С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
15 дек 2017, 10:51, 912 прочитания

Колко опасни са грешните стъпки

Кофи Анан предупреждава, че дребни хора на високи постове не разбират рисковете.

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Tози текст е част от специалното издание World Review на New York Times, издадено на български от "Капитал". Всички текстове по темата може да откриете тук.
Пред предизвикателства със сигурност е изправен и ЕС, докато се подготвя за напускането на една от своите 28 страни членки.

Само дни преди президентът Доналд Тръмп да направи първата си изява пред Генералната асамблея на ООН, бившият генерален секретар на организацията Кофи Анан описа света като "объркано място", където недоволството на хората от правителствата им вече повлияя на скоро проведените избори и сега ще доведе до "разделения в ООН".

В близкото минало, припомни той, световните лидери "работеха един с друг" и осъзнаваха, че сътрудничеството между държавите е единственият начин за разрешаване на кризи. "Но днес имаме много дребни хора на високи постове и те не изглежда винаги да разбират рисковете, които ни заобикалят." "Нужна е само една погрешна стъпка. И тогава всички залози отпадат", предупреди той.


Г-н Анан каза това по време на сесия с въпроси и отговори в президентския дворец в Атина. Тя беше част от Атинския демократичен форум, организиран от в. New York Times за пета поредна година. Форумът, който събира световни лидери, за да обсъдят международни теми, беше под егидата на генералния секретар на ООН Антониу Гутериш.

Г-н Анан, които беше генерален секретар от 1997 до 2005 г., припомни падането на Берлинската стена през 1989 г. "Изведнъж с края на студената война ООН можеше да прави това, за което е създадена, без една държава да налага вето на друга", каза той. "Днес, изглежда, сме се върнали там, където бяхме през 1989 г."

Ефективността на глобалните институции стана тема на дебат след две ключови гласувания през 2016 г. Едното беше решението на Великобритания да напусне ЕС 43 години след влизането си в това, което в онзи момент беше известно като Европейската икономическа общност. Другото беше избирането на президента Доналд Тръмп, който през декември описа ООН като "просто клуб, в който хората да се събират, говорят и да си прекарват добре". Той критикува ООН и НАТО като скъпи и неефективни организации.



По време на конференцията, проведена на 13 - 17 септември, бившият премиер на Австралия Кевин Ръд отправи предупреждение за бъдещето на ООН. Г-н Ръд, който сега е президент на Asia Society Policy Institute в Ню Йорк, е автор на доклад от 2016 г., който определя 70-годишната ООН като изпаднала "в неприятности" и поставя под въпрос дали тя все още е "способна да изпълнява целите си".

Г-н Ръд каза на конференцията, че глобалните институции са поставени на изпитание, защото "не произвеждат резултати". Той посочи, че ООН трябва да изпълни своите Цели за устойчиво развитие – 17 глобални задачи за изкореняване на бедността, битка срещу неравенството, насърчаване на мира и опазване на околната среда – или да се изправи пред "тиктакаща бомба, заплашваща да взриви легитимността на системата на ООН". "Докато държавите все повече възприемат ООН като неефективна, това се превръща в порочен кръг – те я финансират по-малко и й осигуряват по-малко политическа подкрепа", предупреди той. "Това, от което се боя, е смърт на ООН чрез хиляди съкращения. Тя няма да изчезне утре, но ако не я променим радикално, ще я видим как бавно се понася към периферията на глобалната ирелевантност."

Не всички на конференцията бяха на това мнение. Амина Мохамед, министър на външните работи и международната търговия на Кения, защити ООН. Тя отбеляза, че международните организации "не са проблем сами по себе си. Проблемът сме ние, държавите членки, защото тези организации могат да направят само толкова, колкото ние им позволим" .

Тя изброи случаи, в които ООН е помогнала за световен проблем – изкореняването на пиратството край Африканския рог, ограничаването на епидемията от птичи грип и разпространението на вируса ебола. Без мултилатерализма, каза тя, "никое от големите предизвикателства", пред които е изправен светът, "няма шанс да бъде разрешено".

Пред предизвикателства със сигурност е изправен и ЕС, докато се подготвя за напускането на една от своите 28 страни членки. След британския референдум миналата година президентът на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер заяви, че съюзът е "поне отчасти в екзистенциална криза". През март комисията публикува Бяла книга, предлагаща варианти за бъдещето на ЕС, включващи по-задълбочена или по-слаба интеграция.

В реч през септември г-н Юнкер звучеше далеч по-оптимистично. Тогава той каза, че вятърът "се е върнал в платната на Европа", като растежът в ЕС задминава този в САЩ през последните две години, и призова за все по-близък съюз.

Но критиките срещу ЕС не спират, особено във Великобритания, включително от онези, които гласуваха за оставане.

"От всички демокрации в света ЕС е сцената, където демокрацията е най-размита", твърди Пол Мейсън, британски журналист, автор на филми и член на опозиционната британска Лейбъристка партия. "Действията на правителствата са силно ограничени от това, което ЕС им позволява да правят."

Г-н Мейсън, който беше в Гърция за филмов уикенд, отбелязал финала на Атинския демократичен форум, каза, че "проблем номер едно" на ЕС е, че той е прегърнал "неолиберална доктрина" и политика на остеритет в момент, когато изживяваме "най-сериозната стратегическа финансова и икономическа криза, пред която сме се изправяли някога".

Решението, смята той, е ЕС да има система на "членство на две или множество скорости," позволяваща на някои държави да се интегрират повече от други. Така съюзът ще може "да постигне това, което очевидно отслабва, а именно съгласие".

ЕС имаше и своите защитници в Атина. Водеща сред тях беше Маргот Валстрьом, външният министър на Швеция, която е прекарала десетилетие в Брюксел като европейски комисар по околната среда и после като вицепрезидент на Европейската комисия, отговарящ за институционалните отношения и комуникационната стратегия. Тя призна, че ЕС действително има комуникационни проблеми.

"Все още има твърде голяма дистанция между гражданите като цяло и министрите и депутатите, които взимат решения", каза тя и добави, че съюзът е "до голяма степен проект на политическите елити".

Но в края на краищата, отбеляза г-жа Валстрьом, ЕС е "фантастичен мирен проект", който събира министри и политици от 28 държави всеки месец, за да постигнат съгласие и после да превърнат решенията си в национално законодателство.

Тя добави, че редът в ЕС по отношение на сигурността "трябва и може да служи за пример на Азия в момента" във време, когато Северна Корея, Япония, Южна Корея, Китай и други страни в региона поставят сигурността като своя "най-голяма тревога".

Негодуванието срещу ЕС е силно в страната домакин на конференцията - Гърция. Нацията преживява болезнен период на икономически ограничения след няколко последователни спасителни програми от ЕС и МВФ. Според изследване на Pew Research Center, публикувано през юли, 65% от гърците имат негативно мнение за ЕС, а 89% считат, че Германия има твърде голямо влияние върху взимането на решения в съюза. Кметът на Атина Георгиос Каминис не мисли така. "Без ЕС ние щяхме да сме загубени", каза той в интервю по повод спасителните траншове от съюза.

Г-н Каминис, който наскоро обяви кандидатурата си за лидерския пост на нова лявоцентристка гръцка партия, отбеляза, че в днешния свят големи страни като Китай, Русия и САЩ стават "все по-важни" .

"Представете си колко малки ще бъдем, ако останем изолирани държави", посочи той. И добави: "Това, от което имаме нужда, е много силен ЕС."

© 2017 Farah Nayeri. Distributed by The New York Times Syndicate
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Мигрантската криза е тест за нашата колективна съвест Мигрантската криза е тест за нашата колективна съвест

Над 68 млн. души са били принудени да напуснат родните си места. Трябва да направим повече, за да им помогнем

31 дек 2018, 2519 прочитания

Смъртта на демокрацията в Хонконг 4 Смъртта на демокрацията в Хонконг

Само отделяне от Китай може да осигури демократичното бъдеще, което ни беше обещано

31 дек 2018, 3836 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "World Review" Затваряне
Един по-съвършен съюз

Още от Капитал
Букурещ - по-големият офис събрат

Румънската столица има по-ликвиден пазар, повече инвеститори и по-големи наематели

Новите владетели на "Булсатком"

Водещият тв доставчик има нова акционерна структура, в която присъства един от големите инвестиционни фондове - BlackRock

Любимата пица на София

Успехът на малката пицария Franco’s в центъра на града се крие в качествените продукти, добрата цена и бързото обслужване

Дигиталният фронт на търговската война: Шампанско и данъци

Франция е първата, но не единствената държава, която планира данък върху тех компаниите въпреки заплахите на САЩ от ответни мерки

Яра Бубнова: Връзката между изкуството и обществото е скъсана

Директорът на "Национална галерия" за проблемите пред музея и възможните решения

Пича с фотоапарата

Фотографският проект на актьора Джеф Бриджис

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10