Достъпът до световната мрежа: Новият двуполюсен свят

"Борбата е тежка и неравна, но все някой трябва да я води" - с тези думи започва всеки един разговор с управителя на един от малките интернет доставчици в България. Контекстът – развитието на пазара за достъп до глобалната мрежа в страната. Тази фраза всъщност донякъде най-точно описваше статуквото в този сегмент. От едната страна стои "бившият държавен монополист" в лицето на БТК, от другата страна - "нелегалните и сиви" малки доставчици. Фронтовете, по които се води споменатата тежка и неравна борба, са достъпът до каналната мрежа, която в основната част от страната е собственост на най-големия по приходи телеком, легализирането на интернет трасетата, както и броят на абонатите, които по-малките дружества декларират – проблем, който е доста наболял и при доставката на тв сигнал. Чисто пазарно досега БТК беше номер едно в сегмента с малко под 25% дял. Останалата част е разпределена между 640 предприятия, които реално предлагат подобна услуга, при 897 регистрирани фирми. Някъде по средата на тази битка застават няколко средни по големина играча – кабелният оператор "Близу", мобилният "Мобилтел" и сателитният "Булсатком". Те изградиха голяма част от пазарния си дял благодарение на придобиване на различни регионални доставчици и разполагат с достатъчна абонатна база и финансов ресурс, за да могат да се справят с условията на БТК за каналната мрежа, но с недостатъчен пазарен дял, че да могат да застрашат лидерството на телекома. Така специфичната борба в сегмента се водеше между най-големия телеком по приходи в страната и стотиците малки доставчици на интернет връзка.