От тъмната страна на халбата

Световната тенденция за микропроизводството като контрапункт на индустриалното си проправя път и в България.

Има нещо, което ужасява най-отдадените фенове на бирата - когато времето се стопли, тъмната бира просто изчезва от рафтовете на магазините. В България - необяснимо, производители, търговци и консуматори масово смятат тъмното пиво за зимна напитка. А истината е, че в "бирените" страни като Чехия, Германия, Англия и др. тя се консумира целогодишно и съществува в десетки вариации. 
За щастие новата култура на знаятчийската, или крафт бира, която успя да си пробие път и в България, променя тези нагласи. 

По-популярното пиво

Исторически погледнато, тъмната бира е по-популярна от светлата, тъй като тя е най-масовата алкохолна напитка до 19 век, когато индустриалната революция променя изцяло пивоварната технология. Преди това качеството на водата в Европа не е позволявало производството на светла бира на много места, а производството на тъмното пиво – предимно в домашни условия, e по-достъпно, тъй като малцът се е смесвал с по-евтини съставки като ръж, ечемик и др. 

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Преломният момент в пивоварството настъпва през 19 век, когато се променя технологията за препичане на малца, а новите пещи, хидрометри и термометри позволяват по-добър контрол и производство в големи количества. Домашното пивоварство изчезва почти до края на века, а т.нар. крафт производство (малко, независимо и традиционно) започва своя ренесанс в края на 70-те и началото на 80-те години най-вече в САЩ, където се практикува като хоби.

Историята на третата най-популярна напитка в света след водата и чая ни разказва Кристиан Радев от "Пивотека" - българска стартираща компания за дистрибуция и търговия с крафт бира, чиято мисия е да популяризира културата на крафт бирата у нас и да възпита у потребителя отношение както към качеството, така и към собственото му здраве.

Да спрем да мислим за тъмната бира като нещо, което по изключение поръчваме в бара през зимните месеци, е само един аспект на тази задача. А тя никак не е лесна, ако погледнем данните за потреблението.



Пазарът



Продажбите на тъмна бира са едва 3-4% от целия пазар, или около 15 млн. лева. Близо 90% от годишните количества се продават в периода октомври – март - обяснимо предвид поведението на големите производители, които произвеждат и продават тъмно пиво само в есенно-зимните месеци. Данните сочат още, че тъмната бира се пие предимно у дома (над 80%) и то в големи пластмасови бутилки (60% от пазара). 

У нас най-популярни са местните марки с дял от 92%, като първенството държат "Ариана тъмно", "Kamenitza тъмно" и "Astika тъмно". Интересното е, че останалите 8% от пазара на тъмна бира са вносните бири в луксозния ценови сегмент, които се продават целогодишно и търсенето им не е свързано с температурата навън.

Микро- срещу индустриално

"Индустриалното производство налага масов модел на потребление и не се интересува от стиловото разнообразие. В пивоварството има над 100 основни стила, като всеки от тях може да се приготви по 100 различни рецепти. Но тук не става въпрос за качество или обогатяване на стиловете, битката е за по-ниска себестойност", казва Кристиян от "Пивотека".

"В България този модел е доведен до крайност. Тук има светла и тъмна бира - германски дункел, единственият, произвеждан от големите компании у нас, а у потребителя се създава неправилната представа, че тъмното пиво е сезонно и няма място на трапезата ни извън студените месеци", допълва той. Световната тенденция към производство и консумация на крафт бира и въобще към микропроизводство като контрапункт на индустриалното обаче си проправя път и в България. "У нас този процес е много изостанал и е доста труден за възприемане от потребителя, но е неизбежен", казва той.

С ново отношение

Както движенията Slow Food и "Хранкооп" изместват фокуса в храненето към един по-устойчив, природосъобразен и здравословен модел, така и крафт пивоварството ще промени отношението към бирата. "Най-важното е да имаме избор. Масовото производство в магазинната мрежа дори не е храна, а хранителни заместители. Същото е с бирата", казва Крис.

Той съветва любителите на пивото да четат етикетите, когато си купуват бира от магазина. Световният стандарт позволява 4 основни съставки: малц, хмел, мая и вода. Понякога бирата може да съдържа и захар, плодове, подправки или билки, но не и Е-та - консерванти, оцветители, подобрители, есенции. Друго основно правило е, че евтиното е компромис - компромис с качеството, със здравето, с отношението към себе си.

Но ценители на качествената бира у нас винаги ще има и доказателство за това е успехът на няколкото истински крафт пивоварни у нас, които се утвърждават за няма и две години. Преди месец в София се състоя и първият Ден на българската крафт бира, като за момента разнообразието се изчерпва с марките "Бял Щърк", "Гларус", "Диво пиво", "Luc's" и бири на отделни пивовари, но със сигурност това е само началото.