Ако си представите мениджърите на големите телекоми като герои в компютърна игра, приемете, че лесните нива са преминати, всички възможни артефакти са събрани и идва ред на трудните по-горни "етажи". Сложността на нивата и броят на противниците се увеличава с аритметична, а понякога и геометрична прогресия, мунициите са кът, аптечките - също.
За разлика от компютърните игри, на телеком пазара я няма възможността за запазване на прогреса и съживяване, след като противникът те е унищожил. Затова сега операторите трябва да действат внимателно, прозорливо, но и бързо. Как да намерят път напред, който да ги върне на крилете на растежа от предишните нива? Вариантите са няколко - монетизиране на мобилния пренос на данни, навлизане и развиване на пазари, в които телеком услугите по принцип са слабо проникнали, и консолидация. Трите подхода крият своите предимства и недостатъци, а използването само на един от тях няма да гарантира, че телекомът ще може да премине на следващото ниво.
Тънката червена линия
Европейските телекоми вече претърпяха болезнена трансформация. От едни от водещите компании по света те започнаха да изостават не само технологично, но и пазарно, притиснати от стриктните регулации на ЕС, от засилената конкуренция и фрагментация на пазара на Стария континент и не на последно място от високото проникване на мобилни услуги в региона. Всичко това доведе до свиващи се приходи и печалби, клиентска база и съответно – до намаляване на инвестициите в модерна мрежова инфраструктура. Европа има най-голямото проникване на мобилни услуги, като в края на 2014 г. то е 78.9% при средно за света 49.9%, показват данните на GSMA. При това регионът е разделен на множество пазари, всеки от които с поне три оператора (в развитите държави с четири, пет и дори повече). Общото количество на предприятия, които предлагат мобилни услуги в ЕС, е 39 срещу едва четири в САЩ например. Добавете към това и силните регулации върху услугите, като например одобреното от европейските депутати решение да елиминират напълно таксите за роуминг от 15 юни 2017 г., и картината става все по-сложна за бизнеса. Опциите не са много, като най-логичната е да започне консолидация на пазара. Затова не е изненада, че през последните две години се забелязваше бум на сделки в телеком сектора между европейските оператори. До лятото на 2015 г. бяха обявени придобивания за близо 67 млрд. евро на Стария континент. Голяма част от тях минаха с мълчаливото или явно съгласие на ЕК.
Сигналите от Брюксел бяха разнопосочни по темата, като визията беше да се постигне почти утопична ситуация, при която, от една страна, ЕС иска да намали фрагментацията, от друга – да не елиминира конкуренцията. Докато доста сделки минаха одобрението на Брюксел, през септември дойде и предупреждението. Норвежкият оператор Telenor и шведския TeliaSonera обявиха, че няма да продължат с плановете си да обединят бизнесите си в Дания под формата на едно съвместно дружество. Причината – двете компании не са успели да убедят антитръстовите регулатори в ЕК. Telenor е втори по големина в Дания с 1.88 млн. абонати към средата на 2014 г., а TeliaSonera разполага с 1.52 млн. клиенти в страната. Сумарно двете компании щяха да задминат лидера TDC, който има 3.2 млн. абонати.
По-притеснителни са изказванията на новия еврокомисар по конкуренцията Маргрете Вестагер. Тя предупреди през октомври, че според изследвания на ЕК намаляването на броя на операторите от четири на три в най-общия случай ще доведе до увеличаване на цените за услугите, без да се стимулират инвестициите в инфраструктура. Което послужи като студен душ за доста потенциални обявени сделки. Особено във Великобритания, където Hutchison Whampoa планира да купи британското подразделение на Telefonica - O2, за да го слее с местния си бизнес Three и да намали операторите в страната, а в Италия хонконгската компания се съгласи да слее своя 3 Italia с местното звено на VimpelCom. В крайна сметка Вестагер си остави вратичка, като обяви, че няма "магическо число" и всяка сделка ще се разглежда поотделно в контекста на съответния пазар. Но определено попари амбициите за бърза и лесна консолидация в Европа.
Новите хоризонти
Докато компаниите от сектора на Стария континент се чувстват като сардини в консерва, в други региони по света има достатъчно за всички за момента. Пазари като азиатско-тихоокеанския регион, Африка и Близкия изток имат милиарди потребители, ниско проникване на мобилните услуги, а в същото време примката на регулациите е сравнително хлабава. Така, макар и в тези места да няма много платежоспособни клиенти, те са идеалното място за големите телекоми да търсят нови източници на растеж.
Може би най-показателен пример е норвежкият гигант Telenor. След като обяви, че е пропаднала сделката с TeliaSonera за обединяване на бизнесите на двете компании в Дания, собственикът на българския оператор "Теленор" заяви, че ще преразгледа всички стратегически възможности за дейността си на пазара там и че той не е от приоритет за дружеството. "Telenor не трябва да бъде на всяка цена в Дания. Това не е стратегически пазар за нас", коментира главният изпълнителен директор и президент на Telenor Сигве Бреке при обявяването на финансовите резултати за третото тримесечие. С други думи, след невъзможността за консолидарне на дейността си в страната Telenor няма стимул да я продължи. Вместо това норвежкият телеком придава все по-голям фокус на пазари като Индия, Бангладеш, Пакистан и Мианмар. Последните две например добавят над 1.2 млрд. норвежки крони (12.8 млн. евро) в печалбата преди данъци, лихви и амортизации на Telenor за третото тримесечие. Не всички европейските оператори могат да си позволят подобно разширяване на своите операции, а някои от местните компании в развиващите се страни се превръщат в големите акули в сектора. Най-големият телеком в света в момента е китайският China Mobile, а на десето място е America Movil на мексиканския милиардер Карлос Слим.
След като пораснат и натрупат голям мащаб и финансови средства, операторите от развиващите се държави се обръщат към европейските си конкуренти, за да навлязат в трудния, но платежоспособен пазар на Стария континент. Това вече прави Карлос Слим, след като придоби близо 60% от акциите в Telekom Austria (едноличният собственик на българския "Мобилтел"). Под ръководството на мексиканския милиардер австрийската група започна мащабно разширяване и диверсифициране на своята дейност на Балканите, като първо македонското звено Vip придоби своя конкурент ONE, а след това и кабелния оператор Blizoo от шведския инвестиционен фонд EQT. После българския "Мобилтел" купи кабелната компания "Близу" отново от EQT. Така Telekom Austria трябва да изгради и предлага пълна гама телеком услуги. Този пример е показателен как навлизането на силен играч от развиващите се пазари, който разполага с достатъчно капитал, реално стимулира консолидацията в сектора и региона.
Да овладееш интернет
Може би най-ключовият въпрос от бизнес гледна точка за операторите през следващите години е как да се извлече максимумът от тенденцията мобилният трафик да се префокусира от пренос на глас към пренос на данни. Разгръщането на мрежи от четвърто (4G), a в бъдеще и от пето поколение (5G) ще позволи на телекомите да предоставят космически за момента скорости за достъп до глобалната мрежа на своите потребители. Правилното монетизиране на трафика ще им даде необходимия капитал и потенциал за растеж, особено предвид високото проникване на мобилните услуги на развитите пазари. Пример за добри (финансови) резултати са американските компании. Големите телекоми в САЩ инвестираха милиони долари в бързото изграждане на 4G мрежи в населените места в страната и вече жънат плодовете на своя труд. Така през четвъртото тримесечие на 2013 г. приходите на американските оператори от мобилен интернет за пръв път бяха повече от тези за гласови услуги, като надминаха 50 млрд. долара. Този резултат е вследствие на комбинацията между осигуряване на инфраструктурата за поддържане на висок трафик, нарастващия брой умни телефони и таблети, които изискват все по-бърз и стабилен мобилен интернет, за да могат да се използват максимално пълноценно, и не на последно място – добра стратегия за монетизация. Този ход, макар и печеливш, има своите недостатъци – повишаване на цените. Все още единствените IT продукти, които са поскъпнали през последните 20 години в САЩ, са именно телеком услугите. Което не означава, че същото би се случило и в Европа под зоркия поглед на ЕК.
Дълбините на морето от данни
Мобилният интернет всъщност отваря много повече възможности за телекомите, някои от които може и да решат екзистенциалния въпрос, пред който те са изправени – ще се превърнат ли в "прости тръби", които само предават трафик, или ще предлагат пълна гама от услуги? Всъщност операторите могат по няколко начина да бъдат полезни на своите потребители, дори и без да разполагат със затворен кръг по предоставянето на услуги, както беше досега. Първото е да започнат да предлагат все повече съдържание на своите абонати - действие, което доста от компаниите вече предприемат. Второто е, че телекомите постепенно започват да копират бизнеса на интернет гигантите – да продават морето от информация, което имат за своите потребители. Например американският Verizon тихомълком сключва партньорства с фирми като SAP, IBM и Hewlett-Packard и AirSage, за да може заедно да събират, анализират, управляват и продават различни нива от данни. Технологичните компании използват тази информация, за да създават разнообразни услуги, които да предлагат на различни корпоративни клиенти. В повечето случаи се комбинират данните от телекомите плюс други източници и така се предоставя възможност например на големите вериги магазини да разберат дали техните клиенти сверяват цените на продуктите при конкурентите онлайн, или просто си проверяват имейла. За момента това се прави основно от оператори и компании в Северна Америка и азиатско-тихоокеанския регион, но не и в Европа. Причината е, че правилата за споделяне на подобен тип информация са много по-стриктни. И още една подробност – там, където се прави, този бизнес не се афишира много, най-вече заради очакваните негативни отзиви от потребителите. Независимо от всичко тази бизнес ниша се оценява на 24.1 млрд. долара за 2015 г. с потенциал да достигне 79 млрд. долара през 2020 г.
Третата възможност за телекомите е всъщност да станат по-стриктни пазители на интернет трафика.
Този подход има три потенциални измерения.
Първото е оператори да блокират рекламата в мобилния интернет за своите потребители. Методът, познат като AdBlocking, е популярен сред настолните компютри и вече повечето браузъри разполагат с подобни инструменти. Но при смартфоните и доста таблети липсват подобни възможности. Мобилният оператор от Карибския басейн Digicel вече ползва тази практика, като не показва рекламите на устройствата на своите клиенти. Причината е тривиална и е част от дългогодишен спор в индустрията – компанията смята, че интернет гигантите генерират големи печалби на гърба на операторите, които реално предоставят инфраструктурата. С други думи – иска процент от печалбата, за да пусне рекламите на потребителите в интернет. Digicel има едва 14 млн. абонати и едва ли ще навреди сериозно на компании като Google, Facebook и Yahoo. Но операторът създаде прецедент, който може да предизвика истинска война между телеком и интернет гигантите. Подобно блокиране може да бъде посрещнато доста негативно от различните регулатори в развитите пазари, затова бъдещето му не е толкова ясно.
Второто възможно измерение е телекомите да започнат да предлагат мобилна реклама и да се конкурират с интернет компаниите. Американските оператори вече започнаха да придобиват подобни технологии и скоро може да излязат с подобни решения.
Третото измерение е отново свързано с блокиране, но този път на т.нар. лош трафик – най-вече от ботнет мрежи (хакнати компютри, които извършват дейности без техните притежатели да разбират). Той може да се ползва за изкуствено надуване на показателите на даден сайт или да се осъществяват DDoS атаки, които да сринат дадена страница. Последното наблюдавахме по време на местните избори, когато така бяха атакувани страниците на различни държавни ведомства. Идеята все още се проучва и по-скоро ще важи за фиксираните оператори, но е възможно след време да се предлага и от мобилните.
Както може да се види, има варианти пред телекомите за промяна и връщане към растеж. Пътищата са няколко, дълги и изпълнени с препятствия, като не е изключено компаниите да се връщат в изходна точка по няколко пъти, докато намерят правилната формула. И съвсем скоро ще разберем кои са най-ефективните методи за преодоляване на проблемите. По същия начин както геймърът намира начини да преодолее големия противник ("бос" - на геймърски жаргон) в края на нивото на играта.
Ако си представите мениджърите на големите телекоми като герои в компютърна игра, приемете, че лесните нива са преминати, всички възможни артефакти са събрани и идва ред на трудните по-горни "етажи". Сложността на нивата и броят на противниците се увеличава с аритметична, а понякога и геометрична прогресия, мунициите са кът, аптечките - също.
За разлика от компютърните игри, на телеком пазара я няма възможността за запазване на прогреса и съживяване, след като противникът те е унищожил. Затова сега операторите трябва да действат внимателно, прозорливо, но и бързо. Как да намерят път напред, който да ги върне на крилете на растежа от предишните нива? Вариантите са няколко - монетизиране на мобилния пренос на данни, навлизане и развиване на пазари, в които телеком услугите по принцип са слабо проникнали, и консолидация. Трите подхода крият своите предимства и недостатъци, а използването само на един от тях няма да гарантира, че телекомът ще може да премине на следващото ниво.
0 коментара