Друга бира
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Друга бира

Друга бира

И в България т.нар. крафт или занаятчийски бири вече имат малко, но твърди почитатели

Гергана Михайлова
6554 прочитания

© ГЕОРГИ КОЖУХАРОВ


От две години насам въпросът "какво ще пиеш" не е същият за хората, които обичат бира. Огромното разнообразие от световни марки пиво, които вече са достъпни дори в кварталните магазини, изправя човек пред дилемата дали да грабне нещо, което познава и просто ще утоли жаждата му, или да посегне към нещо различно, което доставя пътешествие за сетивата, с риск после да се окаже разочароващо на вкус. През лятото на 2014 г. на пазара в България вече ще могат да се намерят над 300 марки и видове бири, които допълват асортимента от 65 марки, предлагани от местните пивовари, без да се броят живото пиво и небрандираните напитки, предлагани от съществуващите три микропивоварни в страната. В момента има седем големи вносители на "интересна" бира, както те я наричат помежду си, и не всички са в София. Те активно разработват пазар за ценители и инвестират в мрежа за дистрибуция до заведения, в собствени магазини и дори в тематични барове, в които се сервират крафт (занаятчийски) бири, каквито не могат да се намерят никъде другаде.

Малки, но пробивни

Статистика за това каква е сумата на вложенията им е трудно да бъде събрана на този етап, тъй като бизнесът е съвсем нов и тепърва ще представя отчетите си. Резултатите от тях обаче са видими - интернет магазините вече са офлайн и заеха позиции по търговските улици и дори в моловете. Красноречиви са и данните за вноса на бира през граница. Ако през 2011 г. той е бил в обем 29.6 млн. литра, то през 2013 г. количеството е близо двойно по-голямо и достига до 42.7 млн. литра. За сравнение - продажбите на местните бирени фабрики са 511.6 млн. тона годишно по данни на Съюза на пивоварите. Макар това количество да е респектиращо за вносителите, те имат своя аргумент да продължат с това, с което са се захванали: ако индустриалното производство се свива 1-2%, каквито са официалните данни за миналата година и първите месеци на тази, то при вносителите продажбите растат. "Когато един човек отиде в заведение и предпочете да изпие не местния пилзен, а нещо друго, това автоматично записва плюс за единия и минус за другия. Но дори и така оставаме микроскопични", коментира Любомир Чонос, собственик на бар Kanaal, който е един от пионерите на този нов бизнес у нас.

Фотограф: ГЕОРГИ КОЖУХАРОВ

Вносителите на бира смятат, че вече е набрана критичната маса от потребители, които гарантират бъдеще на пазара на различна бира. Вълко Митев от Beer shop намира, че темпът, с който нарастват продажбите, оправдава инвестициите. "Тенденцията е от две години насам. Увеличават се хората, които търсят по-нестандартни и нетипични бири. Увеличава се и процентът на хората, които пият бира и през зимата", коментира вносителят. Наблюденията му са, че бирата вече не се възприема като питието на работническата класа, а като алтернатива на луксозния алкохол за хора в бели якички.

Любомир Чонос от Kanaal също е на мнение, че се променят бирената култура и вкусове на хората и те вече прескачат отвъд границите на онова, което предлага познатото светло пиво. "Това води до появата на нови търговски субекти на пазара и до появата на още по-интересна бира", казва Чонос и дава пример със себе си: в стремежа си да предложи още по-екстравагантни вкусове в бара в момента той прокарва пътя до България на италиански пивовари и дори на редки бири от Япония.

От пиле бира

В момента на пазара могат да се намерят оризови бири, високоалкохолни бири, плодови бири. Последните са различни от появилите се през последните години бирени миксове и радлери, тъй като при тях начинът на производство е различен, обяснява Вълко Митев, който е технолог по образование и има повече от 10-години опит в пивоварна. Той разказва, че ако местните плодови бири са резултат от смесване на плодов сок и бира, то има вносни предложения, при които плодовете се добавят в самото начало на ферментацията и това се отразява върху вкуса на пивото.

Хората, които търсят такива бири, са експериментиращи и ценители. Освен разнообразието от вкусове предизвикателство за тях е и възможността да отпият от лимитирани серии, каквито се срещат рядко и струват скъпо. Пример за това е бирата Westvleteren, която може да се намери на цена от около 40 лв. бутилката. Тя се прави в един от прочутите трапистки манастири по технология от 1838 г. Вари се в количества, които да задоволят нуждите на манастира, и само малка част от излишъците се предлагат за продажба на местните селяни, които предварително се записват в списъка на желаещите и могат да купят не повече от две касетки бира.

Фотограф: ГЕОРГИ КОЖУХАРОВ

Свари си сам

Случващото се в България не е местен феномен без аналог никъде другаде по света. Бумът на крафт бирите от години съществува в САЩ, където има близо 3 хил. микропивоварни. "Според мен сега започва зараждането на огромен циклон, който изцяло ще промени пазара на бира. В нашата малка страна вече имаме три микропивоварни, а също и немалко домашни пивовари. Аз съм сигурен, че ще се нароят още пивоварни и количеството, което произвеждат, ще започне да се увеличава. Ще се случи същото, което в Америка преди десетина години", уверен е Любомир Чонос. Според него това, че не разполагат със собствена инсталация, няма да спира пивоварите да разработват собствени марки. "Те ще ползват оборудването на други пивоварни, което е така нареченото gipsy brewing. В световен мащаб има тенденция, водена от желанието на хората да консумират нещо истинско. Става модерно да се говори за крафт продукти, които са аналогът на индустриалните продукти", обяснява още Чонос.

Това очевидно се забелязва от големите пивоварни концерни, които също се опитват да се възползват от модерната вълна. Някои от компаниите правят това чрез придобиването на малки крафт пивоварни. Други се ориентират към разработването на собствени марки, които се опитват да наложат на пазара като луксозни напитки за ценители. Потребителите обаче са се научили да ги разпознават и дори вече са им залепили етикета crafty beers (бири, имитиращи занаятчийските).

От две години насам въпросът "какво ще пиеш" не е същият за хората, които обичат бира. Огромното разнообразие от световни марки пиво, които вече са достъпни дори в кварталните магазини, изправя човек пред дилемата дали да грабне нещо, което познава и просто ще утоли жаждата му, или да посегне към нещо различно, което доставя пътешествие за сетивата, с риск после да се окаже разочароващо на вкус. През лятото на 2014 г. на пазара в България вече ще могат да се намерят над 300 марки и видове бири, които допълват асортимента от 65 марки, предлагани от местните пивовари, без да се броят живото пиво и небрандираните напитки, предлагани от съществуващите три микропивоварни в страната. В момента има седем големи вносители на "интересна" бира, както те я наричат помежду си, и не всички са в София. Те активно разработват пазар за ценители и инвестират в мрежа за дистрибуция до заведения, в собствени магазини и дори в тематични барове, в които се сервират крафт (занаятчийски) бири, каквито не могат да се намерят никъде другаде.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK