С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
13 19 дек 2017, 14:08, 9182 прочитания

Гетоизацията на замогващия се град. И общият въздух

Този въздух, особено през зимата, е много, много мръсен. И трови всички наред

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Илюстрация

Tози текст е част от специалното издание World Review на New York Times, издадено на български от "Капитал". Всички текстове по темата може да откриете тук.
Наскоро икономически тинк-танк (ИПИ) обяви, че стандартът на живот в София е вече над средното европейско равнище. Надигнаха се възмутени гласове: как така някой ще твърди, че животът се подобрява. Независимо обаче как мерим икономическата съдба на София, очевидно е, че тя се замогва. Също и Пловдив, Варна и Бургас.

Замогването тече спонтанно и неконтролирано. Това е естествено. От три десетилетия няма петилетни планове, задължителна заетост и работа по разпределение. Замогващите се градове се замогват неравномерно. Едни хора забогатяват, други не, трети обедняват.

Спонтанният процес ражда спонтанни градоустройствени решения. По-замогналите се се ограждат. Агенциите за недвижими имоти ентусиазирано рекламират къщи и апартаменти в малки затворени квартали. Това са оградени де лукс гета за набъбващата средна класа, в които тревата редовно се подстригва и се полива с компютризирани пръскачки, в детските градини децата са добре облечени и учат английски и йога, а порталът се отваря с електронна карта. През него излизат добре климатизирани коли без CD, защото музиката идва направо от Apple Music или Spotify, за да отидат в подземния паркинг на новия небостъргач - трети вид офис гето, в което са събрани новото поколение замогващи се служители. Втората кола на семейството пък тръгва към някой от мегамоловете, които са четвърти вид гето. Молът е затворен и също климатизиран свят, в който не просто си купуваш нещо, а прекарваш част от живота си.


Има и други гета. Те са гетата на еднофамилните къщи. Едните са доста богати, другите са доста бедни. Сред най-бедните и компактните са ромските махали. Животът на постоянно изолиращите се едно от друго и от общата градска среда гета някак си тече безпроблемно. Докато не дойде зимата. Тогава става болезнено ясно, че колкото и високи стени да вдигаме, всички дишаме един и същ въздух. Този въздух, особено през зимата, е много, много мръсен. И трови всички наред - замогнали се и мизерстващи.

Сензорите на гражданската инициатива airsofia.info показват ясно как по-бедните квартали, където хората се отопляват с дърва, към които често добавят въглища, брикети или каквото друго има, предизвикват замърсявания на въздуха, които стигат убийствени равнища. При норма 50 mg/m3 (pm 10, средно за 24 часа) равнищата могат да стигнат до 600, 800 и повече и да се задържат там часове и дори дни.

Лесно е да упрекнем циганите, това го можем най-добре, и да кажем, че освен че ни крадат тока, те ни тровят и въздуха. Това как циганите крадат тока на нециганите не е вярно и всеки, който се е интересувал от феномена крадене на ток, го знае. Но и версията как те ни тровят и въздуха, колкото и да е привлекателна за замогващия се гражданин, не е лесно защитима. Да, бедните квартали тровят въздуха, когато се топлят. Камините на богатите тровят също. Наскоро в Лондон се повдигна въпросът, че по-добрите пицарии, които си пекат пиците на дърва, тровят въздуха на града. Камините на по-заможните в Копенхаген са сред най-сериозните замърсители на въздуха в датската столица. Когато не е студено, по-значителен фактор за замърсяването са двигателите с вътрешно горене. Тогава по-заможните тровят по-бедните.



Тъй като средните нива на замърсяване са по-важни, отколкото пиковите, "Факултета", "Филиповци", "Бояна" и "Симеоново" могат кажат, че техните печки са по-невинни от постоянно бродещите из града автомобили и стари автобуси. Ромите пък могат да кажат, че те карат каруци и затова не тровят въздуха с транспортните си средства.

Така или иначе, заграждането не помага. Мръсният въздух се стеле с лекота над оградите, над добре подържаните детски градини и се промъква през отворените прозорци на скъпи и евтини сгради. Може, разбира се, да се заключим вкъщи, да не отваряме прозорците и да инсталираме домашни въздушни пречиствателни станции, да контролираме влажността на въздуха сякаш сме в галерия с египетски мумии или в интензивно болнично отделение и да се радваме на възможността си да живеем на здравословно изкуствено дишане, отпивайки изстудена бутилирана вода, докато от другата страна на оградата хората отпиват домашна плодова ракия край бидон с горящи стари автомобилни гуми.

Въпросът е дали това е град. Според мен не е. Това е особена структура, изградена на принципа на разделение и самостерилизация на замогващия се човек, който иска да изгради свят от херметични климатизирани камери и тунели, които ги свързват. Свят, подобен на научнофантастичен филм за планета без въздух, усмихнат порядък на горното равнище и безпорядък някъде долу, под каналите, зад машинното отделение. Свят, готов да посрещне гостите от ротационното председателство на Съвета на ЕС.

В опит да бъде усъвършенстван този свят на взаимно изолираните градски гета, наскоро отново бяха подети опити да бъдат забранени конските каруци в София. Аргументът? Не може в един европейски град да има каруци. Истинският аргумент? Каруците са цигански, срамота е пред чужденците. Разликата между виенските и софийските каруци е, че едните са файтони, другите са циганска работа. Едните са гордост за града, другите срам.

Може би е някак естествено, когато хората започнат да се замогват, да искат да се отделят от другите. В това не виждам грях. Всички се стремим да живеем по-добре, да се движим към по-комфортните социални етажи и да се ограждаме със себеподобни. Този порив обаче би трябвало да има своите граници. Те се свеждат до две неща. Едното е човещина. Другото е съзнание за общите блага.

Човещината, особено в света на светкавичните социални медии, е подложена на тежко изпитание. Общите блага - дали това е водата, въздухът, климатът, паркът или гледката към планината, са също предмет на похот от страна на затварящи се в климатизирани гета хора.

Да, възможно е човек да диша свой собствен въздух, да пие своя собствена вода, да се радва на собствен климат и да живее в свой собствен свят. Дали обаче това е човешко, колко хора могат да си го позволят и каква е цената, която замогващият се човек трябва да плати, за да живее като водолаз, са все тежки въпроси, на които е добре да си отговорим. Едно е сигурно - това не е градски живот и управлението на града трябва да се противопостави на подобна тенденция, преди някое гето в замогващия се град да обяви референдум за независимост.

Юлиан Попов беше министър на околната среда в служебното правителство през 2013 г. Понастоящем е председател на управителния съвет на Европейския институт за ефективност на сградите и старши политически съветник на Европейската климатична фондация. Обявен е от EurActiv за един от 40-те най-влиятелни хора в европейската енергийна политика на ЕС.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Мигрантската криза е тест за нашата колективна съвест Мигрантската криза е тест за нашата колективна съвест

Над 68 млн. души са били принудени да напуснат родните си места. Трябва да направим повече, за да им помогнем

31 дек 2018, 2445 прочитания

Смъртта на демокрацията в Хонконг 4 Смъртта на демокрацията в Хонконг

Само отделяне от Китай може да осигури демократичното бъдеще, което ни беше обещано

31 дек 2018, 3747 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "World Review" Затваряне
Мечта за свобода, превърната в кошмар

Може ли ЮАР да преживее патронажа и корупцията

Ново време за "Славянска беседа"

Двама френски предприемачи са купили 2 хил кв. м за близо 3 млн. евро, за да направят офиси и споделено простраство

Арабският пробив на IPS

Българската семейна компания "Интернешънъл пауър съплай" завърши ключов проект за Saudi Aramco

Сметка за основни операции - струва ли си

Всеки, който ползва рядко банкови услуги, може да се възползва от опцията, но и не само той

Фандъкова, когато не е кмет

Желанието на настоящата кметица е да се еманципира от ГЕРБ и да спечели на своя страна "умните и красивите"

20 въпроса: Здравко Петров

Урбанистът познат от "Исторически маршути" издаде книга, която обединява две от архитектуните разходки

Изкуство на ръба

"Фриндж" в Единбург е най-големият фестивал на изкуствата в света