Тол-системите: по света и у нас
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал
Новият брой: Ало, Маджо

Тол-системите: по света и у нас

Shutterstcok

Тол-системите: по света и у нас

Какви са предимствата на електронното таксуване на пътния трафик и какъв модел предпочете България

Десислава Лещарска
32022 прочитания

Shutterstcok

© Shutterstcok


Този текст е част от специалното издание на "Капитал" Транспорт, спедиция, логистика. Всички текстове по темата може да откриете тук.
България ще се различава съществено от другите европейски държави от обхвата на платената пътна мрежа. Докато в повечето страни платени са само между 1 и 15% от пътищата, у нас платени ще са 60%.

Тол-системите са механизъм за събиране на пътни такси, като приходите от тях се използват за изграждане и поддръжка на пътища, опазване на околната среда и разходи, свързани с управлението на трафика. Редица европейски директиви стимулират и уреждат въвеждането на толинг, като крайната цел е системите на всички държави членки да се стандартизират и свържат, а превозвачите да не губят време и излишни средства при преминаването на границите. Това ще създаде условя за единен митнически контрол, събиране на данни за управление на трафика, предоставяне на мобилни услуги на пътните потребители и др.

Почти всички държави членки събират тол-такси от тежкотоварния трафик (макар и системите им все още да не са свързани), а повече от половината и от леките автомобили. България е една от последните държави членки без изградена и функционираща тол-система.

Видове пътни такси

Има две системи за таксуване на пътния трафик: винетна - за време, и толинг - за изминато разстояние. У нас все още се използва винетната - пластмасовите стикери, залепени на предното стъкло. Винетките са дневни (само за камионите), седмични, месечни и годишни. Макар и цената им да се различава в зависимост от теглото и екологичния клас на превозното средство, винетната система се възприема като по-несправедливия начин за таксуване.

По-справедливо е таксуването на база изминати километри, или т.нар. електронна тол-система за таксуване.

Изминатите километри се засичат с GPS устройство, а потребителят плаща такса само за използвания участък. Цената зависи както от класа на пътя, така и от вида на превозното средство. При определянето й може да се включи дори времеви показател - например конкретен час или ден с доказано натоварен трафик. Те предлагат равнопоставеност при плащането и подават до пътните потребители правилни ценови сигнали, като например да се използват по ненатоварени участъци, да се избягват пикови часове или да се използват по-нови и по-малко замърсяващи автомобили. Ако една електронна тол-система е изградена правилно, тя свежда до минимум необходимостта от физическо взаимодействие между системата и потребителя, следователно е по-удобна и предпочитана от шофьорите.

При тол-системите контролът също е по-надежден. Той е комбинация между автоматична (засичане с камера на номера на автомобила) и ръчна проверка. Това гарантира и по-добра събираемост на пътните такси, тъй като няма опасност от фалшиви винетки.

Технологии за събиране на пътни такси

Тол-системата има два компонента - таксуване и контрол. Изчисляването на изминатото разстояние и налагането на такса става по няколко начина: чрез разделяне на пътната мрежа на платени участъци - с бариери и друга инфраструктура; чрез мирковълнова технология (монтиране на устройства с малък обсег на действие, например чипове; по подобен начин е уредена тол-системата в Турция); чрез GPS базирана технология. При нея реално изминатите километри се засичат от т.нар. бордови устройства, които се поставят в купето на автомобила.

При избора на един или друг вид технология за въвеждане на тол-такси би трябвало да се вземат предвид профилът на пътната мрежа, видът и броят на потребителите, които ще бъдат таксувани, и др. Целта е да се избере технология, която гарантира максимална рентабилност чрез осигуряване на високи приходи и ниски общи разходи през целия период на експлоатация на системата.

Контролът и правоприлагането се осъществяват автоматично - чрез камери, монтирани на рамки над пътното платно, които засичат номера на автомобила и проверяват в системата дали дължимата такса е заплатена; както и ръчно: чрез мобилни или стационарни екипи на КАТ, ДАИ, НАП или пътната агенция, с правомощия за проверка.

Какво избра България

През април тази година Агенция "Пътна инфраструктура" (АПИ) обяви поръчка за изграждане на тол-система, която да замени винетките. В повечето европейски държави тол-системите се изграждат на принципа на публично-частното партньорство - от концесионер, който изгражда инфраструктурата за своя сметка, събира всички приходи за определен период от време (20, 30 или дори 90 години) и отчита процент от тях на държавата. Така финансовата тежест за бюджета е по-малка, но също така и приходите от такси. Вместо този модел правителството предпочете само да финансира толинга и след изграждането й да поеме управлението на системата. Прогнозната цена е 200 млн. лв. Тол-системата у нас би трябвало да генерира суми от порядъка на 800 млн. лв. до 1.4 млрд. лв., а поддръжката й ще възлиза на около 3% от годишните приходи по първоначални оценки.

Системата у нас ще бъде смесена. Лекотоварният тафик ще остане с винетки, но не сегашните пластмасови стикери, а електронни. Тежкотоварния трафик ще се таксува на база реално изминато разстояние, като за целта шофьорите могат да използват бордови устройства - onboard units (GPS устройства), чиято цена в Европа е между 150 и 250 евро. Устройствата обаче няма да са задължителни: ще има опция за купуване на маршрутен талон (например ГКПП Капитан Андреево - Дунав мост, Свиленград - Кулата и др.), който ще отчита изминатото разстояние и избраните пътища - магистрала, първокласен, второкласен, третокласен. Маршрутните талони могат да се купуват онлайн или от специални автомати.

България ще се различава съществено от другите европейски държави от обхвата на платената пътна мрежа. Докато в повечето страни платени са само магистрални отсечки и първокласни пътища (между 1 и 15% от мрежата), у нас платени ще са 60% от пътищата: всички магистрали, първокласни, второкласни и половината от третокласните.

Срокът за изграждане на системата и пускането й в експлоатация е 19 месеца, тоест тя трябваше да заработи в началото на 2019 г.. Поръчката обаче се забави драстично заради множество жалби. В момента изоставането е половин година - още на етап условия към кандидатите. Възраженията на потенциалните кандидати са, че има много пропуски и неясни неща в документацията. Тя вече беше коригирана няколко пъти, но все още няма яснота за приема на оферти и сроковете - жалбите се разглеждат в Комисията за защита на конкуренцията. По информация на източници, близки до процедурата, търгът ще се раздвижи след изборите за президент през ноември.

Как е уредено в други държави

На 1 април 2016 г. Белгия стана 15-ата държава - членка на ЕС, с работеща тол-система. В тази група са: Австрия, Чехия, Германия, Франция, Гърция, Унгария, Хърватия, Ирландия, Италия, Полша, Португалия, Словакия, Словения и Испания. Повечето държави обаче все още ползват по-прости технологии като платени отсечки с бариери и микровълнова технология. Единствено Германия, Полша, Унгария, Австрия, Чехия, Словакия, Португалия, а сега и Белгия таксуват автомобилите на база реално изминати километри чрез GPS технология.

Избраният от България модел най-много се доближава до унгарския и е на практика почти същият, макар той да не се възприема като най-успешния в Европа и е критикуван от ЕК заради сложността и цената си.

Любопитен пример от Европа е френската система за таксуване на трафика, където опитите за въвеждане на електронна тол-система се провалиха заради обществен отпор. Там платени са пътни отсечки - магистрали и тунели, с дължина 8500 км от общо 1 млн. километра пътна мрежа. Те са отдадени на концесия. Платените пътища са допустими само ако има безплатна и качествена алтернатива, тоест безплатен първокласен път. Цените на различните направления варират. Пътуването от Марсилия до Париж например струва 58.30 евро за лек автомобил и 185.20 евро за камион с полуремарке, което прави съответно по 0.08 и 0.25 евро/км. Цената в Унгария, чийто модел сме заимствали, варира от 0.06 евро/км до 0.44 евро/км в зависимост от категорията път и екокласификацията на превозното средство. По-замърсяващите EURO1+клас камиони плащат 35% по-скъпо от по-чистите EURO3.

Опитите на френската държава да надгради тол-системата и да направи пътищата "по-платени" обаче претърпяха неуспех. През 2011 г. правителство се опитва да въведе екоданък за тежкотоварните превози. Първоначалната идея е камионите да се оборудват с бордови устройства и таксата да се налага в зависимост от пробега и категорията на превозното средство. Приходите от новия данък щяха да са поне 800 млн. евро годишно. Идеята е посрещната много лошо от обществото и провокира безредици и гражданско неподчинение. През 2013 г. в Бретан по време на протест с над 30 000 души гневни фермери унищожават монтираните рамки с камери над пътя, служещи за контрол. Правителството се принуждава да се откаже от таксата и да търси алтернативни източници на приходи за поддръжка на пътищата. Изграждането на злополучната система за новия данък обаче е поверено на концесионер, като съдебните дела с него все още продължават. Неуспешното начинание ще коства на френските данъкоплатци около 1 милиард евро.

Този текст е част от специалното издание на "Капитал" Транспорт, спедиция, логистика. Всички текстове по темата може да откриете тук.
България ще се различава съществено от другите европейски държави от обхвата на платената пътна мрежа. Докато в повечето страни платени са само между 1 и 15% от пътищата, у нас платени ще са 60%.

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

1 коментар
  • 1
    galindimov avatar :-|
    galindimov

    У нас все още се използва витаминната - пластмасовите стикери, залепени на предното стъкло. Holy shit! :-))


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Камионите като символ на икономиката

Камионите като символ на икономиката

Полетът на каргото

Полетът на каргото

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK