Краят на пропадането
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал
Новият брой: Ало, Маджо

Краят на пропадането

Shutterstock

Краят на пропадането

Телекомите овладяха тренда към загуба на приходи. Остава да видим ще се включат ли двигателите на новия ръст

Паулина Михайлова
2207 прочитания

Shutterstock

© Shutterstock


Да се окажеш на летище от порядъка на Доха или Хонконг, ако дълго не си излизал от Европа, е сериозен стрес. Но пък действа силно отрезвяващо - само след няколко минути си наясно, че уютният Стар континент е местообитание на екзотично малцинство, чиито представители се губят сред шарените милиарди, населяващи планетата Земя. Губят се и самолетчетата на европейските авиокомпании сред хилядната флотилия на източните гиганти и като тях бутиково вече изглежда всичко познато, налагано и ценено в Европа - като започнете от веригите за хранене и завършите с телекомите.

Европейският съюз със своята сложна плетеница от правила е приятно място за живеене за хората. Докога обаче изплетената от тези правила клетка ще остане цяла и няма ли тези, които сме вътре, скоро да се окажем погълнати от различното, владеещо извън нея? Може би не. А може би клетката вече е пробита, но не сме забелязали.

Вътре, между ефирните й стени, са и европейските телекомуникационни оператори, в това число и тези в България. 28 секторни регулатора в 28 държави следят телекомите да се конкурират истински, преглеждат, оценяват, разрешават, забраняват, анализират или санкционират всеки техен ход, всяка тарифа, всяка промоция. Със същото се занимават и антимополните регулатори, а всички те са под зоркия поглед на цяла система комисии и подкомисии в Брюксел. Но как точно изглежда един български оператор, с гордост съобщавайки за 1 милион абонати, на фона на един южноамерикански с 290 милиона? Каква е вероятността глобализацията да свърши работата си? И дали няма след 10 години да се окаже, че правилата на Европа са били просто път към ада, постлан с добри намерения?

Притиснати от нови и нови европейски и национални ограничения, телекомуникационните оператори в България от 2008 г. насам се плъзгаха по стръмна пързалка надолу, приходите им падаха ежегодно, печалбите намаляваха, а конкуренцията се ожесточаваше. Тази година за пръв път от последните седем пазарът в страната изглежда малко по-стабилен, поне погледнат като общи числа за приходи и финансови резултати. Въпросът е ще се включат ли онези двигатели, за чието запалване отиде цялата енергия на компаниите през последните години: повишено потребление вследствие на свалените тарифи, засилен трафик на данни в резултат от модернизираните мрежи, търсене на нови услуги благодарение на насищането с умни и още по-умни устройства. Първите ефекти от тези двигатели, ако те заработят, може би ще се видят още в следващите две-три години. По-нататък? В сектор с динамиката на този никой никога не знае. Но от глобална гледна точка добре е да се надяваме, че динозаврите винаги се разболяват.

Свят за трима

Трите големи оператора са изгубили само 2 млн. лв. приходи за деветмесечието спрямо същия период на миналата година.

Ако през 2013 г. общо БТК, "Мобилтел" и "Теленор" имат спад в приходите от над 240 млн. лв., а за 2014 г. - 85 млн. лв., за първите девет месеца на годината приходите на трите телекома падат само с 2 млн. лв. спрямо същия период на миналата година. Което няма как да не даде повод да говорим за стабилизация.

Всеки от трите оператора обаче има своята вътрешна динамика и цели.

Най-интересна, както винаги, е БТК - компанията, която успя, започвайки от нулата на наситен мобилен пазар, да завземе почти една трета от него като абонати, да запази лидерския си дял на фиксирания пазар, да стане трета по големина в доставката на телевизия, дълго да остане първа при фиксирания интернет (вече е втора след покупката на "Близу" от "Мобилтел") и в крайна сметка да запази "жълтата фланелка" в сектора като приходи. И всичко това без стратегически инвеститор зад гърба си за нито един момент, откакто беше приватизирана преди 11 години. Сега, по всичко личи, тя за пореден път влиза в рулетката на нова препродажба. А кога ще излезе оттам със собственик телеком отново не е ясно. Показателите й обаче са повече от атрактивни.

За деветмесечието на 2015 г. БТК отчете 625 млн. лв. приходи, което е най-високият показател в индустрията в страната и с 4% повече спрямо същия период на миналата година. До известна степен ръстът е резултат от включването вече и на постъпленията на "НУРТС България", но без тях увеличение също има - с 2.2%. Спад има при печалбата преди лихви, данъци и амортизации (EBITDA) от 239 на 220 млн. лв. за периода януари - септември спрямо същите месеци на 2014 г. При конкуренцията, а и най-вече при вътрешнокорпоративните условия, в които работи, това не е изненадващо.

Чисто пазарно впрочем БТК изглежда в още по-добра форма, отколкото ако се гледат само числата във финансовите й резултати. Вече 57% от приходите й идват от мобилни услуги, където държи 28% от пазара като брой абонати (3.02 млн. към края на септември). Абонатите й на телевизионна доставка са 359 хил., а при фиксирания броудбенд има 24% от пазара като приходи. Единствената "тежест" (но пък не за пренебрегване) е задлъжнялостта на компанията - 809 млн. лв. общо към края на деветмесечието.

Накратко - БТК има защо да е обект на интерес и след изчистването на усложнената й и блокирана на всички нива от държавни претенции структура на собствеността може да донесе добри пари на поредния придобил я финансов инвеститор.

Не по-малка е "интригата" какво ще е поведението - в случая чисто пазарно - на "Мобилтел". Операторът, с ново ръководство, има ясната цел да обърне тренда от последните няколко години да донорства на конкурентите си с абонати и приходи. За пръв път откакто Telekom Austria е собственик на "Мобилтел", компанията майка заложи на местен отговорник за бизнеса си - доскорошният главен търговски директор на БТК Александър Димитров. Задачата на известния като безкомпромисен, но пък ефективен мениджър, очевидно е да вдигне приходите и печалбата на оператора. Което в случая с първия мобилен оператор, вече комплексен доставчик на телеком услуги, минава през оптимизация на процесите (разбирай - ускоряване и опростяване) и намаляване на т.нар. churn - изтичане на абонати.

Според последния отчет на "Мобилтел" той има ръст в броя абонати, като към края на септември държи 38.6% от пазара като клиенти при 37.8% в същия момент на миналата година (4.29 млн. абонати към момента). Приходите на българското звено на австрийския телеком обаче продължават да падат. За първите девет месеца на 2015 г. те са 261.9 млн. евро (с 5.2% под тези за аналогичния период на миналата година). Показателят EBITDA пък е с 10.8% надолу - 101.2 млн. евро при 113.4 млн. евро за деветмесечието на 2014 г. - числа, които едва ли радват мениджмънта във Виена, а още по-малко - акционерите, най-голям от които вече е мексиканският магнат Карлос Слим.

Другото голямо предизвикателство за "Мобилтел" е как ще "осребри" инвестицията на компанията майка в "Близу". Почти 120 млн. евро, колкото беше стойността на сделката, не са малко вложение. С него операторът излезе на второ място на тв пазара, стана лидер при фиксирания интернет, сдоби се с огромна кабелна инфраструктура и така се превърна в една от най-мащабните структури в България въобще, като се има предвид, че продължава да е водещ и в мобилния сегмент. Задачата освен технологично "Близу" да се интегрира в "Мобилтел" и пазарно не е лека, но и не е непостижима.

В нетипичната вече за българския пазар роля на чист мобилен оператор остана "Теленор". След като норвежкият Telenor инвестира общо близо милиард евро общо за покупката на "Глобул", подмяна на мрежата му и ребрандинг, логично е да чака възвращаемост.

Към деветмесечието на 2015 г. резултатите на българското поделение на норвежкия гигант говорят по-скоро за стабилизация. За периода от началото на годината приходите на оператора са 473 млн. лева, докато през същия период на 2014 г. са били 470 млн. лева. EBITDA остава на същото ниво от 186 млн. лева. Оттук нататък въпросът е ще запази ли операторът профила си на предвидим играч в мобилния сегмент и нищо друго, или ще опита навлизане в нови ниши като мобилните пари и разпространението на телевизия и фиксиран интернет.

И сега - най-важното за всички

Разпределението на честотите в 1800 MHz ще е сред ключовите събития за сектора.

Най-съществената тема за сектора в момента буквално виси във въздуха - тази с разпределението на честотния ресурс в 1800 MHz. Съвсем накратко, положението там е следното: свободни има общо 22.5 MHz (заедно с лентите, които бяха освободени от брегова охрана). "Мобилтел" има 2x10 MHz, пожелал е още 2x5 MHz и води дела за тях, при БТК положението е точно същото с леки юридически различия, "Теленор" поиска да се присъедини към делото на "Мобилтел" (и почти 100% сигурно няма да успее), "Булсатком" има 2x5 MHz и иска още толкова, а "Макс телеком" държи 2x10 MHz и иска още 2x5 MHz. Други 2x8 MHz са блокирани от офшорното "4Джи Ком", а КРС води безконечни дела за отнемането им.

Накратко, в най-добрия случай операторите ще получат по 2x15 MHz. Спектър във въпросния обхват им е необходим, за да изграждат 4G мрежи по стандарт LTE, които много скоро ще им трябват, за да обслужат растящия трафик на данни.

Работата е там, че за да могат да пуснат LTE Advanced, са им необходими повече честоти, а шанс да ги получат технически няма, като имаме предвид, че обхватът 800 MHz е зает от военните незнайно докога. LTE Advanced пък е важен, защото считаната за disruptive технология позволява през мобилната мрежа да се постигнат услуги с характеристиките на фиксиран броудбанд при многократно по-ниски разходи.

Вариантите следователно, за да могат да ползват честотен ресурс, който нямат, за операторите, не са много. И очевидният е споделяне на честоти. Според източници на "Капитал" "Теленор" вече има разговори за такова споразумение с "Макс телеком". За "Теленор" това е изход, защото пропусна момента да заяви честоти в най-важния спектър, когато "Мобилтел" и БТК го направиха, и ако регулаторът (каквото е фактическото положение) не намира основания за търг, перспективата за оператора не е никак розова. Мрежата на "Макс телеком" пък не е особено натоварена, тоест партньорът е подходящ.

Другият възможен вариант е за споделяне на честоти между "Макс телеком" и "Булсатком". Не е тайна, че двата оператора си сътрудничат, като правят тестове за съвместимост на инфраструктурата си с цел национален роуминг. Какъвто и да било тип обединение между двата прохождащи оператора би могло да доведе инвеститор с апетит за сделка. Не е тайна, че собственикът на "Макс телеком" Даниел Купсин е отворен за транзакции без ограничения по скалата на процента собственост. За притежателите на "Булсатком" далеч не може да се каже същото, но пък вариациите в случая като формат на сделката могат да са много различни.

Факт е, че "Макс телеком" има национален роуминг с "Мобилтел", и такъв с "Булсатком" или пък споразумение за споделяне на честоти с "Теленор" ще го постави в особена ситуация.

В крайна сметка обаче всички тези вероятности до голяма степен зависят от волята на КРС - ако се стигне до договор за съвместно използване на честотен ресурс, това би означавало "Макс телеком" да няма базови станции на определени места, където партньорът му има, за да избегне интерференции. С това пък би влязъл в нарушение на ангажиментите в лиценза си за покритие на страната по население и територия и може да избегне санкции само ако получи благословията на секторния регулатор.

Коя от всички тези възможности ще се случи реално вероятно ще разберем идната година.

Роумингът и още такива

Случващото се на българската сцена в телеком сектора обаче няма как да е изолирано от големия театър - този в ЕС и извън него. Конкретно на европейско ниво сигурното решение е, че от средата на 2017 г. допълнителните такси за роуминг в рамките на съюза ще бъдат забранени. Ефектът от това, за който почти не се говори в момента, е, че на практика всеки оператор от всяка страна може да работи във всяка друга на дребно, доколкото и тарифите за терминиране на трафик са регулирани и силно намалени.

С други думи - нищо няма да пречи на Vodafone (например) да започне да обслужва български клиенти. Въпросът е само един - ще иска ли да хвърля усилия на малък, не особено атрактивен ценово и силно конкурентен пазар. Защото митът, че българските оператори едва ли не поддържат някаква форма на картел, е не просто мит, а плод на болна фантазия - ценовата война на мобилния сегмент в момента е не само ожесточена, но и продължителна.

Разбира се, всичко може да се очаква и при предстоящия общ преглед на регулациите в телекомуникациите от ЕК през 2016 г. Прогнозите са за нулева толерантност към консолидацията на сектора, унификация на процедурите за разпределение на честотния спектър и може би опит за регулация на OTT услугите.

Какъв ще е крайният ефект ще видим пак в края на идната година. Но за момента няма признаци регулаторната клетка, в която европейската индустрия битува, да бъде разширена.

Да се окажеш на летище от порядъка на Доха или Хонконг, ако дълго не си излизал от Европа, е сериозен стрес. Но пък действа силно отрезвяващо - само след няколко минути си наясно, че уютният Стар континент е местообитание на екзотично малцинство, чиито представители се губят сред шарените милиарди, населяващи планетата Земя. Губят се и самолетчетата на европейските авиокомпании сред хилядната флотилия на източните гиганти и като тях бутиково вече изглежда всичко познато, налагано и ценено в Европа - като започнете от веригите за хранене и завършите с телекомите.

Европейският съюз със своята сложна плетеница от правила е приятно място за живеене за хората. Докога обаче изплетената от тези правила клетка ще остане цяла и няма ли тези, които сме вътре, скоро да се окажем погълнати от различното, владеещо извън нея? Може би не. А може би клетката вече е пробита, но не сме забелязали.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK