При подписването на споразумението военният министър Николай Ненчев обяви, че страната ни започва преговори с Варшава и за модернизация на машините по стандартите на НАТО. Това вече би означавало и нова електроника, а оттам - и възможност за работа на други честоти. Срокове обаче очаквано няма. Което за телекомите означава поредна доза неяснота относно спектъра в 800 MHz.

Нежелани висоти

Другото възможно и вече свободно, но пък нежелано от операторите, място в ефира, е това в 2.5-2.6 GHz. На ниво ЕС честотният спектър 2.5-2.6 GHz е определен за граждански цели - за развитие на мобилните връзки при технологична неутралност. В България обаче той доскоро се използваше от НСО, с което страната ни беше в нарушение на европейските правила. Затова през 2012 г. ЕК започна наказателна процедура срещу нея. За да бъде спряно производството, преди да се е стигнало до глоби за държавата, в началото на 2015 г. правителството отпусна почти 6 млн. лв. на НСО, за да смени комуникационните си системи с такива, които работят в друг обхват. Крайният срок лентите в 2500 - 2690 MHz да бъдат свободни беше 1 септември и беше спазен. КРС пък трябваше да организира разпределението им между мобилните оператори, което се и опита да направи.

В становищата си до регулатора обаче телекомите заявиха, че биха усвоили предлагания им ресурс (разбирай - биха платили за него), но само ако е в комбинация с такъв в по-подходящи за изграждане на 4G мрежи "нива" на ефира. Аргументите им са напълно разбираеми - за LTE комуникации (LTE e стандартът, който се утвърди като вариант за навлизане на новото поколение връзка) по-подходящи са честотите в 800 и 1800 MHz. Спектърът 2.5-2.6 GHz заради късите вълни там обичайно се използва за уплътняване на вече работещи мрежи. Например, ако даден оператор вече има работеща LTE инфраструктура и потреблението в градовете нарасне значително, за да си "добави" капацитет за обслужването му там, той използва именно високия спектър. Но да се разчита само на него би означавало в пъти повече на брой базови станции и изобщо техника, тоест доста по-голяма инвестиция.
Заради всичко това опитът на КРС да организира търг за ресурса в 2500 - 2600 MHz се провали поради липса на интерес. Последното развитие по темата е, че регулаторът е разделил свободния ефир там на 10 тънки ленти и в момента чака запитвания за тях.

Война или мир

Така при зает ресурс в 900 MHz, недостъпен в 800 MHz и нежелан в 2500 - 2600 MHz, за операторите остава спектърът в 1800 MHz, който е възможен и изгоден вариант за LTE. И там настъпва истинска блъсканица.
В обхвата разпределението е такова, че ленти от 2х10 MHz имат "Мобилтел", "Глобул" и БТК. Лицензи за по 2х8 MHz получиха "Макс телеком" и "4Джи ком", а разрешително с достъп до 2х5 MHz взе "Булсатком".
"Макс телеком" успя някак си междувременно да купи още 2х2 MHz и в резултат има 2x10. "4Джи Ком" не плаща нито самото си разрешително, нито годишните такси за него, да не говорим да изгражда мрежа.

Правителството би могло да излезе със стратегическо решение за освобождаване на ресурса в 800 MHz, а КРС - да отнеме по-бързо лиценза на "4Джи Ком".
Собственикът й е офшорен, а в индустрията е всеизвестно, че реално зад него стоят бившият председател на Държавната агенция по информационни технологии и съобщения Пламен Вачков и бившият министър на промишлеността в кабинета на Димитър Попов Иван Пушкаров. Двамата обаче не успяват да намерят купувач за фирмата, създадена именно с цел да вземе лиценз и по-късно да го продаде с печалба.
Така свободните честоти в 1800 MHz са всичко на всичко 2x18.4 MHz (без да се броят тези на "4Джи ком"). За отнемането на лиценза на това дружество от доста време текат дела на КРС във Върховния административен съд - регулаторът има да получава от него 34 млн. лв., но все не успява да си прибере блокирания от него ресурс.

Пръв заявление за честоти (2x5 MHz) подаде "Мобилтел", БТК го последва почти моментално, а трети със същото искане излезе "Макс телеком". Самата КРС пък прие своя официална позиция, че за да се гарантира равнопоставеност на операторите, за "Булсатком", който има най-малко ресурс, трябва да бъдат запазени 2x5 MHz. Регулаторът издаде отказ на молбата от "Мобилтел" и замълча на тази от БТК. Последваха две дела във ВАС - от "Мобилтел" срещу решението по искането му и от БТК срещу мълчаливия отказ. По повод искането на "Макс телеком" пък КРС взе решение, че не може да го разгледа именно заради въпросните съдебни спорове.

В този момент (още преди месеци) и петте лицензирани оператора заедно с КРС стигнаха до приемливо за всички тях решение, с което всеки да получи каквото иска (по още 2x5 MHz) и всички да имат достатъчно честоти, за да развиват мрежите си. Според няколко източника, запознати с точните договорки, набелязаните мерки са били четири. Първо - КРС да отреди за граждански цели онази част от 1800 MHz, която в момента е заета от системи за морска сигурност и представлява лента от 2x2 MHz (което вече е направено). Второ - да бъдат премахнати т.нар. санитарни ленти между спектъра на отделните оператори, като така се освободят още 2x1.6 MHz. Трето - да се отнеме разрешителното на "4Джи Ком" по възможно най-бързия начин. И четвърто - "Булсатком" да изчака с получаването на необходимите му честоти, докато бъдат освободени тези на "4Джи Ком".

При този вариант удовлетворени са всички с изключение на фирмата на Пушкаров и Вачков, която отчаяно се опитва да си намери купувач.

В последния момент обаче един от операторите - "Теленор България", заяви, че е против така оформеното споразумение и ще настоява свободните честоти да се разпределят на търг. С което обаче не е съгласен никой друг, включително самият регулатор.

Работата е там, че според сега действащия Закон за електронните съобщения регулаторът удовлетворява заявките за допълнителни честоти на операторите по реда на тяхното подаване, стига съответната компания да е оползотворила ефективно ресурса, който вече има. А тълкуванието на юристите на "Теленор", че при наличието на интерес от операторите за повече честоти, отколкото са свободните, трябва да има тръжна процедура, се отнася за издаване на нови лицензи, а не за допълнителни честоти към вече издадени такива.

В случая "Теленор" явно има интерес от наддаване. Първо - защото явно предпочита да получи повече честоти, отколкото би взел при "мирно" споразумение. Второ - защото има достатъчен финансов ресурс зад гърба си, за да си позволи да плати повече от двата новонавлизащи на пазара например. И трето - но не и по значение - защото ако търг няма, може да остане с никакви или недостатъчни му честоти. За разлика от останалите оператори "Теленор" изобщо не подаде заявление за ресурс в 1800 MHz и за да не остане зад борда заради пропуск на юристите си, сега е принуден да настоява за наддаване.

Докато обаче делата на "Мобилтел" и БТК не получат изход от съда, за каквото и да било разпределяне на спектър не може да се говори. Междувременно малко преди последното гледане на делото на "Мобилтел" във ВАС с молба да се присъедини към него се е появил "Теленор". Която според юристи едва ли ще бъде уважена, на пък води до ново отлагане.

Така накратко по отношение на необходимите им честоти всички оператори са в ситуация на тотален блокаж, а хоризонтът за излизане от него е мътен.

Ситуацията обаче не е такава по независещи от никого причини. С други думи - държавата би могла по-активно да влезе в ролята си на създаващ условия за развитие на сектора и начините за това не са някаква тайна. Правителството например би могло да вземе стратегическо решение, обвързано със срокове, за освобождаването на ресурса в 800 MHz. А КРС - да е по-активна при отнемането на блокирания от "4Джи Ком" ресурс.

Да, изход със сигурност ще има, най-малкото след произнасянето на съда по висящите дела. Но няма гаранции, че ефектът ще е най-добрият за пазара - в крайна сметка за неговото подобряване се грижат именно управляващите е секторния регулатор, а не съдилищата.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Следващото ниво за телекомите Следващото ниво за телекомите

Мобилните оператори по света се опитват да намерят нови източници на растеж – чрез сливания, нови пазари и монетизация на мобилния интернет

28 ное 2015, 3748 прочитания

Достъпът до световната мрежа: Новият двуполюсен свят Достъпът до световната мрежа: Новият двуполюсен свят

БТК вече не е самотният лидер в морето от малки интернет оператори, след като "Мобилтел" купи "Близу"

28 ное 2015, 2298 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Телекомуникации" Затваряне
Краят на пропадането

Телекомите овладяха тренда към загуба на приходи. Остава да видим ще се включат ли двигателите на новия ръст

Още от Капитал
Новите инженери на "Бош"

Германската група направи инженеринг център в София, който разработва технологии за автомобилната индустрия

Земеделецът, който не оре

Александър Китев си поставя за цел да образова земеделците за ползите от нулева обработка на почвата с "Агримат БГ"

Истерията за Стратегия за детето: С нами и Бог, и руската пропаганда

Интересите на ултраконсервативни "християнски" организации, руски хибридчици, "патриоти" и политически опортюнисти са прикрити зад огромния шум в социалните мрежи

Нобел за икономика: Как да се правят ефективни реформи

Тазгодишните лауреати намират начин да използват полеви изследвания, за да избегнат политиките тип "проба-грешка"

Джазменът като блусар

Китаристът Джон Скофийлд за това какво наистина има значение в музиката

Кино: "Близнакът"

Анг Лий опитва екшън трилър от ново поколение

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10