От тъмната страна на халбата
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

От тъмната страна на халбата

Има и единствения засега бар, посветен на занаятчийските и други специални бири - Kanaal

От тъмната страна на халбата

Крафт пивоварството преобръща представата за тъмната бира като зимна напитка

Десислава Лещарска
8252 прочитания

Има и единствения засега бар, посветен на занаятчийските и други специални бири - Kanaal

© ЦВЕТЕЛИНА БЕЛУТОВА


Световната тенденция за микропроизводството като контрапункт на индустриалното си проправя път и в България.

Има нещо, което ужасява най-отдадените фенове на бирата - когато времето се стопли, тъмната бира просто изчезва от рафтовете на магазините. В България - необяснимо, производители, търговци и консуматори масово смятат тъмното пиво за зимна напитка. А истината е, че в "бирените" страни като Чехия, Германия, Англия и др. тя се консумира целогодишно и съществува в десетки вариации. 

За щастие новата култура на знаятчийската, или крафт бира, която успя да си пробие път и в България, променя тези нагласи. 

По-популярното пиво

Исторически погледнато, тъмната бира е по-популярна от светлата, тъй като тя е най-масовата алкохолна напитка до 19 век, когато индустриалната революция променя изцяло пивоварната технология. Преди това качеството на водата в Европа не е позволявало производството на светла бира на много места, а производството на тъмното пиво – предимно в домашни условия, e по-достъпно, тъй като малцът се е смесвал с по-евтини съставки като ръж, ечемик и др. 

Преломният момент в пивоварството настъпва през 19 век, когато се променя технологията за препичане на малца, а новите пещи, хидрометри и термометри позволяват по-добър контрол и производство в големи количества. Домашното пивоварство изчезва почти до края на века, а т.нар. крафт производство (малко, независимо и традиционно) започва своя ренесанс в края на 70-те и началото на 80-те години най-вече в САЩ, където се практикува като хоби.

Историята на третата най-популярна напитка в света след водата и чая ни разказва Кристиан Радев от "Пивотека" - българска стартираща компания за дистрибуция и търговия с крафт бира, чиято мисия е да популяризира културата на крафт бирата у нас и да възпита у потребителя отношение както към качеството, така и към собственото му здраве.

Да спрем да мислим за тъмната бира като нещо, което по изключение поръчваме в бара през зимните месеци, е само един аспект на тази задача. А тя никак не е лесна, ако погледнем данните за потреблението.

Пазарът

Продажбите на тъмна бира са едва 3-4% от целия пазар, или около 15 млн. лева. Близо 90% от годишните количества се продават в периода октомври – март - обяснимо предвид поведението на големите производители, които произвеждат и продават тъмно пиво само в есенно-зимните месеци. Данните сочат още, че тъмната бира се пие предимно у дома (над 80%) и то в големи пластмасови бутилки (60% от пазара). 

У нас най-популярни са местните марки с дял от 92%, като първенството държат "Ариана тъмно", "Kamenitza тъмно" и "Astika тъмно". Интересното е, че останалите 8% от пазара на тъмна бира са вносните бири в луксозния ценови сегмент, които се продават целогодишно и търсенето им не е свързано с температурата навън.

Микро- срещу индустриално

"Индустриалното производство налага масов модел на потребление и не се интересува от стиловото разнообразие. В пивоварството има над 100 основни стила, като всеки от тях може да се приготви по 100 различни рецепти. Но тук не става въпрос за качество или обогатяване на стиловете, битката е за по-ниска себестойност", казва Кристиян от "Пивотека".

"В България този модел е доведен до крайност. Тук има светла и тъмна бира - германски дункел, единственият, произвеждан от големите компании у нас, а у потребителя се създава неправилната представа, че тъмното пиво е сезонно и няма място на трапезата ни извън студените месеци", допълва той. Световната тенденция към производство и консумация на крафт бира и въобще към микропроизводство като контрапункт на индустриалното обаче си проправя път и в България. "У нас този процес е много изостанал и е доста труден за възприемане от потребителя, но е неизбежен", казва той.

С ново отношение

Както движенията Slow Food и "Хранкооп" изместват фокуса в храненето към един по-устойчив, природосъобразен и здравословен модел, така и крафт пивоварството ще промени отношението към бирата. "Най-важното е да имаме избор. Масовото производство в магазинната мрежа дори не е храна, а хранителни заместители. Същото е с бирата", казва Крис.

Той съветва любителите на пивото да четат етикетите, когато си купуват бира от магазина. Световният стандарт позволява 4 основни съставки: малц, хмел, мая и вода. Понякога бирата може да съдържа и захар, плодове, подправки или билки, но не и Е-та - консерванти, оцветители, подобрители, есенции. Друго основно правило е, че евтиното е компромис - компромис с качеството, със здравето, с отношението към себе си.

Но ценители на качествената бира у нас винаги ще има и доказателство за това е успехът на няколкото истински крафт пивоварни у нас, които се утвърждават за няма и две години. Преди месец в София се състоя и първият Ден на българската крафт бира, като за момента разнообразието се изчерпва с марките "Бял Щърк", "Гларус", "Диво пиво", "Luc's" и бири на отделни пивовари, но със сигурност това е само началото.


15 коментара
  • 1
    chicago514 avatar :-|
    chicago514

    От тъмната бира само Guinness.

  • 2
    ss avatar :-P
    SS

    ...Микро- срещу индустриално...

    Голям мерак ми е да се пробвам и с домашното пиво но...засега ще се задоволя със сайдера (миналата год. беше сефтето и от страх да не стана производител на оцет почнах с малко) !

    За домашна бира май ще трябва да оборудвам "лаборатория" в мазата - виж сайдера стана в кухнята !!!

  • 3
    alien_s avatar :-|
    Jessika

    И аз не мога да си обясня, защо лятото, когато се прибирам в България, любимата ми тъмна бира изчезва. Трябва да си я купувам само в кенове от Била. По заведенията обаче е почти невъзможно да я намеря.

  • 4
    istorik avatar :-|
    ISTORIK

    А къде изчезна червеното "Шуменско" в малки симпатични бутилчици?

  • 5
    zo avatar :-|
    zo

    Представата за тъмната бира като зимно питие съществува е ограничена до едни много, АМА МНОГО, огриничени 110 994 квадратни километра.

  • 6
    creaturebg avatar :-|
    Creature

    Мда, хората вече имат възможност да пътуват и да видят, че бирата може да е не само средство за утоляване на жаждата в жегите, ами истинско приключение за сетивата. Как да пиеш Ариана от пластмасова бутилка след това...
    За съжаление за сега хубавата бира не е по джоба на средно статистическия потребител в България. Надеждната ми е наченките на местно крафт производство се разрасне в сериозна тенденция и това да ги направи по-достъпни.

  • 7
    sopher avatar :-|
    abdelhaqq

    за жалост бирата не е исторически традиоционно питие в българия. а пък и пиенето на тъмното през зимата е наистина някаква локална, модерна, комерсиална идеологема тук...

  • 8
    inspektora avatar :-|
    inspektora

    До коментар [#7] от "abdelhaqq":

    В по-дълъг исторически план бирата наистина не е традиционно питие в България, но в по-новата ни история не е така. Всичко живо пие бира от десетилетия и за някои като мен е като въздуха и водата за всяко живо същество )) Много харесвам и тъмната бира и се нервя, че само през зимата се продава.

  • 9
    sopher avatar :-|
    abdelhaqq

    До коментар [#8] от "inspektora":

    а, да. аз просто жаля по тъмното през лятото, нищо повече. но гледам и сега по празниците: хората по селата масово си пият вино и рикия и те тава е.

  • 10
    inspektora avatar :-|
    inspektora

    До коментар [#9] от "abdelhaqq":

    Лошо няма - всекиму според потребностите ))


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK