Пътища с препятствия
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Пътища с препятствия

Shutterstock

Пътища с препятствия

Общите приходи на най-големите в транспорта растат, но секторът все още изпитва редица трудности

Калина Горанова
14004 прочитания

Shutterstock

© Shutterstock


Този текст е част от специалното издание на "Капитал" Транспорт, спедиция, логистика. Всички текстове по темата може да откриете тук.
5.5 млрд. лв. са общите приходи за 2015 г. на 100-те най-големи транспортни компании в страната, което е с 5.6% повече спрямо предходната година.
Автор: Капитал
Автор: Капитал
Автор: Капитал

Печеливш за тези със смели бизнес идеи и желание за развитие и губещ за застиналите във времето държавни и общински компании. Такъв е транспортът през изминалата 2015 г. за най-големите 200 компании на пазара. Общите им приходи са се повишили с половин милиард лева спрямо 2014 г., като надхвърлят 6.5 млрд. лв. Куриерският бизнес все така продължава да расте, задвижван от електронната търговия. Товарните авиопревозвачи растат и полетите им в Европа се увеличават, основно благодарение на автомобилната индустрия. При жп компаниите участието на частните оператори на товари става все по-сериозно за сметка на държавната "БДЖ - Товарни превози", която никой не иска вече да купи. Приватизираните инфраструктурни гиганти като летищата във Варна и Бургас и пристанището в Бургас са най-рентабилните на пазара. Не всичко, разбира се, е безоблачно. Ниските цени на горивата дадоха глътка въздух на компаниите в транспорта, но политическите катаклизми на международната сцена, и по специално между Европа, Русия и Турция, блокираха много от пътищата на превозвачите и доведоха до по-голяма концентрация на тежкотоварни автомобили на Стария континент.

Към днешна дата ясно се очертава още една тенденция. Това са големите проблеми, пред които изпаднаха най-сериозните участници в транспорта по суша, вода, въздух и жп. Бившата държавна компания СОМАТ, приватизирана през 1994 г. от Willi Betz, на практика вече съществува само на хартия, като разпродава активи и погасява задължения. Стана ясно, че Параходство "Български морски флот", контролирана от братя Домусчиеви, има затруднения изпълни всичките си задължения по приватизационния договор и иска промяната му пред съда. Националният авиопревозвач "България ер" все така има проблеми с погасяването на задълженията си към летище София. И накрая са Български държавни железници с техните товарни превози, за чиято приватизация желаещи няма.

Проблемите на големите

През 2015 г. сриването на СОМАТ със скромните му приходи от 32 млн. лв. вече не можеше да се оправдае нито с политическата криза между Европа и Русия, нито със спадовете и възходите на други пазари. От самата компания собственик Willi Betz коментираха, че българският превозвач е затънал след предварителното прекратяване на договора му за превоз на храни за американските части в Афганистан, който няколко години носеше големи приходи на компанията, като през 2012 г. бяха 323 млн. лв. Заради митнически нарушения на компанията, с която СОМАТ е имала договор - Supreme Group, 575 ремаркета са останали блокирани в Афганистан, като от Willi Betz изчисляват, че това е блокиран актив за 10 млн. долара. Залагането на всичко основно на един провален договор в крайна сметка е довело до сериозни финансови последици за компанията, която има да се разплаща с поддоставчици, подизпълнители, лизингови компании и т.н. Дружеството води арбитражно дело със Supreme Group и разпродава активи. Работа и клиенти са прехвърлени към три дружества - наследници на СОМАТ, които за 2015 г. имат общо 74 млн. лв. приходи, като все още не е ясно дори и брандът СОМАТ да бъде запазен, какви финансови сили ще останат на компанията за нейното възстановяване.

Параходство "Български морски флот" не плава в по-спокойни води, като собственикът "Кей Джи маритайм шипинг" е подало искова молба за промяна на приватизационния договор поради "стопанска непоносимост" да изпълни всички разписани условия по него. Става дума основно за изискването да се поддържа определен тонаж. Купувачът се ангажира за срок от десет години след подписването на договора да поддържа средногодишно общ тонаж на корабите на дружеството (включително чрез дъщерните дружества) не по-малък от 1 300 000 DWT. Сметката показва, че към края на 2016 г. флотът на БМФ ще се е свил с 50% от момента на приватизацията, като през 2017 г. ще разполага с 33 кораба, които обаче няма да постигнат нужния тонаж по договор. Това би означавало неустойки за близо 55 млн. лв. Това би донесло финансова тежест за основния акционер в "Кей Джи маритайм шипинг" "Адванс пропъртис" - холдингът, обединяващ голяма част от предприятията на братята Кирил и Георги Домусчиеви, но това ще зависи от развръзката по исковата молба за промяна на договора.

За националния авиопревозвач "България ер" нещата също не са безоблачни. В средата на лятото тази година изпълнителният директор на летище София Христо Щерионов съобщи, че авиокомпанията дължи 47.2 млн. лв. на летището, а погасителният план предвижда те да бъдат изплатени до края на 2021 г. За първа година дружеството излиза и на сериозна загуба от 8.6 млн. лв., а конкуренцията на нискотарифните превозвачи става все по-сериозна.

Мотори и бариери

Ако изключим частните проблеми на големите в транспорта, има и редица общи трудности за сектора. Основен проблем, от който започнаха да се оплакват автомобилните превозвачи, е недостигът на международни шофьори, което често спъва желанието на мениджмънта за разрастване на дейността. Въпреки добрите възнаграждения професията остава или неатрактивна, или шофьорите предпочитат да работят за чужди компании.

През изминалата година компаниите имаха и редица проблеми с мигрантите, които използваха превозните им средства като възможност за нелегално придвижване, като най-пострадали бяха компаниите, превозващи стоки за Великобритания. Най-тежка е била ситуацията на пунктовете на ферибота от френското пристанище Кале за Великобритания. От Съюза на международните превозвачи коментираха, че за 2015 г. английските власти са наложили глоби на над 70 български фирми. Превозвачи коментираха, че паричните санкции ги отказват да правят превози за Англия, като това би било загуба на още един пазар. Тази есен все пак започна премахването на бежанския лагер в Кале, по-известен като Джунглата, като това може да доведе до намаляване на напрежението между превозвачите и властите.

Друг проблем за превозвачите са протекционистичните мерки, които налагат част от държавите. Германия обяви, че въвежда минимално заплащане на час за шофьорите, които преминават през територията й, независимо къде е регистрирана фирмата работодател, като нейният пример може да бъде последван и от Франция. Проблемите с протекционизма от страна на Турция към местните й превозвачи също остава константа, както и блокадите на гръцките фермери, които бяха една от големите транспортни теми и тази година.

И иновативност

Въпреки международните политически катаклизми спедиторските компании и автомобилните и жп превозвачите продължават да работят върху проекти за интермодалност и по-добра свързаност между държавите от ЕС и Европа и Турция. На местна почва от няколко години частният сектор със собствени сили разработва решения за качването на товарите от камион на влак и от камион на фериботи. Това, от една страна, води до оптимизация на разходите на бизнеса и по-малка нужда от шофьори, както и до разтоварването на пътищата от трафика и намаляването на емисиите, като това е и бъдещето на дългите превози.

Основното, от което винаги са се оплаквали българските компании обаче, е неадекватната инфраструктура в страната по отношение на тези смесени превози, което не позволява страната да е спирка по пътя на големите спедиции. За подобни претоварвания са необходими гари с достатъчно дълги перони, както и техника за извършване на самото претоварване, като към момента подобни операции се случват само в Русе. Едва сега е на път в страната да се появи първият държавен интермодален терминал, който да работи по стандартите на международния транспорт. Той ще бъде в Пловдив, като трябва да бъде избран концесионер, който да инвестира в техника и да успее да го напълни с товари.

Този текст е част от специалното издание на "Капитал" Транспорт, спедиция, логистика. Всички текстове по темата може да откриете тук.
5.5 млрд. лв. са общите приходи за 2015 г. на 100-те най-големи транспортни компании в страната, което е с 5.6% повече спрямо предходната година.
Автор: Капитал

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

2 коментара
  • 1
    vcb25513778 avatar :-|
    vcb25513778

    [quote#0:"Калина Горанова"]Приватизираните инфраструктурни гиганти като летищата във Варна и Бургас и пристанището в Бургас са най-рентабилните на пазара.[/quote]
    Дали многообразованата аФторка прави разлика между приватизация и концесия? Не дочетох статията по-нататък.

  • 2
    cezar_cezar avatar :-|
    есе

    До коментар [#1] от "vcb25513778":

    Не изпусна полезна информация, като не прочете статията. Продължава да си личи липсата на професионален опит, пропуските в терминологията и най-вече прозира едно доста плоско лично мнение, което е недопустимо при писането на подобен материал.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Камионите като символ на икономиката

Камионите като символ на икономиката

Полетът на каргото

Полетът на каргото

Кой ще спечели от тол-а

Кой ще спечели от тол-а

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK