С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
13 19 дек 2017, 14:08, 9367 прочитания

Гетоизацията на замогващия се град. И общият въздух

Този въздух, особено през зимата, е много, много мръсен. И трови всички наред

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Илюстрация

Tози текст е част от специалното издание World Review на New York Times, издадено на български от "Капитал". Всички текстове по темата може да откриете тук.
Наскоро икономически тинк-танк (ИПИ) обяви, че стандартът на живот в София е вече над средното европейско равнище. Надигнаха се възмутени гласове: как така някой ще твърди, че животът се подобрява. Независимо обаче как мерим икономическата съдба на София, очевидно е, че тя се замогва. Също и Пловдив, Варна и Бургас.

Замогването тече спонтанно и неконтролирано. Това е естествено. От три десетилетия няма петилетни планове, задължителна заетост и работа по разпределение. Замогващите се градове се замогват неравномерно. Едни хора забогатяват, други не, трети обедняват.

Спонтанният процес ражда спонтанни градоустройствени решения. По-замогналите се се ограждат. Агенциите за недвижими имоти ентусиазирано рекламират къщи и апартаменти в малки затворени квартали. Това са оградени де лукс гета за набъбващата средна класа, в които тревата редовно се подстригва и се полива с компютризирани пръскачки, в детските градини децата са добре облечени и учат английски и йога, а порталът се отваря с електронна карта. През него излизат добре климатизирани коли без CD, защото музиката идва направо от Apple Music или Spotify, за да отидат в подземния паркинг на новия небостъргач - трети вид офис гето, в което са събрани новото поколение замогващи се служители. Втората кола на семейството пък тръгва към някой от мегамоловете, които са четвърти вид гето. Молът е затворен и също климатизиран свят, в който не просто си купуваш нещо, а прекарваш част от живота си.


Има и други гета. Те са гетата на еднофамилните къщи. Едните са доста богати, другите са доста бедни. Сред най-бедните и компактните са ромските махали. Животът на постоянно изолиращите се едно от друго и от общата градска среда гета някак си тече безпроблемно. Докато не дойде зимата. Тогава става болезнено ясно, че колкото и високи стени да вдигаме, всички дишаме един и същ въздух. Този въздух, особено през зимата, е много, много мръсен. И трови всички наред - замогнали се и мизерстващи.

Сензорите на гражданската инициатива airsofia.info показват ясно как по-бедните квартали, където хората се отопляват с дърва, към които често добавят въглища, брикети или каквото друго има, предизвикват замърсявания на въздуха, които стигат убийствени равнища. При норма 50 mg/m3 (pm 10, средно за 24 часа) равнищата могат да стигнат до 600, 800 и повече и да се задържат там часове и дори дни.

Лесно е да упрекнем циганите, това го можем най-добре, и да кажем, че освен че ни крадат тока, те ни тровят и въздуха. Това как циганите крадат тока на нециганите не е вярно и всеки, който се е интересувал от феномена крадене на ток, го знае. Но и версията как те ни тровят и въздуха, колкото и да е привлекателна за замогващия се гражданин, не е лесно защитима. Да, бедните квартали тровят въздуха, когато се топлят. Камините на богатите тровят също. Наскоро в Лондон се повдигна въпросът, че по-добрите пицарии, които си пекат пиците на дърва, тровят въздуха на града. Камините на по-заможните в Копенхаген са сред най-сериозните замърсители на въздуха в датската столица. Когато не е студено, по-значителен фактор за замърсяването са двигателите с вътрешно горене. Тогава по-заможните тровят по-бедните.



Тъй като средните нива на замърсяване са по-важни, отколкото пиковите, "Факултета", "Филиповци", "Бояна" и "Симеоново" могат кажат, че техните печки са по-невинни от постоянно бродещите из града автомобили и стари автобуси. Ромите пък могат да кажат, че те карат каруци и затова не тровят въздуха с транспортните си средства.

Така или иначе, заграждането не помага. Мръсният въздух се стеле с лекота над оградите, над добре подържаните детски градини и се промъква през отворените прозорци на скъпи и евтини сгради. Може, разбира се, да се заключим вкъщи, да не отваряме прозорците и да инсталираме домашни въздушни пречиствателни станции, да контролираме влажността на въздуха сякаш сме в галерия с египетски мумии или в интензивно болнично отделение и да се радваме на възможността си да живеем на здравословно изкуствено дишане, отпивайки изстудена бутилирана вода, докато от другата страна на оградата хората отпиват домашна плодова ракия край бидон с горящи стари автомобилни гуми.

Въпросът е дали това е град. Според мен не е. Това е особена структура, изградена на принципа на разделение и самостерилизация на замогващия се човек, който иска да изгради свят от херметични климатизирани камери и тунели, които ги свързват. Свят, подобен на научнофантастичен филм за планета без въздух, усмихнат порядък на горното равнище и безпорядък някъде долу, под каналите, зад машинното отделение. Свят, готов да посрещне гостите от ротационното председателство на Съвета на ЕС.

В опит да бъде усъвършенстван този свят на взаимно изолираните градски гета, наскоро отново бяха подети опити да бъдат забранени конските каруци в София. Аргументът? Не може в един европейски град да има каруци. Истинският аргумент? Каруците са цигански, срамота е пред чужденците. Разликата между виенските и софийските каруци е, че едните са файтони, другите са циганска работа. Едните са гордост за града, другите срам.

Може би е някак естествено, когато хората започнат да се замогват, да искат да се отделят от другите. В това не виждам грях. Всички се стремим да живеем по-добре, да се движим към по-комфортните социални етажи и да се ограждаме със себеподобни. Този порив обаче би трябвало да има своите граници. Те се свеждат до две неща. Едното е човещина. Другото е съзнание за общите блага.

Човещината, особено в света на светкавичните социални медии, е подложена на тежко изпитание. Общите блага - дали това е водата, въздухът, климатът, паркът или гледката към планината, са също предмет на похот от страна на затварящи се в климатизирани гета хора.

Да, възможно е човек да диша свой собствен въздух, да пие своя собствена вода, да се радва на собствен климат и да живее в свой собствен свят. Дали обаче това е човешко, колко хора могат да си го позволят и каква е цената, която замогващият се човек трябва да плати, за да живее като водолаз, са все тежки въпроси, на които е добре да си отговорим. Едно е сигурно - това не е градски живот и управлението на града трябва да се противопостави на подобна тенденция, преди някое гето в замогващия се град да обяви референдум за независимост.

Юлиан Попов беше министър на околната среда в служебното правителство през 2013 г. Понастоящем е председател на управителния съвет на Европейския институт за ефективност на сградите и старши политически съветник на Европейската климатична фондация. Обявен е от EurActiv за един от 40-те най-влиятелни хора в европейската енергийна политика на ЕС.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Направете гласуването в САЩ задължително 2 Направете гласуването в САЩ задължително

Ниската избирателна активност не е просто смущаваща. Тя е заплаха за демокрацията

4 яну 2020, 2040 прочитания

Демокрация в несигурност 1 Демокрация в несигурност

Американският президент е изправен пред импийчмънт. От другата страна на Атлантика е надвиснал Brexit. Хонконг е разтърсен от протести. Дали либералните демокрации не са достигнали повратна точка?

4 яну 2020, 2056 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "World Review" Затваряне
Мечта за свобода, превърната в кошмар

Може ли ЮАР да преживее патронажа и корупцията

Още от Капитал
Спаси ме от коронавируса

По-важно е маските да бъдат носени от болните, а не от здравите хора, защото така се ограничава предаването на инфекцията

(Не)възможната столица на културата

"Пловдив 2019" премина с повече скандали, отколкото културни новини, бе недофинансиран и неглижиран от властта

Новите дрехи на "Шишман"

Несигурното бъдеще покрай предстоящия ремонт на знаковата улица в центъра на София отново разбуни духовете

Вирусът, който смрази света

Епидемията от коронавирус за по-малко от месец запали Китай и уплаши целия свят с пандемия, която не е виждана от десетилетия. Рисковете са много, но и възможностите да бъдат избегнати още са живи и съвсем реални

Порто, Сиза и Елиасон

Музеят Serralves в Порто отбелязва своята 20-годишнина с изложби на архитекта Алваро Сиза и на артиста Олафур Елиасон

Wi-Fi free

Все повече хора искат да преодолеят зависимостта си от технологиите. Бизнесът харесва това

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10