С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
28 ное 2015, 12:28, 2852 прочитания

Регулациите: Бизнес с тапицирани белезници

Идната година носи на телекомите надежда за олекотяване на правилата, по които работят. Но не и сигурност, че това ще се случи

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Илюстрация

Присъствали ли сте в голям офис с много хора, когато няма вода за цял ден? Всички кротко си купуват големи бутилки минерална вода, почистват ръцете си с мокри кърпички и приемат с разбиране дори предупредителните табели на входа на WC помещението. Същото е, ако спре токът - най-много да чуете някое и друго негодувание по адрес на хората от техническата поддръжка, ако резервният генератор не се включи достатъчно бързо.

Целият този цивилизован толеранс обаче тотално отсъства, ако спре мобилният интернет на някой от операторите. Реакцията е подобна на обявление за апокалипсис, носещ едновременно цунами, земетресение, вулкан и пълчища човекоядни скакалци. Всички са възмутени, огорчени, притеснени, търсещи информация и, разбира се, обвиняващи телекома, като някъде след първия час се заговаря за компенсации за клиентите. Какво става след повече часове - дано никой никога не разбере.


С една дума, телеком услугите отдавна са се превърнали в специфична потребност на българите, към чието качество и достъпност те имат особена чувствителност. Същият феномен е налице и при отношението на държавата и регулаторите към компаниите от тази индустрия. Показателно е, че за снежния ад в Родопите миналата зима единствените глобени се оказаха именно мобилните оператори - не електроразпределителните дружества и не (сакън) тези, които би трябвало да поддържат пътищата проходими.

Телекомуникационната индустрия е сред най-силно и в дълбочина регулираната от всички ютилити сектори, и то не само в България, а и в Европа. Сега етапът на развитие на тази регулация е такъв, че предстои поредна доза промени. Очакванията за тях дават на телекомите надежда, че белезниците, с които през цялото време са вързани, ако не да се охлабят, може поне да бъдат малко по-меко претапицирани.

Европа в размисъл



Най-едрата възможност за промяна в правилата за работа в сектора е задаващият се през 2016 г. цялостен преглед на телеком рамката на ниво Европейски съюз. С една дума, това означава, че ЕК може да промени които си пожелае регулации на всички подпазари в телекомуникациите и за момента не е никак ясно какво ще направи. Процесът вече е започнал, като заинтересованите страни - сдружения и асоциации на оператори, местни регулатори и т.н., имат възможност да дадат предложенията си до 6 декември. Първият кръг преговори се очаква да приключи до средата на следващата година, а срок Брюксел да излезе с финален резултат няма.

Има обаче теми, които отсега е ясно, че ще бъдат засегнати. По думите на Искра Кусева, директор "Отношения с операторите и регулации" в "Мобилтел", това са: регулацията на Over the top (OTT) услугите, обхватът на универсалната услуга, правилата за разпределение на радиочестотния спектър, условията за сливания и придобивания между операторите.

По отношение на OTT в момента процедура по консултация провежда БЕРЕК (сдружението на европейските телеком регулатори), като идеята му е с резултатите от консултацията да облекчи подготовката на проект за регулация на тези услуги, добави Искра Кусева. Като цяло обаче, когато и каквато и промяна да има, идеята е тя да представлява разширяване на дефиницията за електронна съобщителна услуга, така че в нея да бъдат включени и Over the top приложенията. OTT принципно, според досега утвърдената "класификация" на ЕК, се делят на три типа услуги: електронни съобщителни (пренос на глас и данни); такива, които се конкурират с тях (доставка на съобщения); и такива, които не са на пазара на телекомите (например Uber). Въпросът, който ще трябва да получи своето решение може би още следващата година, е как те да бъдат регулирани.

Жанет Захариева:
"Настоящата правна рамка на ЕС в областта на съобщенията беше създадена в края на миналия век, за да разчупи монопола на историческите оператори и да стимулира конкуренцията. Към днешна дата тази цел е постигната и дневният ред на индустрията е напълно променен"
"Настоящата правна рамка на ЕС в областта на съобщенията беше създадена в края на миналия век, за да разчупи монопола на историческите оператори и да стимулира конкуренцията. Към днешна дата тази цел е постигната и дневният ред на индустрията е напълно променен", казва Жанет Захариева, главен съветник "Регулации" към управителния съвет на БТК. "Пазарите са конкурентни, наред с традиционните се предлагат ОТТ услуги и съдържание, изборът на потребителите към висококачествени и разнообразни услуги е огромен. Това налага пълна промяна в подхода на регулиране", добавя тя. Според нея насоките са две. Първо - преминаване изцяло към последващ (ex-post) контрол за спазване на конкурентните правила в сектора при равнопоставено третиране на всички играчи по веригата на принципа "еднакви правила за еднаквите услуги" (same service - same rule). И второ - разумна политика по предоставяне на честотен спектър, чрез който операторите да могат своевременно да отговарят на нарастващото търсене на нови услуги и растящия трафик.

Конкретно по отношение на честотите освен унифицирани правила за разпределението им не е ясно какво друго би могъл да въведе Брюксел, а и ситуацията, в която в момента е България, например при разпределението на спектъра в обхват 1800 MHz, показва, че универсални правила трудно може да се наложат.

Сред най-ключовите теми за индустрията в Европа е именно тази за сливанията и придобиванията. От години ЕК излъчва сигнали, че ще облекчи конкурентните условия за тях, за да не продължава европейският пазар да е толкова фрагментиран (разбирай - с неконкурентни в световен мащаб оператори), което води и до технологично изоставане заради намалената им възможност за инвестиции. Реални стъпки в тази посока обаче не се предприемат. По-скоро обратното. Ясен знак, че и сега насърчаване на консолидацията няма да има, беше, че ЕК не одобри сделката за сливане на Telenor и Telia Sonera в Дания.

Извън мрежата на бюрократите

Конкретно за българския сектор безспорно положителна промяна би било очакваното облекчаване на реда за строеж на телекомуникационна инфраструктура. "ЕК е стигнала до извода, че близо 30% от разходите на операторите за изграждане на мрежи са административни", казва Искра Кусева от "Мобилтел". Статистики на някои от другите оператори показват, че за да бъде напълно легализирана една базова станция, в момента са необходими средно 13 месеца. Българските власти от доста време разсъждават по темата (предложение за промени в посока облекчаване на тази бюрокрация имаше още в предишния парламент, доминиран от ГЕРБ, но то беше отхвърлено). Този път облекчените процедури като че ли са най-близо до приемане - подготвен е проект за изцяло нов закон, който да замени сегашната специална глава в Закона за електронните съобщения (ЗЕС), и най-вероятно той ще влезе в сила в началото на следващата година.
"По тази тема мога да кажа, че транспортното министерство работи много конструктивно и в резултат беше направен проектозакон, който урежда материята отлично", казва Искра Кусева. Проектът е изключително важна стъпка в правилната посока и по думите на Жанет Захариева от БТК.

Тъмната страна на роуминга

Другата насока, в която операторите се надяват на облекчаване на регулацията, е роумингът със страните извън ЕС, и по-конкретно - тарифите за терминиране в мрежите им на трафик с произход страни извън съюза. Накратко, ситуацията в момента е такава, че заради европейските правила от 2012 г. местните телекоми са длъжни да дават на всички останали тарифи на едро за повиквания в мрежите им в рамките на 1 евроцент - независимо дали обаждането идва от конкурентен оператор в България или от такъв на Малдивските острови. Регулацията обаче не важи за компаниите извън ЕС, чиито цени на едро не са "вързани" по никакъв начин и съответно те не само ги държат в пъти по-високи от тези на БТК, "Мобилтел" и "Теленор", но и непрекъснато ги повишават, а реципрочност при договорите просто няма. От това положение очевидно не печели никой друг освен чуждестранните оператори - ако местните са длъжни да им предложат цена за терминиране от 1 евроцент на минута, тарифата, която БТК, "Мобилтел" и "Теленор" плащат за входящ трафик в мрежите на телекомите извън Европа, е средно 11 евроцента.

В момента секторните регулатори в ЕС един по един правят преглед на ограниченията на т.нар. MTR (mobile terminatiom rates) и 12 от тях, които вече са го приключили, излязоха с решения да освободят въпросните цени на едро за трафик с произход извън съюза. При това решенията вече са нотифицирани от Брюксел без проблем. Българската КРС приключи пазарния си анализ по въпроса, но проектът на решението й е да запази сегашната регулация. И трите мобилни оператора, и министерствата на транспорта и на финансите, както и Комисията за защита на конкуренцията обаче излязоха с негативни становища и препоръка да се помисли за националния интерес и този на местните компании. За момента КРС не е излязла с окончателно решение по темата и не е ясно какво ще е то. Това, което е сигурно, е само, че да държиш "вързани" местните оператори, а чуждестранните - в твърде благоприятна позиция, по никой начин не може да допринесе за благото на потребителите.

Всички тези различни аспекти на регулацията, които може да претърпят промяна през идната годината, в зависимост от крайните решения за тях, могат или да облекчат леко, или да затормозят допълнително работата на телекомите. За генерална промяна в силно рестриктивната политика на властта към тях обаче вече е късно да се говори. Ако примерът с реакцията на хората при липсата на мобилен интернет показва нещо, то е, че телеком услугите са важни и възприемани като базови за огромно множество клиенти. А никой политик не иска да вижда недоволно мнозинство - популизмът с всичките забележки е за предпочитане.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Следващото ниво за телекомите Следващото ниво за телекомите

Мобилните оператори по света се опитват да намерят нови източници на растеж – чрез сливания, нови пазари и монетизация на мобилния интернет

28 ное 2015, 3757 прочитания

Достъпът до световната мрежа: Новият двуполюсен свят Достъпът до световната мрежа: Новият двуполюсен свят

БТК вече не е самотният лидер в морето от малки интернет оператори, след като "Мобилтел" купи "Близу"

28 ное 2015, 2305 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Телекомуникации" Затваряне
Мрежи на пета степен

Телеком оператори и вендори полагат основите за следващо поколение инфраструктура

Още от Капитал
Фасулска работа

За 20 години Милко Младенов създаде една от най-разпознаваемите компании за варива в България "СуиКо"

Малките в голямата игра за София

Как ще се управлява столицата при новата конфигурация в общинския съвет и при районните кметове

Кой, ако не той

"Български пощи" може да използват дружество на Пеевски за подизпълнител на задачата да разнасят вестници и списания

Европа и светът според Макрон

Френският президент е прав за проблемите на ЕС. Но не успява да намери партньори за решаването им

Близкият и далечен Николай Атанасов

Поетът и ЛГБТ активист почина на 41 години и остави литературно наследство, което ще бъде открито от ново поколение читатели

Филм след филм

Забравени класики и модерно авторско кино на "Киномания" 2019

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10