Гетоизацията на замогващия се град. И общият въздух
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Гетоизацията на замогващия се град. И общият въздух

Мръсният въздух е за всички. Той се стеле с лекота над оградите, над добре подържаните детски градини и се промъква през отворените прозорци на скъпи и евтини сгради

Гетоизацията на замогващия се град. И общият въздух

Този въздух, особено през зимата, е много, много мръсен. И трови всички наред

Юлиан Попов
9790 прочитания

Мръсният въздух е за всички. Той се стеле с лекота над оградите, над добре подържаните детски градини и се промъква през отворените прозорци на скъпи и евтини сгради

© Красимир Юскеселиев


Tози текст е част от специалното издание World Review на New York Times, издадено на български от "Капитал". Всички текстове по темата може да откриете тук.
Наскоро икономически тинк-танк (ИПИ) обяви, че стандартът на живот в София е вече над средното европейско равнище. Надигнаха се възмутени гласове: как така някой ще твърди, че животът се подобрява. Независимо обаче как мерим икономическата съдба на София, очевидно е, че тя се замогва. Също и Пловдив, Варна и Бургас.

Замогването тече спонтанно и неконтролирано. Това е естествено. От три десетилетия няма петилетни планове, задължителна заетост и работа по разпределение. Замогващите се градове се замогват неравномерно. Едни хора забогатяват, други не, трети обедняват.

Спонтанният процес ражда спонтанни градоустройствени решения. По-замогналите се се ограждат. Агенциите за недвижими имоти ентусиазирано рекламират къщи и апартаменти в малки затворени квартали. Това са оградени де лукс гета за набъбващата средна класа, в които тревата редовно се подстригва и се полива с компютризирани пръскачки, в детските градини децата са добре облечени и учат английски и йога, а порталът се отваря с електронна карта. През него излизат добре климатизирани коли без CD, защото музиката идва направо от Apple Music или Spotify, за да отидат в подземния паркинг на новия небостъргач - трети вид офис гето, в което са събрани новото поколение замогващи се служители. Втората кола на семейството пък тръгва към някой от мегамоловете, които са четвърти вид гето. Молът е затворен и също климатизиран свят, в който не просто си купуваш нещо, а прекарваш част от живота си.

Има и други гета. Те са гетата на еднофамилните къщи. Едните са доста богати, другите са доста бедни. Сред най-бедните и компактните са ромските махали. Животът на постоянно изолиращите се едно от друго и от общата градска среда гета някак си тече безпроблемно. Докато не дойде зимата. Тогава става болезнено ясно, че колкото и високи стени да вдигаме, всички дишаме един и същ въздух. Този въздух, особено през зимата, е много, много мръсен. И трови всички наред - замогнали се и мизерстващи.

Сензорите на гражданската инициатива airsofia.info показват ясно как по-бедните квартали, където хората се отопляват с дърва, към които често добавят въглища, брикети или каквото друго има, предизвикват замърсявания на въздуха, които стигат убийствени равнища. При норма 50 mg/m3 (pm 10, средно за 24 часа) равнищата могат да стигнат до 600, 800 и повече и да се задържат там часове и дори дни.

Лесно е да упрекнем циганите, това го можем най-добре, и да кажем, че освен че ни крадат тока, те ни тровят и въздуха. Това как циганите крадат тока на нециганите не е вярно и всеки, който се е интересувал от феномена крадене на ток, го знае. Но и версията как те ни тровят и въздуха, колкото и да е привлекателна за замогващия се гражданин, не е лесно защитима. Да, бедните квартали тровят въздуха, когато се топлят. Камините на богатите тровят също. Наскоро в Лондон се повдигна въпросът, че по-добрите пицарии, които си пекат пиците на дърва, тровят въздуха на града. Камините на по-заможните в Копенхаген са сред най-сериозните замърсители на въздуха в датската столица. Когато не е студено, по-значителен фактор за замърсяването са двигателите с вътрешно горене. Тогава по-заможните тровят по-бедните.

Тъй като средните нива на замърсяване са по-важни, отколкото пиковите, "Факултета", "Филиповци", "Бояна" и "Симеоново" могат кажат, че техните печки са по-невинни от постоянно бродещите из града автомобили и стари автобуси. Ромите пък могат да кажат, че те карат каруци и затова не тровят въздуха с транспортните си средства.

Така или иначе, заграждането не помага. Мръсният въздух се стеле с лекота над оградите, над добре подържаните детски градини и се промъква през отворените прозорци на скъпи и евтини сгради. Може, разбира се, да се заключим вкъщи, да не отваряме прозорците и да инсталираме домашни въздушни пречиствателни станции, да контролираме влажността на въздуха сякаш сме в галерия с египетски мумии или в интензивно болнично отделение и да се радваме на възможността си да живеем на здравословно изкуствено дишане, отпивайки изстудена бутилирана вода, докато от другата страна на оградата хората отпиват домашна плодова ракия край бидон с горящи стари автомобилни гуми.

Въпросът е дали това е град. Според мен не е. Това е особена структура, изградена на принципа на разделение и самостерилизация на замогващия се човек, който иска да изгради свят от херметични климатизирани камери и тунели, които ги свързват. Свят, подобен на научнофантастичен филм за планета без въздух, усмихнат порядък на горното равнище и безпорядък някъде долу, под каналите, зад машинното отделение. Свят, готов да посрещне гостите от ротационното председателство на Съвета на ЕС.

В опит да бъде усъвършенстван този свят на взаимно изолираните градски гета, наскоро отново бяха подети опити да бъдат забранени конските каруци в София. Аргументът? Не може в един европейски град да има каруци. Истинският аргумент? Каруците са цигански, срамота е пред чужденците. Разликата между виенските и софийските каруци е, че едните са файтони, другите са циганска работа. Едните са гордост за града, другите срам.

Може би е някак естествено, когато хората започнат да се замогват, да искат да се отделят от другите. В това не виждам грях. Всички се стремим да живеем по-добре, да се движим към по-комфортните социални етажи и да се ограждаме със себеподобни. Този порив обаче би трябвало да има своите граници. Те се свеждат до две неща. Едното е човещина. Другото е съзнание за общите блага.

Човещината, особено в света на светкавичните социални медии, е подложена на тежко изпитание. Общите блага - дали това е водата, въздухът, климатът, паркът или гледката към планината, са също предмет на похот от страна на затварящи се в климатизирани гета хора.

Да, възможно е човек да диша свой собствен въздух, да пие своя собствена вода, да се радва на собствен климат и да живее в свой собствен свят. Дали обаче това е човешко, колко хора могат да си го позволят и каква е цената, която замогващият се човек трябва да плати, за да живее като водолаз, са все тежки въпроси, на които е добре да си отговорим. Едно е сигурно - това не е градски живот и управлението на града трябва да се противопостави на подобна тенденция, преди някое гето в замогващия се град да обяви референдум за независимост.

Юлиан Попов беше министър на околната среда в служебното правителство през 2013 г. Понастоящем е председател на управителния съвет на Европейския институт за ефективност на сградите и старши политически съветник на Европейската климатична фондация. Обявен е от EurActiv за един от 40-те най-влиятелни хора в европейската енергийна политика на ЕС.

Tози текст е част от специалното издание World Review на New York Times, издадено на български от "Капитал". Всички текстове по темата може да откриете тук.
Наскоро икономически тинк-танк (ИПИ) обяви, че стандартът на живот в София е вече над средното европейско равнище. Надигнаха се възмутени гласове: как така някой ще твърди, че животът се подобрява. Независимо обаче как мерим икономическата съдба на София, очевидно е, че тя се замогва. Също и Пловдив, Варна и Бургас.

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

13 коментара
  • 1
    vzoran avatar :-|
    vzoran

    Трябват първо политики.

