С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
28 ное 2015, 12:20, 2006 прочитания

Краят на пропадането

Телекомите овладяха тренда към загуба на приходи. Остава да видим ще се включат ли двигателите на новия ръст

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Илюстрация



Да се окажеш на летище от порядъка на Доха или Хонконг, ако дълго не си излизал от Европа, е сериозен стрес. Но пък действа силно отрезвяващо - само след няколко минути си наясно, че уютният Стар континент е местообитание на екзотично малцинство, чиито представители се губят сред шарените милиарди, населяващи планетата Земя. Губят се и самолетчетата на европейските авиокомпании сред хилядната флотилия на източните гиганти и като тях бутиково вече изглежда всичко познато, налагано и ценено в Европа - като започнете от веригите за хранене и завършите с телекомите.

Европейският съюз със своята сложна плетеница от правила е приятно място за живеене за хората. Докога обаче изплетената от тези правила клетка ще остане цяла и няма ли тези, които сме вътре, скоро да се окажем погълнати от различното, владеещо извън нея? Може би не. А може би клетката вече е пробита, но не сме забелязали.


Вътре, между ефирните й стени, са и европейските телекомуникационни оператори, в това число и тези в България. 28 секторни регулатора в 28 държави следят телекомите да се конкурират истински, преглеждат, оценяват, разрешават, забраняват, анализират или санкционират всеки техен ход, всяка тарифа, всяка промоция. Със същото се занимават и антимополните регулатори, а всички те са под зоркия поглед на цяла система комисии и подкомисии в Брюксел. Но как точно изглежда един български оператор, с гордост съобщавайки за 1 милион абонати, на фона на един южноамерикански с 290 милиона? Каква е вероятността глобализацията да свърши работата си? И дали няма след 10 години да се окаже, че правилата на Европа са били просто път към ада, постлан с добри намерения?

Притиснати от нови и нови европейски и национални ограничения, телекомуникационните оператори в България от 2008 г. насам се плъзгаха по стръмна пързалка надолу, приходите им падаха ежегодно, печалбите намаляваха, а конкуренцията се ожесточаваше. Тази година за пръв път от последните седем пазарът в страната изглежда малко по-стабилен, поне погледнат като общи числа за приходи и финансови резултати. Въпросът е ще се включат ли онези двигатели, за чието запалване отиде цялата енергия на компаниите през последните години: повишено потребление вследствие на свалените тарифи, засилен трафик на данни в резултат от модернизираните мрежи, търсене на нови услуги благодарение на насищането с умни и още по-умни устройства. Първите ефекти от тези двигатели, ако те заработят, може би ще се видят още в следващите две-три години. По-нататък? В сектор с динамиката на този никой никога не знае. Но от глобална гледна точка добре е да се надяваме, че динозаврите винаги се разболяват.

Свят за трима



Трите големи оператора са изгубили само 2 млн. лв. приходи за деветмесечието спрямо същия период на миналата година.
Ако през 2013 г. общо БТК, "Мобилтел" и "Теленор" имат спад в приходите от над 240 млн. лв., а за 2014 г. - 85 млн. лв., за първите девет месеца на годината приходите на трите телекома падат само с 2 млн. лв. спрямо същия период на миналата година. Което няма как да не даде повод да говорим за стабилизация.
Всеки от трите оператора обаче има своята вътрешна динамика и цели.

Най-интересна, както винаги, е БТК - компанията, която успя, започвайки от нулата на наситен мобилен пазар, да завземе почти една трета от него като абонати, да запази лидерския си дял на фиксирания пазар, да стане трета по големина в доставката на телевизия, дълго да остане първа при фиксирания интернет (вече е втора след покупката на "Близу" от "Мобилтел") и в крайна сметка да запази "жълтата фланелка" в сектора като приходи. И всичко това без стратегически инвеститор зад гърба си за нито един момент, откакто беше приватизирана преди 11 години. Сега, по всичко личи, тя за пореден път влиза в рулетката на нова препродажба. А кога ще излезе оттам със собственик телеком отново не е ясно. Показателите й обаче са повече от атрактивни.

За деветмесечието на 2015 г. БТК отчете 625 млн. лв. приходи, което е най-високият показател в индустрията в страната и с 4% повече спрямо същия период на миналата година. До известна степен ръстът е резултат от включването вече и на постъпленията на "НУРТС България", но без тях увеличение също има - с 2.2%. Спад има при печалбата преди лихви, данъци и амортизации (EBITDA) от 239 на 220 млн. лв. за периода януари - септември спрямо същите месеци на 2014 г. При конкуренцията, а и най-вече при вътрешнокорпоративните условия, в които работи, това не е изненадващо.

Чисто пазарно впрочем БТК изглежда в още по-добра форма, отколкото ако се гледат само числата във финансовите й резултати. Вече 57% от приходите й идват от мобилни услуги, където държи 28% от пазара като брой абонати (3.02 млн. към края на септември). Абонатите й на телевизионна доставка са 359 хил., а при фиксирания броудбенд има 24% от пазара като приходи. Единствената "тежест" (но пък не за пренебрегване) е задлъжнялостта на компанията - 809 млн. лв. общо към края на деветмесечието.

Накратко - БТК има защо да е обект на интерес и след изчистването на усложнената й и блокирана на всички нива от държавни претенции структура на собствеността може да донесе добри пари на поредния придобил я финансов инвеститор.

Не по-малка е "интригата" какво ще е поведението - в случая чисто пазарно - на "Мобилтел". Операторът, с ново ръководство, има ясната цел да обърне тренда от последните няколко години да донорства на конкурентите си с абонати и приходи. За пръв път откакто Telekom Austria е собственик на "Мобилтел", компанията майка заложи на местен отговорник за бизнеса си - доскорошният главен търговски директор на БТК Александър Димитров. Задачата на известния като безкомпромисен, но пък ефективен мениджър, очевидно е да вдигне приходите и печалбата на оператора. Което в случая с първия мобилен оператор, вече комплексен доставчик на телеком услуги, минава през оптимизация на процесите (разбирай - ускоряване и опростяване) и намаляване на т.нар. churn - изтичане на абонати.

Според последния отчет на "Мобилтел" той има ръст в броя абонати, като към края на септември държи 38.6% от пазара като клиенти при 37.8% в същия момент на миналата година (4.29 млн. абонати към момента). Приходите на българското звено на австрийския телеком обаче продължават да падат. За първите девет месеца на 2015 г. те са 261.9 млн. евро (с 5.2% под тези за аналогичния период на миналата година). Показателят EBITDA пък е с 10.8% надолу - 101.2 млн. евро при 113.4 млн. евро за деветмесечието на 2014 г. - числа, които едва ли радват мениджмънта във Виена, а още по-малко - акционерите, най-голям от които вече е мексиканският магнат Карлос Слим.

Другото голямо предизвикателство за "Мобилтел" е как ще "осребри" инвестицията на компанията майка в "Близу". Почти 120 млн. евро, колкото беше стойността на сделката, не са малко вложение. С него операторът излезе на второ място на тв пазара, стана лидер при фиксирания интернет, сдоби се с огромна кабелна инфраструктура и така се превърна в една от най-мащабните структури в България въобще, като се има предвид, че продължава да е водещ и в мобилния сегмент. Задачата освен технологично "Близу" да се интегрира в "Мобилтел" и пазарно не е лека, но и не е непостижима.

В нетипичната вече за българския пазар роля на чист мобилен оператор остана "Теленор". След като норвежкият Telenor инвестира общо близо милиард евро общо за покупката на "Глобул", подмяна на мрежата му и ребрандинг, логично е да чака възвращаемост.

Към деветмесечието на 2015 г. резултатите на българското поделение на норвежкия гигант говорят по-скоро за стабилизация. За периода от началото на годината приходите на оператора са 473 млн. лева, докато през същия период на 2014 г. са били 470 млн. лева. EBITDA остава на същото ниво от 186 млн. лева. Оттук нататък въпросът е ще запази ли операторът профила си на предвидим играч в мобилния сегмент и нищо друго, или ще опита навлизане в нови ниши като мобилните пари и разпространението на телевизия и фиксиран интернет.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Следващото ниво за телекомите Следващото ниво за телекомите

Мобилните оператори по света се опитват да намерят нови източници на растеж – чрез сливания, нови пазари и монетизация на мобилния интернет

28 ное 2015, 3835 прочитания

Достъпът до световната мрежа: Новият двуполюсен свят Достъпът до световната мрежа: Новият двуполюсен свят

БТК вече не е самотният лидер в морето от малки интернет оператори, след като "Мобилтел" купи "Близу"

28 ное 2015, 2341 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Телекомуникации" Затваряне
Услугите над всичко

Over The Top приложенията все повече конкурират мобилните оператори в опит да ги превърнат в тръби за трафик

Още от Капитал
Бъдещето на Google

Alphabet отваря нова страница след напускането на Сергей Брин и Лари Пейдж

Любимата пица на София

Успехът на малката пицария Franco’s в центъра на града се крие в качествените продукти, добрата цена и бързото обслужване

Песимизъм печели, оптимизъм - губи

Създаването на къс ETF фонд върху SOFIX отваря възможност за печалби при падащ пазар

"Светкавична война" увеличи отново парите за партиите

Увеличението на държавната субсидия ще разхлаби финансовата примка за опозицията

20 книги в навечерието на 2020

Списък с книги от последните месеци и все още непреведени световни заглавия

Яра Бубнова: Връзката между изкуството и обществото е скъсана

Директорът на "Национална галерия" за проблемите пред музея и възможните решения

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10