  • 2
    antipa avatar :-|
    D-r D

    Започнах с подозрение, дочетох с кеф.

  • 3
    nogica avatar :-|
    nogica

    един не замърсява с автомобил ,но за сметка на това трови с печка в която гори каквото попадне(ром)-другият купил трошка 15-20г на всеки член на семейството и тропа циганите как кара тая каруца,как гори тая печка,как сере и т.н..Просто е въвеждането на Евро 3 минимално изискване и циганина става най-малкия проблем.Тъпото е на изборите мадам Фънди е аут ,ББ ужас не печели идва КуРнелия отменя всичко и пак от начало.Първо трябва да си сменим чипа в празните тикви и тогава да се пънем

  • 4
    geordgeo avatar :-?
    geordgeo

    Истини, много истини има в статията. Въпросът е, че не виждам решенията, които ще променят статуквото, на никой управляващ не му се захваща с този въпрос дори, електрорат е това, няма как да му се троши хатъра...

  • 5
    sara_4ifutkata avatar :-|
    sara_4ifutkata

    До коментар [#4] от "Г.Е.М.":

    "Истини, много истини има в статията. Въпросът е, че не виждам решенията, които ще променят статуквото"

    Решението е просто - да се вземат парите на богатите, тъй като до момента те на практика само взимат, взимат, взимат от бедните и средната класа (ако може изобщо да се говори за такава). По-високи данъци за по-високи доходи, така както е навсякъде във развитите страни.

  • 6
    devil4o68 avatar :-|
    devil4o68

    До коментар [#5] от "sara_4ifutkata":

    Да накажем богатите затова, че са богати, нали? Червената мъгла те е задушила... Викайте НКВД!

  • 7
    aleko avatar :-|
    aleko

    Истината е, че никой не се е преборил докрай със замърсяването, но има положителни примери, за да не откриваме при всеки проблем топлата вода отново. Лошото е, че подобни мерки са крайно непопулярни, както се казва. Който ги въведе, ще подразни много електората и следователно е по-добре нищо да не се прави. Тактиката на управниците е да се изчаква, докогато балонът гръмне от само себе си и самите граждани да поискат най-жестоките мерки. Например задръстванията. Въртим-сучем, синя зона, зелена зона, 10 лв на час и прочие глупости, а в същото време се регистрират по 400 коли на ден. Проблемът ще се реши, когато започнат да се регистрират по 40 коли дневно. Ама за това трябва закон и дупе. И двете ги нямаме, така че ще чакаме, докато движението в града спре съвсем, за да вземем същите мерки, които трябваше отдавна да са в сила и да са преглътнати от населението както стана с коланите и фаровете през деня.

  • 8
    shatpat avatar :-|
    ZEN

    Светли празници на всички!

    Аз само да попитам.
    Как така въздуха не е толкова замърсен от "трошките" във всички периоди на годината, освен тогава когато рязко не се палнат печките/камините с дрехи секънд хенд, дърва, въглища и т.н.?




  • 9
    oii34567760 avatar :-|
    oii34567760

    Най-големите замърсители са печките и колите:
    http://www.standartnews.com/biznes-green/naygolemite_zamarsiteli_na_vazduha_sa_pechkite_i_kolite-365342.html
    Проблемът с печките е по-труден, защото е икономически, но и той е решим технологически. Проблемът с колите, обаче, опира до масовата простащина на така наречените самотни водачи на частни лимузини. Тази пасмина (самотните водачи) трябва просто да бъде разкарана по системата „четно-нечетно”, както това се прави например в Париж: https://fakti.bg/world/213764-samo-koli-s-chetni-nomera-po-ulicite-na-parij-snimki

  • 10
    crusible avatar :-(
    crusible

    Прекрасен текст! Поздрави на автора.

    По темата, аз лично решение не виждам. Прекалено голям завой в мисленето се трябва да направят твърде много хора. Не го виждам как ще стане.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK